Преди седмица / някъде в града

First topic message reminder :

Мистик сякаш ставаше все по-скучен и по-скучен. Вече срещах много малко от познатите ми наоколо. Сякаш всички се бяха загубили нанякъде или не искаха да излязат от домовете си. А може би просто аз нямах късмета да ги видя някъде. Затова тази вечер, вместо да седя вкъщи и да гледам телевизия, реших сама да се отърва от скуката и да изляза. Може би пък така щях да си намеря интересна компания.
И ето, че навлякох набързо някакви дрехи - къса лятна рокличка, откриваща нарисуваните ми за момента татуси по едната ръка, тънко якенце (за да не ми стане хладно по някое време) и не чак толкова високи обувки. Този път не сложих особено тежък грим, а черната си коса оставих да се спуска свободно. Така излязох първо на разходка из градските улички, докато не стигнах до едно от заведенията в града, уж първо устремила се към плажа, но накрая спирайки се там. Хем бе близо до морето и после можеше пак да намина, хем щях да спра за малка почивка и някое питие. Главно за питието. Затова още с влизането отидох на бара, поръчвайки си някакво коктейлче.

Намусих се леко. Още дори не бях предложила идеята си, а той вече ми отказваше. Направо ми идеше да го сритам в муцуната както и без това се наведе. Не го направих де. Днес достатъчно го бяха били.
- Добре де. Ще отида сама. И ще си намеря някой друг, с който да си танцувам.
Отпих последна глътка от уискито преди наистина да стана от мястото си и да се запътя към дансинга. Преди да се отдалеча съвсем, разбира се, се врътнах отново към Виктор, колкото да го погледна и да му се оплезя нахално, сякаш казвайки "Да ти е гадно! Сега ще си намеря някой по-готин батко." После преминах останалите метър-два до дансинга, на който се бяха събрали малко хорица, поклащащи се в ритъма на вече привършващата песен. Само изчаках да чуя какво друго ще пуснат, за да се присъединя към тях.

Хареса ми как се намуси. Сега на мен ми беше забавно.
- Успех, слънце... - намигнах й.
Когато тя се обърна, за да ми се изплези, усмивката ми беше широка и нахална... Да, бях доволен.
Гледах няколко секунди как си търси някой друг кандидат за малко танци. После бързо скочих от стола и се запътих към нея със същата нагла усмивчица. Промъкнах се зад нея, прокарах ръката си по корема й и леко я притиснах към себе си. Наведох се надолу, защото си беше голям дребчо.
- Не знам защо го прие като отказ... - прошепнах й тихо в ухото.

Тъкмо леко се стреснах, мислейки си, че някой пиян чичка ми изскочи изотзад, позволявайки си прекалено много още в първите секунди, когато чух гласа на Виктор да ми шепне тихичко. Успокоих се, че този път не трябва аз да сбивам някого и дори се усмихнах весело и доволно.
- О, така ли? - възкликнах.
- Или просто се смисли в последния момент, притеснявайки се да не ме отмъкне някой симпатяга?
Понечих отново да продължа да си танцувам, но както ме бе хванал в момента надали щеше да се получи друго освен да се отъркам леко в него. Но пък поне щях да го потормозя.

- А, не, притесних се, че някоя мацка щеше да ме изнасили на бара... - казах го малко по-силно и се засмях.
Усетих как тя леко започна да се поклаща буквално в ръцете ми, но явно заради захвата ми й беше трудно да се "развихри". Притиснах я още съвсем леко към себе си.
- Внимавай с движенията, в неудобна позиция си...
Сега усетих не само ноктите й, но и кожата, която беше доста нежна.

- Мдаа, направо се избиха да те изнасилват. Току виж пък и барманът ти е хвърлил око. - засмях се тихичко, представяйки си пък тогава каква сценка щеше да стане.
Опитах се поне леко да извъртя главата си настрани, така че да срещна погледа му, макар и това да значеше да гледам и леко нагоре. Определено не бе удобно да си нисичък. Премигнах няколко пъти и се опитах да издокарам някакво миличко изражение.
- И какво ми е на позицията? Нима е проблем ако направя.. така?
Отново се размърдах лекичко.

- Хаха... С колегата нищо не може да стане, спокойно. Само твой съм. - сега направо се изкисках.
Борбата на дребосъчето на погледне нагоре към лицето ми беше тежка и продължителна, но все пак имаше някакви резултати. Тя продължаваше с леките си движения, които чувствах още повече.
- О, не, няма проблем. Просто се притеснявам за теб. Може да усетиш нещо твърдо, като катарамата на колана ми например. Доста е обемна и ще ти е неудобно... мисля? - направих някаква убедителна и сериозна физиономия, но в главата ми бяха съвсем други мисли...

- Ако продължаваш да ме притискаш така, то току виж наистина ми станало неудобно от разни катарами. Няма да избягам ако поотпуснеш малко захвата.
Вече наистина имах чувството, че ще си умра от смях, гледайки го как се прави на сериозен. И все пак нямаше да се хиля като идиотка пред всички наоколо. Просто си се усмихвах все така весело.
- Пък ако е до катарамата.. Коланите се свалят лесно все пак. После не би трябвало нещо да ми пречи и да ми е неудобно, нали?

- Хм, сигурна ли си, че няма да избягаш? Нали щеше да си търсиш нови кандидати?
Поотпуснах ръцете си по нея. Сега можеше спокойно да си се върти и потърква, колкото си иска. Пък и нямах против...
- Да, коланите се свалят лесно, но това след тях не се знае какво ще е и дали се сваля лесно, нали така?
Взех един кичур от косата и й започнах да си играя с него.
- Между другото, не ти ли стана топло с това якенце?

- Имам време и да търся, не се притеснявай.
Щом ме пусна се завъртях с лице към него. Така ми бе доста по-удобно да го наблюдавам - изражение, реакции и т.н. Пък и иначе най-вероятно щеше да ми се схване врата от толкова въртене и гледане нагоре.
- И какво може да е това след тях? - полюбопитствах.
А за якето.. Явно бе толкова леко и едва усещах да е върху мен, че дори бях забравила за него. И все пак нямаше да е лоша идея да го махна. Свалих го, така че да се спусне по ръцете ми и в крайна сметка за се окаже така, че да съм го хванала зад себе си. След това просто изчезна и се появи на стола ми на бара. Мързеше ме да се разхождам до там, за да го оставя, а се съмнявах Виктор да си няма поне малка идея, че навярно не съм обикновен човек и нещо такова да му се стори странно.

Щом се завъртя към мен започнах да се лигавя с нея. Хванах леко бузките й и ги притиснах. Сега приличаше на някакво бебе и на мен ми стана смешно. По-голеят ефект беше когато зададе въпроса си с леко променен глас, заради това, което направих.
- Амии... Примерно, под коланите обикновено има дънки/панталони и други неща...
После забелязах това, което направи с якето си. Просто доста ми се наби в очи. Последва леко учудване. Замислих се какво ли може да е това момиче срещу мен. И наистина ми стана много интересно, но все още не мислех да я питам нищо. Само леко се подсмихнах, като продължавах да я гледам.

Веднага понечих да хвана ръцете му и да ги махна от лицето си. Или поне да го накарам да не ме смачква така. Беше едно от онези лигави нещица, които си бяха истински тормоз и ми напомняха на начина по който разни лелички и бабки се радваха на дечицата. А аз не бях детенце. Не обичах да ми се радват така. Така, че просто щях да недоволствам, мрънкайки си тихичко, докато не спре.
- Дънките и панталоните не ме притесняват. Съмнявам се да има с какво точно да ми пречат, че да ми е неудобно.
Усетих се, че пак сме се застояли на едно място.
- Хайде, раздвижи се малко. На дансинга сме все пак. - подканих го.

- Щом казваш... Ще се опитам да ти повярвам.
Наистина поканата й да се раздвижа беше като гръм от ясно небе. Сам си дойдох тук, така че сега ще търпя. Просто танците не бяха силната ми страна, а и още усещах някаква болка в гърба от падането със стола. Все пак сега не бях използвал никакви способности и се чувствах, уж, като нормален човек.
Хванах ръката й и леко я дръпнах към себе си, но не толкова близо колкото преди. Песента не беше толкова бърза, така че си позволих просто по-леко да се поклащам в ритъма на музиката.
- Имаш ме само за тази песен. - звучеше сякаш я предупреждавах, че ще си тръгна завинаги. - После само ще наблюдавам как си търсиш друга компания или как танцуваш за мен... - усмивката ми пак се показа на лицето.

Поне се съгласи, макар и само за една песен.
- Значи трябва да се задоволя с тези няколко минутки, в които те имам на разположение. - казах хем малко недоволно, че бе за толкова кратко време, хем до някъде радвайки се, че все пак е решил да покаже уменията си в танците.
Щом ме дръпна се доближих до него и веднага започнах да се движа лекичко, хващайки неговия ритъм и всъщност този на звучащата в момента песен.
- Дори ти разрешавам след малко ти да избереш на какво да танцувам и да поръчаш на DJ-я да пусне някоя песен. - предложих му, надявайки се ако се съгласи да избере нещо, с което ще мога да се справя.

- Е, спокойно, ще можеш и после да се задоволиш с мен... Може да се жертвам за още някоя песничка, по-късно. - усмихнах се невинно.
Замислих се каква песничка да избера за Елизабет и замълчах за момент. После в главата ми изплува една класика, която винаги ме е радвала. Без да казвам нищо от ръката ми се появи едно съвсем малко синьо топченце, което полетя към главата на DJ-я и сякаш потъна в нея.
- Песента ти е уредена, надявам се да ти хареса.
Май трябваше на свой ред да използвам нещо нестандартно за едно нормално човешко същество. Песента, на която се "разкърших" свърши и вече щях да оставя момичето без компанията си.
- Ти си на ход. - целунах я по бузата и тръгнах към мястото си.
Бях се опрял в бара с лице към дансинга, когато зазвуча и избраната от мен песен - AC/DC - She`s got the jack. Нямаше как да не запаля цигара и да не се наслаждавам на гледката.

Значи имаше поне малка надежда за още.. Доволно. Но сега нека да видим какво ми бе приготвил. И любопитство, и напрежение сякаш напираха в мен, карайки ме да се чудя с какво ли бе решил да ме изтормози. А то се оказа, че е добре позната и доста харесвана от мен песен, направо класика в жанра. Усмихнах се весело веднага щом чух първите звуци на китарата. Май щеше да се наложи да се разкърша доста. Направо.. Нямаше ли и някой пилон наоколо за по-голям ефект? Не, чак до това нямаше да прибягвам още сега. За начало се раздвижих леко и плавно. Взех от време на време да се заигравам с някой, намиращ се близо до мен, или да танцувам редом с някое друго момиче. Но ето, че дойде и моментът, в който бавничко взех да се доближавам към Виктор, който така удобно се бе настанил отново на бара. Вече на няма и метър от него се завъртях. Не особено рязко де, но все пак придържайки леко и края на рокличката си, за да не се развее прекалено много.

Разбрах, че песента й хареса, щом веднага подхвана такта. Да, точно на нея трябваше да се раздвижи доста - точно за това я избрах. Всмуквах дълбоко от цигарения дим, глътките от уискито политаха към устата ми. Наблюдавах движенията на тялото й рокличката й, която леко се надигаше. Всъщност очите ми играеха по нея, а тялото ми стоеше неподвижно. Стараех се да изглеждам спокоен... въпреки, че ми беше трудно, все пак...
Ето, че тя се приближи до мен. Забелязах, че доста внимава да не й се надигне роклята, но... Както се бях подпрял повдигнах леко пръстите на ръката си към нея и изведнъж роклята й литна леко нагоре. Дръпнах пак от цигарата си, прехапах едната си устна, сложих широка и доволна усмивка и издишах дима.

Щом усетих, че рокличката ми се надига, пак я хванах на момента и я придърпах надолу. Засмях се и поклатих леко глава в знак на отрицание, че няма да се види какво ми има под роклето. Е, не че щеше да е нещо, което Виктор да не бе виждал до сега ама все пак не си показвах бельото току така из дискотеките.
Сега обаче, щом чудно как появилия се тук ветрец спря, отново продължих бавното и лекичко приближаване към Виктор, съчетано с плавните танцувални движения. Вече бях точно пред него и му се усмихвах миличко, издебвайки момента да му отмъкна цигарата от устата, тъкмо когато понечваше да си дръпне отново. Вместо това го направих аз, издишвайки дима в право лицето му.

Реших да запазя цигарата в себе си, макар и да не бе останала голяма част от нея. Може би една-две дръпки. Не, че бях и някакъв голям пушач. Случваше се само от време на време да припаля покрай някой друг. Но пък сега ми хареса идеята да го дразня само с дима. Ако изобщо това си бе дразнене, че като гледам май на него му допадна.
Песента бе почти към края си. А така близо до Виктор, освен това и държейки ме за кръста, отново нямах кой знае колко голям избор от движения, или поне не резки. Но не се стремях и към такива. Просто се движех плавно и по интуиция докато накрая не се наведох леко към него. Всъщност, не чак толкова леко. Оказа се така, че едва ли не ни деляха сантиметри. Но да не си помислите нещо! Целта ми бе да изгася цигарата в пепелника на бара.

Когато се доближи до мен видях, че иска да изгаси цигарата. Погледнах към пепелника и леко го мръднах, за да й е по-трудно да го стигне и пак вкарах нахалната си усмивчица точно пред лицето й. Сложих и другата си ръка на кръста й. Сега въобще нямаше къде да мърда, а и нямаше нужда... Хм, като се навеждаше към мен, как ли това се отразява на рокличката й отзад?!
- Хареса ли ти песента? - попитах я тихо.

Опитах се още един-два пъти да се протегна повече, да за изгася цигарата. Не ми се получи. Пък и рискувах още повече да се лепна за Виктор. Накрая просто метнах догарящия фас, надявайки се да се окажа достатъчно точна, че да оцеля пепелника.
- Да, песента ми хареса. - отговорих веднага на зададения ми въпрос.
- А на теб май ти хареса да ме държиш така, че да не мога да мърдам много. - допълних, щом усетих как ме хвана отново и че това не ми позволяваше да се поместя дори малко, а камо ли да се отдръпна. Подобно на преди малко докато бяхме на дансинга, макар че сега бе малко по-неудобно да стоя леко наведена към него. Изкушавах се и пак да дръпна края на рокличката си надолу, за да не предоставя интересна гледка на някой друг индивид зад мен.
- Току виж ти станало навик.

- Радвам се... - отвърнах. - ...но не ме замеряй с фасове, моля те.
Отпих доста голяма глътка от питието си и реших, че е време да отида до тоалетна, но този път не за да почиствам кръвта по лицето си. Както бях хванал Елизабет, станах от стола заедно с нея и я оставих на моето място. После я пуснах.
- Не мисля, че ако ми е навик ще е лошо. Това не е, примерно, да пуша или пия, или играя хазарт. Но не се притеснявай, няма да ми стане навик... - усмихнах й се и се запътих към тоалетната.
По пътя усетих, че алкохолът, който съм погълнал за целия ден и сега вечерта, е започнал да действа на организма ми. Все пак не беше във фаза, която поне малко не можех да овладея.

- Щом казваш. - единствено изръсих преди да се е отдалечил от мен до толкова, че вече съвсем да не може да ме чуе заради силната музика.
Наместих се удобно на мястото му и взех да поклащам леко крачетата си, оглеждайки се насам-натам. Погледът ми минаваше от един човек на втори, после на трети.. Беше забавно да гледам кой как се кълчи на дансинга. Особено пък някои индивиди ме караха да се засмея весело. Чак сега забелязвах колко народ се бе събрал в заведението, но и съдейки по това кое време ставаше, навярно скоро щяха да започнат да се изнасят един по един, а аз, познавайки се добре, може би щях да остана докато не се изпразни цялото заведение. Все пак си нямах друга работа, а не ми се седеше особено много у нас.

Тъкмо мислех да излизам от тоалетната и се загледах в огледалото. Приближих се и забелязах, че устната ми леко се е разкървавила пак. Явно беше от обецата, но нямаше да я сваля. Изчистих се и се запътих към бара.
Елизабет се беше наместила на моето място и с интерес наблюдаваше кълчещите се обекти по дансинга. Подпрях се на бара до нея.
- Хареса ли си някой нов? - засмях се.
После извиках бармана и си поръчах още едно уиски с лед, явно чашата ми пак беше пресъхнала, а не съм обърнал толкова внимание.

Всъщност този път ги гледах просто за забавление, а не с цел да си набележа някой, за когото да се лепна тази вечер. Или по-скоро да накарам този някой да се лепне за мен. Беше ми интересно да наблюдавам кой как се опитва да привлече вниманието на някой друг към себе си. Но щом чух въпроса на Виктор нямаше как да не отвърна нещо друго:
- Има един симпатяга. Ееето там..
Загледах се в някаква рандом посока и съвсем случаен пич, на който погледът ми може би за пръв път попадна тази вечер. Но пък беше колкото уж да покажа интерес и към още някого.
- Симпатяга е, нали?

Погледнах към "симпатягата". Направих някакъв преценителен поглед. Оглеждах го, въртях си главата и куп други глупости. Накрая въздъхнах.
- Хм, като мина на другия бряг ще ти се обадя. - писна ми да се правя на заинтересуван и отместих поглед от него.
Елизабет все още гледаше. Подсмихнах се и прошепнах нещо съвсем тихо. В този момент "симпатягата" изведнъж се спъна в нещо и доста брутално се изтърси пред всички. Бях много доволен...
- Поне вече знам, че е доста непохватен... Но ако искаш се пробвай да танцуваш и с него. Дано само следващия път, когато пада, да не те смачка. - физиономията ми беше невинна, но след секунди започнах да се хиля силно.