Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Тимера » Потъналия замък на Азера

Потъналия замък на Азера

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

Amaris le Fay

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]

Amaris le Fay

avatar
Потъналият замък на Азера всъщност не беше нейн. Нито пък беше напълно потънал, само до половината. Никой не знаеше историята му, но той от край време си беше там. Изглеждаше така, както когато Амарис беше малка, и оттогава до сега историята, която разказваше майка и си оставаше същата: „Няма история. Когато населихме Тимера той вече беше тук.” И да, разочарованието си беше точно толкова голямо и сега, след толкова много години. Но Амарис беше прекарала много време на това място, и се беше превърнало в нейното любимо, затова предпочиташе да вярва, че някога тук е живяла  красива човешка кралица на име Азера, и често разказваше на малките русалки по някоя измислена приказка за нея. Познаваше всяко кътче от замъка– от тъмницата в най-долната част, през тронната зала от слонова кост до покоите на съществата, които го бяха населявали някога. Не и отне и много време за да разбере, че Азера не беше никаква кралица, а някаква дума на непознат език, издълбана в камък в една от килиите в тъмницата. На Амарис и се струваше смешно как замъка, в който  е бил затворник някой си „Азера”, сега носи именно неговото или нейното име.

Извън романтичните измислици, замъка беше просто една постройка. Водата беше прекалено студена, дори и за Амарис,  но пък горната част често беше населена с непознати лица, предимно от млади аквариани, търсещи някакви несъществуващи приключения или съкровища.  Понякога обаче се срещаха и други същества, често невероятно красивите чарода, които Амарис заглеждаше по чисто научни въпроси и абсолютно нищо друго… или пък сефри (нейната любима раса), които винаги отговаряха на бурята от въпроси, която ги връхлиташе, заедно с нейното присъствие. Сефрите пътуваха често и знаеха много, всеки имаше интересни истории или някой дребен и незначителен  факт, който на Амарис и се струваше извънземно полезен и интересен. Освен това много от тях знаеха езика на акварианите, а и тя самата знаеше най-добре езика на сефрите, за да може да извлече възможно най-много полезна информация от тях за останалия свят. Расите, които посещаваха замъка като един вид атракцион, не винаги бяха приятни. Амарис си беше навличала проблеми не веднъж, опитвайки се да бъде любезна с някой, на когото любезността не присъстваше в характера, или пък просто обичаше суши и и даваше да разбере, че ако се захване с него ще се превърне именно в такова. В крайна сметка нея това не я плашеше, ако това беше цената, която трябваше да плати за да научи нещо интересно за останалия свят, където не царува вечна зима, значи си струваше.  

Днес беше успяла да се измъкне от погледа на наставника си по-лесно, от колкото предполагаше, и за да отпразнува малката си победа реши да посети замъка на Азера, където толкова рано през деня присъствието беше повече от оскъдно. Обикновено упражняваше силите си в някоя от полу-срутените обсерватории на върха на замъка, далеко от погледите на всички. Вечер луната изглеждаше много красива и често и се любуваше, ако останеше до  толкова късно. Сутрин обаче просто беше по-студено от обикновено, а луната не се виждаше, и по-добре за нея – не беше нужно да става свидетел на провалите на Амарис да накара водата да я слуша. Докато успее да се добере до замъка вече беше изморена, беше решила да плува до там и сега съжаляваше че не походи както правеха другите раси, и нейната собствена между впрочем. Опашката и изчезна малко преди да стигне брега и преплува останалите няколко метра смешно и непохватно с краката, с които и без това и беше трудно да върви. На брега си облече нормални, било то и мокри дрехи. По принцип го правеше в някое помещение в замъка, но не усети присъствието на никого и реши да си спести време. Влезе в замъка, усещайки снега между пръстите на краката си. Спъна се само два пъти, но продължи да върви в що-годе права линия, докато не стигна върха на една от кулите, където се намираше обсерваторията, която използваше за практика. Продължаваше да не усеща ничие присъствие, до момента в който не застана пред полу-зейналата врата и не видя застаналия пред нея човек. Или поне приличаше на такъв, Амарис не беше свикнала с присъствието на такива създания, още повече тук, в Тимера. Погледна го за миг, несъзнателно сви пръстите на краката си и обърна подгизналото си аз на обратно за отрицателно време. Защо не усещаше присъствието на това създание? Реши че ще може да се измъкне незабелязано и може би щеше, ако снега не хрущеше под глупавите и крака.

