На китайски език думата „криза“ има две значения: опасност и възможност. В този смисъл всяка една заплаха, която може да предизвика криза е надежда за промяна. Това важи и за кризите във връзките. Не е лесно да се спрем и да се вгледаме в пукнатините, които са се появили между нас, но ако намерим силата да се борим, за да ги заздравим, означава да създадем бъдеще за любовта си. Разбира се, симптомите не винаги са достатъчно ясни, а друг път са замъглени от гордост и болка. При всички положения е важно проблемите да се извадят наяве, защото иначе бавно, но сигурно се превръщат във врагове на връзката.
Липсата на общуване. Трудно е да се намери време само за двамата между задълженията на работа, вкъщи и грижата за децата. Завърта се колело, в което основна роля имат монотонността, рутината и най-вече тишината. Спираме да се гледаме, да се забелязваме, да си говорим. В един момент естествено се настаняват липсата на доверие, подозрителността и раздразнението. Кризата сякаш е настъпила изведнъж, а раздялата изглежда най-лесното й решение. Няма по-лош враг за една връзка от липсата на общуване и споделяне. Оттук произтичат всички проблеми и тръгва най-краткия път до края. Любовта, която свързва двама души, съдържа две основни съставки: еротика и нежност. Ако нежността е част от споделено приятелство, тя създава доверие, уважение и желанието да се грижиш за другия, да съпреживяваш различни моменти от живота на другия. В същото време любовта се развива във времето и това изисква определени усилия от страна и на двамата. Общуването изглежда лесно, но в същото време е крехко и лесно се счупва. Един писател твърди, че разковничето е в емоцията на погледа, желанието да се преоткриваме и създаваме нови възможности за връзката и най-важното – в умението да слушаме и чуваме другия.
Когато усетим първите признаци на липса на общуване, споделяне и съпреживяване, трябва и двамата във връзката да се съгласят, че им е трудно да общуват. Това е началото на заздравяването. Може да се започне от нещо малко – да дискутираме как пием кафето сутрин или да планираме заедно пътуване – нещо различно от обичайното. И да градим, докато изведем връзката в нова орбита.
Пренасищане. Живеем в модерна епоха, в която отрано се давим в динамика, бързане, търсене на кариера, печелене на пари, общуване с високи технологии и някак лесно оставяме встрани една от най-важните ни потребности – любовта и семейството. Мислим за него, но не си оставяме време. Изместваме го с други приоритети, докато не настъпи пълното отчуждение. Специалистите съветват в такава ситуация да се насочим към интимното преживяване между двамата, без децата и проблемите в работата. Чист еротизъм и време за удоволствие само за двамата.
Рутина. Това е другият враг на връзката, който лесно се настанява между чаршафите. Произтича от липсата на новости, на желание да се изненадваме и да сме съучастници в създаването на различни моменти. Истината е, че рутината е другото име на нуждата ни от сигурност и предвидимост. Двойката умишлено се стреми към редовно случване на някои неща – отбелязване на семейни събития, връщането вкъщи, за да се срещнеш с този, който те чака, ритуалът на масата… Но ако това не е съчетано с постоянно подклаждане на любовта и създаване на тръпка, връзката твърде рано може да изпадне в криза. Изходът е двойката да си наложи да се забавлява – да излизат, да се срещат с приятели, да правят нови неща… Наред с това, специалистите съветват, да продължим и индивидуалните си планове и проекти, защото те поддържат енергия, която много помага на връзката. В противен случай, можем напълно да се слеем с другия и размиването на границите на двете личности да доведе до пресищане.
Ревност. Един поет беше казал: „Любовта не е страдание. Това, което ни кара да страдаме не е любовта“. Един от най-големите врагове на любовта е ревността. Ревността може да е нормална и патологична. Нормална е, когато интуитивно усещаме заплаха от някой реален трети за нашата връзка. Става патологична, когато не можем да установим граници откъде да очакваме заплахата и приемаме всичко и всеки за своя конкуренция. От това идва и желанието за постоянен контрол над другия, да го ограничим до степен на изолация. Истинската връзка е между две зрели и свободни личности. Ценното във всяка връзка е, че точно този мъж и тази жена са избрали другия, за да споделят живота си заедно. Когато забравим, че сме избрани от другия, отваряме вратата на ревността. В такива случай е важно да се върнем към изграждане на доверието. И най-важният въпрос е към ревнуващия: „На другия ли не вярвам или на себе си?“ И после заедно да помислим какво е необходимо да направим, за да възстановим доверието помежду си. Промяната ще дойде, ако има воля за промяна. Обещанията не са достатъчни. Понякога може да се наложи и помощ от специалист, защото ревността има склонността да слага окови и да обезличава личността на ревнувания.
Лъжи. Ако ревността е детето на недоверието, лъжата е майката. Според един френски афоризъм: „Лъжец е онзи, който не може да лъже“. Откритието, че другият ни лъже, може неизличимо да разруши любовта. Преди да изречете лъжата се попитайте, дали сте готови да изгубите това, което имате в момента.
Аз например мога да кажа, че заради пренасищане скъсах с бившия си. Той искаше всеки ден по 24 часа да сме заедно и то в един момент ти писва.
Липсата на общуване. Трудно е да се намери време само за двамата между задълженията на работа, вкъщи и грижата за децата. Завърта се колело, в което основна роля имат монотонността, рутината и най-вече тишината. Спираме да се гледаме, да се забелязваме, да си говорим. В един момент естествено се настаняват липсата на доверие, подозрителността и раздразнението. Кризата сякаш е настъпила изведнъж, а раздялата изглежда най-лесното й решение. Няма по-лош враг за една връзка от липсата на общуване и споделяне. Оттук произтичат всички проблеми и тръгва най-краткия път до края. Любовта, която свързва двама души, съдържа две основни съставки: еротика и нежност. Ако нежността е част от споделено приятелство, тя създава доверие, уважение и желанието да се грижиш за другия, да съпреживяваш различни моменти от живота на другия. В същото време любовта се развива във времето и това изисква определени усилия от страна и на двамата. Общуването изглежда лесно, но в същото време е крехко и лесно се счупва. Един писател твърди, че разковничето е в емоцията на погледа, желанието да се преоткриваме и създаваме нови възможности за връзката и най-важното – в умението да слушаме и чуваме другия.
Когато усетим първите признаци на липса на общуване, споделяне и съпреживяване, трябва и двамата във връзката да се съгласят, че им е трудно да общуват. Това е началото на заздравяването. Може да се започне от нещо малко – да дискутираме как пием кафето сутрин или да планираме заедно пътуване – нещо различно от обичайното. И да градим, докато изведем връзката в нова орбита.
Пренасищане. Живеем в модерна епоха, в която отрано се давим в динамика, бързане, търсене на кариера, печелене на пари, общуване с високи технологии и някак лесно оставяме встрани една от най-важните ни потребности – любовта и семейството. Мислим за него, но не си оставяме време. Изместваме го с други приоритети, докато не настъпи пълното отчуждение. Специалистите съветват в такава ситуация да се насочим към интимното преживяване между двамата, без децата и проблемите в работата. Чист еротизъм и време за удоволствие само за двамата.
Рутина. Това е другият враг на връзката, който лесно се настанява между чаршафите. Произтича от липсата на новости, на желание да се изненадваме и да сме съучастници в създаването на различни моменти. Истината е, че рутината е другото име на нуждата ни от сигурност и предвидимост. Двойката умишлено се стреми към редовно случване на някои неща – отбелязване на семейни събития, връщането вкъщи, за да се срещнеш с този, който те чака, ритуалът на масата… Но ако това не е съчетано с постоянно подклаждане на любовта и създаване на тръпка, връзката твърде рано може да изпадне в криза. Изходът е двойката да си наложи да се забавлява – да излизат, да се срещат с приятели, да правят нови неща… Наред с това, специалистите съветват, да продължим и индивидуалните си планове и проекти, защото те поддържат енергия, която много помага на връзката. В противен случай, можем напълно да се слеем с другия и размиването на границите на двете личности да доведе до пресищане.
Ревност. Един поет беше казал: „Любовта не е страдание. Това, което ни кара да страдаме не е любовта“. Един от най-големите врагове на любовта е ревността. Ревността може да е нормална и патологична. Нормална е, когато интуитивно усещаме заплаха от някой реален трети за нашата връзка. Става патологична, когато не можем да установим граници откъде да очакваме заплахата и приемаме всичко и всеки за своя конкуренция. От това идва и желанието за постоянен контрол над другия, да го ограничим до степен на изолация. Истинската връзка е между две зрели и свободни личности. Ценното във всяка връзка е, че точно този мъж и тази жена са избрали другия, за да споделят живота си заедно. Когато забравим, че сме избрани от другия, отваряме вратата на ревността. В такива случай е важно да се върнем към изграждане на доверието. И най-важният въпрос е към ревнуващия: „На другия ли не вярвам или на себе си?“ И после заедно да помислим какво е необходимо да направим, за да възстановим доверието помежду си. Промяната ще дойде, ако има воля за промяна. Обещанията не са достатъчни. Понякога може да се наложи и помощ от специалист, защото ревността има склонността да слага окови и да обезличава личността на ревнувания.
Лъжи. Ако ревността е детето на недоверието, лъжата е майката. Според един френски афоризъм: „Лъжец е онзи, който не може да лъже“. Откритието, че другият ни лъже, може неизличимо да разруши любовта. Преди да изречете лъжата се попитайте, дали сте готови да изгубите това, което имате в момента.
Аз например мога да кажа, че заради пренасищане скъсах с бившия си. Той искаше всеки ден по 24 часа да сме заедно и то в един момент ти писва.
Социални
Лични съобщения