Преди седмица / някъде в града

Мистик сякаш ставаше все по-скучен и по-скучен. Вече срещах много малко от познатите ми наоколо. Сякаш всички се бяха загубили нанякъде или не искаха да излязат от домовете си. А може би просто аз нямах късмета да ги видя някъде. Затова тази вечер, вместо да седя вкъщи и да гледам телевизия, реших сама да се отърва от скуката и да изляза. Може би пък така щях да си намеря интересна компания.
И ето, че навлякох набързо някакви дрехи - къса лятна рокличка, откриваща нарисуваните ми за момента татуси по едната ръка, тънко якенце (за да не ми стане хладно по някое време) и не чак толкова високи обувки. Този път не сложих особено тежък грим, а черната си коса оставих да се спуска свободно. Така излязох първо на разходка из градските улички, докато не стигнах до едно от заведенията в града, уж първо устремила се към плажа, но накрая спирайки се там. Хем бе близо до морето и после можеше пак да намина, хем щях да спра за малка почивка и някое питие. Главно за питието. Затова още с влизането отидох на бара, поръчвайки си някакво коктейлче.

Понякога работата в бара ме изкарваше извън нерви. Тази вечер беше една от най-лошите и изнервящите ми. Един клиент толкова се напука, че две не виждаше и най-накрая започна и да се заяжда с мен. Първо го помолих учтиво да спре с бутилките и да си отиде. Хапливите му думи по мой адрес продължиха и бях принуден просто да го хвана за дрехите и да го изкарам със сила навън. Малко по-късно затворих бара. Реших да отида в друго заведение, за да съм от другата страна на нещата - като клиент. Избрах си един нов бар, който е съвсем близо до плажа. А и без това морето е толкова красиво когато в него се отразява луната.
Седнах там и си поръчах скоч с лед. Дадоха ми питието, леко приведох глава към чашата, бях се замислил и наблюдавах отражението си, като леко я завъртах. След секунди усетих натиска на две ръце върху раменете ми и изведнъж полетях назад с все стола ми. Онова пиянде от бара беше дошло тук и явно искаше да си го върне. Побързах да се претърколя настрани и да се изправя, но от удара главата ми леко се замая и го направих по-бавно от колкото по принцип. Онзи се втурна към мен и юмрукът му се заби във веждата му. Пиърсингът ми се заби по навътре и усетих как кръвта потече надолу. Тук не трябваше да показвам, че съм нещо повече от човек. Дръпнах се леко назад докато онзи пиян тип залиташе и после си върнах удара, но беше доста по-... разбиващ. Опита се пак да ме удари, сборичкахме се и отнесе още няколко юмрука в корема. Двама мъже на съседните маси тръгнах да ни разтърват. Когато единият ме беше хванал вратата на заведението се отвори и няколко момиче с доста къса рокличка влезе и седна от другия край на бара. Поне за малко отвлече погледа ми от идиота срещу мен. Явно все още не беше забелязала "красивата" гледка на няколко метра от себе си.

Явно още с влизането ми в бара бяха започнали да се разиграват разни сцени. Чудех се дали да се отчайвам от глупостта на хората, засилваща се още повече след няколко питиета, или да се радвам, че ще ме забавляват с малко сеир докато се наслаждавам на коктейла си. А да отбележа, явно бях нацелила нещо слабо и сладникаво, тъй като ако наистина не бе сладостта му, то вече да съм го зарязала настрани и да съм си минала на текила или уиски. Все пак предпочитах да пия алкохол, а не някакво сокче. Но както и да е. Продължавах да хвърлям по някой поглед към събралите се на групичка ядосани момчетии. Хехеее, единият ме погледна. Забавно. Дали да не го разсейвам, давайки по-голям шанс на другия да го ступа малко. Е, ако успееха да разкарат разтърваващите ги. Подобни планове по-скоро биха хрумнали на вампирката, но явно част от нейния акъл вече започваше да прихваща и мен. Поне достатъчно, че наистина да се усмихна весело и дори с лека насмешка на гледащия ме младеж, проличавайки си, че определено е заради свадата му с другия. Поне нещата взеха да затихват и нямаше да се осъществи разсейването в неподходящ момент.