Дийн Уинчестър

avatar
Дийн беше преминал портала, на за съжаление беше се озовал в самото нищо. Нямаше нито табели, нито знаци, дали е в точния град Тимера, не знаеше дали наблизо има местности. Но това не му пречеше да започне да върви в дадена посока. Времето от друга страна беше доста студено за обикновен човек, но понеже "злия" Майкъл се беше вселил в него, Дийн не усещаше студа. Напоследък се справяше с тази задача да държи този Майкъл вътре в себе си, без да му позволява да излиза наяве. В началото не можеше да го задържа, но вече се справяше доста добре. Дори се беше научил да използва и крилете му, така че можеше да прелети доста голяма част от дадена територия. Дори и да изглеждаше като човек, с последните събития, можеше да се смята и като ангел, но той си придържаше към човешката раса. По-лошото в момента беше, че трябваше да върви, защото през Портала нямаше как да премине и любимото му возило - Импалата, подарък от баща му. Поне му послужи за пътя, от мястото където се беше настанил в града Силира до местоположението на портала, което си беше бая път, можеше да и се порадва последно, защото кой знае кога щеше да се върне обратно в Силира.
Дийн продължаваше да върви напред, докато в далечината не зърна някаква стара и огромна постройка, в сравнение с постройките отвъд тези земи, тази постройка изглеждаше като замък. Беше странно, как от топлото време в Силира, се бутна в студеното време на Тимера, дори можеше да каже че тук е зима, а там беше лято, усещаше се разликата наистина доста. Картинката пред него започна да се изяснява леко по-леко, все пак я наближаваше, а и от друга страна нямаше накъде другаде да отиде, все пак за пръв път беше в Тимера. Забеляза, че половината от замъка, беше потънал, което го подсети, че за да стигне до него ще му трябва лодка, защтото все пак наоколо беше водна зона. Сигурно имаше и същества обитаващи тези води, но дали бяха враждебни... Но беше доста далеко от водата все още, продължаваше да си върви с бавни крачки, не бързаше за никъде, имаше доста време да обикаля и да опознава съществата в този Мистичен остров. Но докато вървеше по снега, беше готов за внезапна атака към него, като ловец винаги трябваше да бъде подготвен за такива случаи. Дори и да не беше донесъл арсенала си от Импалата, той можеше да се справи и в ръкопашен бой, дори можеше да заеме част от силата и на "злия" Майкъл в него, за да се оправи набързо преди да бъде хванат в капан. Не усещаше наблизо да има други същества, нямаше и много дървета, които да прикриват погледа му. Оглеждаше се около него и обхващаше всичко, не виждаше нищо странно, за това спокойствието го беше обхванало напълно, но все пак беше нащрек за всичко. Достигна до водата, огледа се наоколо, в момента нямаше наоколо лодки, които да водят към този потънал замък. Дали не беше и нещо като вид атракция тази сграда, зачуди се, след което се замисли и как да пресече водата, без да се намокри. Около него дори нямаше мостик, където да имаше акостирали лодки, явно или е далече или нямаше. По-скоро беше първия вариант, все пак портала не го беше изпратил директно в Тимера, а в пустошта. Явно нямаше друг вариант и крилете на "злия" Майкъл трябваше да влязат в действие, не искаше да се мокри, нямаше и резервни дрехи, а и да се беше намокрил, нямаше как да изсъхнат дрехите в това студено време. Беше го тренирал в последно време, поне му помагаше с това да си скъсява пътя до дадени места. Разпери крилете, след което се издигна горе-долу на 5 метра от земята и тръгна първоначално бавно, след това по-бързо към една от частите от замъка, които не бяха потънали. Забърза, защото не искаше никой да го види, все пак си беше човек с "няколко допълнителни екстри".
Прехода от сушата до потъналия замък беше бърз. Стъпих на здравата площ и скрих крилете си по най-бързия начин. Поогледах се, отново не виждах никой, но усещах дадено присъствие, явно пак беше някоя способност на архангела в мен. Тръгнах да навлизам в замъка. Дийн започна да се изкачва нависоко, явно беше една от кулите извисяващи се нагоре, надяваше се само да не се срути всичко във водата, защото трябваше от една страна да се покаже на това присъствие, което усещаше. А то от своя страна започна и да се приближава, по-скоро Дийн към него, защото той вървеше напред и не спираше. Стигнах до някаква врата и чух леки звуци от другата страна, някой мърдаше или искаше да избяга от мен, защото на такова му се стори. Погледнах дръжката и без да се замисля, я хванах и бутнах вратата, която се отвори, но естествено и скърцането не остана по-назад, което от друга страна подсказа и на съществото от другата страна за мен още повече. След като се отвори вратата, гледката която ми се описа беше привъзходна. Едно красиво женско същество, което беше облечево в подгизнали, мокри дрехи, беше обърнато с гръб към мен, но така видях и очертанията на тялото и нейните извивки, които бяха зашеметяваши. Дийн си ококори, потърка очите си за момент, защото не вярваше на очите си, но явно те не лъжеха в този момент. Идваха му на ум да каже много неща, но също се замисли, какво би правила тя тук, облечена така в това студено време, след което каза:

- Ъмм.. Здравей... - след което се усети, че все още зяпаше съществото пред него с леко перверзни нагласи и спотайващата се усмивка, която го издаваше напълно.. И набързо си оправи погледа, поне да не се излагаше още от първия контакт.. Усещаше, че тя не е човек, но не можеше да разбере, какво е, за това реши да продължи с по-леките и по-тъпи въпроси...
- Извинявай, че нахълтам така рязко. Не ти ли е студено, облечена толкова леко?

Amaris le Fay

avatar
Да, определено си беше човек. Тогава защо не го усещаше като такъв? Може би и сетивата и се бяха притъпили, което беше ужасно, обаче нещо в този човек беше  нечовешко. Амарис си помисли, че може би са еволюирали в нещо друго, но това си беше прекалено глупаво заключение, дори и за нейните стандарти на „глупаво”.  Отначало се беше стреснала, но сега се успокои, след като я поздрави. Лошите не поздравяват, нали? Те просто си правят техните лоши неща.
Няколко секунди стоеше неподвижно, обмисляйки различни варианти за действие в главата си. Изглеждаше адски нелепо, докато го правеше, застанала на едно място, ококорена, като някакво диво животно, което са го приклещили на тясно. Постоя още малко така и накрая реши да му отговори, за да не изглежда толкова стресната а и защото губеше равновесие. Преди да успее да измисли какво да му каже, човека и се извини. Дори я попита да не би да и е студено. И тогава и просветна, че дори и да има смесена кръв, все си беше човек, затова не биваше да се плаши. Беше се справяла и с други, далеч по-силни същества. По скоро обратното – него трябваше да я страх от нея „ако беше всеки друг аквариан освен мен, щеше да е обратното”, помисли си. И все пак, какво правеше един човек в Тимера?

- Здравей. – Обърна се към него и примигна няколко пъти, докато го огледа. Все пак беше важно да се увери че той не е опасен, че не носи някакво оръжие, да… именно затова го огледа от долу до горе. Това беше достатъчно убедителна причина.
Вдигна си ръката със закъснение от няколко секунди, защото тогава се сети, че хората май правеха така когато се виждат един с друг. После помаха непохватно няколко пъти. Знаеше и още няколко знака с ръце, но май не бяха подходящи за ситуацията.  – Няма нищо, това не е мое. Имам предвид стаята. Тя не е моя... – Побърза да обясни, наставника и я учеше на няколко човешки езика от малка, но тя все пак не беше сигурна дали и се получава добре. Знаеше че има странен акцент и не произнася думите добре, но поне се надяваше да и се разбира достатъчно, че да завърже що -годе разбираем разговор. Амарис не носеше подходящи дрехи често, защото прекарваше по-голямата част от времето си дълбоко под водата. Не беше сигурна кои дрехи да подходящи за излизане навън в студено време първо, защото не усещаше студа както другите същества го усещат, и второ, защото дрехите и винаги бяха мокри, защото никога не можеше да си изчисли дали с плуване разстоянието до някъде ще се съкрати или може да походи, тъй че винаги плуваше и винаги беше измокрена. Освен това майка и рядко я пускаше извън Тимера, и не знаеше какви точно дрехи носят другите същества. Дрехите носеше най-вече от учтивост, когато идваше тук например, защото често имаше някой от различна раса.
- –Студа не ми е неприятен, усещам че въздуха е по-студен, когато вдишвам например. Харесва ми, да ми е студено. – Каза и се усмихна на човека.  – На теб сигурно ти е неприятно обаче. Хората сте рядко срещани в Тимера, а тук, в замъка, не си спомням да съм виждала друг от твоя вид. Сигурно направо си „умираш от студ”. – Последното го каза гордо, знаеше няколко заучени фрази и най-сетне успя да употреби някоя. – Аз съм Амарис. – Усмихна му се пак и му подаде ръка.

