Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Калеа » Скритата лагуна

Скритата лагуна

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Скритата лагуна on 9/7/2018, 16:10

Vivianne

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]

Vivianne

avatar
Денят беше приятен и слънчев. Духаше прохладен ветрец, благодарение на който времето не беше толкова топло. Хеката с дни обикаляше пустите места на Калеа, за да избяга от шума на тълпата. Обичаше да спи през деня, макар да не и беше нужен съм, той все пак и действаше разтоварващо. Успя да прекара последната нощ на голям удобен хамак, разпънат във високата част на дърветата в една от горите на Калеа. На въпроса как успя да го окачи там отговора беше много лесен - често нещата, които искаше просто се оказваха там където ги иска и както ги иска. След като хората спряха да почитат езическите богове толкова много тя не хабеше силите си за почти нищо и такива дребни неща не и бяха проблем. След като се беше наспала хубаво отново скиташе. Стигна до тази част на гората, където се свързваше с морската шир. Беше много красиво, когато гората се срещаше с морето.
По това време на деня, Вивиан - както се наричаше по - често в настоящия век, изглеждаше като момиченце на не повече от дванадесет години, ако не и по - малка. Държанието и също се сменяше с външния вид, макар във всеки от трите си лика тя да имаше пълно съзнание за това коя и каква е. Може да се каже обаче, че беше най - уязвима рано сутрин, когато беше във формата на дете.
В последно време Вивиан имаше цел. Никой не знаеше дали беше от скука или  за нещо по - важно, но тя вече се беше заелас изпълняването и. За да има шанс да получи каквото иска, тя трябваше да се срещне със същества от две определени раси - ангел и демон. Преди около седмица бе започнала с изпълнението на плана и освободи демон от затвора му. Все още не знаеше дали ще и се получи с демона - той беше ядосан и неуправляем, да не говорим, че не беше с аурата на нормален, обикновен демон. Виви реши да се отрдъпне за малко от него, докато се успокои. Според информацията, която успя да извлече, той беше престоял в затвора си около десет хилядолетия и вероятно беше насъбрал много омраза. А на нея и трябваше нещо като...благоразположение, за да може да изпълни плана си. Щеше да потърси въпросния след време отново. Дано да му минеше, не искаше да го прави свой враг и да и се налага да си търси друг ракшаса. Докато се разхождаше през хладната гора, мислите и се насочиха в друга посока. Трябваше да намери войн на Рая. Честно казано това и се струваше по - приятната част от задачата, защото харесваше етефалите доста повече от ракшаса, но пък понякога нейната раса имаше търкания и с тях. Все пак старите богове трудно понасяха наличието на единия бог и неговите войни. Може да се каже, че Хеката беше оставила лошите чувства в миналото. Докато си мислеше за това какво да предприеме като следваща стъпка неусетно беше стигнала до един много стар християнски параклис. Често минаваше покрай него, защото и харесваше мястото, архитектурата на мъничката сграда, а и много рядко идваха хората тук, затова беше спокойно и запазено. Влезе вътре и се огледа. Вътре имаше място само за 3 пейки за молещи се. Момиченцето седна на най - първата и присви устни. След секунди затвори очи и направи опит за молитва.
- Прати ми ангел...ъъъ...амин - измърмори. Това беше твърде комично. Беше го направила главно на шега все пак. Езическите богове не бяха вярващи. Пусна няколко парички във кутията за дарения и си излезе. Та този техен бог не отговаряше на хората, какво остава за другите същества, които дори не го почитаха. Ако хората все още почитаха нея, тя щеше да се грижи за тях. Вече не беше лоша. Подскачайки и пеейки си някаква детска песничка, тя запрепуска към онова красиво място, което беше съвсем наблизо - скритата лагуна. От там можеше да слуша морето, което беше също много близо, но не се виждаше добре, защото мястото беше скрито. Стигна и се усмихна. Не обичаше дневните часове така като нощните но това място беше много хубаво.
Тъкмо клекна и потопи пръстче във водата, когато заслепяваща светлина озари всичко наоколо и земята започна да се тресе. Дори Хеката трябваше да прикрие очите си и както беше клекнала, за да си поиграе с водата, се гътна по задник. Просто това я беше хванало неподготвена. След секунди, когато светлината изчезна, там стоеше фигурата на мъж.
Вивиан ахна. Крилете му бяха толкова красиви. Вероятно ако беше нормален човек нямаше да ги види, но сега не можеха да бъдат скрити от "божествените" и очи. Замисли се за това, че и обикновен ангел, от дъното на йерархията щеше да и свърши работа, а не архангел. Не знаеше кой беше той, но не беше обикновен. Макар дългия си живот, не се беше запознавала с най - силните ангели на онзи бог. Те може би рядко напускаха Рая. Изправи се и направи няколко стъпки към него.
- Господине...- вдигна се на пръсти и сложи ръка на рамото му, за да и обърне внимание.
- Имате много хубави криле. - каза с все още десткия си глас и възхитен тон. Разбира се не си мислеше, че може измитираната и молитва да бъде чута. Може би той беше дошъл тук за нещо друго. Но каквото и да беше дойде тъкмо навреме.  

