Благодарение на момчето от персонала намерихме зърнените закуски доста бързо. Ако не беше той, доста трябваше да се помотаем, докато ги намерим. Ако въобще ги намерим...този магазин е огромен. Всеизвестен факт е, че в Южна Корея се намират едни от най - големите молове и магазини, но този тук също не отстъпва. Ако дойда без Хуанг Те Гьонг сигурно ще се загубя. Което ми напомня...да внимавам и да стоя близо до него. Не че имам нещо против...
Човекът веднага беше разбрал, че сме нови в града, очевидно и в магазина, и ми предложи да ни помогне в пазаруването, докато приключим. Преди да успея да отговоря каквото и да било, хьонгним го бутна с количката без да иска, извини се и му каза, че ще се оправим от тук нататък. Аз също се поклоних лекичко в знак на благодарност.
След това Те Гьонг отново ме хвана за ръката и ме издърпа при корнфлейкса. Веднага се заех да огледам рафтовете. Напълно сигурна съм, че помня каква зърнена закуска харесва "бебето" ни. Виждала съм я много пъти, а и тя е вносна. Трябва да я има и тук. Те Гьонг започна да говори нещо, но аз се разсеях...защото най - сетне я видях - зърнената закуска на Джеръми. Имаше няколко кутии, но на най - горния рафт имаше такава с диск. Джеръми обича да си ги събира и да играе игрите, а тази май я няма. Има със самолетчета, колички и не знам какво още. Трябва да я стигна, за да видя дали и тази я има. Започнах да подскачам, за да я достигна. Мъчих се така една минута, докато най - накрая я достигнах. Усмихнах се широко и започнах да се радвам. Те Гьонг се озова до мен и ме придърпа в прегръдките си. Сепнах се и се ококорих. Усетих, че съм се разтреперила. Защото ме стресна, а зад мен кутиите паднаха на земята. Огледах се уплашено, за да видя дал някой ни е видял, но хората, които минаха не ни обърнаха внимание. Толкова бяха погълнати от ежедневието си. Той пак ми напомни, че трябва да му искам помощ, но как да му искам , след като той ми се кара винаги, и твърди че мога да създавам само проблеми?
Тръгнах тихомълком след него. Не ми се искаше да оставям такава бъркотия, но щом той казва, значи така е по - добре. Ако се опитам да подредя, най - много да направя още поразии.
Хьонгним се обърна към мен и ми заговори, но сериозния му поглед ме плаши...
Добре де, не знам дали е само от погледа. На ново място сме, всичко е непознато, за пореден път съм далече от оппа и...след това, което се случи на Джеръми. Не знам дали се чувствам спокойна тук...
Той се наведе и ме целуна. Беше за кратко, но напълно достатъчно, за да забравя всички лоши мисли. Отдръпна се и се заоглежда за свещи, а аз се изчервих, защото две момичета стояха и ни зяпаха.
- Колко сладко....те са момчета...-каза едната
- И са китайци..-каза прехласнато другата. - скрих се зад хьонгним, за да не ме гледат. И не сме китайци. Защо всички извън Азия ни казват китайци, хората с дръпнати очи не само китайци!
- Хьонгним....съжалявам. Заради мен вече ще ти излезе и лоша слава....- беше ми гадно, че още в началото започнаха да мислят Те Гьонг за гей. Но пък ако го мислят, може да не тичат след него другите момичета. Ще им бъда благодарна ако не тичат след него.
- Ще ги намерим...ела като за начало да се махнем от хранителните стоки, едва ли са тук. - усмихнах се
Хванах го плахо през ръка и го поведох нанякъде, като му помагах да бута количката. Да я бутаме заедно е по - приятно, нали хьонгним? Минахме през млеката, колбасите и разните подобни, където беше доста студено. Несъзнателно се доближих още повече до него. След около три минути навлязохме в домашните потреби.
- Някъде тук трябва да са...
1, 2, 3
Социални
Лични съобщения