Дийн Уинчестър

avatar
Дийн си беше облечен както винаги, плюс своето дънкено яке, не знаеше къде ще се озове, затова го беше взел и него, добре че го беше и взел, поне нямаше да е толкова явен, че не е обикновен човек, обикновен си беше де, но с малко бууст. Добре че беше се оправил от демонската си трансформация, иначе можеше да я уплаши с очите си, не ги контролираше много по онова време, добре че се спаси или по-скоро беше спасен. А относно архангелското в него, вече беше друго, то сякаш му помагаше и да комуникира със съществото пред него по по-различен начин, тя му говореше, сякаш сега учи човешкия език или по-скоро и е показано основата. Усещаше се по начина и на говорене и изговаряне на думите, но това не пречеше на Дийн, той беше срещал всякакви същества и хора. А в момента, тя приличаше на просто човек, а не на нещо друго... Може би и имаше способността да я разбира и на нейния език, което беше странно, защото като човек можеше само да се надява за такива способности, доста му помагаха в дадени ситуации. Дамата го беше поздравила също и спомена, че по-скоро помещението не е било нейно. Не че Дийн очакваше различен отговор, все пак в полупотънал замък нямаше как да е на някой или имаше, щеше да е много странно да е наистина на някой жив. Е не че нямаше много стари и могъщи същества, но те бяха слаби пред Дийн, все пак беше убил доста стари и силни същества, като Смъртта, един от четирите конника на Апокалипсиса, повечето принцове на ада, самия Кейн, който му беше прехвърлил белега и накрая си го взе обратно, но тогава се самоуби, тогава стана това, че самия аз го убих. И доста още силни същества, на които вече след дългите години на ловец, не им помнеше нито имената, нито титлите. Но кой го интересуваше това, сега се беше преместил на друг остров от Земята, където мистичните същества буквално си властваха тука и на никой не му се струваше това странно.  Все пак беше свикнал на съвсем друго отношение към другите раси, дори и да имаше един приятел от расата на вампирите, това не му позволяваше да се откаже от изтреблението им.
В крайна сметка дамата пред него се представи, казваше се Амарис, странно име, но какво съдих, все пак бях в Тимера, не знаех какви раси живеят тук и се надявах да не са враждебни към мен най-вече. Амарис му се хареса на Дийн, все пак дори и да беше ловец, на първо място бяха жените и после други неща, докато стане дума за "работа". След което спомена, че на нея не и е студено, интересно какво ли беше тя, че да не и е студено с мокри дрехи, а защо ли бяха мокри, може би е преплувала до тук, нямаше друго обяснение... След което допълни, че такива като мен хора, не е виждала в Тимера или по-скоро тук в този потънал замък. Успокоих се, че поне все още ме разпознават като просто човек, а не нещо повече, каквото съм в момента. Сигурно се беше надявала да се засегна след това което каза за мен, че направо си умирам от студ. Добре че имах нещо като бууст, иначе щях да си измръзна съвсем сам в този град.

- От една страна си права, да стедено е... - след което си свали якето и го наметна на нея, като допълни. - ... а това е, защото все пак си с мокри дрехи, дори и да не чувстваш както казваш студа, друго си е с по-топли дрехи. И спокойно, на ме също не ми е толкова студено. Напоследък е така, дори не усещам и горещината... -
Дали тя му се набиваше на очи, Дийн май беше хлътнал леко по нея, а дори не я беше опознал, типичния Дийн, като види едно красиво същество, по-скоро жена в момента, поне беше с такава форма, която го привличаше.След това се усети че не се е представил и той самия и отново каза:

- А аз съм Дийн Уинчестър... - като поех ръката и я здрависах, след момент реших да се направя на кавалер и дори и целунах ръката, след което продължих с приказките.. -  ..както сама забеляза, човек съм, а за това че няма много човеци тук в Тимера, явно не обичат да пътуват, аз реших да опозная другите градове и съществата живеещи в тях. - след което отново я погледнах от глава до пети, и се усмихнах ехидно, явно наистина ми беше направила голяма впечатление, ако не се усещах и не поглеждах настрани от време на време, сигурно щеше да изглеждам като някой перверзник, не че не можех да се определя на такъв. В последствие, ако се поопознаехме с Амарис, сигурно щеше да разбере и сама за това ми качество.
- А ако не е проблем с въпроса ми, ти какво създание си? - реших с този си въпрос да бъда по-директен от обикновено...

Amaris le Fay

avatar
След като наметна якето си на нея, Амарис се почувства по-топло. Усещането можеше да се опише като най-вече приятно.
Вече съвсем не я беше страх от човека – след като правеше нещо такова нямаше причина да и мисли лошото. Нещо, което я заинтригува обаче, беше едно от нещата, които каза, а именно факта че не усеща горещина, нито му е толкова студено тук, в Тимера, където студът е постоянен фактор и много малко хора биха могли да кажат нещо подобно. Човека се представи като Дийн Уинчестър. Амарис не беше чувала това име, нито някое подобно на него.  Съществата, с които общуваше, рядко се представяха с нещо повече от прякор или малкото си име. Нейния наставник я беше учил че е опасно да издаваш важни неща за себе си на непознати, а името говореше много за теб самия. Най-малкото имаше как да проследят цялото ти родословие, а по-често ставаше жертва на проклятие. Поне така беше в нейния свят, може би при хората беше различно. След като и се представи пое ръката и и я целуна. Амарис не знаеше дали е прието и тя да направи същото или щеше да е прекалено глупаво от нейна страна, затова в крайна сметка реши да не го прави.
- Значи си тук на нещо като екскурзия? – Усмихна се насреща му. Дийн я попита какво същество е и Амарис сметна че това е подходящ момент да му сподели малко за мястото, където се намираше, след като беше решил да се запознае с обитателите му. -  Тук живеят няколко раси, моята – расата на акварианите, е тази с най-малко представители. Вие, хората, ни наричате русалки. Затова и съм мокра сега, имам ужасния навик да плувам до това място… - Амарис беше чела в една книга с легенди, подарък от един нейн приятел чарода, че според човешката митология русалките са зли създания, които съблазняват моряците и ги убиват. Е, не беше далеко от истината. Повечето хора обаче едва ли вярваха в стари легенди. – Моят наставник казва, че когато сме пристигнали тук преди години вече е имало сефри, които са населявали мястото.  Сефрите са изключително красиви и интелигентни създания, нямат нищо против съжителството си с нас. Също можеш да срещнеш и чарода, а ако го направиш ти предлагам да си поговориш с тях, те ще имат какво да ти разкажат за това място повече от мен. Има и други, далеч не толкова дружелюбни раси, разбира се. Но те не живеят тук, идват с две цели. Едната е подобна на твоята, да разгледат мястото и да се запознаят с други раси, а другата, е… тя не е чак толкова приятна. – Пое си въздух след всичкото това говорене. – Прекалено много информация наведнъж, Дийн Уинчестър? Как ти се струва това, което научи за Тимера дотук?

Дълбоко в себе си знаеше, че нейния свят не беше най-приятната дестинация. Въпреки студа и цялата пустош, акварианите бяха намерили дом именно тук, след като са се скитали без такъв много, много векове. Точно тя знаеше цялата история около това прекалено добре. Може би Дийн беше сгрешил че е дошъл. А и беше странно че се е озовал именно на това място насред нищото. „Ужасно първо впечатление”, помисли си Амарис.

