Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Калеа » Скритата лагуна

Скритата лагуна

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Скритата лагуна on 9/7/2018, 16:10

Vivianne

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]

Vivianne

avatar
Денят беше приятен и слънчев. Духаше прохладен ветрец, благодарение на който времето не беше толкова топло. Хеката с дни обикаляше пустите места на Калеа, за да избяга от шума на тълпата. Обичаше да спи през деня, макар да не и беше нужен съм, той все пак и действаше разтоварващо. Успя да прекара последната нощ на голям удобен хамак, разпънат във високата част на дърветата в една от горите на Калеа. На въпроса как успя да го окачи там отговора беше много лесен - често нещата, които искаше просто се оказваха там където ги иска и както ги иска. След като хората спряха да почитат езическите богове толкова много тя не хабеше силите си за почти нищо и такива дребни неща не и бяха проблем. След като се беше наспала хубаво отново скиташе. Стигна до тази част на гората, където се свързваше с морската шир. Беше много красиво, когато гората се срещаше с морето.
По това време на деня, Вивиан - както се наричаше по - често в настоящия век, изглеждаше като момиченце на не повече от дванадесет години, ако не и по - малка. Държанието и също се сменяше с външния вид, макар във всеки от трите си лика тя да имаше пълно съзнание за това коя и каква е. Може да се каже обаче, че беше най - уязвима рано сутрин, когато беше във формата на дете.
В последно време Вивиан имаше цел. Никой не знаеше дали беше от скука или  за нещо по - важно, но тя вече се беше заелас изпълняването и. За да има шанс да получи каквото иска, тя трябваше да се срещне със същества от две определени раси - ангел и демон. Преди около седмица бе започнала с изпълнението на плана и освободи демон от затвора му. Все още не знаеше дали ще и се получи с демона - той беше ядосан и неуправляем, да не говорим, че не беше с аурата на нормален, обикновен демон. Виви реши да се отрдъпне за малко от него, докато се успокои. Според информацията, която успя да извлече, той беше престоял в затвора си около десет хилядолетия и вероятно беше насъбрал много омраза. А на нея и трябваше нещо като...благоразположение, за да може да изпълни плана си. Щеше да потърси въпросния след време отново. Дано да му минеше, не искаше да го прави свой враг и да и се налага да си търси друг ракшаса. Докато се разхождаше през хладната гора, мислите и се насочиха в друга посока. Трябваше да намери войн на Рая. Честно казано това и се струваше по - приятната част от задачата, защото харесваше етефалите доста повече от ракшаса, но пък понякога нейната раса имаше търкания и с тях. Все пак старите богове трудно понасяха наличието на единия бог и неговите войни. Може да се каже, че Хеката беше оставила лошите чувства в миналото. Докато си мислеше за това какво да предприеме като следваща стъпка неусетно беше стигнала до един много стар християнски параклис. Често минаваше покрай него, защото и харесваше мястото, архитектурата на мъничката сграда, а и много рядко идваха хората тук, затова беше спокойно и запазено. Влезе вътре и се огледа. Вътре имаше място само за 3 пейки за молещи се. Момиченцето седна на най - първата и присви устни. След секунди затвори очи и направи опит за молитва.
- Прати ми ангел...ъъъ...амин - измърмори. Това беше твърде комично. Беше го направила главно на шега все пак. Езическите богове не бяха вярващи. Пусна няколко парички във кутията за дарения и си излезе. Та този техен бог не отговаряше на хората, какво остава за другите същества, които дори не го почитаха. Ако хората все още почитаха нея, тя щеше да се грижи за тях. Вече не беше лоша. Подскачайки и пеейки си някаква детска песничка, тя запрепуска към онова красиво място, което беше съвсем наблизо - скритата лагуна. От там можеше да слуша морето, което беше също много близо, но не се виждаше добре, защото мястото беше скрито. Стигна и се усмихна. Не обичаше дневните часове така като нощните но това място беше много хубаво.
Тъкмо клекна и потопи пръстче във водата, когато заслепяваща светлина озари всичко наоколо и земята започна да се тресе. Дори Хеката трябваше да прикрие очите си и както беше клекнала, за да си поиграе с водата, се гътна по задник. Просто това я беше хванало неподготвена. След секунди, когато светлината изчезна, там стоеше фигурата на мъж.
Вивиан ахна. Крилете му бяха толкова красиви. Вероятно ако беше нормален човек нямаше да ги види, но сега не можеха да бъдат скрити от "божествените" и очи. Замисли се за това, че и обикновен ангел, от дъното на йерархията щеше да и свърши работа, а не архангел. Не знаеше кой беше той, но не беше обикновен. Макар дългия си живот, не се беше запознавала с най - силните ангели на онзи бог. Те може би рядко напускаха Рая. Изправи се и направи няколко стъпки към него.
- Господине...- вдигна се на пръсти и сложи ръка на рамото му, за да и обърне внимание.
- Имате много хубави криле. - каза с все още десткия си глас и възхитен тон. Разбира се не си мислеше, че може измитираната и молитва да бъде чута. Може би той беше дошъл тук за нещо друго. Но каквото и да беше дойде тъкмо навреме.  

3 Re: Скритата лагуна on 10/7/2018, 02:04

Майкъл

avatar
Реших най-накрая да сляза при създанията долу на земята. Там където кацнах усещах нещо много по-силно от обикновен човек, значи е същество, по-лошото беше ако не е създадено от баща ми, защото имаше и доста същества, които навремето претендираха Земята за тяхна. Когато кацнах и загледах детео пред мен ме навя на спомен, тя приличаше на Лилит, създание създадено от брат ми Луцифер. Не знаех защо навремето преди тя да бъде убита, за да може брат ми да излезе от клетката си, също беше се вселила в малко момиченце. Но в този случай нямаше вселяване, това и беше оригиналното тяло.
В момента, в който изрече своите думи и спомена крилете ми, разбрах, че пред мен е някакво наистина силно същество, е като първороден Архангел, притежавах доста по-силни умения от другите трима архангела, а обикновените ангели - етефали, дори не ги броях тук. Загледах се в района, не усещах други същества, беше странно, как тя сама е дошла тук и дали е враждебно настроена, но може би не, щом е сама.
В този момент видях видях луната на челото и, което ме подсети, че не е обикновенно същество, може би беше от онези божества, които преди време са властвали над Земята, но по годините и не изглеждаше така. Но външния вид лъже, все пак аз бях чистия пример, външно не биха ми дали и 30 години, но можех най-спокойно да кажа че съм на 13 милиарда години и след толкова дълго реших за пореден еднократен път да слезна на Земята, в Рая нещата за момента бяха добре и щяха да си останат така, като архангел, аз управлявах Рая в момента, защото баща ми, Бог, беше изчезнал или по-скоро избягал, което от своя страна беше грубо спрямо това което е създал, човечеството, дори вече и не отговаряше на молитвите им. А като се замисля за молитви, бях дочул наблизо, че някой се молел за ангел, дали беше странното момиче пред мен. Все пак нормален човек или същество от нисша степен не биха видели крилете ми, ако аз сам не пожелая, а в момента не го желаех това. Но реших да се правя на по-малоумен в случая и я попитах:

- Как някой толкова обикновен като теб, може да види същество като мен, а за крилете, това не ми се беше случвало, благодаря ти, хубави са да, но не съм пожелавал, някой да ги вижда, сигурно не сте толково обикновена както казах в началото. Какво създание сте и враждебно ли сте настроена? - след като стигнах до враждебно настроена, изражението ми и гласа ми станаха доста по-сериозни от обикновено.
Не че ми се биеше, напоследък след като Бог го нямаше, нямах какво да следвам. Единствено знаех, че Луцифер е на свобода и до там, бяхме говорили с него преди доста години последно, но от тогава до сега нито съм слизал от Рая, нито той е получил своето разрешение да се качи горе, все пак беше прокуден от баща ни.
Както и да е, вече аз властвах там горе, където всеки си мисли, че е най-хубаво, нямаше почти кой да ме спре. Само тук долу на Земята има по-велики раси от тези които баша ми създаде. Всяка раса си живееше поотделно, но имаше и раси, които си деляха дадена част от Земята. Аз това не го разбирах, за мен това беше невъзможно да го разбера, аз едвам траех простите ангели, всеки се надяваше на нещо повече, но аз ги спирах.

- Надявам се с този тон, да не съм те изплашил. - казах леко, след което крилете ми се скриха и вече мязах баш на човек, е за нея явно не, но за останалите, нямаха как да ме разберат. - Извинявай, не съм разговарял с други от доста време. - както си мислех по-рано, всеки от обикновените ангели искаше по-висока длъжност и гледаше как да прееба предишния, нямаше го реда, който баща ми налагаше, е аз и толкова не се занимавах с тях, за това и не комуникирах много с тях, все пак нищо почти не ми пречеще да ги унищожа...

4 Re: Скритата лагуна on 10/7/2018, 15:52

Vivianne

avatar
Не беше сигурна дали мъжът няма да я игнорира или да и се развика, но се надяваше да не. Рядко имаше такива като него, които само с появяването си да и привлекат толкова вниманието и да не искат да го пуснат. Дръпна се крачка назад, след като той и обърна внимание и се усмихна широко. Може би беше избързала с комплимента за крилата му, защото не всеки англе харесваше те да са обект на внимание. Което е и нормално де, все пак те са едно от най - хубавите неща, които те имат а другите нямат. Вивиан също би искала да имаше крила като неговите, както и красива, топла енергия. Доколкото беше запозната, макар и чисти същества, ангелите не бяха винаги точно такива, каквито ги описват историите на хората. Някои можеха да бъдат и лоши, а и да изпитват низши човепки страсти, които според вярванията не би трябвало да изпитват. Въпреки това енергията им си оставаше по - красива и по - топла от слънцето и ако сте същество, което може да я усеща е като благословия. Момичето се зачуди какво ли точно усещат околните от нейната енергия. Може би е нещо много объркано, защото може да се каже, че в нея сякаш живееха три отделни личности.
Господинът все пак я попита как е възможно да вижда крилата му и благодари за комплимента. Момичето се усмихна още по - широко, но само за момент, защото той станата страшен, когато попита дали е враждебна. Тя отстъпи още една крачка назад с леко изненадано изражение. Макар расата си, когато беше с лика на дете, мислеше и като такова, следователно се и страхуваше понякога.
Веднага след това гласът му леко омекна и той се извини и каза, че не е разговарял много с хора. Сините очи на детето следяха с интерес как крилата му се раздвижват и прибират, след което дори тя спря да ги вижда. Топличката енергия около него обаче нямаше как да се скрие. Момичето се усмихна пак и се усети, че от прехласване още не му е казала нито дума.
- Няма проблем, разбирам . - започна да говори с мелодичния си глас.
- Просто ги виждам. Често виждам неща, които околните не виждат. Това е заради расата ми...- замълча за момент и вдигна поглед отново към него. Замисли се за момент дали все пак да му има доверие и реши да му има. Искаше и се да станат приятели.
- Виви е Беншира. Не съм враждебно настроена. Виви много харесва красиви ангели с красиви криле, а Вие сте най - хубавият, който тя е виждала. - каза и сведе поглед като се зачерви леко. На детската и форма не и беше силна страна да си държи устата затворена и казваше каквото и дойде на ум. Това често и навличаше проблеми.
- Аз съм Вивиан, поне така се наричам сега. Приятно ми е. - седна на брега на лагуната, дърветата отгоре пазеха сянка, след което погледна към новия си познайник.
- Ще ми правите ли компания или имате работа? Виви е много самотна и ще се  радва да си има компания за известно време.
Може би беше дошъл директно от Рая и си имаше работа, но все пак тя си пробва късмета. Не го попита дали той самия е враждебно настроен, защото не изглеждаше засега. Единствения вариант е ако изпитваше недобри чувства към расата и, защото много от представителите на Беншира бяха на нож с неговия татко. Получаваше се сблъсък на интереси.