3 Re: Скритата лагуна on 10/7/2018, 02:04

Майкъл

avatar
Реших най-накрая да сляза при създанията долу на земята. Там където кацнах усещах нещо много по-силно от обикновен човек, значи е същество, по-лошото беше ако не е създадено от баща ми, защото имаше и доста същества, които навремето претендираха Земята за тяхна. Когато кацнах и загледах детео пред мен ме навя на спомен, тя приличаше на Лилит, създание създадено от брат ми Луцифер. Не знаех защо навремето преди тя да бъде убита, за да може брат ми да излезе от клетката си, също беше се вселила в малко момиченце. Но в този случай нямаше вселяване, това и беше оригиналното тяло.
В момента, в който изрече своите думи и спомена крилете ми, разбрах, че пред мен е някакво наистина силно същество, е като първороден Архангел, притежавах доста по-силни умения от другите трима архангела, а обикновените ангели - етефали, дори не ги броях тук. Загледах се в района, не усещах други същества, беше странно, как тя сама е дошла тук и дали е враждебно настроена, но може би не, щом е сама.
В този момент видях видях луната на челото и, което ме подсети, че не е обикновенно същество, може би беше от онези божества, които преди време са властвали над Земята, но по годините и не изглеждаше така. Но външния вид лъже, все пак аз бях чистия пример, външно не биха ми дали и 30 години, но можех най-спокойно да кажа че съм на 13 милиарда години и след толкова дълго реших за пореден еднократен път да слезна на Земята, в Рая нещата за момента бяха добре и щяха да си останат така, като архангел, аз управлявах Рая в момента, защото баща ми, Бог, беше изчезнал или по-скоро избягал, което от своя страна беше грубо спрямо това което е създал, човечеството, дори вече и не отговаряше на молитвите им. А като се замисля за молитви, бях дочул наблизо, че някой се молел за ангел, дали беше странното момиче пред мен. Все пак нормален човек или същество от нисша степен не биха видели крилете ми, ако аз сам не пожелая, а в момента не го желаех това. Но реших да се правя на по-малоумен в случая и я попитах:

- Как някой толкова обикновен като теб, може да види същество като мен, а за крилете, това не ми се беше случвало, благодаря ти, хубави са да, но не съм пожелавал, някой да ги вижда, сигурно не сте толково обикновена както казах в началото. Какво създание сте и враждебно ли сте настроена? - след като стигнах до враждебно настроена, изражението ми и гласа ми станаха доста по-сериозни от обикновено.
Не че ми се биеше, напоследък след като Бог го нямаше, нямах какво да следвам. Единствено знаех, че Луцифер е на свобода и до там, бяхме говорили с него преди доста години последно, но от тогава до сега нито съм слизал от Рая, нито той е получил своето разрешение да се качи горе, все пак беше прокуден от баща ни.
Както и да е, вече аз властвах там горе, където всеки си мисли, че е най-хубаво, нямаше почти кой да ме спре. Само тук долу на Земята има по-велики раси от тези които баша ми създаде. Всяка раса си живееше поотделно, но имаше и раси, които си деляха дадена част от Земята. Аз това не го разбирах, за мен това беше невъзможно да го разбера, аз едвам траех простите ангели, всеки се надяваше на нещо повече, но аз ги спирах.

- Надявам се с този тон, да не съм те изплашил. - казах леко, след което крилете ми се скриха и вече мязах баш на човек, е за нея явно не, но за останалите, нямаха как да ме разберат. - Извинявай, не съм разговарял с други от доста време. - както си мислех по-рано, всеки от обикновените ангели искаше по-висока длъжност и гледаше как да прееба предишния, нямаше го реда, който баща ми налагаше, е аз и толкова не се занимавах с тях, за това и не комуникирах много с тях, все пак нищо почти не ми пречеще да ги унищожа...