Дийн Уинчестър

avatar
Амарис си бе помислила, че съм на нещо като екскурзия. Не точно, по-скоро да опозная другите раси, екскурзията е нещо като да си починеш от дългата, безкрайна работа, но в моя случай това наистина щеше да ми дойде добре, но не беше и самата истина. По-скоро бях на приключение, да видя как другите раси живеят на този мистичен остров, който побира толкова различни раси. Някои от тях ги знаех, защото ги бях ловувал, но за други, нямах никакви данни. Не че бях от великите "Man of letters", дори и те да бяха основно в моя род. Тази задача отиваше по-скоро за Сам, той беше от хората, които се интересуваха и записваха всичко. Но този път аз все пак, трябваше да поддържам своето аз в този свят и да не дам никакъв шанс на лошия Майкъл да излезе наяве и да унищожи и този свят, както беше направил в своето измерение, дори и това да включваше скучната работа да записваме всичко. Но от друга страна не исках и да обидя красавицата пред мен и да се изцепя, че искам да опозная различните раси. Това беше нова черта, която образувах за мен си, все пак никога преди не съм питал първо преди да ловувам и за мен това беше странно, винаги съм ловувал, заклещвал даденото същество на място или в капан, където не може да избяга и чак тогава съм започвал разпита. Сега пробвах от другия вариант и може би съществото пред мен, нямаше да ми види лошата страна, надявах се на това, защото си я бях харесал. След което казах:
- По-скоро съм за приключението, отколкото за ваканция. В моя живот, ваканция е почти непозната дума и не толкова срещана. - надявах се за не ме попита с какво се занимавам, не исках да навлизам в подробности, но ако се налагаше, само на нея бих споделил какво реално правихме нашето семейство. Или по-скоро да вмъкна великите "man of letters", вместо лова, пак беше вариант, дори по-добрия в дадения случай.
След което тя отговори и на въпроса ми, каква раса е. Тя е аквариан, тоест за да я разбера допълни, че ние хората ги познаваме като русалки. Не вярвах, че се бях метнал на такова същество, може би и беше помогнало това че е аквариан или се пробваше това, което повечето русалки правят, но със силата на лошия Майкъл в мен, усещах че тя е от добрите и не би ми навредила по никакъв начин. Надявах се това което чувствам да не ме излъже и това което усещах за нея, че е от добрите, да не ме подлъже да и се доверя прекалено бързо. Също така сподели и защо е мокра, явно след като е един вид водна раса, обича да плува, това е ясно, и е предпочела да дойде до този наполовина потопен замък по нейния си начин с плуване. Също ми разказа, за това когато са се настанявали на това място, че преди това, съществата които са населявали тези територии се наричали Сефри. Не бях чувал много за тях, но знаех че са от добрите и нямат никакви врагове. Може би се смятаха за инкогнито и не предприемаха страна при конфликти, беше ми неясно все още как това е възможно в нашия свят, но щом все още съществува тяхната раса, значи е напълно възможно. Сподели ми и за чарода, също раса, за която не бях чувал, освен че другото им име е елфи за нас хората. Надявах се да не са връждебно настроени към нас хората и по-скоро се надявах да не виждам наоколо такива, които са враждебно настроени към нас. Дори и да знаех, че тя е русалка и може да се отбранява напълно, трябваше да я защитя дори и да покажеш другата ми страна, която в скоро време нямаше да я покажа на никой, ако наистина не станеше нещо напълно лошо. Разказа ми някратко, че и други раси посещават това място, едни като екскурзия, а други повече като грабеж, накратко, авно това имаше впредвид или може би убийства, което и да беше от двете, носеше лоша аура, което не вещаеше добро.

- Не, не е толкова много информацията, поне за мен, ако беше друг смъртен, извинявай, друг човек, може би да, но аз влизам в час с новите неща бързо. Като човек, опознал доста раси през живота си, тези които ти спомена, че обитават тази страна на острова или по-скоро територията на Тимера, са ми толкова непознати. Надявам се единствено, да не попаднем на такива от втория вариант, неприятния, на другите раси, които реши да не разкажеш подробно, тук, защото бих искал да прекарам повече време с теб насаме. - дори и да звучеше доста странно и го казах. Едва ли знаеше толкова много за нас хората, как усещаме нещата и как действаме, че да разбереше за какво ставаше дума. От друга страна информацията си дойде доста добре, малко от малко започвах да опознавам тази територия Тимера, знаех основните и обитатели, акварианите, сефритата и чародата, може би имаше и четвърта обитателска раса, за която тя не спомена, може би и нямаше, но това беше доста добра информация за начало.Поне знаеше със сигурност, че портала го е пратил в Тимера, а не някъде другаде, че тогава щеше да стане грозно..
- И все пак, дори и да обичаш да доплуваш до това място, не искаш ли да хванеш лодка и да дойдеш суха, отколкото мокра? Не че видях наблизо лодки... - с това се издадох леко, ако е нямало лодки, как бих могъл да съм тука при нея, дано не беше обърнала такова внимание на тези ми думи. - ... Също така мястото ми харесва, сигурно и за него можеш да ми разкажеш доста, сигурен съм и ще съм доволен и ако го направиш, няма как да се е появило от нищото, има дадена история зад всичко това, а ми се струва че ти я знаеш доста добре? - попитах я след което направих пауза и зачаках...

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите