Най-големият Role Play Форум в България
Демонология Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Демонология Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Дискусии » Ти си свободен! » Свободна зона » Творчество » Демонология

Демонология

Иди на страница : 1, 2  Next

Go down  Съобщение [Страница 1 от 2]

1Демонология Empty Демонология 22/3/2013, 18:13

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Това е личната ми база данни за демоните като такива. Изследвания и разпространения, вярвания и религиозни предания за демоните.


Подпис: Иридиъс Ар. Дредмастър, магьосник

2Демонология Empty Re: Демонология 22/3/2013, 18:41

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Урок Първи:
Какво представлява Демонологията


Демонология е термин от късното западно средновековие, използван като общо наименование на разнородни учения за демоните.
Задача на демонологията е изучаването на демоните, съставяне на подробната им класификация, каталогизирането им според йерархията им, описване на поведението им, практически препоръки по призоваването на демони, борба с тях, подчиняването им и контролиране на силите им.
Демонологията е спътник на някои религиозни и мистични традиции, особено е популярна в множество съвременни секти.
Демонологията търси обектите на своите изследвания във фолклора, художествената литература и митологията.
Тези, които се занимават с изследване на демони смятат, че демонологията може да се разглежда и като "наука" за психическите и парапсихическите сили.

Произход и история
Думата демон произхожда от гръцки и до V в. пр. Хр. означава само и единствено "бог", "божество". След IV в. пр. Хр. започва да означава и второстепенни божества. Счита се, че едва през Средновековието думата добива негативен характер, а на съществата, назовавани демони се приписват отрицателни качества.

Християнска демонология
В легендите на народното и апокрифно християнство се разказва, че демоните (наричани също нечисти духове) са били някога ангели, които са служели на Господ. Князът на ангелите и техен предводител Сатаната се възпротивил на Бога, защото самият той се възгордял и пожелал да стане Бог. Сатаната привлякъл на своя страна около една трета от ангелите за да му помогнат в осъществяването на плана му. Господ обаче се оказал по-силен и изхвърлил Сатанаил и привържениците му от небесните ефирни и вечни селения, като ограничил властта на Сатаната единствено върху Земята. От тогава хората са посещавани от невидими, но не и “неосезаеми” демони, които ги мамят, подвеждат и застрашават. Счита се обаче, че тези “изпитания” се допускат от Господ, и могат да доведат или до изгубване на безсмъртната човешка душа или до спасението ѝ, според свободната воля на човека.
Демоните се класифицират от демонологията според вредата, която нанасят и мястото им в йерархията на ада.
Едно от най-пълните съчинения на тази тема е Malleus Maleficarum на Хенрих Крамер, както и Demonolatry на Николай Реми.
В християнските демонологии се описват и способи за призоваване на демони и подчиняването им за целите на призоваващия. Често демоните се появяват и в сюжет, описващ войната им с ангелите.
За демоните се говори и в апокрифната библейска Книга на Енох.


Древноегипетски вярвания
Древните египтяни вярвали, че боговете имат служители, една част от които са изпълнители на добра воля (хему), а друга - на не добра воля (хефти)

Персийска демонология
Персийците са имали напълно развита система и класификация за божии служители: добрите са били подчинени на Ормузд, а злите – на Ариман

Ислямска демонология
В Исляма съществуват джинове – демонични, създадени от огъня същества, които редом с ангелите и дяволите играели важна роля в живота на хората. Демоните общували с хората. Често се явявали взели формата на черни кучета. Според легенди, Сюлейман (Соломон в християнството) накарал джиновете да му служат да му построят ненадминат дворец и да изпълняват всяко негово желание. Непокорните затварял в делви и запечатвал с пръстена си.

Демоните в индуизма и будизма
В индийската митология демоните също имат своето твърдо определено място. Те често са врагове на боговете. Според някои индийски схващания, демоните някога са били богове. Индийците вярват, че има различни видове демони – ракшаси, марути, дайтии и др., които често се явяват като животни – кучета, тигри или пък като особено грозни хора.

3Демонология Empty Re: Демонология 22/3/2013, 18:59

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Урок Втори:
Какво е Демонът

Дèмон от гръцки: δαίμον daimon = божество
До V в. пр. Хр. в древногръцките митове и религиозни представи „даймон“ е дума за „божество“. След IV в. пр. Хр. с думата започват да се означават и по-низши божествени сили.
В различните култури демонът може да бъде дух или по-рядко материално същество със свръхестествени сили и способности. Съвременното понятие за демоните се ражда в западноевропейското късно средновековие във връзка с гоненията срещу обвинените във вещерство. Тази представа има корени в ранно-християнската традиция, която нарича демони „Нечистите духове“ — Библията (Евангелие на Матей). Според апокрифната и народната юдео-християнски митологии демоните са ангели, изгонени от небето. През средновековието се е считало, че ако човек продаде душата си на дявола, може да подчинява демоните.
В науката демон понякога се наричало (метафорично) измислено същество, участващо в мислен експеримент (например демон на Максуел, демон на Лаплас и др.)
В съвременния разговорен език, както и в публицистиката, думата „демон“ в редки случаи се употребява метафорично за човек, който благодарение на своите лични качества е станал проводник на непоправимо зло в обществения живот на обществото — напр. Демонът на републиката Думата се употребява в публицистиката за отрицателни явления в обществения живот. Например в „Новите български демони“ (2008) на немският разследващ журналист и писател Юрген Рот разследва и анализира дейността на Ахмед Доган, Румен Петков, БСП и варненската групировка ТИМ. Демон е употребен като синоним на понятието „Mafia Borghese“ — структура, проникнала във висшите сфери на едно общество.
Думата демон понякога се употребява и в поезията като засилена метафора на чувствата.
Сократ наричал демон (божествен) гласа, с който водел разговори. Сократ не отричал, че е възможно да е говорел със себе си.
Библията дава някои примери на хора, обладани или повлияни от демони. Според библията демоничното обладаване причинява физически страдания като неспособност за говорене, епилептични симптоми, слепота, и др. В други случаи то кара човека да направи нещо много лошо, като юда или новозаветният Юда Искариотски са основните примери.
Според асиро-вавилонската митология, гениите (същества от ранга на ангелите, но не са ангели) са демони, които участват в живота на хората, но са невидими и неуловими.
Херметиците вярвали, че небето управлява боговете, а демоните, подчинени на боговете, управляват хората.

4Демонология Empty Re: Демонология 23/3/2013, 11:41

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Сатана

Сатана - (от евр. שָׂטָן; на гр. σατᾶν, от собственото име Σατανάς Сáтанас; на арам. שִׂטְנָא — Śaṭanâ; араб. شيطان — Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии.Сатана също се води и за дума(староеврейска) която значи опонент.
Сатаната играе различни роли в Танах, апокрифната литература и Новия завет. В Танах Сатаната е ангел, който Господ използва, за да подлага на изпитания благочестието на човека. В апокрифната литература и Новия завет, терминът Сатана се използва, за да означи свръхестествено същество, олицетворение на злото, разбунтувал се демон, враг на Бога и човечеството. Сатана често се ползва като име на Дявола, „Принцът на мрака“, Велзевул, Велиал (Белиал - поквареният), Левиатан (змия, дракон), Луцифер, Азазел и Мефистофел.
В Талмуда и някои кабалистични творби, Сатана понякога е наричан Самаил. Според ангелологията и демонологията тези различни имена често се отнасят за различни ангели и демони и често се приема, че не всички от тях са действително зли.
„Сатаната“. Илюстрация на Гюстав Доре към „Изгубеният рай“ на Джон Милтън.
В исляма, Иблис (араб. إبليس) никога не се появява в Корана, но е асоцииран с Шейтан (شيطان). Ислямското гледище за Сатана има както допирни точки, така и разлики от християнството и юдаизма.


