Състезание "Момичета срещу момчета"

Изправих се бавно и започнах да мисля за какво мога да предизвикам някое от момчетата.Лекси не беше успяла да сглоби двигателя, но се надявах аз да измисля нещо, което те да не може да изпълнят.
Огледах момчетата.
- Ти... - казах като посочих Раян Рейнолдс - трябва да.. - Какво можехме да правим ние, което те не можеха? Всъщност много неща.Но накрая измъдрих само едно. - трябва да ходиш на високи токчета и да стоиш с тях поне 2 часа. - Само това се сетих.Предполагаше се, че това е достатъчно.

Стоях и се смях със сълзи на сестра ми. Та, това беше проста работа, трябваше да я науча на това. Дойде ред на Катинс. Беше ми много интересно какво ще измисли за да накара момчетата да се помъчат малко. Да, това с токчетата беше доста добра идея. Моя дразнител, беше велик !

Само аз ли не съм минала...Хем бях в списъка..следя РП и ме няма :)

Елеоноре, всеки ще има участие, затова са 5 момичета и 5 момчета. Всеки може да бъде предизвикан само един път. Скоро ще дойде и твоя ред, не предизвикани останаха:

Момичета:
Роуз Хейл
Катнис Евърдийн
Елеоноре Ксанти

Момчета:
Хари Потър
Джак Милър
Адам Конант

- Ауу... това наистина е гаден номер. Раян, заповядай тук. - повиках го при мен.
- Токчетата, а ето ги тук. - вдигнах едната обувка пред лицето си изцъках с език. - Това са поне 10 см токчета. Няма да ти е никак лесно. И като ги гледам са поне 45-46 номер. От къде ги намериха?!? Е, Раян обуй ги! На всеки 10 минути от тези 2 часа, ще се разхождаш пред нас. - той взе обувките погледна ги подозрително и се зае да ги обува
- А, сега ще продължим със следващия участник, който ще предизвиква. Той ще е от отбора на момчетата. Той е - драматична пауза - Джак Милър! Ще можеш да предизвикаш веднага след като Раян ни направи едно бързо ревю! - казах и помогнах на Раян да се изправи. Не му беше никак лесно и се надявах да не си счупи крак!

П.п. Нека първо да пише Раян, а след това Джак!

- Хаха, сериозно ли? - попитах очудена - Нищо работа. - засмях се
Така е бях го правила и преди, но с по една кокошка, а сега цели 10. Вярвам че ще се справя. Отидох в другата стая където бяха наслагани, в нещо голямо не знам какво точно беше, десет кокошки. Налях гореща вода в един съд и се захванах с първата. Беше ми гадно да слагам край на живота им, но трябваше. Захвърлих обувките си някъде на страни тей като ми пречеха, нямаше как с токчета да се справя с тази задача. Захванах да и режа главата, като я настъпих с крак за да може да не шава. Е добре на първата главата и вече я нямаше и не мърдаше. Значи идваше ред на водата. Хванах кокошката и я натиках във врялата вода, като се отървах от голямата перушина. След това я сложих в друг съд и я доускубах /;д/. Справях се добре след като завърших с първата, започнах втората и така до 8-мата. Изморих се и седнах да си почина малко, наистина беше зверски гадна задача но аз нямаше да се откажа. След две минути станах и приключих с другите две. Обух обувките си. Не знам как стнаа без да се докосвам, но успях. Можех да владея жаждата си което беше много добре. Нямах никъде кръв, което беше още по-добре, само по ръцете имах де. Върнах се в залата с кървясали ръце и казах:
- Е, мисля че съм готова. - засмях се

Когато ме предизвикаха нямах идея какво ще ми предстои?Какво трябва да правя?Когато ми казаха,че трябва да направя нещо зловещо даже незнаех какво точно да бъде.Определено беше много трудна задача.Нямах си идея какво да измисля.Затова първото,което ми дойде на акъла беше да предизвикам Адам .Не ми пукаше дали ще приеме или не но все пак бях се паникьосала какво да измисля и какво да направя в този момент.
-Готова съм.-тихо прошепнах.-Предизвиквам Адам да носи дамско бельо и сутиен.-знам,че беше малко глуповато и все пак ми звучеше забавно.
-Това е моето предизвикателство.Ти сам избере,но задължително да има сутиен и долно бельо.Успех-казах му аз и се подготвих за това какво ще направи той.

Когато чух името си и чух предизвикателството обърнах си главата към Елеоноре и и дадах един от моите погледи с което гласях ... Лесна работа макар и леко гадна ....
И така да започваме по - бързо за да мога да приключа по - бързо с това хаха ... От една страна беше добре , че не бях многоо едър и това беше плюс за корсета , но този сутиен определено ще ми седи странно , а просто за бикините няма да коментирам просто ... и в момента в който модела , който носеше бельото '' ми " се показа направо умрях не знаех да се смея ли да плача ли да се скрия ли някъде ... Както и да е след 2-3 минутки докато се пооправя с нещата за да стоят доколкото може добре на мен и се показах ... и само си казах на ума - Добре , че не ми казаха и токчета да нося ,че тогава вече щях да си тегля куршума .... Пообикалях малко по сцената ... много ясно всички се пукнаха да се смеят като се показах , но нямаше как аз самия се смеех

Добре де, наистина беше смешен. Но тялото му така оформено, ох всеки път кат го погледен и си спомнях за думите му от партито за Свети Валентин. Смеех си се със сълзи, буквално се заливах от смях.
- Ходи ти, ходи ти - засмях се отново като викнах малко за да може да чуе това което казвам.
Определено това беше едно от най-интресните състезания в които съм участвала!

- Честито и от мен - станах и извиках. Раздадох на всяко едно от момичетата по един чек и се снимахме заедно. Тогава се обърнах отново към всички:
- Благодаря, че участвахте, всички бяхте страхотни! Момчета, много жалко за труда ви, но понякога така се получава. Другата година - наново!


* Парите ви са добавени.