5 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 01:33

Майкъл

avatar
Вивиан интересно име имаше тя, но ми направи впечатление, че сега се нарича така, явно има и друго име, щом е и Беншира... Момиченцето седна на брега на лагуната, тогава аз затворих очи, като най-стар от всички Етефали, можех да виждам в бъдещето, но не цялата картина, просто погледнах, колкото да видя дали наистина не е враждебно настроена. От това което успях да видя, не беше, казваше си истината, но имаше дадена цел да се срещне с ангел, просто аз и изскочих на пътя, късмет бих го казал. Сигурно в бъдеще щеше да сподели тази цел или задача с мен, а ако ми допадаше можех и да и помогна. Но ми направи впечатление, че това което видях в бъдещето, не беше малко момиченце...
Отворих отново очи, за да не бъда толкова странен спрямо божеството пред мен. Тогава се сетих, че няколко минути по-рано каза, че съм бил най-хубавия ангел, когото е виждала, това беше странно да се чуе от устата на момиченцето, но както знаех външния вид лъже и от това което видях, можеше и това да и е временна форма, кой знае.. След което трябваше и аз да се представя:

- Щом си каза расата, значи не виждаш враждебно в мен. Аз съм Етефал, както сама си си предположила вече, но не съм просто ангел, аз съм архангел, по-висшата раса. Аз съм архангел Майкъл, най-големия от четирите архангела и на мен ми е приятно да се запознаем. - казах и седнах до нея на брега на лагуната. А щом седнах, това беше моя отговор на въпроса и дали ще и правя компания, да все пак, можех да я опозная и да разбера мисленето на другите същества, в нейния случай, божества, които моя баща не е създал...
Докато дърветата ни правеха сянка, но времето си беше горещо, тогава се усетих, че аз мога да променя това. Все пак можех да контролирам времето и предизвиках лек ветрец около нас и околията, който беше леко по-студен от обикновено, сигурно Вивиан щеше да се зачуди какво става с времето изведнъж, може би щях да и подскажа малко. След което отново казах:
- Е Вивиан, няма ди си самотна, докато съм наоколо, ще ти правя компания, интересно ми е защо си толкова с добро към мен, мислех че съществата, особено вие Бенширите не сте в добри отношения с моя старец. - след което замълчах малко, погледнах я и се зачудих, какво е намислила, и защо е в тази форма сега. След което продължих:
- А какво търси такова момиченце като теб тука, на това тихо място? Какво търсиш? Или може би си открила вече това което търсиш. - след което отново направих пауза, все пак от това което видях е търсила ангел, но попадна на нещо много по-добро от обикновен ангел.
- А между другото, щом си Беншира, на какво по-точно си богиня? - беше ми наистина чудно, дали беше на нещо свързано с луната на челото и, и какво точно означаваше това. Беше интересно да опозная нещо различно, от това което съм свикнал цял живот, а моя живот не е никак къс...

6 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 18:33

Vivianne

avatar
Хвана един кичур коса и го отмести от лицето си. Беше започнало да става сота горещо, защото скоро щеше да стане обед. От гората идваше хладина, но през тези летни месеци това сякаш не беше достатъчно. Имаше същества, на които не им влияеха климатичните промени, но Вивиан си усещаше и студа и топлината.
Мъжът реши да се спредстави, след като тя го беше направила. Беше разпознала, че е архангел, все пак такава енергия няма как да се сбърка. Доколкото беше запозната, Майкъл беше нещо като дясна ръка на баща си и му беше най - предан. Познаваше архангелите на бог по имена, макар да не познаваше никой от тях досега. Понеже се говореше, че бог е изчезнал нанякъде, може би сега Майкъл го заместваше там горе. Сигурно работата му беше отговорна. Той седна до нея и започна да и говори, като и зададе няколко въпроса. Усмихна се, защото и беше хубаво най - накрая някой да и говори. През последните няколко месеца нямаше много контакти и си помисли дали си оформя изреченията правилно след такъв период без комуникация. Плюс това, че детското и аз нямаше чак толкова богат речник. Но пък и Майкъл беше споменал в началото, че не е разговарял много напоследък. Отнякъде се появи някакъв още по - прохладен ветрец и тя се поотпусна. Започна да отговаря на въпросите му, защото реши, че може да му има доверие. Малката и версия лесно се доверяваше по принцип, но този път повече от друг.
- След толкова време осъзнах, че не печеля нищо ако бъда лоша с околните. Наистина моята раса не харесва баща ти, но аз отдавна не се водя много по нея. Виви също беше сърдита на бог в началото, защото загуби повечето хора, които я почитаха. Но оттогава мина много време и тя намери начин да продължи напред.  - когато той спомена, че може би вече е намерила каквото търси тя сведе поглед и измънка нещо като "мхм". Не искаше още отсега да му казва, че е търсила ангел, защото можеше да си помисли, че само е решила да се опита да го използва и затова е мила.
- Преди почитаха Виви като богинята Хеката. Свързваха я с вещерството и магията, фазите на луната, духовете и нещо, наречено "троен кръстопът". Затова и я изобразяваха с три лица, нейните статуи доста плашеха децата.  - опита се да обобщи колкото се може повече, за да не се впуска в излишни обяснения. Все пак имаше някакъв шанс да е чувал за нея, защото кланът на олимпийските беншира беше един от най - известните.
- А колкото до външния ми вид...това е моето проклятие. За разлика от другите богове, които могат да приемат каквато форма си искат, аз съм затворена в процеса на своето повтарящо се проклятие.  През ранната част на деня Виви е малко момиче, после пораства и става красива по обед, но вечерта...- тя не довърши.
- Обикновено всички бягат от нея, когато падне мрак. Дори Беншира не я харесват, защото те всички са красиви. А другите същества се плашат. Заради това Виви си няма приятели.
Все пак не всичко беше толкова ужасно, защото когато паднеше мрак Хеката беше в пълния си потенциал и беше най - силна, също и най - хитра и мъдра. А и проклятието и траеше през половината на една човешка година,  през останалата част можеше да сменя трите образа когато поиска.
- Ако постоите известно време при нея, ще видите как Виви прераства в другата си форма. - добави малко по - тихо. Тя растеше със всяка секунда по малко и ако той се загледаше, щеше да разбере че вече е по - голяма отколкото беше, когато той пристигна.
- А вие, господин Майкъл ще ми разкажете ли нещо повече за себе си? В Рая ли живеете? Там хубаво ли е? Колко често слизате на земята и харесва ли ви тук? Харесвате ли луната и звездите? - с все още детското си любопитство, тя зададе малко повече въпроси отколкото искаше. Втората и форма беше значително по - зряла на държание и не беше толкова досадна. Може би щеше да е най - добре да порасне по - бързо преди да го издразни с въпросите си. Имаше и още от тях, но реши да си ги запази за след като и отговори на тези.

7 Re: Скритата лагуна on 11/7/2018, 21:27

Майкъл

avatar
Хмм беше интересно да научи за нея, особено частта с магията. Магия има по цял свят, но са я свързвали с нея, хората какви странни същества и заради тези същества, малкия ми брат беше отлънчен от Рая... Но това име Хеката, беше му познато, може да я е засичал преди много векове, но той да е бил в друга човешка форма, все пак като ангели, ние сме просто една бяла енергия и нямаме реално тяло, за това се вселявахме във вярващите. Но за мен лично, не можех да се вселявам в други хора, трябваше да е от кръвната линия на Кейн и Абел и само чрез тяхното съгласие, не можех насила да се внедря в тях.
Изслушах я внимателно за "тройния кръстопът" и за проклятието и, което и позволява да променя формата си, от малко момиченце в жена и накрая на деня в нещо силно предполагам. Но съм сигурен че има уловки във всичко това, не може всеки ден да се трансформира така, не знам как е издържала до сега през всичките тези години..

- Вивиан, не се притеснявай от това, че някой не те харесва. Точно това е хубавото да бъдеш различен от останалите беншира и другите същества. Ти си различна по свой собствен начин, в сравнение с мен, не си по-различна. И аз имам своите си проклятия, които тегнат над мен прекалено дълго. Етефалите нямаме истинска "човешка" форма, вселяваме се във вярващите, но за мен е по-сложно, трябва човека да е от специална кръвна линия, иначе не мога да постигна пълния си потенциал в човешкото тяло. - след което сведох поглед, всеки си беше различен, но това не промяна факта, че не можем да имаме приятели. Интересно ми беше дали по свръхестествени години беше по-възрастна от мен, защото аз съм видял Земята от първия заченак на живот, още преди динозаврите, знам какво е било тогава и като я слушах сега, щом са я почитали хората преди време, значи можеше и да е по-млада от мен. Защото преди хората, не знам какво може да я е почитало или някое от другите божества.
- А ако може да те попитам, от колко време си на Земята, или по-скоро от кога съществуваш? - не исках да съм груб, като я попитам директно за годините, но преди да ми отговори, тя ме запита доста неща наведнъж. Явно всичко това е от детската и форма, но като я погледнах отново виждах промяната в нея, че вече е започнала и бавно се превръщаше в красива жена, докато наближаваше обяд...
Замислих се върху въпросите и, все пак разпитваше за Рая, може би, ако се сприятелявахме в бъдеще можех да я закарам там, по бавния или бързия път. Е сигурно би предпочела бавния, за да види крилете ми отново, докато бързия е просто да се телепортираме там.

- Да живея в Рая е трудна дума, по-скоро обитавам, а и като цяло Етефалите го обитаваме и всеки си има своя дадена задача, доста се повтарят нещата там горе, но напоследък усещам, че не вървят и хич на добре нещата в Рая, но това поради куп причини. - замислих се да и предложа ли в бъдеще, просто да надникне зад портите на Рая, да види как е от другата страна. Да за душите си беше Рай, всеки изжевяваше най-хубавите си спомени, но за нас етефалите не беше така, постоянно да вършиш едно и също с продължение на години и години, докато долу на Земята, човечеството еволюира, другите създания се сливат безупречно с човеците, а ние горе продължаваме да правим едно и също, безкрайно дълго.
- Да хубаво е, особено дадени места от Рая, можеш да видиш доста неща и спокойно да наблюдаваш войните на човеците и другите същества, без да могат те да дойдат до това свещенно място. Като казах това, в бъдеще може да те поканя да ме навестиш, все пак отскоро аз управлявам там горе. - леко се засмях, не беше нищо сложно, но доста от ангелите почваха да се бунтуват и си нямах ни най-малка представа как баща ми се е оправял със всичко това, все пак той можеше да създаде каквото си поиска и не му пукаше особено, както в последно време спрямо хората, не им обръща никакво внимание, махна се от Рая и е някъде на Земята или в негово друго измерение, но го имаше, усещах го.
- Доколкото това дали слизам често, не. През последните векове основно изпълнявах заповедите на баща ми и като цяло бях най-доверения до него, а в момента вече се съмнявам и какво си мисли той. Рядко слизам, освен ако не е дошъл Апокалипсиса на Земята, което няма как да стане. - бях категоричен, малкия ми брат е на свобода, няма какво друго да причини Апокалипсиса, освен четирите конника на Апокалипсиса, които както знам от последни данни, един от тях е нов, заел мястото на предишен конник и няма как да се съберат всичките на едно място...
- И не на последно място, последния ти въпрос, да харесвам ги, но от моето родно място, - цетирах Рая, - можеше да се видят всичките звезди, а луната е просто място, за нас етефалите. Не ме разбирай грешно, ти имаш този белег, който може би представлява нещо свързано със самата луна. - а за Рая, то беше всъщност място създадено в друго пространство далеч извън Земята и затова споменах, че се виждат всичките звезди.
- А за себе си, какво мога още да споделя, не знам. Със сигурност ти си чувала повече за мен, отколкото аз за себе си. Мога само да кажа, че съществувам от много отдавна, може би от създаването на Земята и зародиша на живот на тази планета. Дано не те стряскам с това, че съм наистина много стар, но съм видял еволюцията на човека от до, дали съм гледал от Рая или съм бил тука долу, както днес, няма значение... - след като и отговорих на всичките въпроси ми стана интересно как ще реагира поне на последните факти...

8 Re: Скритата лагуна on 12/7/2018, 01:14

Vivianne

avatar
За нейно щастие, архангелът се заговори, а на нея и беше приятно да слуша. Информацията беше интересна, а и тя не си беше говорила с архангел досега. Каза и, че не трябва да се притеснява от това, че е различна и още няколко неща, което я накара да се усмихне широко. Имаше доста мъдрост в думите, които говореше, личеше си че е живял доста и е видял доста. Сигурно от Рая можеха да видят всичко. Донякъде беше странно и плашещо, но тя се успокои след като по нататък той каза, че всеки етефал си има задължения горе. Това значеше, че на по - слабите ангели не им беше скучно и нямаха време да шпионират.
Хеката знаеше, че ангелите и демоните трябва да се вселят в приемник, за да могат да се разхождат по - земята. Беше виждала демоните, бяха нещо като черна мъгла. Но ангелите и особено архангелите можеха да навредят на хората със присъствието си заради това тяхно сияние и мощ. Може би ако Вивиан беше човек, пристигането на Майъл щеше да изпепели очите и, ако не и да я убие. Изтръпна при мисълта.
- Благодаря ви, много сте мил - отвърна му, задето я успокои по - рано. Не че искаше да изглежда жалка, но детска му работа.
- Чудя се как тези приемници успяват да удържат силата ви. На колко време се налага да ги сменяте? И човекът който е бил в тялото преди вас още ли е там или след като..."се нанесете" той се изнася? - не се беше чудила за това по - рано, защото никой етефал не и беше споделял как точно се сдобиват с приемниците си. Надяваше се да не е задала въпроса си много объркващо.
След това той я попита от колко време е на земята, тоест дискретно я попита за годините и. В един определен момент и тя се чудеше кой е по - стар - представители на нейната раса и ли войнството на Рая. И двете страни претендираха за създаване на света, но всеки беше създал отделно нещо или отделно измерение. Затова много често ставаха недоразуменията между неговия татко и нейни роднини.
- Наистина не мога да си спомня, особено с този повтарящ се за мен цикъл на живот и смърт всеки ден. Според мен съм по - млада от вас, но моите родители  може би са колкото вас или татко ви. Доколкото знам, беншира са се самосъздали от хаоса...и първите от нас обичат да се назовават титани. Поне от моя клан. Различни кланове от нашата раса са излезли извън Мистик Айлънд и са населили различни части на външния свят. Моите родители са се заселили на планина, наречена Олимп, където създават известните Олимпийски богове. Мен никога не ме приеха сред Олимпийците, важните клечки. После се разрази война и тези, които се наричаха титани бяха затворени в нашата версия на вашия Ад. Те са просто в две различни измерения, не са на едно място. В Тартар почти не пристъпват нови души след като хората преминаха към монотеизма. Извинявай, малко се отплеснах. Да кажем, че годините ми са по - малко от твоите, но не знам колко точно по - малко. - засмя се на последното. Надяваше се да не е била отегчителна с този така дълъг разказ. Поне и той и разказа малко за неговиясвят след това. Вивиан поглъщаше всяка поднесена информация, като спря да задава малоумни въпроси. Също и заради съзряването спря да говори за себе си в трето число. Много хора мразеха това. От това, което разбра - баща му си беше взел почивка, оставяйки всичко на него. Той не слизаше често на земята, освен ако не беше нещо наистина важно. Като спомена Апокалипсиса, очите и се разшириха, докато не допълни, че няма как да стане. Сигурно щеше да изпадне в истерия ако сега беше слязъл заради това. Отговори и също, че харесва луната и звездите. Очевидно това я направи щастлива.
- Вечер изгрявам заедно с нея...понякога. - каза в отговор на това, че може би белега и е свързан с нея. Като Хеката, тя обръщаше внимание на лунните цикли, докато Селена, другата богиня на луната често олицетворяваше самата луна. Вивиан мразеше тази надувка. Замисли се малко преди да отвори на последните неща, които беше казал.
- Чувала съм някои неща, да. А за годините ти..стряскащо си е. Но долу горе мога да го приема само защото и аз не съм много млада. Но и ми е интересно. Все пак може да предположиш, че рядко срещам някой по - стар от мен.
Спомена, че в бъдеще може да я покани в Рая, което накара очите и да се разширят за пореден път.
- Сериозно ли? - каза превъзбудено. - Не знаех, че други същества освен хората и ангелите могат да влизат там.
И двамата замълчаха за малко, загледани във водата пред тях. Вивиан все още беше заета да обмисля информацията, която и беше споделил.
- Опитвал ли си някога напитката на боговете - Амброзия? - попита го, защото усещаше, че е жадна. Поне доколкото можеше да ожаднее беншира. Можеше спокойно да яде и пие човешки храни, но не и въздействаха по никакъв начин, често дори не усещаше вкуса.
- Трудно ли ти е да си начело, когато него го няма? И чуваш ли молитвите? - попита, сещайки се за своята "молитва" по - рано. Щеше да я хване срам, ако я беше чул наистина.Без да се осъзнае беше спряла да говори на "вие". Докато задаваше въпрсите си, дръпна краката си и ги обгърна с ръце. От мястото където беше седнала, вече бяха започнали да влизат във водата, защото тя продължаваше да расте. Замисли се дали това по - старо от нея същество и със сигурност не толкова посредствено като другите, щеше също да избяга от нея след залез слънце. Не беше сигурна дали ангелите бяха нарцисистични като боговете. И самата Хеката беше доста нарцисистична преди да получи проклятието си.

9 Re: Скритата лагуна on 12/7/2018, 22:51

Майкъл

avatar
Бенширата пред мен ме попита за приемниците ни, но както бях споменал за мен лично е доста по-различно от другите ангели и архангели. Те могат чрез едно просто "да" от страна на човека да се вселят в него, но аз не можех, трябваше да е от рода на Кейн и Абел...
- Ами както споменах за себе си, по-рано, на мен ми е малко по-различно от останалите Етефали. Като първороден архангел е трябвало да се вселя в човек от кръвната линия на Кейн и Абел, а тази кръвна линия, няма много представители живи в момента. Но като се вселя, моя приемник не бива въвлечен в стареене, докогато аз съм в него. Човешкото тяло не може да хване болести или да бъде заразено по някакъв начин с токсини... Не може да се уморява и да изпитва глад,не изисква храна, жажда, защото реално не ми е нужно да ям или да пия. Но по-важното е че също така приемника не му е нужен кислород или сън, което го прави съвършен за мен. А моято истинска сила може да бъде овлядяна от приемник от кръвната линия, която споменах. - доста широко и обясних, защото аз това смятах за проклятие. Докато при другите просто си влизаха в хората и имаха всичко, а аз трябваше да си подбирам приемниците..
Вивиан ми разказа за нейните роднини, Олимпийските богове и как тя не е била приета там, където е трябвало да бъде. Мислех си, че те бяха загубили, но това беше тъпо от една страна в тяхната версия. Понеже при нас всеки нов ангел, си заемаше поста даден от баща ми и всички бяхме в Рая. Пропъдени като брат ми имаше доста, грешаха или просто баща ми беше решил да ги прати на Земята да тестват хората. Имаше доста странни стратегии понякога. Но всички етефали винаги са били приемани в Рая, не както при тях. Но явно всеки си има начин за справяне...
- Ясно разбирам те, вашето място е по-строго и не всеки е свободен да се присъедини към Олимпийците, което е кофти за теб. А така ти променят съдбата, кой знае може и да е имало защо да го направят спрямо тебе.. - замълчах малко, не исках да влизам в мисли защо са постъпили спрямо нея така, все пак от една страна има пръст във всичко това и Съдбата...
- Но все пак не всеки ден виждаш 13,8 милиарда годишно създание, което да говори с теб и да те изслушва, но всъщност да знае някои неща за Олимп. Просто не ме интересуваше, когато Олимп се роди и твоите роднини получиха доста слава покрай това, но аз бях просто един ангел, или както някои казват Дясната ръка на Бог, изпълнявах каквото ми бе наредено и не гледам към другите божества. - исках да не я обидя, все пак леко можеше ид а съм, след като казах това със славата, но това беше техния възход тогава, в момента, много малко от тях бяха почитани истински, а новото поколение на Земята и Мистик Айлънд сигурно и не беше чувало за тях за съжаление...
- Да трудно е, но виждам нашето падение скоро, падението на Рая, баща ми явно е решил да се отдръпне по незнайни причини, или просто не беше решил да сподели с мен и остави всичко на тези на които вярваше, но дадени етефали вече изгубиха надеждата си в него и напуснаха Рая. И сигурно ще срещаш доста ангели тука в Мистик Айлънд и в  света извън този остров на създанията, защото доста са напусналите. А скоро Рая може и да не съществува, защото няма да има ангели, които да го крепят, дори като Архангел, по-висш от другите, сам не мога да правя всичко... - до една степен си беше вярно, все пак на мен лично ми беше трудно, аз бях съществото, което вършеше мръсната работа на Бог, затова и бях един от най-силните от нашата страна, единствено баща ми, сестра му и Смъртта, един от четирите конника на Апокалипсиса бяха по-силни от мен. Двама от тях ги нямаше, а третия беше новак..
- А за молитвите, да чувам ги, единствена ако съм в Рая, ние Етефалите имаме ангелско радио, така комуникираме едни с други. Но за молитвите, там е сложно, не мога да го обясня с думи как става. Усещане е, което това усещане се превръща в глас, който от своя страна се превръща в така наречената молитва, не знам баща ми как се е справял или по-скоро не се беше справял с всичкото това... - имало е причина да напусне, но каква е било, можех да гадая...
- А по принцип си права, не всеки е допускан до Рая, но с безплатния си билет, имам предвид мен, може да се "изкачиш" до там. - след което се разсмях, защото го казах леко шеговито, доколкото съществото до мен да ме разбере напълно..
- За напитката, не съм я чувал, както споменах, докато съм в приемника си, той не изпитва нужда да яде или пие, нямам го това чувство, като хората, аз притъпявам това усещане, след като се внедря в даден човек, единствено след неговото разрешение... - но от друга страна ми беше интересно за какво става дума, тази напитка на боговете...

10 Re: Скритата лагуна on 21/7/2018, 15:34

Vivianne

avatar
Слушаше го мълчаливо докато и отговаряше на въпросите и размишляваше за това предполагаемо падение на Рая. Вивиан се надяваше това да не се случва, зяащото щеше да се отрази и на останалите раси. Равновесието си беше добре така, когато някой се грижеше за Рая, друг за Ада. Но дори да станеше нещо такова, дори земята да беше подложена на риск от унищожение, Вивиан просто щеше да отиде на друго място, без да я бърка какво щеше да стане тук. Нямаше близки и приятели, семейството и беше незнайно къде, а идори не си спомняше откога не ги беше виждала. Вероятно гниеха някъде из Тартар. Но тя харесваше този свят все пак. Надяваше се проблемите на ангелите и техния баща да не му се отразят по лош начин.
Това с приемника по кръвна линия и се стори интересно. Вероятно не беше много удобно за него, но поне успяваше да си намери нещо. А и е нормално не всяко тяло да може да приеме енергията на архангел.
- А той...човека който те е приел...един вид още тук ли е? - тя посочи леко към гърдите му. Не беше убедена дали поднася правилно въпроса си, просто не се беше замисляла. Дали човекът който е бил преди вижда всичко, което прави Майкъл, дали усеща мислите му? Дали е "жив" изобщо?
А онова за Олимпийците...не му отговори на глас, защото нямаше нужда. Не успя да влезе при тях, защото за такива се имаха само "големите дванадесет".  Никога не е претендирала чак толкова за място там, тези богове бяха твърде надути за нейния вкус. Всички беншира бяха такива, и точно това често я различаваше от тях. А расата и не се изчерпваше само с олимпийските богове, имаше още доста пантеони - някои с по няколко имена и различни хора, които вярваха в тях. Точно затова погледна архангела с леко съжаление в очите, след следващото нещо, което каза. "На почти 14 милиарда години, а все още като че ли не вижда по - далеч от носа си" - помисли си. Ангелите също можеха да бъдат арогантни като беншира, но вторите поне осъзнаваха, че не са сами богове на този свят. Ако вече не беше пораснала, Вивиан също нямаше да го разбира. Беншира също бяха участвали в сътворението на света, много от съществуващите раси бяха тяхно творение. Много други светове - също. Но в тях бяха започнали да вярват хората - творенията на неговия баща. Хеката беше една от по - младите и така наречените "по - малки" божества.
- Срещала съм  по - стари, но те не са толкова добри психолози. - отвърна му тя. Макар да беше прозвучало като шега, всъщност беше истина. Зевс или Один нямаше да тръгнат да си разговарят с нея за самотата и проблемите и.
Майкъл и каза, че не всеки го допускат там, но все пак той може да я заведе. Също каза, че чувал молитвите и и обясни за ангелското радио. Това и прозвуча като гласове, които не млъкват в главата ти и нямаш грам спокойствие.
- И все пак можеш да приемаш храна и напитки, нали? - попита, след което погледна към водата в краката си. Протегна се и извади два красиви бокала, в които първоначално имаше вода от езерцето, но скоро цвета и започна да приема винен цвят.
- Смъртоносно е за хората, лековито за полу-боговете, а на теб мисля че ще ти бъде както на нас - просто сладък нектар. - каза, лсед което отпи от Амброзията. На вкус беше много сладка - като смесица от мед и някакъв плодов нектар, но без да ти става неприятно. Ако беше възможно Беншира някога да изпита жажда, тази напитка щеше да я утоли. Ако изпитваха глад -можеше да ги нахрани. Расата на Вивиан също нямаше нужда от храна и вода, но пък обичаха вкуса. Точно и заради това имаха такава напитка.

11 Re: Скритата лагуна on 21/7/2018, 20:38

Майкъл

avatar
Изслушах и внимателно въпросите и се замислих, за мен лично хората са живи, но аз им създавах една стая мислено, в която им предоставях техния рай. А това беше доста странен начин за изразяване на нещата. Да човека си беше жив, но способността ми да се движа в миналото без проблем, ми позволи да се "внедря" в Джон Уинчестър, бащата на Дийн и Сам Уинчестър, непобедимите ловци, които не спираха пред нищо. От друга страна Дийн Уинчестър беше човека, който беше истинския ми приемник в който трябваше да се вселя, единствено срещу неговото "ДА", което не бях получил все още, в него можех да използвам цялата си мощ. Но тъй като не бях пожелан при него се вселих в баща му на младини и просто се телепортирах отново в настоящето. Джон от своя страна виждаше всичко по старому в тази стая, защото ако виждаше настоящето, което за него щеше да е бъдещето, щях да проваля баланса. Дори в последните години, той да не е в настоящето, все пак беше погубен от демон, по-добре така и да не вижда новостите на света около него. Да си бъде с мисленето от преди 20 години.
- Да човека е в съзнание, но не вижда това което виждам аз. Създадох му един вид стая в ума си, където изживява своя рай и си е в миналото, докато аз съм в бъдещето за него де. Знам объркващо е, защото приемника ми чисто просто казано е от миналото и нашето настоящо в момента, за него ще е в бъдещето. Имам способността да се връщам в миналото без проблем и да взимам с мен когото си поискам. - направих кратка пауза, дали и беше интересно, ако наистина тръгнеше да се позаинтересувала малко можех да и покажа тази моя способност в реалност. Не че не я виждаше пред нея самата в момента. Все пак Джон не би изглеждал в нашето настоящо като 25 годишен младеж, а примерно към 45-50 годишен мъж.
Това можеше да я обърка наистина много. Все пак, когато ставаше дума за времевото пространство, беше наистина голяма обърквация, в която влизах доста често и аз самия. Но поне се оправях, все пак можех да "пътувам" във времето. Доста силна дума, като се има в предвид, че можех единствено в миналото. Бъдещето не беше ясно за никого.
Вивиан спомена, че е засичала и по-стари от мен същества. нормално да има такива бих казал, все пак докато растях, зачитах само моя баща, сестра му и Смъртта, за по-стара от мен. Но след като моя баща и сестра му изчезнаха, а Смъртта бе повалена отново от братята Уинчестър, явно доста ще ги споменавам в мислите си, все пак те са свързани и с това тяло, което е техния баща на младини. Но поне баланса там дойде, веднага се изкачи един от жътварите на мястото на Смъртта, не по нейна воля де, но има в настоящо време човек, който ръководи жътварите и който поне си върши работата както трябва, а не като бившото същество на позицията "Смърт".

- Приемам го това, че има и доста по-стари същества от мен, няма как аз или някой от другите ме трима събратя архангели да сме едни от последните древни същества. Имам предвид в отсъствие на моя баща естествено. - все пак всеки ме знаеше като неговата дясна ръка, нямаше как да не го вкарвам в моите разговори, дори и на човека пред мен, понякога да му се струваше, че няма смисъл от такава слава за този "бог", който е изоставил хората. Звучеше и надуто все да говорех за него.
- Да мога да примема храна и напитки, но ги нямам вкусовите способности, не мога да ги усещам както ти и всички останали същества ги усещате. Може и да е като проклятие това, но поне ме разбираш за едно нещо, че можем да издържим без глад и без жажда. Другите раси притежаваха тези качества, може и да е за някои да им се струваше минус, но за други им беше плюс. - отново млъкнах за момент, не знаех как тя като божество го усещаше и как го приемаше това.
След което тя ми подаде един бокал и каза че това е тяхната напитка, не бях от съществата които отказваха и го правеха кофти за околните около него, за това взех единия бокал и я погледнах, докато тя отпиваше от своя. Погледнах в бокала, първоначално беше само вода, но след няколко секунди започна да се променя и цвета на съдържанието на бокала. Беше учудващо, как го направи.
След като си беше отпила вече Вивиан спомена, че е смъртоносно за хората, а за нас е като сладък нектар, след което и аз отпих от него. Беше ми интересно дали ще усетя нещо различно, все пак това се водеше напитка за богове, можеше и да усетя вкуса на нещо след толкова много години. Имаше интересно име - Амброзия. След като отпих няколко глътки, почуствах се някакси различно за момент, не знаех дали усещам наистина вкуса му или има нещо като странично поведение към нас етефалите. Но усетих леката промяна в мен.

- Да не повярваш, усетих нещо, но не мога да кажа със сигурност дали е вкуса на тази ваша напитка или е нещо друго. - погледнах я, не исках да казвам неща от сорта "Хареса ми много" или нещо подобно. Беше грубо като се има предвид, че преди няколко минутки и бях казал, че не усещам вкусовете на нещата.
Може би от една страна бях слязал на Земята днес да науча и нови неща. Този живот, който е постоянно в работа не се издържаше. Разбирах до една степен най-малкия си брат, Луцифер, след толкова дълги години, можех да призная, че той до една степен беше прав за нещата тук долу на тази планета.

12 Re: Скритата лагуна on 22/7/2018, 00:32

Vivianne

avatar
Разсъжденията върху минало, настояще и бъдеще се завихриха в ума и. Той обясняваше нещата много добре, но все пак и трябваше леко съсредоточаване, за да навърже казаните неща. Значи все пак неговият приемник е взет от миналото, и затова настоящето за него е бъдеще.
- А неговото настоящо "аз" няма ли го в момента? Нещо лошо ли му се е случило? - попита един не толкова важен въпрос измежду неговите разкази. Ъгълчетата на устата и се повдигнаха в лека усмивчица, когато той спомена, че може да взима в миналото когото поиска, когато пътува.
- Мен би ли ме завел в миналото? - цялата работа с пътуването във времето и беше интересна. Обичаше да попива такива неща като гъба, защото иначе животът и беше скучен. Надяваше се да не му стане нахална или досадна, вече поне не беше досадно малко дете, но все пак. Не го правеше с цел да го дразни, даже напротив. Като го занимаваше с простотиите си, може би поне малко го разсейваше от цялата тази работа, която бяха струпали на архангелските му рамене за такъв дълъг период от време. Да си Бог не е шега работа, а след като неговия родител го бе оставил да се оправя сам със всичко, значи един вид вършеше работа като за цял Пантеон на беншира. За момент изпита доста силни адмирации към  него, защото тя самата през някои дни не вършеше нищо. Все още имаше исполини, които я търсеха и почитаха, след като беше богиня на магията, но това не я занимаваше много.
- Аз нямам способност да пътувам в миналото. Само мога да проектирам минали събития в главата на събседника си. Мога да накарам някой да се чувства все едно е на даденото място, но това ще е само в главата му и няма да може да комуникира по никакъв начин с околната среда. - разбира се помнеше голяма част от миналото, но способността му и звучеше примамливо. Чудеше се колко още неща можеше да направи един архангел. Вероятно доста забавни неща, но на него едва ли му оставаше време да се занимава с глупости. Баща му имаше късмет с лоялен син като него. На Вивиан също и се искаше да има някой на който да разчита, но нейните роднини бяха до един затворени като мишки в подземния свят. Богове като Аполон и Артемида и се водеха нещо като братовчеди, но тя нямаше представа къде са, а и не бяха толкова близки.
Изчака реакцията му спрямо Амброзията. Беше и интересно - досега не беше виждала никой друг освен богове и полу-богове да го опитват. Разбира се не би го предложила на никой друг заради смъртносните му качества, но беше сигурна че няма да направи нищо на архангел. Отпи още една голяма глътка, докато наблюдаваше замисленото му лице.
- Ако не си свикнал да изпитваш вкус към нещо е напълно нормално. - отвърна му след казаното от него. Беше щастлива от факта, че е усетил някаква промяна, каквато и да беше тя. Малко след това набързо пресуши останалата част от своето и протегна ръка напред. Бокала изгуби формата си и се превърна във вода, падайка отново в лагуната.
- След като си постоянно зает...това значи ли че не си открил някакви...хобита? Нещо, което да ти харесва да правиш просто за развлечение или разпускане? - разбираше, че е странно да попита нещо такова самия архангел на Бог, но какво от това? Колкото и сериозна и отговорна да бе позицията му, все пак той не беше предмет. Вивиан щеше да се радва ако можеше най - малкото да го разсее с нещо поне за ден или няколко часа, но не знаеше какви интереси има, освен "професионалните" му.

13 Re: Скритата лагуна on 22/7/2018, 16:02

Майкъл

avatar
- Настоящия ми приемник, който е от миналото, но в нашето настояще, което е неговото бъдеще, всъщност в неговото бъдеще бива убит от Рашкаса и то не обикновен, а един от четирите принца на Ада. Говоря така сякаш този момент ще се случи, но той в нашето настояще се е случил, понякога и аз сам се забърквам в този цикъл на пътуване във времето... - погледнах я, не знаех как ще реагира на това. Сигурно можеше да и стане тъжно за него. Но той си изживяваше живота в тази друга реалност, в тази стаичка, която сътворих в ума ни. Все пак, докато бях в него, ние споделяхме един ум, но аз го отделях от това, което виждам аз, за да не стане нещо по-сериозно и баланса да се развали.
- А от друга страна, щеше да изглежда и по-възрастен, едва ли щеше да ми споделиш тогава, че съм най-хубавият етефал, когото си виждала. - казах го леко шеговито. Но вече тя не мислеше като малко момиченце и може би нямаше да улови шегата веднага.
Интересно щеше да и покажа още от моите дарби, като първороден архангел имах наистина доста. Но точна тази с връщането в миналото беше уникално, можех да се връщам там, когато хората още ги нямаше и бяхме просто аз и моите трима събратя. Е и другите раси де, но не ни беше позволено да си виждаме с тях. След като хората са "нанесоха" на тази планета, забелязахме че има и други раси, дори раса подобна на нашия баща, тоест други божества. Но първоначално не знаехме за другите. Тогава беше наистина добре, когато четиримата архангела бяхме в добри отношения и всичко беше в мир. Славни времена бяха, а в днешно време всичко се развали със заминаването на баща ми, до оковаването на брат ми и създаването на по-нисшите етефали. След което ме попита дали бих я завел в миналото и спомена за своята способност... След което продължих:

- Да разбира се, че мога да те заведа в миналото, хем ще успееш да усъвършенстваш тази твоя способност с проектирането на миналите събития, все пак едва ли можеш да проектираш нещо, което не си виждала никога? - попитах я. След което се замислих, че аз реално мога да направя такова нещо, защото отново беше една от многото ми способности, които позволяваха, дори да предизвиквам земетресения на места, на които не съм бил и не съм стъпвал. Може би ми идваха малко в множко тези способности, все пак в днешно време нямам много къде да ги използвам. След почти 14 милиарда години, вече бях стъпвал на много места от земята, а другите ги бях виждал от Рая. Естествено ги имаше и тези места, създадени с магия, ето там можех да ги използвам моите способности, но в днешно време исполините са на изчезване, а колкото ги разбирам другите раси, не всички владеят такава магия.
Да за нея и се струваше нормално, но все пак като не си свикнал нещо, то е трудно да се опознае отначало а и не го практикувах често, понеже и не слизах от Рая толкова често, но в последно време това щеше да се промени. Щом имаше арогантни етефали подобяващи ракшаса, да видим колко ще издържат там горе без силата на архангел.
Докато обмислях тези неща, тя вече беше си изпила своята напитка и протегна ръка напред, бокала изгуби своята форма и се превърна във вода, която се върна обратно в лагуната. Беше доста шантаво, как всичко това се получи, а и до не оставах назад от нея и аз си доизпих напитката. Имаше нещо, което сякаш ме затопляше вътрешно, не знаех чувството какво е, все пак не изпитвахме ние етефалите никакви чувства, просто изпълнявахме задачи без да се замисляме. Протегнах ръка, но моя бокал не изгуби своята форма, явно трябваше тя да го направи, за да се получи и при мен това, отказах се и просто пуснах бокала в лагуната, не беше пускане от високо, но при допира с водата, се получи изпръскване и към двамата, което ми се стори странна, но какво да правя, нейната магия си работи само за нея...

- Извинявай за изпръскването, не беше нарочно, явно твоята магия си е само твоя. Или просто не ме харесва мен и не прави същите неща като при теб... - казах шеговите и и изслушах последния въпрос. Дали съм бил открил някакви хобита, дали съм открил нещо с което да разпусна или да се забавлявам. Както мислех по-отрано ние етефалите сляпо изпълнявахме задачите от човека над нас и нямахме никакво време за нас самите. Може би с това ни биеха и бенширите. Те поне предствляваха нещо, на което хората да ги славят и почитат и имаха време за самите себе си, което беше най-важното.
- Не, не съм намирал хоби, не знам как да се разпускам и не съм открил нещо с което да се развлека от многото ми задачи. Но щом ти си тука, може би ще ми покажеш някое друго развлечение, все пак всяко нещо с което ти си свикнала, ще е ново за мен. - усмихнах се, след което се замислих и за това, че можех да ни върна малко назад във времето и мислех да го направя точно в този момент. Но преди да го направя и казах:
- Не се притеснявай и не се бой, от това което ще направя. - след което направих кратка пауза и я докоснах по рамото. Трябваше да го направя за да може и тя да дойде с мен в миналото.
Не се бяхме пренесли на друго място. Беше същото място, където седяхме, просто минахме назад с няколко стотин години, когато това място, в нашето настояще, изглеждаше като скрито, сега в миналото, то беше просто една лагуна с няколко храсти около нас, нямаше ги високите дървета, абе като цяло нямаше никакви дървета, едва сега растяха бавно, единствения проблем беше, че беше обед и слънцето и удряше челно. Пътуването беше като миг за мен, все пак го правех доста често и не се усещаше много, но не знаех точно тя как го е усетила. Реално беше миг, от порядъка на няколко секунди, тя се пренесе със няколко стотин години назад. Лошото беше ако и преди го е знаела това място, да не се засече с миналото си тя, защото ще се получи голям парадокс. Всяко пътуване си имаше своите минуси. Поогледах се, нямаше никой около нас, както и в близост до нас. Нямаше какво да ни прави сянка, а по незнайни причини слънцето беше много жарко. Освен храстите наоколо нямаше какво друго да прави ветрец, за това пак си използвах способността от по-рано, за да създам охлаждащ ветрец. Накарах крилете ми да се появят отново, като накарах едното ми крило да ми прави сянка на мен, а другото да прави сянка на Вивиан, явно все още щеше да ми прави комплименти за тези крила, нямаше как. Но поне се бяхме спасили от слънцето за сега. Лагуната беше с кристално чиста вода, можеше да видиш дъното без проблем. Странното на всичко това беше, че ние все още седяхме там, където бяхме в настоащето. Оставих на нея да сподели как се чувства от всичко станало, преди аз да кажеш нещо...

14 Re: Скритата лагуна on 22/7/2018, 21:50

Vivianne

avatar
Вивиан леко се натъжи, когато Майкъл каза, че приемника му е убит в настоящето. Може би си имаше семейство на което да липсва. Предполагаше, че тези принцове са доста силнички същества. Не си спомняше дали ги е срещала. А относно пътуването във времето, то не беше шега. Нормално е да се объркваше понякога а и едва ли мислеше само за едно или две неща. Докато си мислеше върху това, той се пошегува че ако изглеждаше така едва ли щеше да му каже, че е най - хубавия етефал, който е виждала. Той се шегуваше, но тя се засрами и макар да се постара да не си проличи, леко се зачерви. Често по - малкото и аз я забъркваше в простотии, които после тя трябваше да оправя.
- Мисля...че по - младото ми аз имаше предвид ангелското ти излъчване като цяло...- смотолеви набързо в своя защита, но не беше напълно сигурна какво точно е имала предвид по - малката и версия. Макар да беше един и същи човек, често се объркваше.
Ухили се широко, когато събеседникът и се съгласи да и покаже миналото. Разбира се тя беше живяла дълго време, но не бе пътувала през времето. Беше и интересно как щеше да стане и какво щеше да почувства. Някои беншира можеха да пътуват, но не и Хеката. Харесваше и да пробва нови неща по принцип, а и това си звучеше вълнуващо.
- Прав си, не мога да покажа нещо, което не съм видяла. Само събития, на които съм присъствала и които помня.
Архангелът привърши и с неговата напитка и пусна бокала във водата. Макар да беше леко, все пак леко напръска и двамата и чак тогава привлече вниманието на Вивиан. Тя се засмя, харесваше водата по принцип и не я притесняваше да се мокри. Виж слънцето от друга страна не и беше любимо.
- Не, няма проблем. А иначе не знам защо не ти се получава, може би просто моята магия все още не те познава и не ти откликва. Скоро ще свикне. - усмихна се леко. Вече го чувстваше по - близък и се надяваше да се сприятелят и да си помагат взаимно при нужда занапред.
Малко след това той сподели, че си няма хобита, като цяло се занимава само с изпълнението на задачи. Точно както предполагаше Вивиан. Имаше си пост и огромна сила, но както беше казал си имаше и проклятие. Бенширата се опита да си представи живот само в работа и без абсолютно никакви почивки и забавления и потрепери.
- Ще ти помогна да си намериш! Аз си нямам приятели, ти си нямаш хобита, когато имаш свободно време ще ти намерим. - каза, като се надяваше да не звучи нахална или досадна. Пък и да звучеше, тя си беше такава. Замисли се какво може да се хареса на архангел работохолик, при това мъж. Вивиан щеше да се справи по - лесно ако беше жена, защото можеше да я заведе по магазините или на някаква подобна женска глезотия, но откъм мъжки интереси беше малко по - сложно. Все нещо щеше да се измисли. Както се беше замислила над това, той и каза да не се страхува и тя го погледна неразбиращо. Сложи ръка на рамото и сякаш за момент всичко стана черно, след което пък много светло. Всичко се случи за по - малко от секунда. Бяха на същото място, без да помръдват, но наоколо нещата бяха различни. Като за начало единственото което усещаше е ослепителна светлина от слънцето, топлината му, която не беше приятна върху кожата и и ръката на архангела която вече се махаше от рамото и. Когато очите и свикнаха след около половин минута осъзна, че са на същото място, но както изглеждаше преди доста време в миналото. Познаваше мястото, но не можеше да си спомни през кой период изглеждаше точно така. Огледа се, казвайки "уау" и слагаки ръка над очите си. Усети някаква сянка над себе си и видя голямото крило на архангела. Изглежда го беше направил, за да им пази сянка. Беше мило. Хеката се възползва за да огледа отново крилете му.
- Много са хубави наистина. - каза с въздишка, след което осъзна, че отново предизвиква нелепа ситуация и се изкашля.
- Това което си мисля ли е? В миналото сме нали? - каза, макар вече да знаеше отговора. Изглеждаше привидно развеселена и ентусиазирана.
- Не усетих пътуването по никакъв начин но...ми е някак странно сега. - каза и се изправи на крака с широка усмивка, Майкъл все още успяваше да и прави сянка. Лагуната не беше толкова скрита и Вивиан можеше да види плажа и морето. Не виждаше хора наоколо, макар топлото време. Зачуди се колко назад ги е върнал. Водата беше толкова чиста.
- Може ли да се разходим? - попита с веселия си глас, смейки се и повтаряйки още поне два пъти колко е яко всичко. Изведнъж стана нещо много странно. Светлината и цялото слънце започнаха да изчезват бавно и вместо това започна да става тъмно. Луната започна да се появява бавно на небето. Усмивката слезе от лицето на момичето и тя набързо погледна ръцете си и хвана кичур коса в ръката си. Тя самата си беше същата, както преди, нищо не се беше променило. Все още беше обед, защо нощта настъпваше толкова бързо?
- М-м-майк? - започна да заеква, като даже не успя да изрече цялото му име.
- Какво ще стане ако някой, примерно аз, срещне своето собтвено аз от това време? - изпелтечи набързо, като си личеше, че е леко уплашена. Само за момент видя изписано някакво притеснение на лицето му и се осъзна - нищо хубаво нямаше да стане. Без да мисли го хвана за ръката и започна да го дърпа да става.
- Моля те, ела, трябва да се скрием. - изглежда той я послуша и се остави. Потеглиха към едните по - големи храсти наблизо. Вивиан се спря, като вдигна ръката си и около тях се образува нещо като бариера - пространство, в което никой нямаше да ги види, нито усети. Луната на челото и беше започнала да свети. Преди да успее да му обясни каквото и да било, недалеч от тях - при лагуната се чу ритмично потъпване. И двамата погледнаха в дадената посока. Оттам се зададе фигура на прегърбена старица, подпираща се на голяма тояга, завършваща във формата на полумесец. Не се виждаше нито лицето и нито тялото, защото се беше загърнала във старинна роба. Само ръцете и, които бяха силно изпити, дори на две места имаше рани по тях. Сърцето на момичето заблъска силно при тази гледка. Обърна се към новия си приятел, но той вече беше забелязал старицата и се взираше в нея. Вивиан не искаше да я вижда, но той вече я беше видял.

15 Re: Скритата лагуна on 22/7/2018, 22:58

Майкъл

avatar
Интересно ми беше какво занимание щеше да ми измисли това момиче. Малко е трудно в моя случай, не като се замисли няма да и е трудно, аз не познавам много от заниманията на днешния свят. Хората и съществата си живееха нормално, докато аз си бях с миналите разбирания за света. Щеше да измисли нещо, можеше и да е забавно кой знаеше, но за едно не беше права..
- Е как да нямаш приятели, имаш просто не знаеш, че са ти приятели. - казах и спокойно и допълних. - Е вземи ме мен за пример, може да сме се запознали днеска, но това не пречи да си моя приятелка. - и леко и се усмихнах.
Може би щеше да се почувства по-добре от преди, след като и казах това, оставаше само тя да ми измисли хоби или занимание, начин да разпускам, след дългата работа в Рая.
И все пак очаквах да каже нещо за крилата, но докато и отговоря, тя зададе следващия въпрос, който беше дали сме в миналото, естествено че бяхме. А и като се огледа наоколо вече сигурно и подозираше отговора ми.

- Благодаря ти отново за комплимента откъм крилата и да в миналото сме, както вече сигурно си забелязала и сама, но е хубаво да го чуеш, за да си го потвърдиш сама. - беше интересно да го чуя и от по-голямото и аз, защото, както знаех, малките деца казваха всичко, което изпитваха, но за вече пораснала, беше учудващо, че го каза. А може би и въздействаше това че е на същото място преди много много години в миналото.
След което тя се изправи, но крилото ми още и правеше сянка, поогледа си тихо, беше и някакси странно, усещах я. След което ми предложи да се поразходим, да можехме и да се поразходим, нямаше проблем никакъв.
Започнах да се изправям, когато тя леко пребледня и в миналото точно в този момент, по някаква странна причина тръгна да става нощ, но понеже Вивиан беше дошла на обяд, това не и въздействаше тук, е въздействаше и, но аз го правех да не и въздейства. Едва успя да ми изрече името, но не успя напълно, Майк, интересен прякор, хареса ми, щях да и го споделя, когато тя ме попита един от тези странни въпроси за пътуването във времето, ако човек се види със собственото си аз, щеше да настъпи парадокс. Но това беше правилото за хората, а тя беше Беншира, създание доста по-велико от обикновенните хора. Нямаше да има чак толкова изненади, бих ги нарекал, отколкото ако беше човек. Бях я погледнал с леко притеснение, докато мислех и може би тя се притесни допълнително от този факт.

- Спокойно, по принцип важи за хората това, ако се видят в миналото, ще настъпи парадокс във времето, но в нашия случай ти си Беншира и едва ли ще усетиш толкова голяма промяна. И междудругото хареса ми как ме нарече - Майк, от сега нататък ти позволявам да ме наричаш така. - все още имах навика да го казвам под такъв начин, че давам позволение на съществата за дадени неща. Навик от работата, който скоро нямаше да изчезне..
След като го казах, имах чувството, че не ме бе чула напълно и просто ми каза в бързината, че е трябвало да се скрием. От какво, може би преди време е идвала наистина тука. Може би трябваше да я попитам първо за това място, дали е идвала тука преди време, отколкото това веднага да я върна толкова назад. Не беше добър план. И докато размишлявах тя ме поведе към близкия храст и направи някакъв вид бариера, която ни скриваше от чуждите погледи. Погледнах я и видях как и свети луната на челото, а след това и извих поглед към лагуната където видях и старицата. Бях се загледал, за да я позная, но си беше скрила лицето със роба, което беше странно. Обърнах се към Вивиан и видях погледа и, беше леко притеснен, дали се притесняваше от старицата или от това, че това там е нейната трета форма, която не искаше до показва, и явно доста хора и същества са бягали от нея при вида и. Отново погледнах старицата, трябваше да се подсигуря, наистина аурата и беше същата като събеседничката ми. На лицето ми не се показа изненада, очаквах го, но тя дали го очакваше да стане точно така едва ли.
Но ако се замисляше и от друга страна, след като те са един и същи човек, извинявам се божество в човешка форма, не би ли следвало да усети, че се използва нейната магия наоколо. Все пак магията им е една и съща, просто на Вивиан до мен е от нашето настоящо - бъдеще, а на старицата е от нашето минало, нейно настояще. Бях запомнил, че докато е в третата си форма, е доста силна, може би защото тогава е и най-мъдра.
Докато го мислех, старицата се обърна към нашата посока и се загледа внимателно. Вивиан от своя страна се беше скрила по назад, аз я прикривах повече. Но това, че тази Вивиан от това настояще може да ни види, защото е в най-силната и страна, не че ме плашеше, но не исках да го правя силно за жената до мен. Затова направих нужното, подсилих бариерата с леко ангелско сияние, което я направи напълно невидима, дори за старицата която гледаше към нашата посока, дори можехме да разговаряме спокойно с жената до мен, без да се притеснява, че нещо извън бариерата би ни видяло или чуло. Е имах доста способности все пак, бях си научил урока от такива връщания назад във времето. След което се обърнах към моята Вивиан и я погледнах в очите, крилата ми я обхванаха, като в прегръдка, така че да не се бои от нищо и да се успокои самата тя. След което и казах:

- Не се бой, вече няма как да ни види и чуе, можеш да говориш спокойно, не се притеснявай, както казах не е болка за умиране, ако се видиш, може да се случи нещо, ако тя те види, но както казах само при хората действат тези неща, а ти си по-велика от хората. - исках да и повдигна малко самочувствието и да не се чувства така уплашена от вида на своето аз преди време.
- Знам че това там си ти, усещам аурата е същата като твоята. Не ме притеснява третата ти форма, както ти самата мислиш. Но едно беше глупаво от твоя страна. не трябваше да използваш своята магия. Все пак сте едно и също същество. Ти в миналото погледна насам, защото усети своята магия да се използва, а ти не я беше използвала тогава. Имам предвид, че една и съща магия се използва, и двете ще усещате кога и къде се използва и от една страна ни издаде позицията. Но спокойно, бариерата вече е подсилена, няма как да ни види. Можеш да се успокоиш наистина. - погледнах я и се усмихнах широко, не трябваше да се чувства така, интересно ми беше само, защо белега на челото и светеше.
- Не искам да те плаша, но защо белега на челото ти свети, някаква реакция ли е това, че тука в миналото стана нощ, а в нашето настояще - в бъдещето е ден и да е станало някаква обърквация? Дори и да не остаряваш тук, дори и след като ти видях третата форма, от която ти се плашиш толкова, защото повечето хора и същества не я одобряват, това няма да промени моето мнение, че те смятам за приятелка. Това как изглеждаш няма значение. - дано поне бях успял да я успокоя малко, защото с това пътуване във времето явно не и се отрази добре. Ще си имам едно на ум, за в бъдеще да питам първо, преди да тръгвам на своя глава...

16 Re: Скритата лагуна on 23/7/2018, 21:21

Vivianne

avatar
За пореден път се ухили широко, когато събседникът и и каза, че и е приятел. Надяваше се да се сприятелят, но рядко се намираше някой, който толкова бързо да я нарече приятел. Това и харесваше Успя да му благодари тихо, преди да се случат събитията със затъмнението. За нейна радост държанието и все още не му беше станало досадно, нито непрестанните комплименти за крилата, всеки път, когато ги види. Понякога се вдетиняваше дори когато не беше в първата си форма, но това е само когато беше в прекрасно настроение и когато и беше забавно. Сега бяха и двете неща.
Реално ситуацията не беше чак толкова драматична колкото Вивиан я изкара - третата и форма беше неприятна личност, но не беше толкова зла. И да ги видеше вероятно нищо нямаше да им стори. Притесняваше се да не предизвика някакво несъответствие във времето и затова се паникьоса повече отколкото би трябвало. Майкъл се беше опитал да я успокои още докато го дърпаше, но момичето беше като кон с капаци. След като осъзнаеше ситуацията щеше да се почувства много глупаво, но това на по - късен етап. Чу го как казва и че му харесва прякора, което беше супер. И на Вивиан и харесваше, но не го беше използвала досега, защото не всеки обича такива прякори. А и все пак той беше първородния архангел, някак си от уважение не искаше да му слага прякори ей така без той да одобрява. Усмихна му се набързо, докато се оглеждаше. Започна да се сеща за този ден и какво точно се случваше. Можеше да даде на новия си приятел медал за най - приятно съвпадение, след като уцели точно този ден от миналото.
Докато няблюдаваше възрастната Хеката и потъркваше нервно ръце, видя крилете на Майкъл, които се увиха около нея като предпазна мярка. Без да се усети се беше скрила малко зад него. Беше много мил жест и нямаше как да не се почувства по - сигурна.
- Добре. - отвърна, когато и каза, че може да говори. Личеше си, че се опитва да повдигне духа и. Не искаше да го въвлича във допълнителна драма, защото беше способна на много, затова реши да се стегне малко.
- О....- очите и се разшириха, когато Майк спомена, че нейното друго аз може да усети собствената си магия.
- Извинявай, въобще не се замислих за това...- сложи ръка на челото си и се загледа някъде в краката им. В тази си форма често мислеше прибързано и оставяше емоциите и да я водят за носа. Дори не беше разбрала, че той е подислил бариерата и. Доста добре беше направил. Той я погледна и тя всъщо вдигна поглед към него. Отново се опита да я успокои, но този път спрямо негодуванието и към тази така неприятна трета форма. Никой не и беше говорил за това по такъв приятен начин. Имаше хора и същества, които също се бяха опитвали да я успокояват преди, но не бяха честни и не го правеха по правилния начин. Нямаше как да го направят след като никой от тях не го мислеше наистина - в крайна сметка бяха или изплашени или отвратени. Изглежда при Майкъл нямаше такива негативни чувства. След като ислуша думите му се усмихна широко.
- Нямаш представа колко щастлива ме направи с тези думи! - по тона и си личеше, че вече е спокойна и доброто и настроение започва да се връща.
- Благодаря ти! - наведе се и откъсна едно цветенце и след като се изправи го подаде към него. Беше горски синчец, вероятно растеше тук, защото гората беше съвсем наблизо. Във времето, в което бяха гората все още не се беше съединила с плажа. Можеше да му даде доста по - хубаво цвете чрез магия, но се сети, че не може да я използва, затова откъсна едно от тези наоколо. Тя много обичаше цветя.
- Белегът по принцип си свети, когато има луна на небето или когато преминавам във вечерната форма. - отвърна му с малко закъснение на въпроса. - Ако не те разсейва не и обръщай внимание.
Отново се загледа към старицата. Тя вече беше започнала да си върши работата, за която беше дошла. От двете и страни се проектираха още две фигури, напълно идентични с нейната, след което трите баби вдигнаха ръце и започнаха да нареждат някакви думи на гръцки. Една от способностите на Хеката беше да си прави клонинги, чрез които да подсилва магическата си сила до три пъти. Луната беше застанала на небосвода точно над лагуната и лъчите и падаха във водата.
- Наблюдавай ги, скоро ще приключат и ако имаш въпроси ще ти обясня ритуала. - каза му тя и се загледа с интерес в собствените си действия насреща. Усети се нещо като леко земетресение и от кристално чистата вода на лагуната започна да се издига малка конструкция, нещо като храм със статуя в средата. Не беше много голямо, достатъчно да запълни целия радиус на водата. Жените започнаха да говорят малко по - високо и се усещаше някаква рамяна на енергия между тях и храмчето. Статуята беше доста красива, изобразяваше доколкото може Хеката, както изглеждаше в нормалната си младолика форма, но облечена в типично гръцка, антична рокля. След около три минути конструкцията започна да се прибира със познат тътен и скоро там нямаше абсолютно нищо. Фигурата остана само една и Хеката постоя неподвижно още около минута, след което бавно си тръгна. Вивиан погледна Майкъл, за да види дали му беше интересно цялото това нещо.
- Този ритуал го правя все още всяка година. Чрез него канализирам магията в този свят. Вече почти никой не ме почита, освен исполините, но ако не го правя, те може да останат без магия. А мястото е един от последните оцелели древни храмове в почит на Хеката, затова е скрит. Нужен ми е, за да извършвам ритуала. - обясни набързо. Ако имаше още върпоси, щеше да му обяни. Досега не беше разкривала такава голяма тайна за себе си на някого. Но все пак и той и беше споделил доста, имаше му доверие.

17 Re: Скритата лагуна on 25/7/2018, 00:20

Майкъл

avatar
Явно успявах малко по малко да я разведря. На Вивиан и се пооправи настроението доста, вече се виждаше и усмивката и. Беше по-добре така, дори и да не познавах толкова чувствата, беше по-добре, отколкото да гледаш намръщено или уплашено, защото може да стане нещо, което може да повреди малко от малко кръговрата на събитията... Но поне я виждах усмихната и весела, доста бързо и се оправи настроението.
След което обясни за белега и, че по принцип светел, докато се виждала луната и докато се става трансформацията с третата и форма. Но все пак усещах доста сила от събитията случващи се на няколко метра от нас. Дори и без клонингите, силата растеше, а после като се включиха и клонингите, жалко че хората са изгубили вяра в нея, тя е можела да промени толкоз много неща... Беше ми странно как е направила тези клонинги и не ли и изпиват силата, все пак са клонинги, трябва да черпят сила от някъде. Дори и в тази и форма като старица, когато е най-силна, не виждах много смисъл от тях. Но да го правиш този ритуал всяка година, че и сам, бих я поздравил за клонингите, добра идея е....
Беше странно че само исполините все още я почитат, едва ли моя баща е прибрал всички увации, толкоз беншири оставени насред нищото.. Вивиан поне е почитана, а сигурно е имало и беншири, който са изгубили и цялата си сила, защото е нямало кой да ги почита. Разбирах защо е била тази кавга между баща ми и другите божества. Късно, но по-добре, отколкото никога...

- Интересен ритуал правиж всяка година, все пак тази твоя сила трябва да се канализира някъде и мястото си го уцелила, щом си успяла да го спасиш, тоест по думите ти съдя, че другите храмове са били унищожени, докато този е бил един от последните оцелели.. Интересно ми стана, защо използваш клонинги? - можех да различа различните същества, а и това с аурата помогна даста, за да разбера, че реално това е тя. Но все пак беше странно да я виждам тройно, а не извинявам се четворно, все пак другото и аз, нейното настояще аз, което е с мен, беше до мен буквално. Толкова много аури, които всъщност бяха една и съща, доста се пренасели.
Но наистина бях уцелил момента. А за храма беше уникално как се появи от нищото и си замина в нищото де. Но тя го призовава, явно тя го е скрила, което ме довеждаше до мисълта че сама щеше да и е трудно да го направи, може би за това и бяха клонингите да помогнат малко от малко. Беше интересен ритуал и ако не го бе правила, магията на исполините и магията като цяло в този свят щяла да си отиде. Поне поддържаше исполините.

- Явно го правиш, заради исполините основно, щом другите са загубили интерес да те почитат. Грижиж се за тях, което ме довежда до мисълта, че и ти имаш трудна работа, дори и да е веднъж годишно, ти го правиш, така че те да не изгубят своята магия, както и магията в самия свят да не изчезне. Моята работа там в Рая, може да е отговорна, но твоята тук долу е доста по-отговорна от моята, съдя от ритуала. - явно все пак е имало и нещо наистина сериозно в това всичкото, което е правила. Но ми беше интересно, как уцелихме точно това време, когато тя е била тук и е правила своя ритуал. Все пак пътуването във времето от една страна е и до мислите на човека, в кой момент да се върне и така. А след като я бях докоснал, значи съм и докоснал нейните мисли, от което следва, че явно Вивиан е мислила за този момент от времето. Може и да е искала да ми покаже предварително третата си форма, за да видя как ще реагирам и спрямо това да реши как ще продължи държанието и спряма мен. Все пак доста хора и същества са се отрекли от нея при появната на "старата" форма. Но за мен това не ме касаеше много, в сравнение с мен и с моите години, старицата, която беше пред нас все още, беше много млада.
След като явно ритуала свърши, Вивиан в миналото, скри отново този храм, клонингите изчезнаха и тя беше останала сама. Сам не е лесно да бъдеш. Постоя малко така и взе да си тръгва. След като вече я нямаше на хоризонта, явно имаше и специална техника за изчезването си толкова бързо, е не се и съмнявах в третата си форма, беше най-могъща. Обърнах се към Вивиан от моето настоще, погледнах я, а тя сякаш чакаше още въпроси от моя страна.

- Като цяло ми е ясно, все пак си беншира, трябва да имаш свой си начин за справянето с нещата. При мен няма кой да ме богослови и евентуално нямам тези задължения като теб. Дори и да се водя, че в момента аз съм на трона там горе, всички молитви се изпращат към Бог, няма кой да ме потърси мен. - наведох глава малко, все пак едно си е да те богославят и ти да им помагаш до дадена степен, друго е да те игнорират, дори и да упрявлаваш Рая там горе, а реално да не са чували за теб. По-възрастните създания са чували за мен. Но хората и по-младите създания не, а и тях младите не им пука кой къде управлява, новото поколение е много зле.
- Ако ти имаш да доизясниш нещо друго или искаш да се разхождаме из миналото, кажи, защото да седим тука до този храст, като твоето минали Ти, вече го няма, няма голям смисъл... - казах след което направих пауза и изчаках нейния отговор..

18 Re: Скритата лагуна on 12/8/2018, 13:37

Vivianne

avatar
Погледна Майкъл крадешкон на няколко пъти, за да наблюдава реакциите му. Не изглеждаше като да е емоционален и като цяло лицето му досега не издаваше нищо, но се виждаше искрица на любопитство в очите му. За Вивиан беше някак задоволително, че поне малко му е интересно. Зачуди се дали е създаден така сериозен или просто е станал такъв заради работата си и семейството си. Все пак понякога трябва и да се разсейваш, дори да нямаш нужда от почивка. А някак не си представяше Майк и братята му на по бира в петък, гледайки мач.
- Да, повечето са унищожени, не само моите разбира се. Все пак мина много време, расата ни не се почита, а и също така хората имат нужда от място за да строят новите си сгради. - отговори на думите му.
- Доста често са си навличали и проблеми с това. Особено от храмовете на египетския пантеон. Проклятия и така нататък, нали се сещаш? - Вивиан често се удивяваше колко брутални могат да бъдат нейните събратя от египетските богове. Почти винаги си затваряха паметниците с проклятия, а ако се посегнеше или се унищожеше техен храм, последствията бяха необратими. От оста време не беше виждала никого от тях. Разбираше се най - добре с Тот, но не поддържаха контакт от доста време, а останалите често я смущаваха.
- Клонингите ми помагат да разпределя силата си на три части и да я управлявам по - лесно, също я подсилват самите те. Не ми извличат силата, даже напротив. Все пак ме наричат Триликата и клонингите са като част от мен, а не напълно магически създадени. Може да се каже, че просто имам три тела, но използвам само по едно. - усмихна се след като приключи с обяснението. Надяваше се да не е много объркано, не и се беше налагало да го обяснява досега. Хората не се бяха сещали да питат.
След малко той започна да размишлява отново, накара я да се почувства значима по някакъв начин. Беше му благодарна за това. След толкова време не се беше замисляла изобщо, че допринася за нещо. Просто си беше привикнала да го прави. А и все пак беше по - възсрастен от нея, благодарение на този факт тя се почувства като доволно дете похвалено от някого от по - горните класове.
- Но пък не всеки ще може да се справи с твоята работа. Дори се чудя как го правиш. Изисква се достацелеустременост, лоялност към поста ти, отдаденост. - не можеше да си представи себе си на такова място. Вивиан обичаше да угажда на своите интереси и често имаше нужда от това. Не смяташе себе си за лоша личност - даже обратното. Но пък една от обичайните черти на беншира беше дтлбоко вкоренена в нея - тя си обичаше забавленията. Просто харесваше по - различни от тези на другите. Всеки си имаше интереси.
- Знам, че не е успокоение, но ако се моля ще бъде на теб. - засмя се. Това беше повече шега, но защо пък да не го пробва в бъдеще? Иначе не знаеше какво друго да му каже. Разбираше чувствот, което изпитва, но всичко което кажеше щеше да е просто празни приказки. Той винаги щеше да стои в сянката на баща си, макар да заслужаваше повече. Беше чувала за единия от братята му - Пандналият ангел и дори разбираше действията които е извършил в миналото. Техният Бог си беше голяма работа и Вивиан никога нямаше да отрече това като другите Беншири. Но както се вижда и той не беше безгрешен.
След като се беше крила почти изцяло зад него през цялото време, направи една крачка и застана пред него, слагайки ръка на рамото му.
- Когато ти доскучае от Рая или искаш да се разсееш, винаги може да ме търсиш отсега нататък. Ще бъда твой приятел и ще измислям неща за правене. А и също ти имаш доста неща, които можеш да ми покажеш. Все си е разсейване. - каза му, като се усмихна отново. Тя самата също имаше нужда от приятели понякога и сега не смяташе да остави Майк, след като и беше приятно с него.
- Можеш ли да ни пренесеш още по - назад в миналото или като цяло някъде, за където аз си мисля? Дори да е на същото място, аз мога да ни пренеса забързо където искам. Ще се радвам да ти покажа Олимп в неговия разцвет, ако можеш да ни заведеш във правилното време. -не само щеше да го покаже на него, а щеше да види това прекрасно време отново, по - истинско отколкото нейното проектиране на спомени.

19 Re: Скритата лагуна on 12/8/2018, 21:20

Майкъл

avatar
Изслушах я внимателно за храмовете. Беше доста права за тях, а за това, че хората ги унищожават за да имат къде да строят беше абсолютно вярно. За съжаление, дори хората са творение на баща ми, явно с нас ангелите и архангелите му се сполучи всичко, да ни контролира и да изпълняваме волята му, е имаше си изключения през годините, но да пропъди един от архангелите, там вече не бях съгласен с него, но дори и след всичко това го следвах сляпо, докато не реши да си вземе почивка и да "изчезне". Без да спомене нищо, аз трябваше да оправям всичко, защото другите ми двама братя се мислеха за голяма работа и си вършеха някакви дребни задължения, а аз оправях всичко, а за Луцифер, че беше заключен толкова дълго време беше абсурдно, дори и да беше сгрешил, дори и да си беше изказал свободно мнението, нямал е право да направи това с него. Хората грешат постоянно, но баща ми никога не ги е гонил или заключвал някъде, защо с брат ми да беше различно. А в началото хората грешаха много, като почитаха другите богове, появиха се религиите и тогава също не ги беше наказал. Но след това спря да им помага, отдръпна се от тях, а те какво направиха, започнаха войни и какво ли още не. А щом дори са разваляли и храмовете на другите божества, значи всичко е тръгнало наопаки. Дори след време са и забравили за другите божества. Хората бяха най-нисшите същества, неконтролируеми и разрушаващи всичко живо и красиво, а се смятаха за най-висшите и дори тогава баща ми пак не им стори нищо. Защо беше всичко това към брат ми, не знаех. След дългите размисли се обърнах към Вивиан и казах:
- Да хората са доста малоумни същества, първо те почитат, после спират, "хвърлят" се към друг бог и в крайна сметка унищожават храмовете на първите божества, които са почитали, доста тъпо от тяхна страна. А дори и в последствие са ви забравили и за да имат къде да строят, са разваляли всичко дълголетно построено, за да си направят своите домове. - и казах.
След което я изслушах и за клонингите. Доста интересно е все пак да имаш три тела и да си разпределяш силата към тях, за да може да я контролираш по-добре, а това навяваше, че Вивиан е доста силно божество. Това беше и от една страна странно, ако не споделяха какво си мислят, беше и объркващо, защото как ще контролираш три тела наведнъж, е евентуално тя го правеше само през този ритуал и не и беше трудно. А за през останалото време щеше да е интересно, да види и трите и форми наведнъж пред него. А по интересното е дали щяха да отговарят по едно и също време или всяка различно. Това беше вече непонятна тема за Майкъл, не го беше преживявал лично той, че да знае какво е чувството.
След което Вивиан го похвали по един начин, че не всеки би се справил с управлението на Рая. Да така си беше, тази работа не изискваше просто да си седиш на трона и да гледаш хората. Изискваше се да отговаряш на молитве, да гледаш другите ангели дали си вършат работата, да наказваш тези, които са сгрешили, то поне с наказанията, аз лично не се занимавах, все пак имах и други двама братя, за какво бяха те в Рая, ако до една степен не ми помагаха. След което Вивиан се пошегува, че ако се моли, ще се моли на мен, приех го добре и се усмихнах, дори и да беше като шега. Скоро Рая, можеше и да не съществува, защото имаше един период от време, наскоро беше, когато имаше падение на ангели от Рая, по-голямата част от ангелите се вселиха в хората, другите се опитаха да завземат Рая и да го управляват те, но докато аз бях там горе, това нямаше да се случи. Имаше и кой да е на моя страна, но бяха доста малко. Габриел от своя страна се дръпна от цялата история с баща ми от преди години и слезе на земята при хората да живее, не му пукаше особено какво се случваше горе. А Рафаел беше като лявата ръка на Бог, все пак аз бях дясната... Докато бяхме с него там горе, нямаше как да ни съборят, но беше вече мой ред да си взема малко почивка от Рая, бях оставил малко повечко работа на Рафаел, но той се справяше чудесно.

- Ще те имам в предвид, че може да станеш за разсейване. - пошегувах се и аз, след което продължих - все пак и двамата да си покажем нови неща, е нещо съвсем различно от скучната работа там горе. - и посочих нагоре, за да я объркам малко, все пак Рая не беше в това измерение, беше един вид в друго измерение, отиваше се с портал до там, простите ангели се предвижваха така, за нас архангелите си беше нормално ходене, все пак се телепортирахме, е и нормалните ангели притежаваха телепортация, ама не толкова силна да ги прекара към Рая от Земята.
Вивиан ме попита дали мога да ни пренеса още по-назад и по-точно в Олимп, за да го видя. Помислих добре първо, все пак за мен си е до някаква степен чужда територия там, за нея не толкова, но трябваше да ни прикрия, да ни направя невидими за околните същества, предпазна мярка, за мен и за другарката ми. Използвах и леко телепатия, за да разбера за кой точно момент ми говори, в който искала да отидем, все пак няма да е толкова случайно като сегашното пътуване.. Разбрах къде иска точно, без да се заслушвам какво точно си мисли по други теми, набързо спрях телепатията. За да я развеселя още малко, минах зад нея, прегърнах я по-силно, за да може това което се случи след това да не падне някъде. Докато я бях пригърнал, направих така че да сме невидими за околните същества и бързо и прошепнах на ухо:

- Хвани се здрави за мен. - и докато правих това, крилете ми се разпериха и полетяхме само нагоре, аз си я придържах добре, тя колко ме бе послушала не се усещаше. За да е по-достоверна телепортацията още-назад, направих едно кръгло порталче над нас в небето, и за няколко секунди минахме през него. Знаех къде точно, Вивиан иска да ни откара и по-скоро аз ни откарах там.
Когато пристигнахме, бяхме в небето над Олимп и лекичко кацнах в центъра. Беше си доста оживено, но никой не ни забелязваше. Крилата ми се прибраха и отново заприличах на просто човек, след което отпуснах прегръдката и зачаках реакцията на божеството до мен за всичкото, което се случи до момента..

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите