Магазин РП зона

Тъкмо бях стигнала до щанда с течния шоколад. Тогава усетих някой да ме побутва по рамото. Надигнах глава и видях едно енергично момиче. Усещах, че е вампир, но това не беше от значение.
-Здравей, как се казваш?-попита ме тя. Преди да имам шанса да отговоря тя вече беше казала:
-Аз съм Адриана приятно ми е да се запознаем.- след което ми беше подала ръка, в жест да се здрависаме.
Аз се усмихнах, хванах ръката и и докато се здрависвахме казах:
- Здравей, аз съм Деница. Но ако искаш можеш да ме наричаш Дени. Приятно ми е да се запознаем Адриана. Как ти викат на галено? - попитах с лека усмивка.

-Еми... всички ми викат Ади.-каза Адриана като и двете момичета тръгнаха към касата.-Оу чакай имам още неща да вземам за вкъщи.-каза Адриана като спря ряско и погледна Деница.
-Ако искаш тръгвай, аз трябва да купя нужните продукти.-каза Адриана като извади от джоба си един лист на който имаше дълъг списък с покупки.
-Спокойно, аз не бързам за никъде ще остана да ти правя компания и да се опознаем.-каза Дени като погледна списъка на Адриана, взе го и тръгнаха да вземат първото нещо в него.
-Ммм..благодаря ти. Супер няма да съм самичка.-каза Адриана като тръгна навътре из магазина. Денито искаше да разбере повече за Адриана и затова и задаваше много въпроси.

Списъкът с покупките беше дълъг. Но това ми даваше повече време да опозная Ади. Разпитвах я всякакви къпроси, като и тя не пропускаше възможнастта да ме пита някой друг любопитен факт. Разбрах, че преди известно време Ади е била новачката в града. Това ме успокой.
- На колко гадини си Дени? - Беше ме попитала Ади.
- На 17. А ти? - бях попитала аз на свой ред.

Беше много забавно да стоя с слушам как Ади ме разпитва. Майтапеше се непрекъснато. Чдех се на кой въпрос да отговоря по-напред. Тогава Ади ме подкани и аз казах:
- Да, нова съм. С едно момиче сме съквартирантки отскоро. Реших да направя сладкиш и затова сега купувам продукти. - Усмихнах се и на свой ред попитах:
- А ти? За пир ли се готвиш. Списъкът е доста дълъг. Купон?

Не, семейството ми ще идва и трябва да направя трапезата.-каза Адриана като изпъшка.-Аз мразя да готвя, ама мога, ама не ми харесва да готвя.-оправдаваше се Адриана като гледаше списъка и се дразнеше.-Това ще ми е първият и последен път който ще готвя толкова много.
-Ами ти обичаш ли да готвиш.-попита Адриана като тръгна към прясното мляко.-Деница се замисли, но не на въпроса който и бе задала Адриана.
-Какво стана?-попита Адриана като се наведе за да я види Деница, защото тя гледаше замислено надолу .

-Какво стана?-попита Адриана като се наведе за да ме види.
Бях си замислила и тогава реших:
- Да обичам да готвя. Ако искаш мога да ти помогна. Макар, че съм специалист в сладкарството по-скоро отколкото в готвенето. Но мога и да готвя. Какво ще кажеш? - Тази идея не я бях обмислила добре. Коя бях аз, че да им се натрапвам. та ние едва се запознахме. За до замажа положението казах:
- Но, ако не искаш няма проблем. Извинявай за нахалството. Междодругото колко е голямо семейството ти? Имаш ли братя или сестри?

-Не не, въобще не се натрапваш. Ще бъде страхотно някой да ми помогне с вечерята даже ако искаш може и да останеш.-каза Адриана с голяма усмивка на лице и прегърна новата си приятелка.-Хайде сега да напазаруваме всичко нужно и да се захващаме на работа. Нали съквартирантката ти няма да се разсърди че те няма за вечеря?-попита Адриана като се протегна към лютеницата и я сложи в количката при останалите продукти. Момичетата тръгнаха из магазина да продължат по списъка с покупки.

Надявах се Роуз да не се разсърди за това. Докато с Ади вървяхме се досетих, че не ми е отговорила на въпроса. Затова го повторих:
- Ади, кой по-точно ще бъде на вечерята? Майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти? Имаш ли брат или сестра? Или може би ще доведеш гаджето си? Извинявай за въпроса, но имаш ли гадже? - Вси нови и нови въпроси изникваха в главата ми, но реших да я остави да отговори на тези първо.

-Нямам гадже. Точно за това майка ми ще идват на вечеря, за да видат как живея сама. Имам брат и сестра. Казаха ми че ще дойдас баба и дядо. Те обичат да има от всичко по много и затова взимаме всички тези неща.-каза Ади като поклати глава.-Тоест ще сме Баба, дядо, мама, тате, сестра ми,брат ми и аз може би ако искаш да останеш и ти.-каза Адриана и изпъшка. Тя си помисли колко време трябва да готви и да почисти у тях да направи добро впечетление. Ако пък не родителите й е я вземат и ще живеят заедно.

Аз помеслих за момент и после казан на Ади като и хванах ръцете:
- Не се отчайвай, Ади. Аз ще ти помогна. - И наистина го имах в предвид. - Хайде да напазаруваме и да отиваме да готвим. - Казах и се усмихнах.
Ади ме погледна с благодарен поглед, след което продължихме да пазаруваме. Вече бяхме взели всичко от дългият списък на Ади. Обърнах се към ния и питах:
- Това ли е всичко? И какво ще готвим с него?

-Мисля че всичко е тук.-каза Адриана като започна да чете списъка на глас и Денито да проверява дали има всичко в количката за пазаруване.След около пет минути бяха провелили дългият списък и нищо не бяха изтървали.
-Хайде да отидем на касата че има много хора.-каза Адриана като завъртя количката и тръгна към касата където имаше само трима човека.
-Никога в този магазин не е имало толкова малко хора. Не го очаквах-каза Адриана. Най сетна дойде и техният ред. Продавачката започна да маркира всички продукти. Крайната сметка излезе над сто лева. Адриана извади големият си портфейл и даде на жената която седеше зад щанда точните пари.
-Хайде вземи две чанти и ти и да тръгваме.-каза Ади като тръгна към вратата която сама се отвори.
-Ти пеша ли си? Ако си пеша аз имам кола? А ако имаш кола айде качвай се там, аз в моята и ме следвай.-каза Адриана като гледаше Денито с полуотворени очи, защото вятъра и духаше право в лицето.

Аз носех две препълнени торби, а Ади насеше другите две. Тя ме попита дали имам кола.
- Нямам кола. - отвърнах автоматично.
- В къща ли живееш? Или в апартамент? - попитах аз, чдейки се дали ще има място и за двете ни в кухнята.

-В къща.-каза Адриана като остави чантата на земята, махна коста си от лицето и отново взе чантата.-Хайде да тръгваме, идвай.-продължи тя и хвана ръката на Дени.-Тежи ли ти искаш ли да нося нещо.-каза Адриана.
-Не не спокойно добре съм всичкое наред.-каза Денито като поклати с глава.
Адриана извади ключа от чантичката си и натисна копчето за да се отключи колата и да се отвори багажника. Момичетата оставиха тежките торби в него, Адриана го затвори и влязоха в колата на топло.
-Дзззз...замръзвам, много е студено. Ужас.-каза Адриана. Момичетата си сложиха коланите и потеглиха към къщата на Ади. Деница следеше много внимателно от къде минават за да и идва на гости.

Стоях на дясната седалка и гледах откъде се минава за къщата на Ади. След известно време стигнахме до идна красива къща.
- Пристигнахме! - каза Ади. Двете излязохме от колата, отидохме до багажника и взехме покупките. Запътихме се към входната врата. Ади я отключи с бързо движение и двете влязохме.

чао ще съм в къщата на Адриана.