Цветарски център „Аояма”

Декоративнолистни:
Астра, Богородичка




Детелина, Оксалис, Киселче



Здравец



Зеленика


Катлея



Коледна звезда


Колеус, Пъстра, Декоративна, Стайна коприва




Кралица на нощта


Лавандула



Лимон



Пеперомия



Пилея



Писония


Подокарпус



Тинтява



Традесканция







Декоративноцъфтящи:
Агапантус (Декоративна лилия)


Азалия (Рододендрон)


Азиатско лютиче / Ранункулус



Английското мушкато



Анемония




Астилбе


Бовардия



Бровалия


Брунфелзия



Бугенвилия




Газания


Гардения


Гергина




Глоксиния ( Каменно цвете )



Магазина още се обновява. Ако имате поръчки за цветя моля само кажете. А цени по договаряне.

Почивните дни свършиха и дойде време за работа. А и щях да се отпусна на това място. Харесвах цветята, те бяха някак си .. тихи .. не мислеха .. не показваха какво искат. Отворих вратата и хванах още с влизането да поливам цветята. Изглеждаха ми леко оклюмали.
Щом всички бяха перфектно седнах зад бюрото си и извадих боички. Имаше само червено, зелено и кафяво. Перфектно. Сега и върху какво да рисувам. Огледах се и видях нещо интересно. Беше чисто бяла роза. И искам да кажа, че дори листата бяха бели. Хванах я и я сложих на бюрото си. В една чашка налях вода хванах четката си и започнах с червеното да оцветявам венчелистчетата и. С един алено червен цвят изглеждаше даже по-хубава от преди.

Почуках на вратата на магазинче и срамежливо престъпих прага й. Провикнах се съвсем тихичко:
-Ехо....има ли някои тук??- пристъпвах и шепнех съвсем тихичко....
-Птиче?? Птиче, тук ли си?-оглеждах се за нея...

Тъкмо бях в стаичка зад магазина и си правех чай когато чух някой да ме вика. Оставих всичко и отидох да отворя. Погледнах Грей как се черви и леко се дръпнах от него.
-А, какво има?
После се дръпнах, за да влезе.
-И защо си тук?

Стреснах се и подскочих назад...
-Ми... аз такова... аз....-почнах да търся навсякъде из джобовите си и извадих малка кутийка:
-Запоявадай......
подадох й кутийката и от нея се подаваше малка статуйка от пластелин на птичка....
-Надявам се да ти хареса..-изчервих се...

Погледнах птичката и се усмихна. Наистина беше сладка, и доста приятна. Затворих вратата след него и отидохме в стаята зад магазина. Посочих му да седне на едното кресло и го попитах дали иска чай, след което сипах за всеки случай в две чашки и седнах на другото кресло, а птичката я сложих на масата.
-Много е хубава.

Станах от креслото, прегърнах я. Целия се изчервих и с малки крачки се върнах обратно на креслото:
-Английски чай, Грей, моля госпожице!- целия се изчервих отново докато го казвах и започнах да търкам крака и да чупя пръсти оглеждайки магазина....

Когато ме прегърна наистина изтръпнах. Защо се държеше толкова странно? Да не би да си играеше с психиката ми? Не, не можеше да е това. Не вярвам да е толкова жесток. Не и той.
-Разбира се. - и само щракнах с пръсти като пред него се появи желания чай. Отпих от моята чаша и въздъхнах.
-Грей, защо се червиш толкова много?

-мииии.. аз такова.....-пуках си пръстите и прехапвах устни...
-ми.....аз...-въртях очи и се червях...
-ми...мисля че си ... необикновенна и аз....- заичервих се и отпих чая си...
-готина си...-хлъцнах и си покрих очите...

Добре, това не го очаквах. Определено не го очаквах. След като с Виктор правиха планове да избягат от мен, после разруши коридора в къщата, накара ме едва ли не стана негова слуга и то гола, това беше най-милото нещо, което някога ми беше казал. Че даже изпуснах и чашата на земята.
-Ам ... - взех да се червя - и ти си приятен.
Станах и отидох за една кофа и парцал. Първо събрах счупеното, а после започнах да бърша пода.
-И също си ... интересен и съвсем различен от другите.

погледнах я и се изчервих още повече, наведох се да и помагам и без да надигам глава продължих:
-Ооо, наистина ли го мислиш, събирах и й помагах..-гласа ми трепереше а аз само гледах ръцете й как се суетят и се разхълцах...

-Да, наистина го мисля.
Оставих парцала и се приближих до него. Сложих коленете си на пода и го прегърнах както се беше навел да ми помага.
-Какво има Грей, защо се държиш толкова странно?

Аз се изчервих както никога досега през живота си и покрих очите си с ръце зад гърба й докато я прегръщах и почнах да хълцам страшно силно ида трперя:
-ми защотооо май те харесвам......- хлъцнах и си оставих ръцете на устата....

Усещах как целия трепереше и хълцаше. Направо не беше за вярване, но трябваше да някак си да се успокои. Затова го пуснах и го накарах отново да седне на стола. И аз се върнах на мястото си и го хванах за ръката.
-Грей ... успокой се. Моля те.

Засърбах си много шумно чайчето и почнах да въртя очи:
-Ми аз съм си спокоен!!!- размахах ръце и погледнах първо на горе и после надолу, свих ръце в скута си.
И пак се усмихнах леко гузно...

-Да видим. - започнах да изброявам. - човек, който върти очи, гледа на всички посоки и казва, че е спокоен, определено не е.
Станах и отидох при него. Седнах в скута му и хванах ръцете му. Беше толкова сладък като се притесняваше. А пък аз наистина бях като смърф покрай него.
-Искам само да си добре, но трябва да си напълно спокоен.

Сърцето ми тръгна от 1000000 удара като на колибри, когато седна в мен. До съвсем спокойно когато и бавно когато ме хвана ръка... и
аз я погледнах:
-Да, госпожица..- гласа ми потрепна и омекна.... и погледнах съвсем малко в очите повдигайки глава и пак надолу когато видях че ме гледа да я гледам...

Наистина беше сладък когато се притесняваше, като съвсем нова страница от неговия характер. Но не исках да се притеснява. Да го притеснявам, да го карам да се чувства така.
Хванах птичката която ми подари и започнах да я разглеждам. Наистина беше красива и сладка, макар и да вярвах, че не я заслужавам беше мил жест.

Изчервих се страшно много и се усмихнах от ухо до ухо, като видях че май й харесва подаръка ми.
-хей...-отидох и плако я гушнах...
-имаш хубава коса...-несъзнателно я помирисах и трепнах..
надввах се да не е усетила....

Леко започнах да се кикотя когато каза това за косата ми. Явно повечето хора харесват червенокоски, защото не беше първия който ми го казваше.
-Ами .. след като придобих тези сили от черна стана червена. Но мога да кажа, че добре се е получило. Тъй като такъв цвят трудно се докарва с боя.

Започнах да си играя с косата й като малко детенце и да се кикотя глупавичко.... така близо 4 минути и когато се осъзнах щях да потъна в земата от срам... какво ми ставаше....

Погледнах го, наистина беше като едно голямо дете. Но това беше хубаво. Внимателно се изправих и го прегърнах, после внимателно го целунах по бузата.
-Не се срамувай толкова много.

Краката ми омекнаха и паднах долу....
-ми....... u r cuteeeeeeee....-изписках с израндски акцент и се ударих по челото.... говорих на родния си език и с същия акцент и се разлигавях... не можех да се позная....

Продължих да се смея и седнах до него. Май му трябваше по-голям стимул от целувката по бузата. Поех си дълбоко дъх и го хванах за брадичката. внимателно доближих устните си до неговите и ги докоснах само за момент. Дори затворих очи, защото .. хм .. преди не съм правила такива неща. Но след секунди се дръпнах и също се изчервих.

Изчервих се целия и се разтреперих много. Отдръпах се назад и после я гушнах много силно. Стоях така и просто я гушках. Тя беше топла и мекичка. А аз се усмихвах и радвах както никога... не можех да се позная....