Етимология и други имена

Думата сатана в именителен падеж (със значение „противник“ или „обвинител“) и арабското шейтан произлизат от северозападния семитски корен šṭn, значещ „враждебен“, „обвиняващ“. В Новият завет името често се използва, за да означи свръхестествено същество, появяващо се на няколко места в текстовете.
Гръцката форма Σατανάς се появява в Септуагинта само веднъж и веднъж в Новият завет. В Стария завет еврейската дума שטן („противник“) се употребява обикновено за всеки един противник, най-често човек.
Най-често срещаният синоним на Сатана, „Дявол“, идва в българския и в повечето езици където думата е със същия корен като превод на гръцкото διάβολος, значещо „клеветник“ от diaballein („клеветя“): dia- + ballein, „(за)хвърлям“; което произлиза от gwel- в индоевропейския праезик и значи „хвърлям“.Гръцката дума носи повече негативни конотации от еврейското сатан (שָׂטָן, „обвинител“, „противодействащ“)

Образ в Танах

В контекста на юдейските свещени писания, послужили по-късно за основа на Стария завет, Сатана може да се разглежда като „обвинител“, „противник“ или въплъщение на „злото“. Името се използва както за свръхестествени, така и за човешки, смъртни същества.
Различни употреби на Сатана в Танах
Еврейското „Сатан Каном“ се използва в Танах със смисъла на „противник“ или „неприятел“ (שׂטן), като е отнасян към:
Змията изкушила Адам и Ева. Тази асоциация е направена от Св. Йоан Богослов в Откровение (Апокалипсис) 20:1-2, където името Сатана е използвано като съществително. Тези отрицателни смисли в образа на змията са засвидетелствани в т.нар. от Езекия „Нехущан“ — медната змия, издигната от Мойсей в пустинята — а по-късно и от образа на Василиска в европейското митологично мислене. В самият Танах обаче такава връзка липсва.
Враг във война и в мир.
„Противник“ или „обвинител“ пред отсъждащия.
Противник, антагонист, поставящ пречки на пътя, като в Числа 22:22, където думата е употребена, за ангел Господен пратен да възпре пътя на чародея Валаам.
В Книга на Йов ха-сатан („противникът“) се явява като прокурор срещу човечеството в небесния съд пред Бог. Другите ангели не са споменати по име. Сатана влиза в ролята на обвинител, оспорващ лоялността на човечеството пред Бог. Аргументът му е, че хората служат на Бога само заради благата, които той им дава. Господ разрешава на Сатаната да изпита Йов, като му забранява единствено да посяга на живота на праведника.
В 1 Паралипоменон (Летописи) 21:1, Сатана подбужда Давид към греха да преброи населението. Това е първото място, където името Сатана се появява без определителен член като съществително име. Петстотин години по-рано същата история представя самият Яхве като този, който е поръчал преброяването. По-късната версия е написана след Вавилонския плен и е възможно да е повлияна от Зороастризма

Сатана като обвинител

Навсякъде, където Сатана се появява в Библията като член на Божия съд, той играе ролята на обвинител. Този негов образ е най-ярко разгърнат в увода към Книга на Йов, където той се появява заедно със „синовете Божии“, за да „застанат пред Господа“. Под синове Божии в този стих следва да се разглеждат ангелите, дошли да отчетат пред Бога делата си. Сатана е запитан от Бог „отде дойде“. Отговора и следващият го диалог идват да подскажат, че този Сатана е част от „синовете Божии“ и присъства, за да отговаря пред Господ. Сетне той играе ролята на прокурор, виждащ само беззаконие и поставящ под съмнение благочестието на Йов. Според Сатана службата и почитта, които Йов оказва на Бог, са фалшиви и са плод само на факта, че Господ е благословил „делата на ръцете му, и стадата му се ширят по земята“. Затова Господ позволява на Сатана да изпита вярата на Йов два пъти. Най-напред Сатана посяга на имуществото на Йов, дадено му от Бог, в това число и децата му. Сетне той посяга и на самия Йов, като му е забранено да посяга само на душата на праведника.
Това което Книга на Йов пояснява е, че Сатана е подчинен на Бог така, както другите ангели; няма власт над човешката душа; изкусител е той, не Бог; нуждае се от божието разрешение, за да посегне на праведниците.
Подобно гледище за образа на Сатана е застъпено в Книгата пророк Захария 3:1-2, където той противостои на великия йерей Иисус Навин и народа на Ханаан, който Иисус представлява; противостои и на Ангела Господен, който го призовава да мълчи.
В тези пасажи Сатана е изкусител и подбудител. В Първа книга на Паралипоменон (Хроники) 21:1 подбужда Давид към греха на преброяването на населението. Вероятно Давид е заповядал това преброяване ок. 975 г. пр. Хр. Някои изследователи намират за логично след въстанията на Авесалом и Сава владетелят да пожелае да преоцени военната си мощ при опасността от други размирици. Преброяването отнема девет месеца и двадесет дена, което говори за стабилно военно положение в Израел. Това е характерно за по-късният период от управлението на Давид, не и за ранния. Във Втора книга Царства 24:1 вместо Сатана като внушител на този грях е разпознат самия Бог.

„Имайки предвид факта, че някои по-стари концепции виждат във всички деяния, добри или лоши, действието на самия Бог, възможно е автора на Хрониката (Паралипоменон) или дори самият Захария, да е бил повлиян от зороастризма, въпреки силното отрицание на еврейския монизъм към иранския дуализъм. Непосредствено влияние от вавилонската концепция за „обвинителя, гонителя и угнетителя“ е невъзможно, предвид че следите от такова, ако то съществуваше, биха били видими и в по-ранни библейски текстове.“

В равинската литература

Ранните равински еврейски текстове на Мишна и Талмуда показват, че Сатана е играел съвсем малка роля в еврейската теология. С течение на времето обаче юдаизма приема популярната концепция за Сатана, най-вероятно от зороастризма. Колкото по-късен равински текст се разглежда, толкова по-често се среща името на Сатана и неговите сподвижници. Палестинският талмуд, завършен ок. 400 г. сл. Хр. има произход близък до този на Новия завет и е по-резервиран в употребата на образа на Сатана. Това заключение обаче се основава само на запазените части от тази версия на Талмуда.
Пример за това може да се види още в книгата Битие: змията, изкушаваща Ева да вземе забранения плод. Традиционно становище на библейските коментатори на класическия юдаизъм е, че змията описана в Битие е просто змия. Има различни мнения за това какво може да символизира тя: склонността към злото (йецер ХаРа), Сатана или Ангел на смъртта. Според някои интерпретатори тя е фалически символ. Според мидраш, преди това животно да бъде прокълнато да пълзи по корем, то е стояло изправено (еректирало) и е притежавало дар слово.
Традиционната еврейска концепция обаче поддържа становището, че Сатана не може да бъде разглеждан като независим. Във Вавилонския Талмуд, равинът Леви твърди, че „всичко, което Сатана прави, е в интерес на Бога“. Когато друг равин отишъл да проповядва същата идея в друг град, самият Сатана дошъл и „целунал нозете му“.
Вавилонският Талмуд[28] твърди, че склонността към злото (Йецер Ха-Ра), ангелът на смъртта и Сатана са идентични.
В мидраш Самаел, командващия сатаните (специален чин ангели, различни от демоните) е могъщ принц на ангелите на небето. Самаел идва на бял свят чрез жена, тъй че той е сътворен и не е вечен. Като всички свръхестествени същества, той лети и може да приема всяка желана форма, както на птица, елен, жена, просяк или младеж; упоменато е, че той подскача, алюзия към превъплъщението му като козел.
В някои творби равините посочват Сатана като инкарнация на злото, чиито мисли са посветени на унищожението на човека. В този контекст, Сатана, импулс на злото и ангел на смъртта е един и същ образ. В ущърб на човека Сатана съди за всяка дума; затова не бива „да отваряте устата си за злото“, сиреч „за Сатана“. Осъдителния взор на Сатана обаче не е всепроникващ; когато зазвучи шофара на Нова Година той се „обърква“. On the Денят на очистването силата му изчезва; числената стойност на името му (вж. гематрия и Еврейски числа) е само 359, и така един ден остава отвъд неговата власт
Не всички изследователи на свещените текстове са единодушни относно свръхестествената природа на Сатана. Рави Саадиа Гаон, философ и учен от 11 век, пише в коментара си към Книга на Йов, че Сатана е просто човек, поставил под съмнение праведността на Йов. Тази теза почива на критическа интерпретация на думата שטן или „противник“, „неприятел“, която според Саадиа се отнася само до намеренията на личността и няма отношение към духовното или свръхестественото.

Еврейски апокрифи

В Книга на Енох се казва, че Сатана е изкусител и прелъстител на Ева, което е причина да бъде изгонен от рая заедно с други ангели поради злодеянията им. От тогава той се нарича „Сатана“, макар дотогава името му да е „Сатанаил“.
Във Втора книга на Енох, наричана още Славянска книга на Енох, стояща в основата на Тайната книга на богомилите, разказвачът Енох е отнесен в небесата, където на шестото небе среща група небесни войни, която нарича „Григори“. Той споменава, че 200 милиона от тях са „отхвърлили Господа, начело с княза си Сатанаил“.
Идеята за падането на Сатана, както и падането на други ангели, датира още от времето на Вавилон. Сатана стои начело на цял сомн ангели. Мастема, който скланя Бог да изпита Авраам чрез жертвоприношението на Исаак, е идентичен със Сатана, както по име, така и по природа, и Асмодей от книга на Товит имат доста прилики с него, особено що се отнася до безнравствеността му. Като господар на сатаните, той често носи специалното име Самаел.
Трудно е да се идентифицира Сатана в други апокрифни пасажи, тъй като пасажите от оригиналите в които той присъства са загубени, а в преводи често са подменяни с еквиваленти. Тук аргументът на мълчанието (argumentum a silentio) не може да бъде приложен в доказателство, че концепциите за Сатана не са разпространени; но трябва да се отбележи, че споменаването на него или неговото царство винаги се свързва с демонична, зла сила.

Християнство

Християнското богословие разглежда образа на Сатана като идентичен с този на Дявола. В Библията е представен като ангел, който въстава против Бог. Традиционно православното, католическото и протестантското богословие считат него за този, който говори чрез змията в Битие и изкушава Ева да престъпи божиите наредби. Основният свещен текст на християнството определя Сатана като враг, мразещ цялото човечество. Основната му цел според християнската доктрина е да отвърне хората от Бог, чрез въвеждане в прегрешения. В Книга на Йов е разпознат като обвинител, „тайната на беззаконието“ и като звярът (ламя) в Откровение на Йоан. Разпространено е вярването, че преди въставането си Сатана е бил най-висш сред ангелите и „зорница на небосвода“. Традиционно като причина за падението му е посочвана гордостта му, завистта му към човека (човекът е най-любимото творение на Бога,затова Сатана завидял на човека и се отделил от Бога,и чрез змията изкусил,подлъгал жената,която пък подлъгала мъжа,и от там идва грехопадението на човека,и на тоя свят) и желанието му сам да управлява рая. Наричан е „бесовски княз“; „богът на тоя век“.
Книгата Откровение описва как Сатана ще бъде свален от небесата, загдето повежда война с онези, „които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа“. Впоследствие ще бъде хвърлен в „жупелно езеро“ и мъчен „денем и нощем вовеки веков“ не като управник, а като един от онези, които вече се мъчат там.

В християнството

Новия Завет

В Новия Завет Сатаната е описан като “"Голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му – седем корони"” и е наречен “"големият змей, древният змей, наричан дявол и сатана, който мами цялата вселена “" (Откровение 12,3; 12,9), както и “" княза на въздушната власт"” (Послание до ефесяни, 2,2).
Отново в Откровение на Йоан (12,7-9), намираме препратка към легендата, че Сатаната е паднал ангел: “И стана война на небето: Михаил и Ангелите му воюваха със змея, а змеят и ангелите му воюваха с тях, но не устояха и за тях не се намери вече място на небето. И биде свален ...Сатаната... 9 свален на земята, а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”. Някои от текстовете на Новия завет обаче противоречат на тази представа. Така например се казва: "открай време дяволът съгрешава" (Първо послание на Йоан 3,8). Освен това той е "открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина" (Йоан 8,44). Обяснението на защитниците на легендата, че Сатаната е прокуден ангел са, че едва след като е въстанал срещу Господ Ангелът е станал дявол и едва от тогава, от началото си като дявол е започнал да греши.
В Евангелията Дяволът се явява като изкусител, който се опитва да накара Иисус Христос да злоупотреби с божествената си власт.
Архангел Михаил побеждава Сатаната
В Откровение на Йоан се говори за битката между силите на доброто (Архангел Михаил и ангелите му) и Сатаната, който е победен и заедно с привържениците си е изхвърлен на земята. След това настъпва хилядолетното Христово царство, по време на което Сатаната е окован и хвърлен в бездна (Откр. 20, 1-3). След това ще бъде освободен за кратко (Откр. 20, 7), ще властва известно време над хората, докато не бъде изгорен в огнено езеро(Откр. 20,11).

В традицията

Между края на 15 век и 18 век вярванията на християните[50] в дявола са свързвани с тогавашното преследване на вещици. Считали са, че вещиците са сключили договор с Дявола, че са се събирали на т.н. “Дяволски сборища”, където се отдавали на оргии.

Луцифер

Често срещаното име на Сатаната - Луцифер не е с християнски произход. В античността Луцифер е било името на планетата Венера; в древен Вавилон Венера е наричана „Утринна звезда“, както и „Вечерница“. Древноримската митология счита Луцифер за син на Аврора – богинята на утринната зора. В древногръцката митология тя е Еос, а синът ѝ е Фосфорус - „носещ светлина“. Именно неговото име съответства на римското "Lucifer". Тъй като в Книга на пророк Исаия (14,12) се казва: “Как падна ти от небето, деннице, сине на зората” (за ангел, изхвърлен от небето в преизподнята), тълкувателите на Библията са изградили паралел с римското божество и са му дали същото име, но са заменили "c" със "z" - "Luzifer". В Библията това име не се среща.

Алтернативни мнения

Някои църкви считат, че дяволът е само алегория. Например: Христаделфианци

Ислям

В Исляма дяволът е наричан Шейтан (аналогично на еврейското שטן = "Satan") или Иблис. В ислямското учение Шейтанът е само творение на Аллах.
В исляма дяволът не е ангел, а джин. Дяволът се възгордял, решил че заповедите на Аллах не се отнасят за него, защото той (като Иблис) е създаден от бездимен огън, а човекът – от дърво и следователно човекът е малоценен.
Дяволът подлага човека на изкушение, но само от човека зависи дали ще избере пътя на Аллах или на дявола. По този начин Шейтана иска или не се явява служител на Аллаха. Но в деня на Страшния съд той ще получи окончателното си наказание.
На исляма е чужда представата за Шейтана като противник или противоположен полюс на Бога. Принципът на борбата между добрите и злите сили тук е неприложим. Защото само и единствено Аллах е всемогъщ, а Шейтана е само средство за изпитание на хората. Шейтанът не е всемогъщ, но е опасен за хората, доколкото те могат да покажат слабост и да се отклонят от пътя на Аллах.
Шейтан(Шайтан, Иблис) е аналог на дявола в ислямската митология. Мюсюлманите считат, че до всеки човек стоят две същества — ангел и дявол (шейтан), единият му подсказва добри, а другият лоши неща.
Иблис, наричан също Шейтан или Шайтан е името на Дявола в исляма/Корана. Името Шейтан произхожда от ивритското Сатан(а) (противник), а “Иблис” – вероятно от гръцкото Diabolos (дявол).
В Корана Шейтанът/Иблисът (شيطان/ إبليس) се появява за първи път още при историята за сътворението на света. След като Господ създал Адам и Ева, той заповядал на ангелите да им се подчиняват. Всички го сторили, с изключение на един, който казал: “Аз съм по-добър от Адам. Мен си ме направил от огън, а него – (само) от кал” (Коран, сура 38, стих 76). Затова Иблисът бил изгонен от небето, но наказанието му продължава и до днес. За Иблиса се казва, че е онзи, който се чува, но не се вижда.
В Корана и в тълкуванията на святата за мюсюлманите книга съществуват противоречиви мнения дали Иблиса принадлежи към ангелите или към джиновете. Най-често срещаното мнение е, че Иблисът е създаден от огъня джин (Сура 38, 76; сура 55, 14; сура 15, 27). Други причисляват Иблиса към ангелите: "И Ние казахме на ангелите: 'Подчинете се на Адам' те се подчиниха, освен Иблиса. Той отказа във високомерието си..." (Сура 2, 34).
Последният стих ни води до следващото противоречие: грехът на Иблиса. Неописуеми са неговата гордост и непослушание. Някои ислямски софисти обаче виждат в отказа на Иблиса да изпълни заповедта "Подчини се на Адам!" единствено послушанието(!) към друга висшестояща и всеобщо-важаща заповед: "Да служиш само на Бога!". Повечето от мюсюлманите обаче отхвърлят това тълкувание.

Образът на Сатаната

В изкуството и литературата Сатаната е изобразяван по много различни начини в различните епохи. Според една стара интерпретация на библейската книга Битие, Сатаната е отъждествяван със змията, която изкушава Адам и Ева (Откровение 20:1-2); затова често Сатаната е изобразяван като змия.
Популярен образ на Сатаната, привнесен от божество от древната гръцка митология, Пан, е като рогато чудовище, подобно на козел, с копита, което държи тризъбец. Днес козелоподобният образ се е трансформирал в по-човекоподобен образ на мъж с козя брадичка. Сатаната е изобразяван и като очарователен и привлекателен мъж, често с различни на цвят очи — едното кафяво, другото — синьо (например романа на Михаил Булгаков Майстора и Маргарита). Във Фауст на Гьоте, Сатаната се явява на Фауст преобразен като черен пудел.
Сатаната (Луцифер) е бил най-довереният ангел, който е отговарял за хвалението за Господ (Баща). Той е бил най-красивия ангел и е имал най-много правомощия след светата троица. Но цялата тази слава не му е стигнала и си е помислил, че щом е на една крачка да управлява цялата вселена може да направи преврат и да завземе трона. За тази негова постъпка е изгонен от рая и затова много хора го наричат "падналият ангел". Сатана може да се превъплащава във всичко живо. Пример е змията в Битие в Стария завет. Сатана никога няма да се появи пред Вас с уродлива физиономия и с рога, защото Вие ще го познаете и ще го изгоните. Той ще се появи, като ангел на светлината за да може да Ви заблуди. В Новия Завет на Библията е описано, как точно да се предпазим от Сатана.

Други имена на Сатаната

В християнската и други култури следните имена се употребяват като синонимни на Сатана и/или на личностно олицетворение на злото:
Ариман, Ahryman – в Древна Персия
Ангат – име на дявола в Мадагаскар
Антихрист
Абадон (старозаветен демон, в Средновековието името му е било синоним на Сатаната)
Азазел (иврит: Княз на дяволите, също Самиел, Самаел)
Велзевул (от бог 'Ваал-себул', Княз Ваал)
Белиар (от Ваал, наричан също Белиал)
Злото
Луцифер (Светлоносеца)
Мефистофел (съкратено: Мефисто) – литературен герой на Гьоте в произведението му Фауст.
Мортус
Негеос
Уриан
Воланд (име на дявола в средновековна Франция, както и при Михаил Булгаков в романа Майстора и Маргарита)


Описателни названия и евфемизми

Има поверия, че назоваването на името на Дявола може да донесе нещастие или да го призове (макар според други легенди да е необходимо той да бъде призован три пъти, за да се яви), поради което хората използват описателни названия за него.
Големият Дракон
Змията
Княз или Владетел на Ада
Княз на този свят (Лутер)
Зъбатия
Онзи с копитата
Падналият
Лъжливия
Княз на мрака
Лукавия
Рогатия

5Демонология Empty Re: Демонология 23/3/2013, 15:53

GreyJane

GreyJane
ВИП
ВИП
това е толкова грешно... че не знам от къде да започна....
дали от ужасно некадърния превод от иврит на латински и пак на иврит, зариди които има толкова грешки в имената или за това как някои тотално е объркал 10 религии в една или....
Въобще.. това сериозно ли е?
Няма 5 поредни реда които да са почти коректни....

Въобще....

:facepalm:

6Демонология Empty Re: Демонология 23/3/2013, 15:55

GreyJane

GreyJane
ВИП
ВИП
О не, сериозно, които и да е да ми извади 5 реда които мисли че са верни и аз ще му извадя поне 2 тотално грешни понятия
:facеpalm:

7Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:21

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Абадон


Абадон (Абхаддон) в древната юдейска митология е демон, поглъщащ и безследно унищожаващ гробовете.
Отъждествява се с пропастта на преизподнята (шеол). Наричан е Ангел на бездната, близък до Самаел, Ангела на смъртта (Малах-ха-Мавет), но въпреки това е проницаем за Бога. Името му означава буквално "гибел".
Според християнската традиция Абадон, наричан на гръцки „Аполион“ (буквално "губител"), при Свършека на света ще поведе армия от чудовищни скакалци срещу човечеството.
Името на Абадон често се употребява през Средните векове като обозначение на Сатаната.


Културно влияние

1. В поемата на Фридрих Готлиб Клопщок "Месия" (1748-1773) Абадона е паднал ангел, разкаял се в падението си и намерил спасение, признавайки Христос за Месия.
2. Абадона (така е изменено името му в произведението) е един от основните герои на произведението на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“.
3. Съществуват няколко компютърни игри, носещи името „Abaddon“ под Windows и DOS или онлайн.
Герой с името „Abaddon“ се появява във филма
4. „In a Metal Mood“(1996 г., с участието на Ричи Блекмор, Ози Озбърн и др.)
5. Фамилията „Abaddon“ носи един от персонажите (Matthew Abaddon) във филма Изгубени (2004 г.)
6.Съществува група с името „Abaddon incarnate“

8Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:44

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Азазел

Азазел според древните евреи е демонът на пустинята и първи знаменосец на Армията на Ада.
В апокрифната книга на Енох Азазел е предводител на допотопните гиганти, възстанали против Бога. Азазел научил мъжете да воюват, а жените – на изкуството на измамата; накарал хората да забравят Бога и ги изкусил с разврат. Бил победен и по повеля на Бог бил окован на пустинна скала.
Друг мит говори, че Азазел е научил хората освен да произвеждат оръжие и на изкуството да правят украшения и огледала. Издал им и небесни тайни, заради което бил пленен от архангел Рафаил, окован и хвърлен в яма насред пустинята. Лесно могат да се направят паралели между Азазел и Прометей, макар че връзката между двамата е неясна.
Азазел се счита за демон от втора степен (ранг), макар че често е сравняван със Самаел.
В Библията и в талмуда името на Азазел е свързано с идеята за изкуплението на греха от прелюбодеянието на падналите ангели. Тази идея била въплъщавана с особен обред: взимали се два козела. Чрез жребий единият бил определян да бъде жертван на Господ, а вторият – на Азазел. Вторият козел, натоварен с “греховете на света” бил пускан в пустинята. По-късно този обред се развил: козелът бил хвърлян в пропаст, а в ритуала участвали множество хора.
Препратка към тази церемония може да се намери и в Трета книга на Мойсей (Левит, Гл. 16): “Аарон да хвърли жребие за двата козела: едно жребие за Господа, а друго жребие за отпущане... а козела, върху който е паднало жребието за отпущане, да остави жив пред Господа, за да извърши над него очистяне и да го изпрати в пустинята за отпущане (и той да понесе на себе си техните беззакония в непроходна земя)”. Това всъщност е единствената препратка от библейския канон към Азазел.
Азазел(о) е един от придружителите на Дявола (Воланд) в романа на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита".



Последната промяна е направена от Irridius Ar. Dreadmaster на 24/3/2013, 10:49; мнението е било променяно общо 1 път

9Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:45

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Аластор

Аластор (на старогръцки: Ἀλάστωρ, Alastor) в древногръцката митология е отмъщаващ дух, демон, който придружава проклетитe. Особено е известен от клетвата, която тежи над фамилията Атрей, предизвикана от Орест за убийството на баща му Агамемнон.
„Аластор“ е допълнително име и на отмъщаващите божества, особено на Ериниите, също и на Зевс. През дрвността близо до Тасос се намирал олтар, осветен за „Зевс Аластор“.
При християните по-късно Аластор е името на един дявол. Аластор е също името на един от черните коне на четириконницата на Хадес.



Последната промяна е направена от Irridius Ar. Dreadmaster на 24/3/2013, 10:48; мнението е било променяно общо 1 път

10Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:47

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Амит

Амит (също Аммут или Аммат) е страховит и опасен женски демон от древноегипетската митология, представляващ хибрид от лъв, крокодил и хипопотам. Тя е известна с това, че пази Везните на правосъдието в Яру (египетското отвъдно) и поглъща сърцата на мъртвите, които според присъдата не са водили достоен и праведен живот. Мъртъвците често са погребвани с фигурки на скарабеи, понеже Амит се страхува от златните бръмбари. Наричана е още „Пазителят на везните“, „Поглъщачът“ и "Величието на смъртта".

11Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:51

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Асмодей

Асмодей (Asmodeus или Асмодис, Ашмаел, Денница)
Според книгата на Енох е предводителят на разбунтувалите се ангели, създали потомство със смъртни жени, за което били изгонени впоследствие от Рая. Последен падащ от небето, той се обърнал и съзрял Бог, като това му донесло два белега във формата на проблясък във всяко око — спомен за Божия образ. Винаги бил в средата на най-кръвопролитните битки. По-късно бил намразен и прогонен от събратята си заради това, че още носел в очите си образа, напомнящ им за изгубеното, лутащ се, сам се разкъсал на две в пустинята, за да има другар във скитанията си. Другата половина на демона е позната под името Имодей.
Отъждествен е като демона на похотта, разврата и гнева. На него се приписват необяснимата ярост, в която изпадат хората, и нечовешките дела, извършени от тях.
Изобразяван е яздещ дракон, с три глави (бича, овнешка и човешка) и с крака на петел.
Отговорен е за разпространяването на единия от седемте смъртни гряха — сластолюбието.



Последната промяна е направена от Irridius Ar. Dreadmaster на 24/3/2013, 10:56; мнението е било променяно общо 1 път

12Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 10:55

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Астарот

Астарот е демон и принц на Ада. Той е символ на злото и е един от най силните демони слуги на дявола.
За него знаем от архивните документи на римокатолическата църква, че е участва в сключването на договора с Юрбен Грандие. през XV век. Астарот е бил почитан и от много окултни общества през древността и средновековието, като те вярвали, че той ги закриля.
Според изследователи името на демона, Астарот, води началото си от финикийското божество Астарта.

Твърденията за това са особено не ясни и неправдоподобни, поради липсата на достоверни източници по въпроса. За съжалени разпитването на стари монаси не можело да се счита за достоверен изтичник. НО в едно отношение са единодушни. Този смивол се споменава в почти всяка притча за него. Дословно:

Демонология Astaroth

13Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 11:03

GreyJane

GreyJane
ВИП
ВИП
Не че нещо, но Асмодеус и Деница са различни демони
(Bela Asmodeus) Светлия или лъскавия(така се нарича от тези които му служат за да получат богатство)
А също Деница (Име което се превежда като светлина или лъскава играчка)
За това се бъркат двата
Второ той е от клас на междините
Или древните
расата основали ангело-демоните
Но понеже копираш от wikipedia, това няма как да се отбележи....
Само отбелязвам...

14Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 11:23

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Баал


Баал или Ваал е един от седемте демона на Ада. Той е често споменаван в Стария завет като основен езически идол на финикийците е се свързва с езическата богиня Астарта.
Етимологията на името означава "господар", и се отнася към броя /богове, респективно демони/ им седем (7) в/от западносемитската митология.
При археологическите разкопки в Рас-Шамра и Ебла са открити древни клинописни текстове на глинени плочки, въз основа на които се обосновава съждението, че в древносирийския пантеон, Баал се отнася или обозначава най-високопоставения дявол или самия Сатана.
Въз основа на библейски и исторически източници се съди, че при моавците Баал преминава в идола Нубал. Християнската демонология класира Баал като първи и главен цар на Ада, властващ на и над Изтока - по-скоро Леванта отколкото Ориента. Откровението сочи, че под негово командване са шестдесет и шест (или 666) легиона от демони, колкото е числото на звяра.
В художествената литература и мистиката съществуват множество образи на вааламитите още от времето на Стария завет (Съдии 2:11, 10:10), като често се отнася в различни демонски варианти към или като бога на слънцето, бога на плодородието, Велзевул или "Властелинът на мухите".
Според някои трактовки е невидим демон, а според други източници може да накара хората попаднали под неговата власт да говорят мъдро, а гласеца му е дрезгав и носи пепел в джоба си. За и в разлика от древния си семитски предшественик който е представян като мъж или бик, демонът Ваал вече традиционно се появява под формата на човек, котка, жаба, или в комбинация от тези образи. Понякога има крака на паяк.

Числото на звяра е особено число посочено в Библията, под което е скрит апокалиптичния звяр, и се приема като нумерологично олицетворение на последовател на Сатаната.
Числото на звяра е 666. 666 твърде често се използва като елемент на сатанинските атрибути, заедно с обърнатия кръст и пентаграма.

Обърнатият кръст или Петровски кръст e християнски символ, представляващ разпятието на свети апостол Петър. Представлява латински кръст, обърнат на 180°. Използва се от католици, които смятат свети Петър за първия папа. За някой от тях обърнатият кръст е символ на унижение и недостойнство пред Христос. Използва се и от сатанистките секти като един от своите главни символи, тъй като смятат че Сатаната ще пребори/преобърне Исус. Често обърнатият кръст е изобразяван като меч, обърнат нагоре, който символизира смърт и болка.

Според християнството пентаграмът е окултен(сатанински) символ и често се свързва с антихриста.
Опасения, че енергията на пентаграмата може да се използва и за черна магия, е имало още преди хилядолетия. Панически страх обхванал например църквата когато се появили първите поклонници на “дяволския култ” и заплашвали, че чрез обръщането на този магически символ наопаки с главата надолу, биха могли да бъдат освободени тъмни дяволски сили. Обърната с върха надолу, пентаграмата се превръща в глава на пръч и според сатанистите е символ на Дявола, макар че всъщност означава скрития в материята дух. Обратната пентаграма, според Елифас Леви се смята за зло. Той твърди, че обърнатата пентаграма символизира козел, а изправените нагоре лъчи са рогата му.

Според древното вещерство пентаграма служи за доставяне на енергия. Ако пентаграмата седи в кръг (кръгът служи за ограничаване на териотрия) енергията ще се концентрира единствено в кръгът и в центъра на пентаграмата. Така по този начин вещерския индивид ще има необходимата сила (енергия) за да постигне своите лукави цели. Пентаграмата най-вече в каквото и да е вярване служи за доставяне на енергия, тъй като тя е била свързана със стотици вярваня и хора, който са били свързани до край с нея. По този начин пентаграмата е станала символът им, символ на оставената енергия след като починат. Всички рисунки могат да бъдат източници на енергия ако бъдат символи на хора който са били свързани с дадената рисунка по време на живота им. Така, че в общи линии пентаграмата е просто рисунка и не възпява необясними сили и богове.

15Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 11:28

GreyJane

GreyJane
ВИП
ВИП
понеже е трудно да поправя всички неточности, ще отбележа само тази от средната част



666 или още 616
666=Нерон
616=Неро

16Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 11:45

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Валак


Валак (на английски: Valac, среща се в модерни интерпретации и като Уалак, Валакс, Валу, Волак, Валик) е име на демонично същество, плод на мистификация, основана на изтръгнатото с жестоки мъчения от обвинени във вещерство английски поданици през XVI в.
Според описанието на обвинените във вещерство, Валак е могъщият Велик повелител на Ада, който има над 30 легиона от демони под своя команда. Разказва се, че Валак дава верните отговори за скрити съкровища, той разкрива къде могат да бъдат видени змейове и ги прави безопасни за магьосниците. Според описаните визии, той се появява като малко бедно момче с ангелски криле, което язди двуглав дракон.
Името и описанието на „съществото“ са представени в изследването на Реджиналд Скот, публикувано в Лондон в 1584 г., и след това многократно преиздавано. Авторът, професионален юрист, е посветил голяма част от живота си на изследване на процесите и показанията на обвинените във вещерство. С труда си, той се е опитал да покаже абсурдността на обвинителните процеси и екзекуциите на хиляди невинни хора, които са принуждавани чрез физически и психически мъчения да съчиняват голям брой образи, населяващи някакъв демоничен свят. Целта на автора е посочена в краткото описание на целите на книгата: "Описани са още похотливите нехристиянски практики на ловците на вещици над старите, меланхолични, необразовани и суеверни хора, чиито признания са изтръгнати след нечовешки ужас и мъчения."
В съвременния свят изглежда продължава да съществува интерес, подобен на любопитството, фантазията и желанията на инквизиторите от XVI в. Въпреки проведените научни изследвания, продължават различните интерпретации на изтръгнатите с мъчения средновековна английски фантазии.

17Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 11:59

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Ад


Ад — в християнската традиция (за други религии виж по-долу) задгробен свят, антипод на рая; място, където изтърпяват вечното си наказание падналите ангели и душите на съгрешилите след смъртта. Според най-разпространените представи, адът е огромно подземно царство, подвластно на Сатаната/Дявола, в което бушува вечен огън и демони (дяволи, бесове) изтезават душите на грешниците, очакващи Страшния съд. Въпреки, че в Библията се казва, че Бог има власт и на Рая и на Ада. Днешният образ на ада има сравнително късен произход, въпреки че идеята за подземен свят, обитаван от душите на мъртвите, е присъща на повечето култури от предхристиянския период.
Според съвременното разбиране Ада е вечното наказание за лошите хора.

Формиране на представите за ада
Представите за ада (като противоположност на рая) се формират на базата на основното дуалистично световъзприятие, присъщо на митопоетичното мислене (добро/лошо, светлина/мрак, горе/долу и т. н.), съчетани с развитието на идеите за задгробния живот и (по-късно) евентуалното възмездие след смъртта.

Огнената природа на ада
Представите за огнената природа на това място също се зараждат в Новия завет, като имат за основа старозаветни мотиви за божието наказание с огън. Например определението му като „Огнена пещ“ (Матей 13, 42), препраща към мотива за тримата отроци (Книга на Даниил 3, 19 и сл.). За наказание със серен огън („огън и жупел“) се говори още в текстовете от Кумран, а споменаването му в Новия завет (Евангелие от Йоан 20, 10; 21, 8) е препратка към наказанието, което старозаветния бог налага на грешните градове Содом и Гомор.
В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистикът от 7 в. Исак Сирийски да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божествения плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.

Адските мъки
Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в апокрифите и фолклора. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от 2 в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (2 - 5 в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, лъжесвидетелите са с пълни с огън усти, ленивците лежат в легла от огън, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в Деня на Страшния Съд, където е втората смърт на човека, която е вечна. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.

Будизъм
В Будизмът названието на понятието еквивалентно на ада в Християнството е Нарака - съществената разлика е, че за разлика от Християнството съществата не са пращани в Нарака като резултат от божий съд или наказание, и второ, дължината на престоя им в Нарака не е вечен, въпреки, че обикновено е много дълъг.

18Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 12:03

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Велзевул


Велзевул (наричат го още Белзебуб, Баелзебуб, Веелзевул) ( на иврит בעל זבוב, както и в други варианти) е демон, почитан в близкия изток. За него се споменава в християнството и юдаизма. Думата е от античен произход и означава "принцът на демоните". Beel е "господар", "принц", а Zebub или Sebub означава муха. Така буквалното значение е "принц на мухите", всичко по което ходят мухите: мръсотия, тор, изпражнения, а оттук и значението за принц на мръсното, пошлото, зловонното и злото. В преданията се говори, че се появява под формата на муха или рояк грозни мухи, които разнасят зловоние. Велзевул е един от най-висшите демони, стои много високо в йерархията и е най-неконтролируемият. Според екзорсисти Велзевул вилнее през есента. Католиците владеят много методи за справяне с демоните и злите сили, докато източното православие не познава молитви за прогонване. Свети Киприян е писал псалми, които помагали на обладаните.
Велзевул е споменаван във връзка със седемте смъртни гряха - Себастен Михаелис го свързва със смъртния грях горделивост, според Петер Бинсфелд е демон на чревоугодничеството. Франсис Барет определя Велзевул като принц на фалшивите богове.

„О, създателю вечен,
Ти можеш всичко!
Превърни злото в мен, около мен,
над мен, под мен, зад мен,
пред мен – в светлина и любов!”


Из псалм на св. Киприян

19Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 12:09

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Еврином


Еврином (на старогръцки: Εὐρύνομος, Eurynomos) в древногръцката митология e демон.
Само Павзаний пише за него. Той е демон на подземния свят, който изяжда умрелите и оставя само тяхните кокали.
Той е баща на Орсинома, която е съпруга на Лапит (син на Аполон), прародителя на Лапитите.

Лапитите (на старогръцки: Λαπίθαι, на латински: Lapithae) са митическо племе от великани, обитаващи земите около планините Ета и Пелион в Тесалия, олицетворение на бурята. Деца са на Лапит — сина на Аполон и Стилба, която е дъщеря на Пеней (бог на едноименната река в Тесалия). Митовете за тях вероятно се преплитат с действителност. Вероятно е съществувало племе лапити — едно от древните тесалийски племена, дорийци. Лапитите са братовчеди на кентаврите — Лапит е брат на Кентавър. Славели са се като войнствени и независими. При сватбата на техния цар Пиритой с Хиподамия, поканените диви кентаври се опиянили от вино и кентавърът Евритион се опитал да отвлече невестата, което става повод за кентавромахията — война между кентаври и лапити, която лапитите спечелват.

20Демонология Empty Re: Демонология 24/3/2013, 12:48

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Инкуб


Инкуб (“Incubus” от латински incubare за лежащ отгоре) е вид мъжки демон, противоположното на женския, сукуб.
Инкубите са мъжките демони в еврейската и християнска митологии.
Счита се, че се хранят с енергията на спящите жени, с които се съвкупяват нощем. Когато Инкуб преспи с жена, тя не си спомня това, а ѝ се струва, че е сънувала.
При християнството, нощните греховни сънища често се обясняват с посещението на Инкуб. Така жената не трябва да се чувства отговорна за извършения грях, тъй като е жертва на свръхестествена сила.
През Средновековието обаче, жени са били набеждавани като извършили съзнателно полов акт с Дявола и приели по този начин да му се подчиняват. Дяволът приемал при тези случаи формата на Инкуб.
Една от широко разпространените теории гласи, че Инкубът като демон е безполов. Така, той приема първо формата на Сукуб, който преспива с мъж, поема семето му в себе си, после се превръща в Инкуб и опложда с това семе жената.

21Демонология Empty Re: Демонология 26/3/2013, 12:49

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Сукуб

В средновековните вярвания суку̀б или суку̀бус (мн.ч. сукуби, но не и сукубуси) е женски демон, който се съвкупява с мъже. Думата произлиза от латинското succumbere — „лежащ отдолу“ или „който лежи отдолу“. Сукубът е антиподът на инкуба.
Сукубите са женски демони, залегнали в юдейската и християнската митологии. Според тези традиции, сукубите се хранят с жизнената енергия на спящите мъже, с които се съвкупляват. Легендите гласят, че когато сукуб преспи с мъж, мъжът няма спомени за това и може да приеме събитието най-много като сън.
В християнството нощните „грешни“ сънища често са приписвани на посещението на сукуб.
Един от разпространените митове е, че инкубът е безполов демон. Той приема първо формата на сукуб, преспива с мъж, поема семето му в себе си, превръща се в инкуб и накрая опложда с това семе жената.
През Средновековието често след хетеросексуални контакти мъжете бивали обвинени в умишлено извършване на полов акт с дявола (т.е. сукуб) и в подчинение на дявола.

22Демонология Empty Re: Демонология 26/3/2013, 12:51

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Корибанти

Корибантите (на старогръцки: Κορύβαντες) в древногръцката митология са спътници и жреци на фригийската богиня Кибела (еквивалент на Рея), като техните богослужения са се изразявали с музика и танци. Името им не е гръцко. Култът към тях има малоазийски произход. Разпространил се е в Гърция не по-рано от 7 в. пр.н.е. Според един от митовете корибантите са деца на Аполон и музата Талия. Според друга легенда в която се споменават, след като Рея скрила малкия Зевс в една пещера на остров Крит, нейните слуги и спътници - куретите и корибантите с блъскане на оръжия и щитове вдигали шум, за да заглушат плача на детето

23Демонология Empty Re: Демонология 26/3/2013, 13:00

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Легион


Легион, познат още като Гадаринския демон, или превеждан като Множество, е демон, който е споменат в Евангелие от Марк 5:9 и Евангелие от Лука 8:30. Паралелна версия на историята може да бъде открита в Евангелие от Матей 8:28-34, но тази версия не съдържа името „Легион“ и разказва за двама мъже, не само един, обладани от множество от демони. В историята, Иисус пътувал до „Гадаринската земя“ („Герасена“ в Марко и Лука) и среща мъж Обладан от зъл дух, който проговорил на Иисус в разговор. Най-често цитираната версия е от Марк 5:9:

И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.. превод от Цариградската Библия

Друга версия на цитата е от Лука 8:30:

Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион; защото много бесове бяха влезли в него. превод от Цариградската Библия

Демоните, които улегнали в Легион, били наясно със голямата сила на Иисус и умолявали да бъдат пощадени, и да не бъдат захвърлени обратно в бездънната яма, Ада (нито една от думите превеждани като Ад в Библията не били използвани, а те са Шеол, Геханна, Хаидес, Тартарос; специално, в Марко 5:10, е използвана гръцката дума Кхорас, преведена като „земя“, но по-точно означава празно пространство, и в Лука 8:31, е използвана думата Абисос, означаваща бездна). Иисус вместо да ги отпъди от тялото на мъжа, изпълнил желанието им, позволил им да живеят в стадо прасета. Когато демоните се вселили в прасетата, те побягнали към Галилейското море и се издавили в него.
Джон Доминик Кросан вярвал, че историята може да бъде сметната за притча за анти-римската съпротива. Това обяснява защо историята се ситуира различно в Гадара, Гераса и Гергеса: всички те са вариации на Цезария, местоположението от истинското събитие стоящо зад историята. Впрочем, колкото до прасетата, те са отлични плувци и тези скочили в морето спокойно са могли да оцелеят.
Джоузеф Атуил в книгата си Цезаровия месия, вярвал че тази история е изобразяване на Тит, като месия (Виж също Еврейските войни на Йосиф 6.5.4), и на настъпващия Римски легион в тяхната битка с възстаналите Фанатици в Цезария. Прасетата може би са алюзия към Легио X Фретенсис, който окупирал Йерусалим 70 г. сл. Хр. и имал глиган като един от символите си.

