Демонология

Irridius Ar. Dreadmaster · 1 Демонология 22/3/2013, 18:13

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

First topic message reminder :

Това е личната ми база данни за демоните като такива. Изследвания и разпространения, вярвания и религиозни предания за демоните.

Подпис: Иридиъс Ар. Дредмастър, магьосник

Irridius Ar. Dreadmaster · 26 Re: Демонология 26/3/2013, 13:13

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

П.П.: За предложената информация, можете да благодарите на Уикипедия. При неточности от особен характер, моля да не се търси отговорност от Потребителя Иридиъс Дредмастър. Мнението на хилядолетния специалист по мъртви езици и теология- зачетено.

Irridius Ar. Dreadmaster · 27 Re: Демонология 25/4/2013, 11:31

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Екзорсизъм

Екзорсизъм (на латински: Exorcismus, на гръцки: Εξορκισμός) е практика за изгонване на демони или други зли духове от човек или място, където те съществуват. Практиката съществува от древни времена и се изпълнява и до днес в много страни.
Според християнската традиция хората, практикуващи екзорсизъм, наричани екзорсисти, са обикновено членове на църквата или смятат, че притежават свръхестествени сили и умения. Екзорсистите обикновено използват молитви и заклинания, както и други религиозни способи, като формули, жестове, символи, икони, амулети и др. Обикновено призовават Бог, Исус Христос или някои ангели или архангели, за да извършат екзорсичния ритуал.
Обикновено обсебените хора не знаят за злото в себе си, нито контролират издаващите го движения. Екзорсистите прeимат тази практика повече като лечение, отколкото като наказание. Основните ритуали включват и разказ, който предотвратява агресия от страна на обсебения по време на гоненето на демони.

История

Концепцията за обсебването от злото и екзорсичните ритуали се корени още в праисторическите шаманистки култове.
Според християнския Нов завет екзорсизмът е сред чудесата, извършени от Исус. Поради това, демоничното обсебване става част от християнската система на вяра и екзорсизмът и до днес е практика в католицизма, източното праволавие и някои клонове на протестантството, като например методизма и петдесятната църква. Англиканската църква също има официален екзорсист във всеки диоцез. Докато някои религии практикуват екзорсизъм много рядко, в други той е част от традиционните религиозни церемонии.
След века на Просвещението започва рязко да спада популярността и значението на екзорсизма в повечето религии, особено в Западна Европа. През 20 век той вече можел да се види основно в Източна Европа и Африка, като някои случаи са привличали вниманието и на медиите, като например този с Анализа Михел. Екзорсизмът обикновено се е основавал до познаване на човешката психология и разума. В миналото много от случаите са се дължали на умствени проблеми.
След прожекцията на филма Екзорсистът през 1973, идеята за екзорсизма и обсебването от духове отново става популярна. Тогава много хора в САЩ и Европа, голяма част от които са гледали филма, започват да вярват че са обсебени от духове. Вярата в екзорсизма става много широко разпространена.

Екзорсизъм в азиатските култури

1. В индуизма

Практиката на екзорсизма се проявила още при древните дравиди от юг. От четирите веди (свещените книги на индуизма), Атхарва Веда се отнася за тайни магически ритуали и медицина. Голяма част от ритуалите, описани в тази книга, се отнасят за изгонване на зли демони и духове. Тези култове били най-често практикувани в западна Бенгалия, Ориса и южни области като Керала.
Някои концепции на екзорсизма са мантрата и яйната, използвани в традициите на ведизма и тантрата.

]2. В Исляма

В исляма демоните се наричат джинове - в Корана си има специални дуи ( молитви ) за прогонване на джиновете ( духовете, демоните и т.н.)

Екзорсизъм в християнството

1. Иисус Христос
В християнството, екзорсизмът се изпълнява посредством силата на Христос и в Негово име. Основата на тази традиция се открива в евангелията на Матей, Марк и Лука, където се споменава, че последователите на Иисус са длъжни да прогонват злите духове в Негова чест.

2. Католицизъм
Cпоред догмите на католическата Църква екзорсизмът е ритуал, но не е причастие. За разлика от тези на причастието, целостта и ефикасността на екзорсизма не зависят от спазването на строго определена форма или последователност от определени действия. Ефикасността му зависи от църковното разрешение за неговото практикуване и от вярата на практикуващия. Въпреки това, католическият екзорсизъм е един от най-организираните ритуали на екзорсизъм. Ритуалът екзорсизъм се смята за невероятно опасна духовна задача. Целта на ритуала е обладаният от зъл дух човек да възстанови контрол върху своите воля и тяло.

Irridius Ar. Dreadmaster · 28 Re: Демонология 30/4/2013, 10:39

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Дух (призрак)

Дух (привидение, призрак) в митологията и фантазията е изображение без носител, най-често олицетворяващо душата на починал човек или животно. Много източни религии, а и не само те, вярват в прераждането, а оттам и в духове.духовете не преминават отвъд светлината само ако имат недовършени дела или някой ги е ядосал.

Способности, които се приписват на духовете

☺ оставят следи или надписи
☺ нападат хора и могат да ги наранят
☺ могат да се материализират и дематериализират
☺ преминават през стени и други материални предмети
☺ могат да летят във въздуха
☺ могат да издават звуци
☺ понижават температурата около тях
☺ издават неприятна миризма
☺ предизвикват нарушения в работата на електрически уреди.
☺ животните, до които се е доближил призрак започват да се държат странно

Духове и наука

Съвременната наука отхвърля съществуването на духове и подобни "паранормални" явления. Научните обяснения за тях варират от халюцинации до измами и илюзии. С тези "явления" се занимава псевдонауката парапсихология.

Irridius Ar. Dreadmaster · 29 Re: Демонология 30/4/2013, 10:41

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Берегини

Берегини (още Брегини, Брягини) — двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.
В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Берегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.
Славяните си представяли Берегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.
С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Берегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Берегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

Irridius Ar. Dreadmaster · 30 Re: Демонология 12/2/2014, 16:16

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

ВЪРКОЛАК

Върколакат е създание на злото,той е обладан от зли демони и духове.Върколакат е човек,който при пълнолуние се превръща в човек вълк наречен"Върколак".Той живее сред хора или в много гъсти иглолистни гори, когато те захапе върколак той присажда токсини които те карат да станеш такъв като него.През IV и VII век са били откити 109 скелета на върколаци в северна Англия,в Бразилия и в западен Китай.Някой хора твърдят,це са виждали ръце на върколак чиито нокти са били дълги 10см.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик)

Irridius Ar. Dreadmaster · 31 Re: Демонология 12/2/2014, 16:20

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

ВАМПИРИ

Вампирите (Въпир, Кръвник, Упир) са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв. Освен в митологията те са известни в киното и фантастиката. Популярния в киното вампир носи дълго черно наметало с висока яка. Има дълги остри зъби, които забива във врата на жертвата си. Не понасят слънчева и ултравиолетова светлина. Могат да бъдат убити със дървени куршуми или трепетликов кол в сърцето.
В легендите на много народи присъстват вампири. Смята се обаче, че образът на вампира, какъвто го познаваме от съвременната литература и кино е бил създаден в Западна Европа, където легендите за подобни същества, населяващи различни източноевропейски страни са много разпространени.
Някои народи вярват във вампири, които не са подобни на човека, а имат животинска форма, като прилепи, паяци и кучета.
Вампиризмът се практикува от хора или животни, които пият кръв. Във фолклора е често срещано вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил. В исторически план вампиризмът може да бъде срещнат като вид канибализъм. В биологията терминът „вампиризъм“ се използва за хранещи се с кръв животни — пиявици, комари, прилепи вампири и др.

Irridius Ar. Dreadmaster · 32 Re: Демонология 12/2/2014, 16:22

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Вампирите в различните култури

Преданията за мъртъвците, хранещи се с кръв могат да бъдат намерени в митологията на почти всички народи по света, включително най-древните. Зли духове, като Лилу са споменати още в ранния Вавилон а кръвосмучещите Акхару, още в най-ранната митология на шумерите. Тези женски демони скитали часове в тъмнината, в търсене на поредните си жертви — новородени бебета и бременни жени. Един от тези демони, на име Лилиту, по-късно бил причислен и към юдейската митология, под името Лилит.
В Индия имало истории за Ветала, вампироподобни същества, живеещи в чужди трупове. Интересна история се разказва за крал Викрамедитай и неговите нощни опити да хване неуловим Ветала. Историите за Ветала са събрани в книгата „Байтал Пахиси“. Ветала е немъртъв, който като прилепите, виси по клоните на дърветата с главата надолу и може да бъде намерен в гробищата.
Китайците също имали свой еквивалент на вампирите, той изсмуквал жизнената енергия на своите жертви (чи).
В един мит египетската богиня Секмет се изпълва с кръвожадност, по-късно заради многото ѝ убийства била засищана с алкохол в цвета на кръвта.
В Омировата „Одисея“, когато сянката на Одисей преминава през отвъдното е примамена от кръвта на скоро пожертвани овни.
Стригите, нощни птици които се хранят с човешка плът и кръв са споменавани в румънските легенди. Румънската дума за вампир, стригой (вампири, станали такива след смъртта на човека), произлиза от името на албанския Стригида, но легендите и за двете същества са създадени от славяните.
Като пример за по-късна вяра във вампирите може да се посочи 12-ти век в Англия, историкът и хроникьорът Валтер Мап и Уилям Нюбърг записват разказ за човек върнал се от отвъдното, с някои прилики с добре познатите източно-европейски вампири.
Митовете за вампири са най-силни в Източна Европа и в славянския фолклор, където вампирите са възкръснали мъртъвци, които причиняват смъртта на хора, често пият кръвта им, или ги душат. Тези митове гласят „Вампирът може да бъде унищожен чрез отрязване на главата, стрела напоена с прясна човешка кръв или чрез изгаряне. Пряката слънчева светлина ги забавя, но не може да ги убие“. Според други разпространени версии, вампирите могат да бъдат убити само като бъдат залети със светена вода, набучени със сребърен или дървен кол в сърцето или изгарят от пряка слънчева светлина. Счита се също, че вампирите отбягват или се страхуват от разпятие или чесън.

Irridius Ar. Dreadmaster · 33 Re: Демонология 12/2/2014, 16:24

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Вампирът в славянските вярвания

Съгласно славянските вярвания, когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство, боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.
Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.

Суеверия
Древните славяни изпитвали голям страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали:
Режели главите им и ги слагали между краката, за да не могат да си ги открият;
Режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях;
Овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни;
Забивали в сърцето дървен кол от трепетлика или дрян, нажежен шиш, или гвоздей;
Слагали гарванов нокът — зад дясното ухо.
В края ня 18-ти и началото на 19-ти век хората започнали да взимат и други предпазни мерки.Смятало се,че среброто,светената вода,кръстовете, тестото от нафора и чесънът държали на страни опасните същества.
Билката върбинка е отровна за тях т.е. отслабва ги, при допир то кожата вампират получава изгаряния.
Ухапване от върколак убива вампир в периода 1 до 3 дена.
За някои вампири се е смятало, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху тях. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу…“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.

Семейни вярвания
Съгласно тези вярвания, някои вампири се връщат при семействата си и се опитват да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Широко е разпространена легендата за вампира, който се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Според друга легенда, така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата ѝ. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета между зъбите му. Усъмнила се, намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общо разпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир. Друго вярване е за вампирите е , че можеш да станеш вампир ако докато стои пред своята къща в ковчега над покойника се подаде нещо или премине някакво животно , най-често котка или пък сянка мине над мъртвеца . Според тази легенда това обезпокоява душата на мъртвия и го кара да скита из света на жиивте докато не намери покой .Душата му може да се успокои само ако се направи молитва която да му посочи пътя към одвъдното.

Irridius Ar. Dreadmaster · 34 Re: Демонология 12/2/2014, 16:27

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Вампирология

Предмет на изследването:
Легендите описват много видове вампирообразни същества, но предмет на това изследване се явява не всяко същество, пиещо кръв (от типа на ламиите, асуанга или чупакабра), и не всякакви неживи или безтелесни неспокойни духове, подобно на ревенантите, отмъщаващия за своята смърт на конкретен човек. Затова ще започнем с определението за понятието вампир.

Упирите
Упир е един от най-древните духове в славянската митология. Първоначално славяните вярвали в съществуването единствено на две свръхестествени сили, които управлявали света — благотворните Берегини и злотворния Упир. Упирът бил символ на изначалното зло, по много неща напомнящ християнския Сатаната. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината — зимата и постоянно се борел с Берегините за надмощие. На по-късен етап славянската религия се развила, появили се антропоморфни божества и Упирът загубил някогашната си водеща роля, но завинаги останал важна част от славянската митология. Превърнал се в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.

Irridius Ar. Dreadmaster · 35 Re: Демонология 12/2/2014, 16:28

Irridius Ar. Dreadmaster

ВИП

Етимологични данни

ЕТИМОЛОГИЯ: от англ. vampire, фр. vampire, или нем. Vampire, които са заети от унг. vampir, където вероятно идва от старобългарското "ВѪПИРЪ" [vɔ̃pirə] (и "въпиръ" [vəpirə]), с предполагаем произход от авестийски, където се среща понятието vyāmbura – враждебна, опасна вода, водоем обитаван от зъл дух, което е най-вероятният и най-древен първоизточник на „вампир” (Корш, Вайан). (МФ-ЭСРЯ-4,стр.165)[1] < слав. *ǫpyrъ, заета с добавяне на носов инфикс от тюрк. *opur (чув. вăпăр „вещица, върколак“, тат. убыр „митично същество, което души хората нощем, върколак“, тур. obur „лаком, ненаситен“) от сег. осн. на гл. *op- „гълтам“. Франц Миклошич предполага, че упир произлиза от uber, тюркска дума, означаваща „злодей” докато Andre Waillant предполага точно обратното, че тюркското uber е иранска заемка, от *var, *avar – разбойник.)[2] Формата (*ǫpyrъ), 'упир' [upir] 'оупиръ' [upirə], която се среща при повечето славянски езици, с изключение на български и белоруски, показва тюркско влияние и е възможно паралелно навлизане от някой тюркски език: кумански, татарски. Старобългарското 'въпиръ' [vəpirə], показва точна аналогия с чувашкото вупар. По-старата старобългарска форма "ВѪПИРЪ" [vɔ̃pirə], посредством унгарски се разпространява в Западна Европа, затова и там се среща форма с начално „в”, а не с „у”, както е в повечето славянски езици.
Съвременната дума „вампир“ в модерния български език може да произлиза и директно от старославянската форма онпыр, с характерното за старобългарския добавяне на звук „в“ пред голяма носова гласна (он), както свидетелства и традиционната българска форма въпир. (други наименования: онпыр, вопир, въпир, upir, upierz), но е вероятно и да се е появила като заемка от френски, немски или английски, като парадоксът е, че във тези западноевропейси езици е възможно да е заемка от старобългарски през унгарски.
Тук обаче трябва да се отбележи, че в славянските езици думите за неговото обозначаване са много повече — в Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец. Там не се разделят понятията вампир и упър (рус., пол. и укр. упырь), което съществува при славяните и ще го използваме често, за да отделяме оживелия мъртвец от фолклора от аристократичното чудовище в плащ с висока яка — онзи образ който си представяме, като чуем думата „вампир“.
Но освен бледото лице, маниерите и зъбите, има нещо друго — определението трябва да е относително научно. Вампирът може да се разглежда като съвкупност от следните признаци. Съществуват множество „чудовища, пиещи кръв“ и множество „похитители на жизнена енергия“ — изследвания от нас образ на вампира лежи на пресечната точка на няколко множества и представлява човек, който после смъртта или някаква странна трансформация не прекъсва съществуването си, а продължава да „живее“, хранейки се със жизнената енергия на околните, предимно под формата на кръв.
Естествено, дори това определение е относително и условно, тъй като в последно време образът на вампира донякъде е излязъл от тези рамки — представата за вампирите като друга раса, или вариантът за вампир, който не се храни с кръв. Но тези нововъведения все пак имат за отправна точка вече сформирания образ и затова се явяват не изключения, а допълнения към него.
Сега малко за произхода на термините и за това, какво ще разбираме под тях. Упър или Вупир е ливонска дума, разпространена във Великото Литовско Княжество. Първата поява на тази дума се среща през 1047 и се отнася до един руски княз, наречен „Upir Lichy“, или „Зъл упир“. Вероятно тази дума означава фолклорен вариант на чудовище, което се явява пра-прототип на класическия вампир.
Думата „вампир“ е унгарска, но със западно славянски или цигански произход и се е разпространила в Европа чрез преводите на немските записи за случаите на вампирски истерии. Първото използване на тази дума в английския език се отнася към 1732, когато в статия в едно списание, посветена на финансовите въпроси алчните длъжностни лица били наречени „политически вампири“, стремящи се със своята данъчна политика да пресушат обществените доходи. С две думи — кръвопийци на обществото.
Френското носферату, втори по разпространение термин за обозначаване на вампир, се възприема като „по-висш стил“ и се смята за произлязъл от гръцкото nosophoros (носещ чумата). Представата за това, че то е свързано с латинската дума „немъртъв“ е неправилна, латинското фералис означава погребан или погубен и съчетанието на тази дума с отрицателна частица не дава нужния смисъл.
Вампирология през Средните векове[редактиране | edit source]
Тъй като християнската митология и нейната система за строежа на душата и тялото не оставя място за съществуването на жив мъртвец, систематично изследване на въпроса не се е водело, въпреки че различни хроники периодически включвали разкази за вампироподобни същества. Това са работите на Уолтър Меп „De Nagis Curialium“ — 1190, или „Хроники“ (1136 — 1198) на Уилям Нюрбургски. Тези работи включват разкази за няколко същества (включително покварен свещеник) действащи в рамките на поведението на класически упир, включвайки изтеглянето на силите от представители на своето семейство и разпространението на болести, обаче за тяхното обозначаване се използвала думата „revenant“. След това живият мъртвец само рядко се мярка в текстовете от 12-ти — 13-ти век, а след това практически изчезва и се обявява отново вече под влиянието на разказите от времето а 18-ти век от Източна Европа.

Sponsored content

Демонология

1 Демонология 22/3/2013, 18:13

Irridius Ar. Dreadmaster

26 Re: Демонология 26/3/2013, 13:13

Irridius Ar. Dreadmaster

27 Re: Демонология 25/4/2013, 11:31

Irridius Ar. Dreadmaster

28 Re: Демонология 30/4/2013, 10:39

Irridius Ar. Dreadmaster

29 Re: Демонология 30/4/2013, 10:41

Irridius Ar. Dreadmaster

30 Re: Демонология 12/2/2014, 16:16

Irridius Ar. Dreadmaster

31 Re: Демонология 12/2/2014, 16:20

Irridius Ar. Dreadmaster

32 Re: Демонология 12/2/2014, 16:22

Irridius Ar. Dreadmaster

33 Re: Демонология 12/2/2014, 16:24

Irridius Ar. Dreadmaster

34 Re: Демонология 12/2/2014, 16:27

Irridius Ar. Dreadmaster

35 Re: Демонология 12/2/2014, 16:28

Irridius Ar. Dreadmaster

36 Re: Демонология

Sponsored content