4 Re: Скритата лагуна on 10/7/2018, 15:52

Vivianne

avatar
Не беше сигурна дали мъжът няма да я игнорира или да и се развика, но се надяваше да не. Рядко имаше такива като него, които само с появяването си да и привлекат толкова вниманието и да не искат да го пуснат. Дръпна се крачка назад, след като той и обърна внимание и се усмихна широко. Може би беше избързала с комплимента за крилата му, защото не всеки англе харесваше те да са обект на внимание. Което е и нормално де, все пак те са едно от най - хубавите неща, които те имат а другите нямат. Вивиан също би искала да имаше крила като неговите, както и красива, топла енергия. Доколкото беше запозната, макар и чисти същества, ангелите не бяха винаги точно такива, каквито ги описват историите на хората. Някои можеха да бъдат и лоши, а и да изпитват низши човепки страсти, които според вярванията не би трябвало да изпитват. Въпреки това енергията им си оставаше по - красива и по - топла от слънцето и ако сте същество, което може да я усеща е като благословия. Момичето се зачуди какво ли точно усещат околните от нейната енергия. Може би е нещо много объркано, защото може да се каже, че в нея сякаш живееха три отделни личности.
Господинът все пак я попита как е възможно да вижда крилата му и благодари за комплимента. Момичето се усмихна още по - широко, но само за момент, защото той станата страшен, когато попита дали е враждебна. Тя отстъпи още една крачка назад с леко изненадано изражение. Макар расата си, когато беше с лика на дете, мислеше и като такова, следователно се и страхуваше понякога.
Веднага след това гласът му леко омекна и той се извини и каза, че не е разговарял много с хора. Сините очи на детето следяха с интерес как крилата му се раздвижват и прибират, след което дори тя спря да ги вижда. Топличката енергия около него обаче нямаше как да се скрие. Момичето се усмихна пак и се усети, че от прехласване още не му е казала нито дума.
- Няма проблем, разбирам . - започна да говори с мелодичния си глас.
- Просто ги виждам. Често виждам неща, които околните не виждат. Това е заради расата ми...- замълча за момент и вдигна поглед отново към него. Замисли се за момент дали все пак да му има доверие и реши да му има. Искаше и се да станат приятели.
- Виви е Беншира. Не съм враждебно настроена. Виви много харесва красиви ангели с красиви криле, а Вие сте най - хубавият, който тя е виждала. - каза и сведе поглед като се зачерви леко. На детската и форма не и беше силна страна да си държи устата затворена и казваше каквото и дойде на ум. Това често и навличаше проблеми.
- Аз съм Вивиан, поне така се наричам сега. Приятно ми е. - седна на брега на лагуната, дърветата отгоре пазеха сянка, след което погледна към новия си познайник.
- Ще ми правите ли компания или имате работа? Виви е много самотна и ще се  радва да си има компания за известно време.
Може би беше дошъл директно от Рая и си имаше работа, но все пак тя си пробва късмета. Не го попита дали той самия е враждебно настроен, защото не изглеждаше засега. Единствения вариант е ако изпитваше недобри чувства към расата и, защото много от представителите на Беншира бяха на нож с неговия татко. Получаваше се сблъсък на интереси.

5 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 01:33

Майкъл

avatar
Вивиан интересно име имаше тя, но ми направи впечатление, че сега се нарича така, явно има и друго име, щом е и Беншира... Момиченцето седна на брега на лагуната, тогава аз затворих очи, като най-стар от всички Етефали, можех да виждам в бъдещето, но не цялата картина, просто погледнах, колкото да видя дали наистина не е враждебно настроена. От това което успях да видя, не беше, казваше си истината, но имаше дадена цел да се срещне с ангел, просто аз и изскочих на пътя, късмет бих го казал. Сигурно в бъдеще щеше да сподели тази цел или задача с мен, а ако ми допадаше можех и да и помогна. Но ми направи впечатление, че това което видях в бъдещето, не беше малко момиченце...
Отворих отново очи, за да не бъда толкова странен спрямо божеството пред мен. Тогава се сетих, че няколко минути по-рано каза, че съм бил най-хубавия ангел, когото е виждала, това беше странно да се чуе от устата на момиченцето, но както знаех външния вид лъже и от това което видях, можеше и това да и е временна форма, кой знае.. След което трябваше и аз да се представя:

- Щом си каза расата, значи не виждаш враждебно в мен. Аз съм Етефал, както сама си си предположила вече, но не съм просто ангел, аз съм архангел, по-висшата раса. Аз съм архангел Майкъл, най-големия от четирите архангела и на мен ми е приятно да се запознаем. - казах и седнах до нея на брега на лагуната. А щом седнах, това беше моя отговор на въпроса и дали ще и правя компания, да все пак, можех да я опозная и да разбера мисленето на другите същества, в нейния случай, божества, които моя баща не е създал...
Докато дърветата ни правеха сянка, но времето си беше горещо, тогава се усетих, че аз мога да променя това. Все пак можех да контролирам времето и предизвиках лек ветрец около нас и околията, който беше леко по-студен от обикновено, сигурно Вивиан щеше да се зачуди какво става с времето изведнъж, може би щях да и подскажа малко. След което отново казах:
- Е Вивиан, няма ди си самотна, докато съм наоколо, ще ти правя компания, интересно ми е защо си толкова с добро към мен, мислех че съществата, особено вие Бенширите не сте в добри отношения с моя старец. - след което замълчах малко, погледнах я и се зачудих, какво е намислила, и защо е в тази форма сега. След което продължих:
- А какво търси такова момиченце като теб тука, на това тихо място? Какво търсиш? Или може би си открила вече това което търсиш. - след което отново направих пауза, все пак от това което видях е търсила ангел, но попадна на нещо много по-добро от обикновен ангел.
- А между другото, щом си Беншира, на какво по-точно си богиня? - беше ми наистина чудно, дали беше на нещо свързано с луната на челото и, и какво точно означаваше това. Беше интересно да опозная нещо различно, от това което съм свикнал цял живот, а моя живот не е никак къс...

6 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 18:33

Vivianne

avatar
Хвана един кичур коса и го отмести от лицето си. Беше започнало да става сота горещо, защото скоро щеше да стане обед. От гората идваше хладина, но през тези летни месеци това сякаш не беше достатъчно. Имаше същества, на които не им влияеха климатичните промени, но Вивиан си усещаше и студа и топлината.
Мъжът реши да се спредстави, след като тя го беше направила. Беше разпознала, че е архангел, все пак такава енергия няма как да се сбърка. Доколкото беше запозната, Майкъл беше нещо като дясна ръка на баща си и му беше най - предан. Познаваше архангелите на бог по имена, макар да не познаваше никой от тях досега. Понеже се говореше, че бог е изчезнал нанякъде, може би сега Майкъл го заместваше там горе. Сигурно работата му беше отговорна. Той седна до нея и започна да и говори, като и зададе няколко въпроса. Усмихна се, защото и беше хубаво най - накрая някой да и говори. През последните няколко месеца нямаше много контакти и си помисли дали си оформя изреченията правилно след такъв период без комуникация. Плюс това, че детското и аз нямаше чак толкова богат речник. Но пък и Майкъл беше споменал в началото, че не е разговарял много напоследък. Отнякъде се появи някакъв още по - прохладен ветрец и тя се поотпусна. Започна да отговаря на въпросите му, защото реши, че може да му има доверие. Малката и версия лесно се доверяваше по принцип, но този път повече от друг.
- След толкова време осъзнах, че не печеля нищо ако бъда лоша с околните. Наистина моята раса не харесва баща ти, но аз отдавна не се водя много по нея. Виви също беше сърдита на бог в началото, защото загуби повечето хора, които я почитаха. Но оттогава мина много време и тя намери начин да продължи напред.  - когато той спомена, че може би вече е намерила каквото търси тя сведе поглед и измънка нещо като "мхм". Не искаше още отсега да му казва, че е търсила ангел, защото можеше да си помисли, че само е решила да се опита да го използва и затова е мила.
- Преди почитаха Виви като богинята Хеката. Свързваха я с вещерството и магията, фазите на луната, духовете и нещо, наречено "троен кръстопът". Затова и я изобразяваха с три лица, нейните статуи доста плашеха децата.  - опита се да обобщи колкото се може повече, за да не се впуска в излишни обяснения. Все пак имаше някакъв шанс да е чувал за нея, защото кланът на олимпийските беншира беше един от най - известните.
- А колкото до външния ми вид...това е моето проклятие. За разлика от другите богове, които могат да приемат каквато форма си искат, аз съм затворена в процеса на своето повтарящо се проклятие.  През ранната част на деня Виви е малко момиче, после пораства и става красива по обед, но вечерта...- тя не довърши.
- Обикновено всички бягат от нея, когато падне мрак. Дори Беншира не я харесват, защото те всички са красиви. А другите същества се плашат. Заради това Виви си няма приятели.
Все пак не всичко беше толкова ужасно, защото когато паднеше мрак Хеката беше в пълния си потенциал и беше най - силна, също и най - хитра и мъдра. А и проклятието и траеше през половината на една човешка година,  през останалата част можеше да сменя трите образа когато поиска.
- Ако постоите известно време при нея, ще видите как Виви прераства в другата си форма. - добави малко по - тихо. Тя растеше със всяка секунда по малко и ако той се загледаше, щеше да разбере че вече е по - голяма отколкото беше, когато той пристигна.
- А вие, господин Майкъл ще ми разкажете ли нещо повече за себе си? В Рая ли живеете? Там хубаво ли е? Колко често слизате на земята и харесва ли ви тук? Харесвате ли луната и звездите? - с все още детското си любопитство, тя зададе малко повече въпроси отколкото искаше. Втората и форма беше значително по - зряла на държание и не беше толкова досадна. Може би щеше да е най - добре да порасне по - бързо преди да го издразни с въпросите си. Имаше и още от тях, но реши да си ги запази за след като и отговори на тези.

7 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 21:27

Майкъл

avatar
Хмм беше интересно да научи за нея, особено частта с магията. Магия има по цял свят, но са я свързвали с нея, хората какви странни същества и заради тези същества, малкия ми брат беше отлънчен от Рая... Но това име Хеката, беше му познато, може да я е засичал преди много векове, но той да е бил в друга човешка форма, все пак като ангели, ние сме просто една бяла енергия и нямаме реално тяло, за това се вселявахме във вярващите. Но за мен лично, не можех да се вселявам в други хора, трябваше да е от кръвната линия на Кейн и Абел и само чрез тяхното съгласие, не можех насила да се внедря в тях.
Изслушах я внимателно за "тройния кръстопът" и за проклятието и, което и позволява да променя формата си, от малко момиченце в жена и накрая на деня в нещо силно предполагам. Но съм сигурен че има уловки във всичко това, не може всеки ден да се трансформира така, не знам как е издържала до сега през всичките тези години..

- Вивиан, не се притеснявай от това, че някой не те харесва. Точно това е хубавото да бъдеш различен от останалите беншира и другите същества. Ти си различна по свой собствен начин, в сравнение с мен, не си по-различна. И аз имам своите си проклятия, които тегнат над мен прекалено дълго. Етефалите нямаме истинска "човешка" форма, вселяваме се във вярващите, но за мен е по-сложно, трябва човека да е от специална кръвна линия, иначе не мога да постигна пълния си потенциал в човешкото тяло. - след което сведох поглед, всеки си беше различен, но това не промяна факта, че не можем да имаме приятели. Интересно ми беше дали по свръхестествени години беше по-възрастна от мен, защото аз съм видял Земята от първия заченак на живот, още преди динозаврите, знам какво е било тогава и като я слушах сега, щом са я почитали хората преди време, значи можеше и да е по-млада от мен. Защото преди хората, не знам какво може да я е почитало или някое от другите божества.
- А ако може да те попитам, от колко време си на Земята, или по-скоро от кога съществуваш? - не исках да съм груб, като я попитам директно за годините, но преди да ми отговори, тя ме запита доста неща наведнъж. Явно всичко това е от детската и форма, но като я погледнах отново виждах промяната в нея, че вече е започнала и бавно се превръщаше в красива жена, докато наближаваше обяд...
Замислих се върху въпросите и, все пак разпитваше за Рая, може би, ако се сприятелявахме в бъдеще можех да я закарам там, по бавния или бързия път. Е сигурно би предпочела бавния, за да види крилете ми отново, докато бързия е просто да се телепортираме там.

- Да живея в Рая е трудна дума, по-скоро обитавам, а и като цяло Етефалите го обитаваме и всеки си има своя дадена задача, доста се повтарят нещата там горе, но напоследък усещам, че не вървят и хич на добре нещата в Рая, но това поради куп причини. - замислих се да и предложа ли в бъдеще, просто да надникне зад портите на Рая, да види как е от другата страна. Да за душите си беше Рай, всеки изжевяваше най-хубавите си спомени, но за нас етефалите не беше така, постоянно да вършиш едно и също с продължение на години и години, докато долу на Земята, човечеството еволюира, другите създания се сливат безупречно с човеците, а ние горе продължаваме да правим едно и също, безкрайно дълго.
- Да хубаво е, особено дадени места от Рая, можеш да видиш доста неща и спокойно да наблюдаваш войните на човеците и другите същества, без да могат те да дойдат до това свещенно място. Като казах това, в бъдеще може да те поканя да ме навестиш, все пак отскоро аз управлявам там горе. - леко се засмях, не беше нищо сложно, но доста от ангелите почваха да се бунтуват и си нямах ни най-малка представа как баща ми се е оправял със всичко това, все пак той можеше да създаде каквото си поиска и не му пукаше особено, както в последно време спрямо хората, не им обръща никакво внимание, махна се от Рая и е някъде на Земята или в негово друго измерение, но го имаше, усещах го.
- Доколкото това дали слизам често, не. През последните векове основно изпълнявах заповедите на баща ми и като цяло бях най-доверения до него, а в момента вече се съмнявам и какво си мисли той. Рядко слизам, освен ако не е дошъл Апокалипсиса на Земята, което няма как да стане. - бях категоричен, малкия ми брат е на свобода, няма какво друго да причини Апокалипсиса, освен четирите конника на Апокалипсиса, които както знам от последни данни, един от тях е нов, заел мястото на предишен конник и няма как да се съберат всичките на едно място...
- И не на последно място, последния ти въпрос, да харесвам ги, но от моето родно място, - цетирах Рая, - можеше да се видят всичките звезди, а луната е просто място, за нас етефалите. Не ме разбирай грешно, ти имаш този белег, който може би представлява нещо свързано със самата луна. - а за Рая, то беше всъщност място създадено в друго пространство далеч извън Земята и затова споменах, че се виждат всичките звезди.
- А за себе си, какво мога още да споделя, не знам. Със сигурност ти си чувала повече за мен, отколкото аз за себе си. Мога само да кажа, че съществувам от много отдавна, може би от създаването на Земята и зародиша на живот на тази планета. Дано не те стряскам с това, че съм наистина много стар, но съм видял еволюцията на човека от до, дали съм гледал от Рая или съм бил тука долу, както днес, няма значение... - след като и отговорих на всичките въпроси ми стана интересно как ще реагира поне на последните факти...

8 Re: Скритата лагуна on 12/7/2018, 01:14

Vivianne

avatar
За нейно щастие, архангелът се заговори, а на нея и беше приятно да слуша. Информацията беше интересна, а и тя не си беше говорила с архангел досега. Каза и, че не трябва да се притеснява от това, че е различна и още няколко неща, което я накара да се усмихне широко. Имаше доста мъдрост в думите, които говореше, личеше си че е живял доста и е видял доста. Сигурно от Рая можеха да видят всичко. Донякъде беше странно и плашещо, но тя се успокои след като по нататък той каза, че всеки етефал си има задължения горе. Това значеше, че на по - слабите ангели не им беше скучно и нямаха време да шпионират.
Хеката знаеше, че ангелите и демоните трябва да се вселят в приемник, за да могат да се разхождат по - земята. Беше виждала демоните, бяха нещо като черна мъгла. Но ангелите и особено архангелите можеха да навредят на хората със присъствието си заради това тяхно сияние и мощ. Може би ако Вивиан беше човек, пристигането на Майъл щеше да изпепели очите и, ако не и да я убие. Изтръпна при мисълта.
- Благодаря ви, много сте мил - отвърна му, задето я успокои по - рано. Не че искаше да изглежда жалка, но детска му работа.
- Чудя се как тези приемници успяват да удържат силата ви. На колко време се налага да ги сменяте? И човекът който е бил в тялото преди вас още ли е там или след като..."се нанесете" той се изнася? - не се беше чудила за това по - рано, защото никой етефал не и беше споделял как точно се сдобиват с приемниците си. Надяваше се да не е задала въпроса си много объркващо.
След това той я попита от колко време е на земята, тоест дискретно я попита за годините и. В един определен момент и тя се чудеше кой е по - стар - представители на нейната раса и ли войнството на Рая. И двете страни претендираха за създаване на света, но всеки беше създал отделно нещо или отделно измерение. Затова много често ставаха недоразуменията между неговия татко и нейни роднини.
- Наистина не мога да си спомня, особено с този повтарящ се за мен цикъл на живот и смърт всеки ден. Според мен съм по - млада от вас, но моите родители  може би са колкото вас или татко ви. Доколкото знам, беншира са се самосъздали от хаоса...и първите от нас обичат да се назовават титани. Поне от моя клан. Различни кланове от нашата раса са излезли извън Мистик Айлънд и са населили различни части на външния свят. Моите родители са се заселили на планина, наречена Олимп, където създават известните Олимпийски богове. Мен никога не ме приеха сред Олимпийците, важните клечки. После се разрази война и тези, които се наричаха титани бяха затворени в нашата версия на вашия Ад. Те са просто в две различни измерения, не са на едно място. В Тартар почти не пристъпват нови души след като хората преминаха към монотеизма. Извинявай, малко се отплеснах. Да кажем, че годините ми са по - малко от твоите, но не знам колко точно по - малко. - засмя се на последното. Надяваше се да не е била отегчителна с този така дълъг разказ. Поне и той и разказа малко за неговиясвят след това. Вивиан поглъщаше всяка поднесена информация, като спря да задава малоумни въпроси. Също и заради съзряването спря да говори за себе си в трето число. Много хора мразеха това. От това, което разбра - баща му си беше взел почивка, оставяйки всичко на него. Той не слизаше често на земята, освен ако не беше нещо наистина важно. Като спомена Апокалипсиса, очите и се разшириха, докато не допълни, че няма как да стане. Сигурно щеше да изпадне в истерия ако сега беше слязъл заради това. Отговори и също, че харесва луната и звездите. Очевидно това я направи щастлива.
- Вечер изгрявам заедно с нея...понякога. - каза в отговор на това, че може би белега и е свързан с нея. Като Хеката, тя обръщаше внимание на лунните цикли, докато Селена, другата богиня на луната често олицетворяваше самата луна. Вивиан мразеше тази надувка. Замисли се малко преди да отвори на последните неща, които беше казал.
- Чувала съм някои неща, да. А за годините ти..стряскащо си е. Но долу горе мога да го приема само защото и аз не съм много млада. Но и ми е интересно. Все пак може да предположиш, че рядко срещам някой по - стар от мен.
Спомена, че в бъдеще може да я покани в Рая, което накара очите и да се разширят за пореден път.
- Сериозно ли? - каза превъзбудено. - Не знаех, че други същества освен хората и ангелите могат да влизат там.
И двамата замълчаха за малко, загледани във водата пред тях. Вивиан все още беше заета да обмисля информацията, която и беше споделил.
- Опитвал ли си някога напитката на боговете - Амброзия? - попита го, защото усещаше, че е жадна. Поне доколкото можеше да ожаднее беншира. Можеше спокойно да яде и пие човешки храни, но не и въздействаха по никакъв начин, често дори не усещаше вкуса.
- Трудно ли ти е да си начело, когато него го няма? И чуваш ли молитвите? - попита, сещайки се за своята "молитва" по - рано. Щеше да я хване срам, ако я беше чул наистина.Без да се осъзнае беше спряла да говори на "вие". Докато задаваше въпрсите си, дръпна краката си и ги обгърна с ръце. От мястото където беше седнала, вече бяха започнали да влизат във водата, защото тя продължаваше да расте. Замисли се дали това по - старо от нея същество и със сигурност не толкова посредствено като другите, щеше също да избяга от нея след залез слънце. Не беше сигурна дали ангелите бяха нарцисистични като боговете. И самата Хеката беше доста нарцисистична преди да получи проклятието си.

9 Re: Скритата лагуна on 12/7/2018, 22:51

Майкъл

avatar
Бенширата пред мен ме попита за приемниците ни, но както бях споменал за мен лично е доста по-различно от другите ангели и архангели. Те могат чрез едно просто "да" от страна на човека да се вселят в него, но аз не можех, трябваше да е от рода на Кейн и Абел...
- Ами както споменах за себе си, по-рано, на мен ми е малко по-различно от останалите Етефали. Като първороден архангел е трябвало да се вселя в човек от кръвната линия на Кейн и Абел, а тази кръвна линия, няма много представители живи в момента. Но като се вселя, моя приемник не бива въвлечен в стареене, докогато аз съм в него. Човешкото тяло не може да хване болести или да бъде заразено по някакъв начин с токсини... Не може да се уморява и да изпитва глад,не изисква храна, жажда, защото реално не ми е нужно да ям или да пия. Но по-важното е че също така приемника не му е нужен кислород или сън, което го прави съвършен за мен. А моято истинска сила може да бъде овлядяна от приемник от кръвната линия, която споменах. - доста широко и обясних, защото аз това смятах за проклятие. Докато при другите просто си влизаха в хората и имаха всичко, а аз трябваше да си подбирам приемниците..
Вивиан ми разказа за нейните роднини, Олимпийските богове и как тя не е била приета там, където е трябвало да бъде. Мислех си, че те бяха загубили, но това беше тъпо от една страна в тяхната версия. Понеже при нас всеки нов ангел, си заемаше поста даден от баща ми и всички бяхме в Рая. Пропъдени като брат ми имаше доста, грешаха или просто баща ми беше решил да ги прати на Земята да тестват хората. Имаше доста странни стратегии понякога. Но всички етефали винаги са били приемани в Рая, не както при тях. Но явно всеки си има начин за справяне...
- Ясно разбирам те, вашето място е по-строго и не всеки е свободен да се присъедини към Олимпийците, което е кофти за теб. А така ти променят съдбата, кой знае може и да е имало защо да го направят спрямо тебе.. - замълчах малко, не исках да влизам в мисли защо са постъпили спрямо нея така, все пак от една страна има пръст във всичко това и Съдбата...
- Но все пак не всеки ден виждаш 13,8 милиарда годишно създание, което да говори с теб и да те изслушва, но всъщност да знае някои неща за Олимп. Просто не ме интересуваше, когато Олимп се роди и твоите роднини получиха доста слава покрай това, но аз бях просто един ангел, или както някои казват Дясната ръка на Бог, изпълнявах каквото ми бе наредено и не гледам към другите божества. - исках да не я обидя, все пак леко можеше ид а съм, след като казах това със славата, но това беше техния възход тогава, в момента, много малко от тях бяха почитани истински, а новото поколение на Земята и Мистик Айлънд сигурно и не беше чувало за тях за съжаление...
- Да трудно е, но виждам нашето падение скоро, падението на Рая, баща ми явно е решил да се отдръпне по незнайни причини, или просто не беше решил да сподели с мен и остави всичко на тези на които вярваше, но дадени етефали вече изгубиха надеждата си в него и напуснаха Рая. И сигурно ще срещаш доста ангели тука в Мистик Айлънд и в  света извън този остров на създанията, защото доста са напусналите. А скоро Рая може и да не съществува, защото няма да има ангели, които да го крепят, дори като Архангел, по-висш от другите, сам не мога да правя всичко... - до една степен си беше вярно, все пак на мен лично ми беше трудно, аз бях съществото, което вършеше мръсната работа на Бог, затова и бях един от най-силните от нашата страна, единствено баща ми, сестра му и Смъртта, един от четирите конника на Апокалипсиса бяха по-силни от мен. Двама от тях ги нямаше, а третия беше новак..
- А за молитвите, да чувам ги, единствена ако съм в Рая, ние Етефалите имаме ангелско радио, така комуникираме едни с други. Но за молитвите, там е сложно, не мога да го обясня с думи как става. Усещане е, което това усещане се превръща в глас, който от своя страна се превръща в така наречената молитва, не знам баща ми как се е справял или по-скоро не се беше справял с всичкото това... - имало е причина да напусне, но каква е било, можех да гадая...
- А по принцип си права, не всеки е допускан до Рая, но с безплатния си билет, имам предвид мен, може да се "изкачиш" до там. - след което се разсмях, защото го казах леко шеговито, доколкото съществото до мен да ме разбере напълно..
- За напитката, не съм я чувал, както споменах, докато съм в приемника си, той не изпитва нужда да яде или пие, нямам го това чувство, като хората, аз притъпявам това усещане, след като се внедря в даден човек, единствено след неговото разрешение... - но от друга страна ми беше интересно за какво става дума, тази напитка на боговете...

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите