Преди седмица / някъде в града

First topic message reminder :

Мистик сякаш ставаше все по-скучен и по-скучен. Вече срещах много малко от познатите ми наоколо. Сякаш всички се бяха загубили нанякъде или не искаха да излязат от домовете си. А може би просто аз нямах късмета да ги видя някъде. Затова тази вечер, вместо да седя вкъщи и да гледам телевизия, реших сама да се отърва от скуката и да изляза. Може би пък така щях да си намеря интересна компания.
И ето, че навлякох набързо някакви дрехи - къса лятна рокличка, откриваща нарисуваните ми за момента татуси по едната ръка, тънко якенце (за да не ми стане хладно по някое време) и не чак толкова високи обувки. Този път не сложих особено тежък грим, а черната си коса оставих да се спуска свободно. Така излязох първо на разходка из градските улички, докато не стигнах до едно от заведенията в града, уж първо устремила се към плажа, но накрая спирайки се там. Хем бе близо до морето и после можеше пак да намина, хем щях да спра за малка почивка и някое питие. Главно за питието. Затова още с влизането отидох на бара, поръчвайки си някакво коктейлче.

Погледнах към "симпатягата". Направих някакъв преценителен поглед. Оглеждах го, въртях си главата и куп други глупости. Накрая въздъхнах.
- Хм, като мина на другия бряг ще ти се обадя. - писна ми да се правя на заинтересуван и отместих поглед от него.
Елизабет все още гледаше. Подсмихнах се и прошепнах нещо съвсем тихо. В този момент "симпатягата" изведнъж се спъна в нещо и доста брутално се изтърси пред всички. Бях много доволен...
- Поне вече знам, че е доста непохватен... Но ако искаш се пробвай да танцуваш и с него. Дано само следващия път, когато пада, да не те смачка. - физиономията ми беше невинна, но след секунди започнах да се хиля силно.

Не можах да се сдържа. Тихото подхилкване премина в силен смях.
- Ааа не! Отказвам се! - възкликнах веднага.
- Искам да остана цяла и по възможност не особено смачкана.
Та аз дори не обичах да ме настъпват като танцувам с някого, пък да не говорим някой да се изръси така и да повлече и мен. То може да си сакат ама чак пък толкова ли. Не, че и аз бях кой знае колко опитна в подобни неща, но все пак.
- Ще си търся друг.
Погледът ми отново зашари из помещението, но накрая спря на Виктор, просто колкото да се обърна към него и да го попитам:
- Някакви съвети? Кой тук може да ми свърши работа?

Стана ми още по-смешно при реакцията на Елизабет. Реших още мъничко да се базикам с нея.
- Аз съм пълен със съвети! - казах щастливо.
- Можеш да пуснеш една обява за издирване на момченце за танци? - станах сериозен. - Можеш също да си метнеш рокличката на някой. Със сигурност ще привлечеш внимание.
Отпих малко от новото уиски.
- В краен случай мога да ти призова духчето Каспър. - вече не се сдържах и се разсмях.
После се замислих за това, че споменах Призоваване. Може би, все още не беше подходящо да говоря за това...

- Да, разбира се. Направо ще си напиша на челото, че си търся компания за танците. - измрънках недоволно.
Но пък идеята за рокличката ме накара да се сетя за нещо друго. Нямаше да се разсъбличам. Все пак не бях чак толкова неетичен човек. Обаче бяха забавни реакциите на хората когато си мислеха, че наистина възнамерявах да направя нещо такова. Пък и съдейки по погледа на Виктор когато рокличката ми леко се надигна, кой знае сега каква физиономия щеше да изкара. Така че просто смъкнах леко едната си презрамчица, така че да остане отпусната на рамото ми. После ръката ми се озова на ципа от едната страна на рокличката.
- Каспър и аз мога да си го призова ако искам. - засмях се весело, изобщо без да се усетя, че наистина става на въпрос за буквалното призоваване. Но, да, и аз го можех.

Докато я слушах не гледах към нея, а на друга страна. Изведнъж си обърнах погледа и усмивката ми замръзна, защото се изненадах от това, че тя започва да се разкопчава. Е, наистина не го очаквах, честно да си призная. После си върнах нормалната физиономия, въпреки че това не ми пречеше да продължавам да я наблюдавам. Всъщност, въобще не обърнах внимание на това, което каза за Каспърчо.
- Ако искаш мога да ти помогна? Или ще си търсиш някой друг помощник така? - пак започнах да й задавам такива въпроси. Все пак нали искаше да намери някой за танци.

- Не, мерси. Ще се справя сама.
Тъкмо го казах и дръпнах ципа малко надолу, когато той заяде. Опитах да го пораздвижа, после пак и пак. Почти нищо не се получаваше. Не трябваше да дърпан чак толкова, че току виж съм го скъсала и ми замина цялата рокля по дяволите. Изсъсках недоволно. Поне се опитах да го закопчая пак, доколкото мога.
- Явно няма да е сега. - засмях се, радвайки се, че наистина се случи, нещо, което да ми попречи на събличането, преди да се наложи да измисля някакъв начин да се измъкна сама.

Тъкмо се бях загледал какво ще прави и какво? засечка... Интересно, май нямаме късмет тази вечер. Елизабет продължи да се мъчи с ципа си, но той беше все така сигурен, че няма да се смъкне надолу. Най-накрая се отказа. Бях леко разочарован и допълних:
- Ако има желание - има и начин, нали знаеш?
После запалих нова цигара. Когато пиех пушех доста повече от обикновено. Добре, че все още имах доста цигари в наличност.
- Знаех си, че не ти стиска. - усмихнах се, докато запушвах навсякъде с цигарения дим.

Погледнах го намусено.
- Хайде бе.. Ако бях тук, за да се разсъбличам пред всички, щях да работя като стриптизьорка. Поне щях заплата да взимам. - засмях се тихичко.
Ами така си беше. Нямаше да се развявам току така по бельо пред хората.
- Ти пък все едно ще тръгнеш да се събличаш пред всички.
А дали пък не го предизвиквах с тези си думи?

Позамислих се над последното й изречение.
- Бих го направил, ако имаше причина. Все пак, не искам някоя дама да получи инфаркт за нищото. - трябваше да пусна пак някоя шегичка.
Въпреки че, след толкова питиета от деня, не ми пукаше толкова да си сваля поне тениската в този бар. И без това тениската ми доста преживя - беше леко скъсана, сега е без ръкави. Колко му е някой да ми види продължението на татуировката.
- А ти измисли ли причина? - засмях се леко.

- Те тези дами пък ако точно от това получават инфаркт. - отвърнах му с някак пренебрежителен тон, но все пак се засмях.
Е, колкото и да се обясняваше, сигурно щеше да се радва да привлече някой друг поглед към себе си. Макар, че наоколо явно нямаше да е кой знае колко необичайно да се види гол до кръста мъж. Та за тях си бе нормално да се разкарват така навсякъде. Толкова нечестно спрямо нас!
- Хм.. ами причината.. - опитах се да си спестя малко време, мърморейки си, докато се опитвах да измисля някаква причина. Обаче нямах късмет в мисленето. Накрая весело изръсих, отново под формата на шегичка:
- Може пък просто да искам да ти се порадвам малко.

Чаках я докато си измисли причината и най-накрая чух отговора. Щом щеше да ми се зарадва, може би щях да го направя. Какво пък толкова? Хванах "променената" си тениска и просто я свалих. Оставих я на съседния до себе си стол и отново се облегнах на бара. Сега момичето до мен сигурно щеше да забележи белезите от едната страна на корема ми от някои битки. Или това, че бях белязан малко преди да се "преродя" като демон. До сега не са ме питали за езика, който беше изобразен на долната част на корема ми и половината от изписаното се скриваше от дънките ми. Самият аз не го познавах.
Глътките от уискито летяха една по една. Заглеждах се сред тълпата хора и замълчах за момент. Бях замислен и се чудех какво ще ми каже пак Елизабет. След няколко минути пак проговорих:
- Цяла вечер ли ще стоиш или стоим тук и ще се наливаме. - усмихнах се.
Понякога ми се иска след питиетата да се разходя нанякъде. А и наблизо беше плажа, дори доста наблизо.

Дообре. Ще излъжа ако кажа, че не му хвърлих един доста обстоен поглед. Всъщност, сигурно щеше да е странно ако не го направя, тъй като това бях изявила и като причина да се съблече. Друго нещо пък бе, че изобщо не се заглеждах чак толкова по белезите. Стана ми интересно какъв ли е онзи надпис и как ли изглеждаше цялото изписано нещо, което така и не можех да си преведа. И все пак щеше да е неловко и определено доста неетично да го накарам да ми го покаже целия. Можеше да се получи леко сконфузена ситуация, зависи до къде точно стигаха буквичките.
Та все пак, така си разглеждах индивида пред мен, че дори забравих да кажа каквото и да било докато той не заговори.
- Ъмм.. - измрънках първо докато се опитвах да асимилирам какво ме бе попитал. После вече се усетих и отговорих:
- Не мисля да оставам последна тук, така че май скоро ще се изнасям. Но все още не съм си измислила накъде.
Мда, определено нямаше да е у нас. Там ми беше скучно, не ми се спеше все още и нямаше какво да се прави по това време на денонощието.

Продължавах да се заглеждам в някакви различни посоки и по едно време се усетих, че съм се зазяпал в някакво момиче. Беше напълно неволно, нооо и неловко. В последствие усетих и, че погледът й шареше по тялото ми. Трябваше да си намеря друга точка за зазяпване докато Елизабет ми отговаряше.
- И аз не мисля да вися още дълго тук. Не бих се прибрал и вкъщи. Всъщност, просто сега ме мързи. Най-много да си легна на плажа и да си спя там. - засмях се, но във всяка шега си има и доза истина...
- И, все пак, имаш ли някакви идеи? Или ще ме оставиш сам на плажа?

Ни най-малко не забелязах накъде точно гледаше. Все пак и аз вече си имах накъде да зяпам, така че не обръщах внимание къде точно шари неговия поглед. И все пак се стараех да не наблюдавам прекалено втренчено. За момент се разсеях с питието си. Отпих малка глътка, колкото да усетя вкуса му и изгарящото усещане по устните ми.
- Може да се разходим наоколо. - неволно предложих, без да се замислям за особено много дейности, които можеше да се извършват по това време. Пък и разходка бе първото нещо, което ми дойде на акъла. Тъмно ума ми щеше да се прочисти от всичката тази шумотевица, задушна атмосфера и алкохол.
- Пък и най-много да ти правя компания със спането на плажа.
Щеше да е лошо обаче ако наистина заспа там и се събудя чак по обяд, хванала тен като препечена филийка.

- Да, не е лошо да се разходим. Навън времето става... - отговорих и хванах пак чашата си.
Щом щяхме да тръгваме трябваше да изпия уискито по-бързо, а и просто не исках да се застоявам повече тук. Изведнъж нещо ми омръзна обстановката. Все пак, по цял ден съм в бар, мисля, че е нормално? Обърнах чашата си на един дъх. Това май щеше да доведе до още замайване, но все едно... Извиках бармана и платих общата сметка. Защо пък не? Тъкмо нямаше да занимавам Елизабет с тези неща. После погледнах към нея.
- И? Кога тръгваме?

Зарадвах се, че се съгласи. Среднощните разходки бяха доста приятни и определено обичах по някое време да се уреждам с някоя такава. Макар, че ако се забавехме много сигурно щях да се прибера вкъщи чак на разсъмване. Но какво толкова, не ми бе проблем. Не е като някой да ме чака там.
- Когато кажеш. Ако искаш и още сега. - отвърнах на въпроса му и взех питието си.
Побързах да изпия съдържанието в чашата си. Поне не бе останало много, така че лесно го изпих на екс. А другия път явно аз щях да черпя.

След като Елизабет обърна набързо чашата си й хвърлих последен поглед преди да й кажа:
- Нека тръгваме тогава. - усмихнах се и вече с нетърпение сякаш очаквах да излезем от бара.
Тръгнах с не толкова големи крачки напред и хвърлях по едно око назад, за да видя дали тя ме настига. Реших да не си вземам тениската от там, и без това беше доста изстрадала. Излязох вече от бара и виждах, че плажната ивица започва на около метър от мен.

Може да се каже, че още на момента се вдигнах от мястото си, готова да изляза от тук. Грабнах якето си, обличайки го докато вървя към изхода и следвам Виктор. Най-накрая се озовах навън, вече имайки възможността да си поема глътка чист въздух.
- По плажа ли ще обикаляме или някъде из града?
Май първия вариант ни бе по-удобен. Плажната ивица бе неимоверно близо, така че без проблем и без излишно разкарване можеше да станем целите в пясък и да си уредим нощно къпане, макар и то да не бе препоръчително за подпийнали хора. Пък и по това време бе сравнително спокойно. Да не кажа, че бе доста безлюдно местенце в момента, а поне аз предпочитах точно такива след цялата шумотевица в бара.

Престъпих напред и усетих вече хладния пясък под краката си. Чувството не беше толкова приятно, след като си с кубинки, беше все едно леко потъваш надолу. Елизабет беше зад мен и ме попита дали ще се разхождаме по плажа или ще сме някъде в града. побързах да й отговоря:
- Предпочитам да се разходим тук някъде, ако нямаш нищо против? - усмихнах се.
Все пак исках да разбера и нейните предпочитания. Морето в далечината изглеждаше толкова спокойно. Имаше и лек морски бриз, който разнасяше на малки групички песъчинките. Направих още две-три крачки напред и се обърнах пак към момичето. Зачаках отговора й.

Зарадвах се, че предпочитанията му съвпадат с моите. Така нямаше да се налага нито един от нас да се съобразява с другия.
- Разбира се, че нямам против. - отвърнах му, тъй като ме погледна в очакване на отговора ми.
- Тук ми харесва.
Побързах да събуя обувките си. Макар и с не кой знае колко, но все пак високи токчета, не бе никак удобно да се ходи по пясъка. Затъваха, влизаха ми песъчинки в обувките, от време на време имах чувството, че ще се пребия някъде. Направо примрях от щастие щом накрая обувките се озоваха в ръката ми и закрачих боса по пясъка, за щастие вече изстинал от днешния пек. Заприпках напред, изпреварвайки Виктор, докато накрая не достигнах разбиващите се и леко пенещи се вълнички, които намокриха ходилата ми. Изтръпнах. Водата си бе хладничка.

Е, поне с Елизабет бяхме на едно и също мнение, че е по-добре да си останем на плажа. Тя побърза да събуе обувките си, за да й е по-удобно да ходи по пясъка и изтича напред. Последвах я с бавни крачки и гледах как леко доближава краката си към сигурно вече хладната вода. След малко се озовах на около една-две крачки зад нея. Реших вече да събуя кубинките си, защото придвижването наистина не беше лесно. Оставих ги встрани от мен и реших да седна на пясъка. Толкова много исках да си почина за момент, че не ме интересуваше дали ще стана целия пясъчно човече или не. Добре, но след секунди ми се прииска и да си полегна. И това го направих. Отпуснах си краката напред, едната ми ръка беше на корема, а другата пльосната настрани. Притворих очи за малко. Надявах се само Елизабет да не си помисли, че съм заспал и да ме зарови в пясъка.

Щом свикнах с хладната вода, започнах да навлизам малко по-навътре. Стигнах единствено до нивото, в което тя бе до коленете ми, за да не се налага да мокря рокличката си. Краят й все пак бе леко влажен заради някоя друга надигаща се вълна, но не бе болка за умиране. Не и когато вниманието ми бе привлечено от това да си се плацикам, да мокря и ръцете си и да оглеждам отражението на луната върху водната повърхност. Накрая обаче се усетих за липсата на каквото и да било движение от страна на Виктор. Обърнах се към брега и го видях легнал на пясъка. Нима бе заспал? Поне от тук така изглеждаше. Сигурно на него тихия шум на водата му влияеше унасящо, докато мен само ме разбуди още повече. Щях да събудя и него. Нямаше просто така да задреме и да ме остави да се занимавам сама с нещо. Загребах малко вода с шепите си и, стараейки се да не я излея, се запътих обратно към него с възможно най-тихата си и внимателна походка. В момента, в който вече бях до него, водата се оказа изляна върху лицето му.

Както се бях отпуснал на пясъка изведнъж усетих малка част морска вода по лицето си. Защо ли си мислех, че така лесно ще си почина? Целият настръхнах и подскочих, все едно ме бяха ударили с ток. Докато се изправях грабнах малко пясък в шепите си и го метнах към Елизабет, като гледах да е някъде от кръста надолу. Ситните песъчинки полепнаха по краката й и част от роклята, която се беше намокрила от ниските вълни в морето. Леко се засмях, защото поне малко си го върнах. Поне на мен ми беше неприятно да съм обсипан така с пясък.
- Май трябва да влезеш пак и да се изчистиш. - продължавах да се кискам тихичко.
Бавно се приближих към водата и една вълна намокри дънките ми до коляно. Явно щях набързо да се разхладя.

Измрънках недоволно, а лицето ми придоби намусеното изражение на някое сърдито детенце, чийто сладолед тъкмо бе паднал на земята. Скръстих ръце пред гърдите си и нервно затропах с краче, но върху този пясък и на босо нямаше същия досаден ефект както с токчета по плочки.
- Гаден си. - отвърнах сопнато и се обърнах с гръб към него с намерението да тръгна пак към водата.
Е, малка подробност бе, че за момент едва сдържах тихото си подхилкване. Наистина бе забавно да се правя на сърдита. Преди да съм се засмяла обаче, побързах да се отдалеча от него и, навлизайки отново във водата, да отмия пясъка от себе си и края на дрехата си. В периферията си видях как и Виктор влезе във водата, но все още щях да поддържам сърдития режим и може би докато не очаква да го изненадам пак с нещо гадничко.

Реакцията й ми беше забавна и видно го показвах със смеха си. Елизабет, обаче, явно не беше очаквала да се шмугна във водата, но и тя се намърда на метър от мен там. Тялото ми се беше сгряло от алкохола, а морето ме обгръщаше целия с нощната си студенина. Усещах силни тръпки навсякъде, но продължавах да навлизам навътре с надеждата скоро да свикна с температурата. Не бях особено заинтересуван от това, че дънките ми ще подгизнат. Имах, все пак, една идейка, с която малко щях да стресна момичето. Изведнъж се гмурнах под вода и след секунди повърхността беше толкова равна, че сякаш се бях изпарил. Така си постоях поне четири-пет минути. Реших вече пак се появя и изскочих рязко на сантиметри от Елизабет. Чудех се как точно ще реагира. Цялата ми коса беше мокра и бе закрила голяма част от лицето ми. Най-вероятно големи капки щяха да попаднат и на нея.
- Изчисти ли се вече? - попитах я с весел глас.
После си подадох ръката напред и в нея се намираше една доста едра снежно бяла мида, която открих на дъното. Мислех да й я дам в признак на добра воля, защото бях забравих вече как жестоко ме напръска с вода.

Докато се усетя го загубих от поглед и започнах някак нервно и притеснено да обхождам целия хоризонт с поглед. Честно казано, малко се разтревожих след като мина поредната минута в затишие и никаква следа от изчезналия Виктор. Запристъпвах напред, търсейки го, а нивото на водата малко по малко се покачваше, стигайки вече до кръста ми. Сбогувах се напълно с надеждата, че дрехите ми ще останат сухи. Обаче сега никак не ми пукаше за това, тъй като вниманието ми бе заето от друго нещо.
- Виктор! - провикнах се, надявайки се да ме чуе или поне да покаже някакъв признак, присъщ на удавниците.
Липсата на размахвани ръце, плискаща се вода и сподавени викове ме държаха далеч от мисълта, че може да се е удавил освен ако не се бе халосал преди това в някоя скала и не бе изгубил съзнание. Но не виждах кой знае колко опасни скали наоколо, така че почти се бях уверила, че и това е някаква шега. Отново се нацупих недоволно.
- Виктор, покажи се! Не е забавно!
"Внимавай какво си пожелаваш" са казали хората и точно това важеше и при мен. Виктор наистина се появи, но по най-ужасният, стресиращ начин, с който можеше да ти изкара ангелите. В моя случай - да ме накара да се изръся във водата. Неочакваната му поява точно пред мен и разпръснатите в лицето ми капчици вода ме накараха да се стресна, да направя крачка назад и за изгубя равновесие, изръсвайки се по дупе на дъното, а водата ме покри напълно. След малко бълбукане, плискане и няколко неуспешни опита да се изправя, най-накрая отново стоях лице в лице с младежа, цялата съвсем подгизнала, а мократа ми коса се бе лепнала по лицето ми като купчина водорасли. Опитах се да я пооправя поне до толкова, че да мога да виждам през нея. Изгледах Виктор някак накриво и отново с детинското си недоволство, изразено във физиономията ми.
- Да не мислиш, че мидичката ще изкупи вината ти?! - измрънках, но все пак я взех. Харесваше ми.

пп: извинявай, че толкова се забавих с писането ама .. проблеми с компа ;д