В популярната култура


1. В романа на Дийн Кунц Фантоми, (също и филм) 'древният враг' се представя като Легион сред многото имена докато разговарял с Брус Хамънд през терминал в подвижната лаборатория.
2. През 2007г във филмът Призрачен ездач, героят на Коравосърдечния, изигран от Уес Бентли, се представя като Легион (казва също „защото сме мнозина“) на края на филма, след като поглъща 200 грешни души от Сан Венганза.
3. В филма Shadowbuilder „злодеят“ е Легион.
4. В анимационния сериал Лига на справедливостта, в епизода „Легион“, Лигата се бори с робот, който може да придобива всяка от техните характеристики.Роботът е наречен Легион.
5. В Бурята на века на Стивън Кинг мини-сериал, се навежда на мисълта, че всемогъщата демонична фигура на Андре Лино е прикрития демон Легион, като името Лино е анаграма на Легион.
6. В романа на Стивън Кинг The Stand,един от героите твърди,че злодеят Рандъл Флаг, е Легион.
7. В кратката история на Д. Балард „The Reptile Enclosure“ пресича историята на Гадаринските свине с тълпата на плажа.
8. Gamera 2: Attack of Legion, втория филм от heisei Gamera сериала използва първия библейски цитат за да представи извънземното насекомо Легион, когато неговите кошери за първи път се разбиват на Земята и започват да я колонизират.
9. Легион е бос в игрите Castlevania. Той е типичено огромно демонично ядро обградено от тяло изцяло от трупове, които периодично падат от него, когато той поема щети.
10. Споон притежава съзнание на Легион. Това не е демон, но също съдържа много души.
11. Във филма Екзорсизмът на Емили Роуз, един от демоните обладаващи героинята твърди, „и аз бях с Легион.“
12. В песента „Аз“ на Black Sabbath от албума им Dehumanizer има строфа „I am wicked/I am Legion“
13. Във видеоиграта Shadowman, основния злодея се нарича Легион и често казва, „Защото сме мнозина.“
14. Във видеоиграта Timesplitters: Future Perfect, в едно от нивата, вражеските роботи изричат „Ние сме Легион“.
15. Във видеоиграта Dark Age of Camelot, Легион е последния бос срещу, който играчът може да се изправи на място наречено Водопадите на мрака, който е изобразен като един вид подземен свят.
16. Краткият независим филм „HeadCheese“, е за мъж наречен Легион който е обладан от демони.
17. В Тв сериите на BBC Red Dwarf епизодът „Легион“ съдържа герой казващ за себе си „Легион, Защото сме мнозина“
18. Американската дет метъл група Deicide издава през 1992 албум наречен Легион.
19. Филмът 5ive Girls намесва Легион.
20. Канадската дет метъл група „Legion“ нарекли себе си на демона.
21. Австралийската алтернативна група Severed Heads включва песента Легион в техният албум от 1986, Come Visit the Big Bigot.
22. В Капитан Пауър и войните на бъдещето в епизода „Лодкарят“, когато свръхразумът е запитан колко биострахове пребивават в него, той заявява: „Мнозина. Задето ние сме Легион.“
23. В поемата на Ричърд Уилбър „Матей VIII, 28 FF“ (от неговата колекция от 1969 Ходене на сън) представя Легион като превозно средство на безумието един вид метафора или самонадеяност, в чието съдържание предполага че съвремнното общество прекомерно се нуждае от Бог.
24. В романа на Тери Пратчет — Крадец на време Ревизорът, който наблюдава работата по Великия часовник се нарича лейди Ле Гион.
25. Във филма на Джорджия Манукас,„Екзорсизъм: Вбесяване на дявола“ героят на Матю Бейкър се нарича Легион.
26. В книгата на Питър Блати "Заклинателят",екранизирана по-късно,като "The Exorcist",главната героиня е обладана от демон,който нарича себе си Легион.
27. Във видеоиграта "Mass Effect 2" Легион е името на програма, част от софтуерната платформа, наречена "Гет (Geth)". На практика Легион е робот, които пояснява, че всички негови себеподобни всъщност са програми в тази платформа, от което следва, че всеки един индивид е част от едно цяло. Името Легион е избрано в последствие точно поради този факт.

24Демонология Empty Re: Демонология 26/3/2013, 13:05

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
Сатана - Допълнение


Мефистофел
Мефистофел (Mephistophilus, Mephistophilis, Mephostopheles, Mephisto, Mephastophilis) е демоничен герой от германския фолклор. Първоначално образът му се появява в легендата за Фауст, а впоследствие придобива широка популярност и присъства в много фолклорни и литературни произведения като стереотипен образ на Дявола.
Самаил
Самаил (също Самаел) е важен герой в талмуда, определян най-често като обвинител и разрушител. Според някои легенди той е равен на Сатаната, или че Самаил е истинското или ангелско име на Дявола. Препратка в Библията за Самаел има в Книга на Исая, 14:4,12, където се споменава за “вавилонския цар”. Самаил обаче не може винаги да бъде идентифициран като Сатана, защото според някои преводи на Книгата на Енох ангелското име на Сатаната е Сатанаил.
Етимологията на думата Самаил е "Божия отрова" което идентифицира Самаел с “Ангела на смъртта”. Напълно възможно е обаче името да е производно от сирийския бог “Шемал”.

Самаил в юдаизма

В юдаизма Самаил е ангел на смъртта, управник на седемте небеса, един от седемте регенти на света, комуто служат два милиона ангели. В Талмуда Самаил е пазителят на рая, а според раби Елиезер е един от ангелите, подложили Ева на изпитание (съблазън), а някои теолози дори твърдят, че Самаел в образа на змия е подбудил Ева да опита ябълката на познанието.
В Кабала Самаил е описан като мъжкото начало на Сатаната (женското начало е: "Лилит")

Шейтан

Шейтан(Шайтан, Иблис) е аналог на дявола в ислямската митология. Мюсюлманите считат, че до всеки човек стоят две същества — ангел и дявол (шейтан), единият му подсказва добри, а другият лоши неща.

25Демонология Empty Re: Демонология 26/3/2013, 13:13

Irridius Ar. Dreadmaster

Irridius Ar. Dreadmaster
ВИП
ВИП
П.П.: За предложената информация, можете да благодарите на Уикипедия. При неточности от особен характер, моля да не се търси отговорност от Потребителя Иридиъс Дредмастър. Мнението на хилядолетния специалист по мъртви езици и теология- зачетено.

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 2]

Иди на страница : 1, 2  Next

Най-големият Role Play Форум в България » Дискусии » Ти си свободен! » Свободна зона » Творчество » Демонология

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите