Липсата на общуване. Трудно е да се намери време само за двамата между задълженията на работа, вкъщи и грижата за децата. Завърта се колело, в което основна роля имат монотонността, рутината и най-вече тишината. Спираме да се гледаме, да се забелязваме, да си говорим. В един момент естествено се настаняват липсата на доверие, подозрителността и раздразнението. Кризата сякаш е настъпила изведнъж, а раздялата изглежда най-лесното й решение. Няма по-лош враг за една връзка от липсата на общуване и споделяне. Оттук произтичат всички проблеми и тръгва най-краткия път до края. Любовта, която свързва двама души, съдържа две основни съставки: еротика и нежност. Ако нежността е част от споделено приятелство, тя създава доверие, уважение и желанието да се грижиш за другия, да съпреживяваш различни моменти от живота на другия. В същото време любовта се развива във времето и това изисква определени усилия от страна и на двамата. Общуването изглежда лесно, но в същото време е крехко и лесно се счупва. Един писател твърди, че разковничето е в емоцията на погледа, желанието да се преоткриваме и създаваме нови възможности за връзката и най-важното – в умението да слушаме и чуваме другия.
Когато усетим първите признаци на липса на общуване, споделяне и съпреживяване, трябва и двамата във връзката да се съгласят, че им е трудно да общуват. Това е началото на заздравяването. Може да се започне от нещо малко – да дискутираме как пием кафето сутрин или да планираме заедно пътуване – нещо различно от обичайното. И да градим, докато изведем връзката в нова орбита.
Пренасищане. Живеем в модерна епоха, в която отрано се давим в динамика, бързане, търсене на кариера, печелене на пари, общуване с високи технологии и някак лесно оставяме встрани една от най-важните ни потребности – любовта и семейството. Мислим за него, но не си оставяме време. Изместваме го с други приоритети, докато не настъпи пълното отчуждение. Специалистите съветват в такава ситуация да се насочим към интимното преживяване между двамата, без децата и проблемите в работата. Чист еротизъм и време за удоволствие само за двамата.
Рутина. Това е другият враг на връзката, който лесно се настанява между чаршафите. Произтича от липсата на новости, на желание да се изненадваме и да сме съучастници в създаването на различни моменти. Истината е, че рутината е другото име на нуждата ни от сигурност и предвидимост. Двойката умишлено се стреми към редовно случване на някои неща – отбелязване на семейни събития, връщането вкъщи, за да се срещнеш с този, който те чака, ритуалът на масата… Но ако това не е съчетано с постоянно подклаждане на любовта и създаване на тръпка, връзката твърде рано може да изпадне в криза. Изходът е двойката да си наложи да се забавлява – да излизат, да се срещат с приятели, да правят нови неща… Наред с това, специалистите съветват, да продължим и индивидуалните си планове и проекти, защото те поддържат енергия, която много помага на връзката. В противен случай, можем напълно да се слеем с другия и размиването на границите на двете личности да доведе до пресищане.
Ревност. Един поет беше казал: „Любовта не е страдание. Това, което ни кара да страдаме не е любовта“. Един от най-големите врагове на любовта е ревността. Ревността може да е нормална и патологична. Нормална е, когато интуитивно усещаме заплаха от някой реален трети за нашата връзка. Става патологична, когато не можем да установим граници откъде да очакваме заплахата и приемаме всичко и всеки за своя конкуренция. От това идва и желанието за постоянен контрол над другия, да го ограничим до степен на изолация. Истинската връзка е между две зрели и свободни личности. Ценното във всяка връзка е, че точно този мъж и тази жена са избрали другия, за да споделят живота си заедно. Когато забравим, че сме избрани от другия, отваряме вратата на ревността. В такива случай е важно да се върнем към изграждане на доверието. И най-важният въпрос е към ревнуващия: „На другия ли не вярвам или на себе си?“ И после заедно да помислим какво е необходимо да направим, за да възстановим доверието помежду си. Промяната ще дойде, ако има воля за промяна. Обещанията не са достатъчни. Понякога може да се наложи и помощ от специалист, защото ревността има склонността да слага окови и да обезличава личността на ревнувания.
Лъжи. Ако ревността е детето на недоверието, лъжата е майката. Според един френски афоризъм: „Лъжец е онзи, който не може да лъже“. Откритието, че другият ни лъже, може неизличимо да разруши любовта. Преди да изречете лъжата се попитайте, дали сте готови да изгубите това, което имате в момента.
Аз например мога да кажа, че заради пренасищане скъсах с бившия си. Той искаше всеки ден по 24 часа да сме заедно и то в един момент ти писва.