Явно момичето, което току що си беше поръчало коктейлче, най-сетне бе забелязало сценката, която разиграхме. Забеляза също, че погледът ми се спря на нея. Не ми се мислеше как изглеждаме всички отстрани, точно, защото знаех, че бяхме забавни за околните. Това, което излъчваше лицето й наистина беше някакъв вид забавление. Видно тя беше весела. В този момент гримасата на лицето ми се промени и се поуспокоих. С леко усилие се освободих от захвата на този, който ме беше държал. Хванах "опонента" ми за дрехата и го погледнах.
- Ако те видя още веднъж няма да имаш такъв късмет... - казах тихо.
После леко го стиснах по носа, който явно бях строшил, щом изпищя така на умряло. Дръпнах се настрани и забелязах, че ръкава на тениската ми беше скъсан и сега се виждаше и горната част на татуировката ми. Запътих се към тоалетната, за да разкарам кървищата от лицето си. По пътя трябваше да мина покрай момичето, което по някакъв начин привлече погледа ми.
- Наистина ли е толкова весело отстрани? - казах й и се усмихнах, докато се разминавахме.
Тогава съвсем леко лещата в окото ми пресветна в червено, сякаш нещо се отрази в нея, но естествено това го направих нарочно.

Дали беше весело? Ама той сериозно ли питаше? На вас нямаше ли да ви е забавно да гледате как един се прави на биткаджия, другия го ступва набързо, някакви търчат да ги спират, докато в крайна сметка първия започва да врещи като малко хлапе. Даже ми се искаше да се засмея, но все пак можех да се сдържам достатъчно, за да не ме гледат всички в заведението как се заливам от смях. Просто се подхилквах тихичко. Дори когато г-н Пиърсинг мина покрай мен.
- Дори е още по-весело. - отвърнах му.
А истината бе, че ми идеше да го нахокам с едно "Хайде, изчезвай да се пооправиш малко" и да го изпъдя по-бързо към тоалетната, колкото и некултурно и самонадеяно да би изглеждало от моя страна. Но все пак не бе чак толкова приятно да гледаш разкървавени младежи с разпокъсани тениски да се разхождат наоколо. Или поне това с кръвта де. И все пак, явно наистина си се бе запътил натам, така че просто го проследих до някъде с поглед. Изглеждаше интересен индивид.

Най-после пристигнах в тоалетната и веднага се засилих към огледалото. през главата ми мина само едно "Уоу!". Чак сега разбрах, че този ми беше сцепил и устната, защото явно преди не съм усетил. Изчистих кръвта от лицето си и уж се приведох в по-добър вид. Е, все пак нямаше как да поправя и тениската си или ако бях го направил щеше да изглежда съмнително пред останалите там. Вените по ръцете ми бяха доста изпъкнали. Така се получава когато се ядосам и ми е напрегнато.
Върнах се обратно към бара и питието си. Плъзнах го малко по-нататък, към момичето. Погледнах я:
- И кога е още по-весело? - заговорих я отново.
После отпих малко от скоча. Усетих леко щипане от алкохола по устната си и леко я прехапах.

Интересно. Значи все пак наистина бях привлякла достатъчно вниманието му, за да се върне и да се премести до мен. Но пък нямах нищо напротив. Малко компания щеше да ми дойде добре.
- Знам ли?! - позамислих се малко, чудейки се какъв отговор да му дам. Разбира се, пак предпочетох шегата.
- Може би ако бе станало масово клане в заведението.
Някои "хора" щяха да си обират сума ти човешки душици след това. Но нека да не се опитвам да си правя такива догадки с разпознаване на расите, ами да си обърна внимание на коктейла.
- Или пък ако мъжете правеха по-полезни и приятни работи от това да се бият с останалите. - допълних, подхилквайки се леко.

Явно мацката нямаше нищо против от преместването ми. Болката в устната премина и направих доста по-голяма глътка. Леко се усмихнах когато спомена масовото клане.
- Май си голям садист... Но идеята доста ми харесва. Честно казано няма да е лошо скоро да го организирам на работа. - продължих шегата й.
Извадих кутията си с цигари от задния джоб на дънките и с ужас открих, че е леко смачкана. Явно от първото ми падане със стола. Все пак цигарите вътре бяха добре. Извадих една и я запалих. Тютюневият вкус ми се стори по-добър от преди и усетих по-голямо спокойствие.
- Ех, вие жените, никога няма да сте доволни напълно. И имаш ли някакви идеи какво по-полезно нещо трябва да правят мъжете в един бар? - и аз се засмях леко.

Заиграх че за малко със сламката на коктейла си, разбърквайки го с нея. После отпих голяма глътка, бързайки да пресуша чашата си, за да мина най-накрая на някое друго питие.
- По-полезно.. Хмм.. Може би да се представят на някоя самотна дама, стояща на бара.
Определено намеквах, че искам да знам името му, което все още не бе споменато в досегашния ни кратък разговор. Е, ако искаше, можеше и да ми поддържа любопитството и да не го казва, щом все още го пропускаше. Или просто бе забравил?
- А по-приятното вече се измисля после, имайки се предвид предпочитанията на двамата общуващи, така да се каже. Твоите например какви са? Какво би търсил в някой бар освен боя с досадници?

До този момент само се бях подпрял на бара до нея, но вече реших и да си седна.
- Е, тази дама вече не е толкова самотна, нали? И все пак, казвам се Виктор, приятно ми е.
Дръпнах силно от цигарата си и издишах бавно дима.
По-приятното... явно тази среща наистина щеше да е по-приятна, толкото да стоя сам на бара и да се ядосвам за боя с онова пиянде.
- Предпочитанията ми? Те са доста различни но... Да започнем от там, че бих искал приятна компания... поне за тази вечер? И мисля, че вече сме започнали... - чашата ми леко вече беше пресъхнала, така че си поръчах едно уиски.. точно в мой стил.
- А какво ще кажеш за твоите предпочитания? - добавих после.

- Елизабет. - представих се на свой ред, щом разбрах неговото име.
Значи все пак и той бе като мен - търсеше компания. Ами, то такива хора най-често се намирахме един друг и си пиехме по цяла вечер из баровете. Нищо чудно.
Накарах бармана да направи уискитата две. Макар и да имах още малко от коктейла, още сега си поръчах следващото питие. Нямаше все пак да занимаваме младежа през 2 минути да идва и да ни налива чашите.
- Да кажем, че и при мен е нещо подобно.
Беше странно да се опитам да опиша предпочитанията си, като единствената ми цел бе да се отърва от скуката вкъщи. Макар, че това водеше до целта да си намеря някаква занимавка с някакви хора.
- Предпочетох да заменя излежаването вкъщи с нещо по-забавно.

Радвах се, че ще имам компания за така любимото ми уиски, когато разбрах, че и тя ще пие. Имахме и сходни "предпочитания". Добре, като за начало... Поне докато ми отговори успях да си изпуша цигара. Дори се замислих дали да не запаля нова, но се сдържах. Уискито, което ни донесоха наистина беше добро. Поне от него нямаше как да се оплача. После отговорих на момичето.
- Ахаааа! Значи, може би, ще ти се по-забавно да се излежаваш на на друго място, а не в собственото си легло? Интересно... - погледнах я и се засмях. - Трябва да има повече момичета като теб... - продължавах да се кискам и се чудех как ще приеме това, което казах и какво ще ми отвърне... Може пък и да си получа някой друг шамар, няма да ми е за първи път тази вечер...

След секунда чашата от коктейла вече бе избутана леко настрани, а барманът я взе от плота. Доволна, погледнах тази с уискито. Друго си бе чистия алкохол, от който вече нямах търпение да отпия, слушайки в същото време какво ми приказва Виктор.
- Е, какво? Излежаването не е ли приятно занимание? Та то всички момичета обичат да си лежат някъде и.. да си гледат нещо например. Но вече става скучно когато е вкъщи пред телевизора и затова се разнообразява с лежане, да речем, на плажа. - започнах да философствам, пак подхилквайки се.
Определено бях схванала намека му, но все пак се правех на мила душичка, която не разбира и си говори за най-добричката и етична представа на думичката.
- Или ти ми говориш за друг вид излежаване? - попитах го уж някак съмнително.

През главата ми мина мисълта, че тази шегичка може да стигне доста по-надалеч, отколкото очаквах. Елизабет каза, че излежаването на плажа, примерно, е доста приятно. И момичетата го харесвали...
- О, повярвай и момчета обичат да гледат излегнали се на плажа момичета... - усмихнах й се и отпих голяма глътка.
Дали й говорех за друго лежане? Хм, по-късно, може би, щеше да разбере. Подсмихнах се леко и й отговорих:
- Как можа да си помислиш такова нещо? Аз съм толкова стеснителен и скромен индивид... - направих леко миловидна физиономия с нотка на скрита ирония.

- И момичетата обичат да гледат излегнали се на плажа момчета. Но по-активните са още по-симпатични. Не е ли си да има някои волейболисти наблизо.. - продължавах да се кискам, вече издокарвайки и някакъв замечтан поглед.
Ама така де, от повечето спортове поне волейбола ми бе симпатичен.. предимно за гледане, отколкото за играене.
- А точно пък ти изглеждаш като най-стеснителния индивид, който съм виждала. Дори се чудя как така си дошъл тук сред толкова хора, а не си се забил вкъщи и не си заспал вече.
Да, определено си личеше голямата ирония. Но все пак, гледайки го, "стеснителен" и "скромен" сигурно щяха да са последните думички, с които да го опиша.

Погледнах я с някакъв невинен поглед (чак аз не си повярвах).
- Съжалявам, че ще те разочаровам , но по-добре се справям в баскетбола... но бих играл и волей в замяна на нещо... - повдигнах едната си вежда.
- Ами, да, знаеш ли колко ми е неудобно пред теб като ми е скъсан ръкава и ми се вижда по-голяма част от татуировката. - направих доста престорена тъжна физиономия.
После просто реших да откъсна целия си ръкав, защото ме дразнеше. Направих така с другия. Все пак вкъщи имах толкова много чисто черни тениски, прилепнали по мен. Една по-малко не ми беше проблем.

Определено ми грабна любопитството. Поне до толкова, че веднага да изстрелям въпросчето си:
- В замяна на какво би го направил?
Направо прелетя като куршум към него. Пък и аз си бях сделкаджия. Като ставаше на въпрос за размяна на нещо, било то предмети, услуги или там за каквото друго се сетите, направо бях първа на опашката.
На лицето ми се изписа доволна усмивчица, особено пък когато скъса ръкава си и откри напълно татуса.
- На мен пък ми допада повече като се вижда. Радват ме подобни неща.
Yeah, sure ..На бас, че не си личеше по моят собствен татус, макар и да бе временен, рисуван с светна кана. Но пък обичах разнообразието и периодично да сменям рисунките по тялото си. Скоро трябваше да си направя нова. Или да накарам някой друг да порисува нещичко по мен.

Явно доста бързо й привлякох вниманието с отговора си. След поредното й питане ми стана леко смешно колко директно го каза.
- Ами всичко зависи от теб... Дали ще ме измориш много от волейбола, дали ще ми останат сили... И все пак имаш ли някакво предложение за "заплащане"? - изражението ми се спомени и сега беше доста... коварно, бих казал. Е, поне беше достойно за расата ми.
Можехме и да се договорим добре с Елизабет.. поне за тази вечер. Всъщност татуировката ми беше доста изчистена, но беше цял ръкав, който започва под китката и завършва до средата на гърба ми.
- Жалко, че няма как да я видиш цялата, поне за сега. - отпих отново от уискито.
После захапах топчето на един от пиърсингите ми на езика и сега то се виждаше. Беше ми нещо като навик, после отново й се усмихнах.

- Че за какво да ти остават сили? - попитах го учудено.
- Нима възнамеряваш да правиш нещо след това? По-скоро само ще си почиваш и ще се излежаваш някъде.
Засмях се. Отново това излежаване.. Сега как ли щеше да го приеме?
- Пък заплащането ще зависи от това колко си се потрудил.
Отпих малко от уискито си. Най-накрая се сетих да го направя, тъй като вече почти забравях парливия му вкус. След това обаче се върнах на темата за татуса.
- Опиши ми тогава как изглежда, щом няма да ми го покажеш.

Вътрешно се засмях по-силно отколкото ми личеше външно.
- Наистина ли си толкова учудена? - завъртях леко чашата си с питието.
- Като се замисля, наистина мога да си лежа някъде и да си почивам, а ти ще се трудиш? - леко й намигнах.
Татуса ми трудно можеше да се опише. Формите бяха странни, но винаги съм си го харесвал.
- Амиии, виждаш ли тези черно-бели преплетени линии по продължението на ръката ми? - завъртях ръката си, а после я стегнах, при което се оформи мускула ми. - Те повече наподобяват нещо средно между пипала и пламъци. Отзад след рамото ми са по същия начин, само че плетеницата е още по-голяма и изглежда сякаш започна да обвива и поглъща гърба ми. Това е целия номер. - отпуснах ръката си.

- Над какво да се трудя? Че то аз си нямам никаква работа.. - отново се правех на ударена, макар че определено разбирах намеците.
Но пък и след малко се загледах в рисунките с мастило по ръката му, така че си спестих още обяснения по темата що за мързел съм и как не се трудя. Всъщност, чудех се татуси ли да гледам, мускули ли.. Абе, май се радвах и на двете, като само кимах от време на време в знак, че съм разбрала обясненията му.
- Интересно. - промълвих тихичко.
- И това .. пипълце .. ли отива натам?
Протегнах ръката си, като докоснах лекичко едното от пипало-пламъкоподобните неща, проследявайки го до някъде с нокът. Хареса ми идейката да накарам Виктор да изтръпне, едва-едва докосвайки го.

- О, винаги мога да ти намеря работа, не се притеснявай... - усмихнах й се пак.
Беше й интересно да проследи "пипалцата" ми, като прокара нокътя си съвсем леко по ръката ми. Усетих, че започвам да настръхвам и си лечеше доста вече. Само проследявах движенията й. Вдигнах поглед към лицето й и през моето премина някакво дяволито изражение. Мълчах още няколко секунди, за да се насладя на усещането и после й отговорих:
- Ами, да, отиват на различни места. Има и с различна форма и големина. Примерно, тези, които не виждаш са с по-голям размер от други... - пак усетих така любимия ми вкус на уиски в устата си.

Поне преодолях любопитството си, което едва ли не ме караше да надникна под тениската му и да ги видя. Можеше пък да ми харесат съвсем и някой път да си направя подобни, но в някакъв вариант, по-подходящ за момичета, който да не стои прекалено грубо на женското тяло. Пък и трябваше да си измисля накъде точно да отиват странните формички. За сега дръпнах пръстчето си от него, за да не помисли, че ще тръгна да пипкам така прекалено много, като за сметка на това се заиграх с чашата си. Завъртях я леко, а после прекарах пръстче по ръба й. Истината май бе, че просто търсех с какво да се занимавам по между другото докато си говорех с Виктор.
- Впрочем, цяла вечер ли мислиш да си седиш и да пиеш?
Все пак на няколко метра от нас имаше дансинг, а и още доста хора, с които можеше да се позаяжда и да се сбие.

Погледнах я леко учуден. Не знаех какво е намислила пък сега?!
- Имаш ли някакви други предложения?
Още преди да изрека въпроса видях, че погледът на Елизабет беше се устремил към дансинга зад нас. Леко се задавих с питието си при мисълта какво щеше да последва.
- О, само не ми казвай... Днес съм на доста напитки и, може би, ще стане страшно там...
Видях, че връзката на кубинката ми, буквално, се беше разпиляла. Може би още от боя... Наведох се да си оправя и очите ми се спряха за секунда при вида на краката й пред лицето ми... и късата рокличка и... Та, наведох се да си оправя връзката, като се сдържах да гледам към... връзката...

Намусих се леко. Още дори не бях предложила идеята си, а той вече ми отказваше. Направо ми идеше да го сритам в муцуната както и без това се наведе. Не го направих де. Днес достатъчно го бяха били.
- Добре де. Ще отида сама. И ще си намеря някой друг, с който да си танцувам.
Отпих последна глътка от уискито преди наистина да стана от мястото си и да се запътя към дансинга. Преди да се отдалеча съвсем, разбира се, се врътнах отново към Виктор, колкото да го погледна и да му се оплезя нахално, сякаш казвайки "Да ти е гадно! Сега ще си намеря някой по-готин батко." После преминах останалите метър-два до дансинга, на който се бяха събрали малко хорица, поклащащи се в ритъма на вече привършващата песен. Само изчаках да чуя какво друго ще пуснат, за да се присъединя към тях.