Интересно ми беше какво занимание щеше да ми измисли това момиче. Малко е трудно в моя случай, не като се замисли няма да и е трудно, аз не познавам много от заниманията на днешния свят. Хората и съществата си живееха нормално, докато аз си бях с миналите разбирания за света. Щеше да измисли нещо, можеше и да е забавно кой знаеше, но за едно не беше права..
- Е как да нямаш приятели, имаш просто не знаеш, че са ти приятели. - казах и спокойно и допълних. - Е вземи ме мен за пример, може да сме се запознали днеска, но това не пречи да си моя приятелка. - и леко и се усмихнах.
Може би щеше да се почувства по-добре от преди, след като и казах това, оставаше само тя да ми измисли хоби или занимание, начин да разпускам, след дългата работа в Рая.
И все пак очаквах да каже нещо за крилата, но докато и отговоря, тя зададе следващия въпрос, който беше дали сме в миналото, естествено че бяхме. А и като се огледа наоколо вече сигурно и подозираше отговора ми.
- Благодаря ти отново за комплимента откъм крилата и да в миналото сме, както вече сигурно си забелязала и сама, но е хубаво да го чуеш, за да си го потвърдиш сама. - беше интересно да го чуя и от по-голямото и аз, защото, както знаех, малките деца казваха всичко, което изпитваха, но за вече пораснала, беше учудващо, че го каза. А може би и въздействаше това че е на същото място преди много много години в миналото.
След което тя се изправи, но крилото ми още и правеше сянка, поогледа си тихо, беше и някакси странно, усещах я. След което ми предложи да се поразходим, да можехме и да се поразходим, нямаше проблем никакъв.
Започнах да се изправям, когато тя леко пребледня и в миналото точно в този момент, по някаква странна причина тръгна да става нощ, но понеже Вивиан беше дошла на обяд, това не и въздействаше тук, е въздействаше и, но аз го правех да не и въздейства. Едва успя да ми изрече името, но не успя напълно, Майк, интересен прякор, хареса ми, щях да и го споделя, когато тя ме попита един от тези странни въпроси за пътуването във времето, ако човек се види със собственото си аз, щеше да настъпи парадокс. Но това беше правилото за хората, а тя беше Беншира, създание доста по-велико от обикновенните хора. Нямаше да има чак толкова изненади, бих ги нарекал, отколкото ако беше човек. Бях я погледнал с леко притеснение, докато мислех и може би тя се притесни допълнително от този факт.
- Спокойно, по принцип важи за хората това, ако се видят в миналото, ще настъпи парадокс във времето, но в нашия случай ти си Беншира и едва ли ще усетиш толкова голяма промяна. И междудругото хареса ми как ме нарече - Майк, от сега нататък ти позволявам да ме наричаш така. - все още имах навика да го казвам под такъв начин, че давам позволение на съществата за дадени неща. Навик от работата, който скоро нямаше да изчезне..
След като го казах, имах чувството, че не ме бе чула напълно и просто ми каза в бързината, че е трябвало да се скрием. От какво, може би преди време е идвала наистина тука. Може би трябваше да я попитам първо за това място, дали е идвала тука преди време, отколкото това веднага да я върна толкова назад. Не беше добър план. И докато размишлявах тя ме поведе към близкия храст и направи някакъв вид бариера, която ни скриваше от чуждите погледи. Погледнах я и видях как и свети луната на челото, а след това и извих поглед към лагуната където видях и старицата. Бях се загледал, за да я позная, но си беше скрила лицето със роба, което беше странно. Обърнах се към Вивиан и видях погледа и, беше леко притеснен, дали се притесняваше от старицата или от това, че това там е нейната трета форма, която не искаше до показва, и явно доста хора и същества са бягали от нея при вида и. Отново погледнах старицата, трябваше да се подсигуря, наистина аурата и беше същата като събеседничката ми. На лицето ми не се показа изненада, очаквах го, но тя дали го очакваше да стане точно така едва ли.
Но ако се замисляше и от друга страна, след като те са един и същи човек, извинявам се божество в човешка форма, не би ли следвало да усети, че се използва нейната магия наоколо. Все пак магията им е една и съща, просто на Вивиан до мен е от нашето настоящо - бъдеще, а на старицата е от нашето минало, нейно настояще. Бях запомнил, че докато е в третата си форма, е доста силна, може би защото тогава е и най-мъдра.
Докато го мислех, старицата се обърна към нашата посока и се загледа внимателно. Вивиан от своя страна се беше скрила по назад, аз я прикривах повече. Но това, че тази Вивиан от това настояще може да ни види, защото е в най-силната и страна, не че ме плашеше, но не исках да го правя силно за жената до мен. Затова направих нужното, подсилих бариерата с леко ангелско сияние, което я направи напълно невидима, дори за старицата която гледаше към нашата посока, дори можехме да разговаряме спокойно с жената до мен, без да се притеснява, че нещо извън бариерата би ни видяло или чуло. Е имах доста способности все пак, бях си научил урока от такива връщания назад във времето. След което се обърнах към моята Вивиан и я погледнах в очите, крилата ми я обхванаха, като в прегръдка, така че да не се бои от нищо и да се успокои самата тя. След което и казах:
- Не се бой, вече няма как да ни види и чуе, можеш да говориш спокойно, не се притеснявай, както казах не е болка за умиране, ако се видиш, може да се случи нещо, ако тя те види, но както казах само при хората действат тези неща, а ти си по-велика от хората. - исках да и повдигна малко самочувствието и да не се чувства така уплашена от вида на своето аз преди време.
- Знам че това там си ти, усещам аурата е същата като твоята. Не ме притеснява третата ти форма, както ти самата мислиш. Но едно беше глупаво от твоя страна. не трябваше да използваш своята магия. Все пак сте едно и също същество. Ти в миналото погледна насам, защото усети своята магия да се използва, а ти не я беше използвала тогава. Имам предвид, че една и съща магия се използва, и двете ще усещате кога и къде се използва и от една страна ни издаде позицията. Но спокойно, бариерата вече е подсилена, няма как да ни види. Можеш да се успокоиш наистина. - погледнах я и се усмихнах широко, не трябваше да се чувства така, интересно ми беше само, защо белега на челото и светеше.
- Не искам да те плаша, но защо белега на челото ти свети, някаква реакция ли е това, че тука в миналото стана нощ, а в нашето настояще - в бъдещето е ден и да е станало някаква обърквация? Дори и да не остаряваш тук, дори и след като ти видях третата форма, от която ти се плашиш толкова, защото повечето хора и същества не я одобряват, това няма да промени моето мнение, че те смятам за приятелка. Това как изглеждаш няма значение. - дано поне бях успял да я успокоя малко, защото с това пътуване във времето явно не и се отрази добре. Ще си имам едно на ум, за в бъдеще да питам първо, преди да тръгвам на своя глава...
Социални
Лични съобщения