Изоставения замък.

Алекс се засмя,а след това се доближи до нея и прошепна в ухото на Карин:

-Кали знаеш,че Алекс винаги намира начин как да направи нещата за да с в негова ползва? Ако не си го разбрала мило ми другарче сега е времето да го разбереш.

След като каза това я близна с връхчето на езика си по бузата и се отдръпна.

-Ами да Карин.За теб също ще има изгода.Ще си задоволена когато пожелаеш пък и може да измислим и още нещо. Може пък и да те возя на сам на там с колата ако ти трябва да отидеш до някъде.Това също си е някаква изгода. Сещаш се.

Алекс се засмя след тези негови думи,а след това също легна и погледна нагоре към вече показалата се луна.

Алекс я погледна тъпо,а след това каза:

-Спокойно,достатъчно добър съм за да мога да правя секс няколко жени наведнъж. Не,че се хваля просто отбелязва. Имало е и такива моменти в живота ми.Не се оплаквам от към тези работи. Сещаш се.

След това погледна към Карин и духна за да и се размърда косата.

Алекс се засмя,а след това каза:

-ОО да знаеш само чакам да стане работата и веднага ще избягам при някое грозно създание.Сещаш се от онея ... зеленогрухтерите.


Алекс се засмя звучно,а след това продължи да си гледа нагоре към небето.

Алекс дори не каза и дума.Той усещаше,че тя се преструва доста здраво защото не беше никак добра в тези неща.Явно не беше плакала много през живота си.Той просто седеше и си гледаше към небето как облаците се движеха из небето и от време на време закриваха луната и горе на покрива ставаше пълна тъмница което не беше никак лошо.

Алекс се обърна,а след това се прозя и каза:

-Не знам.Тук ми изглежда доста удобно местенце.Току виж съм си го направил дом.Доста е голямо.Няма да откажа нещо толкова голямо,но ще видим. Ами ако искаш ти вече може да тръгваш.

Алекс премигна няколко пъти и очите му блеснаха в тъмното докато гледа Карин.

Алекс не след дълго се изправи,а след това се провикна:

-КАРИН АЗ МИСЛЯ ДА ТРЪГВАМЕ.АКО ЖЕЛАЕШ МЯСТО НА КОЕТО ДА ОТИДЕМ КАЖИ.

Алекс се надяваше Карин да е чула неговият глас.Все пак това място си беше доста голямо и имаше доста голям шанс да не го чуе как се провиква.

Алекс се надвеси,а след това погледна Карин и каза:

-Ами щом те питам дали ще ХОДИМ някъде значи ще сме двамата.Аз ти казах,че ще съм лепнат за теб.Аз спазвам обещанията си.На мен ми е безразлично къде ще сме стига да съм с теб може да съм на всякъде.Сещаш се.Къде ти се ходи? Хапва ли ти се нещо? или нещо подобно.

-Ами щом не ти се прави нищо особено на мен няма да ми дойде зле една хубава вечеря в някой ресторант или може просто да си вземем дюнери и да хапваме по път или пък нещо еквивалетно на дюнерите като сандвичи или хамбургери.Знам ли. Каквото му се яде на човек общо взето.Какво ще кажеш?

Алекс скоро от покрива на замъка право на земята като около него се образува една малка дупчица и се сети лека ударна вълна чак при Карин. Той погледна рязко нагоре към нея,а след това каза:

-Хайде да вървим. Предполагам,че няма нужда да те хващам ако скочиш от прозореца. Надявам се да не се убиеш.

Алекс и Карин изчезнаха

4 реда !!!
Модератор.

Знаех за това място и заради това реших да се запътя насам.Нямаше къде другаде да отседна за през нощта. Все пак през повечето време си бях на път и нямах много време за отсядане.Трябваше да се преживява все някак,но все пак имах и доста работа за вършене която явно вече беше на привършване.Нямаше чак толкова много врагове тук и беше като цяло доста спокойно.Докато вървях към големият замък си мислех за това и гледах замъка.Определено бях спала на доста по - добри места от това,но и това си беше нещо.Поне щях да имам покрив да главата.

Продължавах да си вървя към замъка докато той ставаше по - голям и по - голям през очите ми.Та и нормално все пак го наближавах. Колкото повече го наближавах толкова и по - грозен ми ставаше,но какво да се прави.Все пак наистина си беше нещо. Не е като да е абсолютно без нищо.Все пак не беше като да спиш под някое дърво и дъжда да те навали и да си мокър до кости.

Всъщност я бях усетила малко преди тя да си разкрие аурата.Все пак на времето бях пазач и се бях научила и бях свикнала да "разкривам" такива създания които се опитваха да се скрият в тъмното.Като цяло не и обърнах внимание.Не след дълго тя "пусна" малка част от аурата си във въздуха. След като го направи също не последва никаква реакция от моя страна

- Знам,че си зад мен. Ако ще правиш нещо по - дръзко като например да ме нападаш,давай.Защото все още не съм се обърнала за да го направя аз.

Докато казах това продължавах да си вървя напред към замъка който беше вече доста близко.