Изоставения замък.

Продължавах да си вървя напред без да се спирам или обръщам.Предполагах какво създание можеше да е зад мен така,че нямаше нужда да го правя. Бях долу горе наясно със силите на момичето,но не толкова много.
-Може да спиш в замъка. Той не е мой дом за да ти казвам дали може или не да спиш вътре в него.Явно и двете си нямаме дом за сега и се налага да спим по такива места. Не,че ме бърка.Спала съм и на по - отвратителни места.

Стигнах до портите на замъка,а след това си сложих двете ръце върху портите и ги отворих бавно влизайки навътре.

Продължавах да си вървя напред без да спирам и да оглежда местенцето.Като цяло не беше никак лошо като цяло и наистина беше най - доброто като за сега. Ако нямаше друго поне това беше друго.Видях един стъпала и тръгнах нагоре по тях за да видя какво има.Когато се качих видях доста стаи наредени от ляво и дясно в един прав коридор. Видях една дървена врата,а след това влязох вътре и я! Що да видя. На леглото имаше някакъв скелет. Погледнах го,а след това въздъхнах и си оставих чантата на земята и се доближих до скелета.
-Хайде изчезни ми от мястото
Хванах го с две ръце,а след това го преместих в един ъгъл на стаята. Поне щях да си имам компания в стаята ако не друго.

Позамислих се над въпроса на Ема,а не след много дълго реших да и отговоря:
-Ами като цяло обстановката не е много зле.Както казах била съм и на места които са доста по - зле от това и пак съм преживявала някак си.Дори си намерих и дружка.
След като казах това повдигнах леко глава гледайки към скелета който беше оставен в ъгъла на стаята. С това движение исках да и покажа къде точно се намираше новото ми "другарче"
-Не е един от най - приказливите,но пак е нещо.Сещаш

През цялото това време я гледах с кърваво червените си очи и каменното си изражение.За мен определено не беше присъщо да се усмихвам или смея дори когато това което тя каза за бившите и беше леко смешничко и ако не бях такава може би щях да се изкикотя злобно като някоя хиена. След като влезе навътре и затвори вратата,аз седнах на леглото и не след дълго тя ми отправи въпроса дали може да се присъедини:
-Да,може да се присъединиш.И без това този пич тук не е от най - разговорливите.Просто седи и гледа в една точка.Сещаш се.

Постоях малко на леглото в седнало положение без да шавам много много,а не след дълго си протегнах ръцете напред за да се протегна.Когато го направих издадох някакъв тих звук и това продължи в продължение на четири-пет секунди. След това отново се кротнах на леглото,но този път си завъртях главата към Ема и леко наклоних глава.
-Какво? Да не имам нещо на гърба,че така втренчено си вперила поглед в мен.

Не след много дълго станах от леглото и заминах на някъде.Определено щях да остана тук,но сега просто излизах.

Алекс реши да се разходи из гората. Не я беше страх от тъмнината. Вървеше си по една пътека измежду дърветата, като забеляза голяма сграда, която не беше забелязвала досега. Приличаше на огромен замък от средновековието. Тя стоеше и просто се беше вгледала в него.

Изведнъж телефонът на Алекс звънна. Кой ли можеше да е? Дали тя щеше да го познае след 4 години? Алекс доста се беше променил както външно така и гласът му беше по - груб от преди. Нека разберем.Е все пак шансът да го познае беше доста голям,но наистина нека видим хД

Алекс стоеше замислена. Беше взела днешния вестник и го преглеждаше целия, търсеше си апартамент в обявите. Беше се скарала с хазяйката си много лошо и до утре на обяд трябваше да се е изнесла!
Телефонът и звънна. Погледна го тя - непознат номер. По принцип не вдигаше на непознати, но нещо този път я подтикна да вдигне.
- Ало? - каза смутено тя.
Тежък мъжки глас се обади от другата страна на телефона.

-Е рано или късно винаги си спазвам обещанията. Май ти бях обещал нещо и ето,че си спазих обещанието и ти звъннах. Малко с закъснение от четири години,но не мисля,че е проблем.По - добре късно от колкото никога.Все пак,нали така ? АЛЕКС ?

За сега Мърсър не чуваше нищо от Алекс която беше вдигналата телефона си.

- Алекс??? Алекс Мърсър? - тя не можеше да повярва, че чува гласа му. - След онзи ден прекаран с теб в Лондон, не спирам да мисля за теб и за опасността, която те дебнеше. Радвам се, че си жив! Всичко наред ли е?
Алекс зачака отговора му, с широка усмивка на лицето си. Даже не и мина през ума да му се разсърди, за закъснението. Тя се чувстваше отново като агънце пред него. Тъкмо беше забравила това чувство на отдаденост.

-Много си права. Опасността ме ДЕБНЕШЕ. Вече нищо не ме дебне. Просто няма какво да ме дебне. Ако искаш може да се видим. Ще ти дам адреса си и ако искаш може да дойдеш и без това ми е доста скучно тук. Гледам телевизия и нищо повече освен телевизията.

Алекс написа смс на Алекс с адреса без да затваря разговора и добави:

-Ето ти адреса. Хвани си такси на малко забутано място е.

Алекс даже не се и замисли. Каза му "Чао. До след малко!" и затвори телефона.
Когато стигна до улицата, хвана си първото такси което видя, продиктува адреса на шофьора./
Облегна се и зачака да пристигнат до мястото.
Няколко минути по-късно таксито спря, тя му плати, слезе от колата и погледна голямата луксозна вила, която явно беше собственост на Алекс. Имаше пътечка от улицата до входната врата, която беше дълга около 500м. Покрай пътеката имаше миниатюрни лампи, които само загатваха къде точно да стъпваш. Докато вървеше към вилата, забеляза хубава градина и огромен басейн. Определено и харесваше всичко, което вижда. Но нямаше търпение най-после да види Алекс.