Екзорсизмът и една истинска история

Какво е екзорсъзъм?Има два вида екзорсизъм - екзорсизъм на места или предмети и екзорсизъм на хора. Възможен е и трети вид - екзорсизъм на животни, но той се среща рядко и едва ли си струва да се опитва, тъй като така или иначе е изключително труден. Екзорсизмът на хора не означава непременно, че някакво външно същество е завладяло ума на кандидата.
Напълно сме способни да изфабрикуваме наши собствени демони заради лоши навици на ума или в отговор на специфични форми на стрес. Предприемането на екзорсизъм си струва само като лечение от лудост, по-специално, ако пациентът се оплаква от някакъв вид нападение от явно независимо същество. Освен това има вероятност за успех само ако обсебването е започнало сравнително скоро. Както вещерските лечители казват, на човек с лоша душа - случай на дълготрайна лудост, не може да се помогне.

“Екзорсизмът на Емили Роуз” – беше стряскаща история по истински случай, екранизирана във филм, които излезе по кината през 2005 година. Истинската история, която се случва през 1976 г. принадлежи на младата германка Анализе Михел. Тогава католическата църква официално обявява, че 18-годишното момиче, което учи в германски колеж, е обладано от зъл демон. Момичето умира, а свещеникът и помощниците му, приложили екзорсизъм върху него, са изправени пред съда. Първият е обвинен в убийство. Процесът се провежда в Бавария, където е родена Михел през 1952 година. В началото на тази година се появи новината, че румънски свещеник е убил монахиня по време на екзорсизъм По повод филма и историите около екзорсизма се сетих за една истинска история, която ми разказа една жена която в момента е щастлива и вече вярва в паранормалното.

Ж. е 41 годишна, има две деца и никога през живата си не е вярвала в съществуването на бог, духове и задгробен живот. Беше много предубедена и недоверчива към екстрасенси, гледачки и лечители. Познавам я като зряла жена с уравновесен характер, силна воля и с респектиращо излъчване. Не бях я виждал много време и се случи така, че един ден се срещнахме в едно открито заведение. От приказка на приказка се заговорихме и за по-сериозни теми. Забелязах голяма промяна в нея, попитах я какво беше станало с нея преди три години, когато изведнъж изчезна от полезрението на общи приятели и познати. Защо спря да ходи по любимите си заведения и на какво се дължи видимата промяна в характера и поведението й. Каза, че това е дълга история, за която не обича да говори, защото и навява тъжни спомени. След малко увещаване и предположения, изказани от мен по повод това което си мислех, че се е случило, тя каза, че ще ми разкаже какво в действителност е станало с нея, но преди това трябва да й обещая, че няма да се смея и да я помисля за луда по повод невероятната история която ще ми разкаже. Обещах й, че ще взема всички нейни думи на сериозно и, че може да разчита на приятелски съвет и подкрепа от моя страна. Ето и самата история.

Ж. живееше щастлив семеен живот – беше омъжена за добър съпруг, както казах имаше две симпатични деца, работеше в адвокатска кантора и печелеше добре. Имаше приятели и много познати. В периода когато изчезна от всички, ние научихме изненадващо от родителите й, че е заминала да живее в Норвегия при сестра си. Запитахме се какво толкова се е случило сериозно, та Ж. да си зареже работата и семейството и да заживее в странство. Оказа се, че тя въобще не е заминавала в чужбина. Била си е тук, в България, но е имала тежка емоционална криза, която дълбоко я е сринала и я е накарала я е да търси усамотение. Какво се беше случило с нея. Изведнъж щастливият й спокоен семеен живот се е бил сринал до основи и според думите й се е била вкарала в голяма беля. Атакуването с поредица от нещастни случки и лоши новини я е изненадало неподготвена. Проблемите които имаше бяха и от семеен и от професионален характер. В основата на семейните проблеми стоеше съпружеска изневяра, в професионалните – партньорска изневяра. Бедната жена е почуствала силна болка от предателствата и се е почуствала сама и безпомощна. Самата тя е имала тежко детство и винаги си е мечтаела за здраво семейство. Когато мечтата й се е сбъднала, за нея това е било най-хубавия момент в живота. Сега в периода на разруха, се е чувствала като непотребна вещ. Мислеше си как всичко смислено и постигнато дотук в живота й беше унищожено, при това за много кратко време. Какво бе станало с нея.
Един следобед, тя присъствала на рожден ден на нейна добра приятелка. Събрали се няколко дами и заформили женско парти в двора на къщата на рожденичката. На Ж. проблемите й били толкова много, че само за парти била. Въобще не е искала да присъства на празненството, мислила е някакви извинения, но в крайна сметка е решила да отиде, за да не обиди приятелката си, пък и си е мислила, че може да се откъсне за малко от нещастието си. Държала се е привидно спокойна. Сложила си е мила и любезна маска с която да скрие изгарящата я от вътре отрова. Казвала е на хората, че е добре и, че вкъщи всичко е наред. Едвам е сдържала сълзите си когато е слушала как другите дами са се хвалели с какво ли не. Усещала как от тях е лъха безгрижност и безоблачен семеен живот. Една е щяла да ходи на екскурзия в Тунис, друга си купила нов апартамент на морето и в момента със съпругът й си го обзавеждат, на трета детето й заминавало да следва в чужбина… Все хубави неща се случвали с приятелките, за които Ж. се радвала, но с болка се сещала, че семейството и кариерата са се разпаднали и, че сигурността в живота й, вече е изчезнала. Тръгнала си е по-рано от партито и по пътя за центъра се е разплакала. Изпитала е силна ярост от това което се случва на нея. Питала се е с какво е заслужила тези нещастия и се е проклинала за глупостта и доверчивостта си. Вътрешно тя се е убиждала с какви ли не думи, мислела си е за самоубийство – да се хвърли пред първият автомобил който срещне. Афектирана, тя е изпаднала в състояние на амок и по нейните думи не знае как се е озовала в трамвая отиващ в нейният квартал.

В трамвая се е почуствала много странно. Била е замаяна. Усетила някаква студенина в тялото си и някаква тежест в главата си, която била изтръпнала. Щом слязла на трамвайната си спирка това чувство отминало и тя се прибрала благополучно в апартамента. Същата нощ имала кошмари. Сънувала грозни и размазани лица, които и крещели някакви думи. Още щом затворела очи, тези лица идвали към нея едно след друго. Доближавали се и изчезвали. На няколко пъти тя се събуждала и не смеела да заспи. На следващия ден кошмарът й се повторил, само, че през деня. Започнала да чува някакъв глас, които и отговарял, когато водела вътрешен диалог със себе си. Цялата се е била вцепенила и се е много уплашила. Имала видения на образи, които са я плашели до смърт. Това се повтаряло ежедневно, но според думите й, най са били страшни нощите. Разказваше една често срещана ситуация – как си седяла на масата спокойна, и как нещо изведнъж я бутнало или как понякога не си контролирала ръцете и краката. Нещото си играело с тях. Това е ставало когато е била в отпуснато състояние. Отначало помислила, че полудява, най-много я било страх да не направи нещо лошо под контрола на обсебилото я същество. Един ден решила да сподели проблема с майка си. Разказала й, за всичко което се случва с нея. Майка й първоначално не приела думите й на сериозно, но забелязала драстична промяна в поведението на дъщеря си и леко се поуплашила. Един ден двете отишли на препоръчан от тяхна позната екстрасенс, които се занимавал с откриването на духове и мъртви души. С помощта на камера, той показал над главата на жената, голямо черно петно като балон. Екстрасенсът открил, че в Ж. са се настанили блуждаещи духове, които са били от ниските енергийни нива. Причината за обсебването била изпитаната ярост, която е отключила енергийната й защита е така е привлякла неканените гости. Човекът с паранормални способности казал на Ж., че гоненето на духа щяло да стане трудно и за това се изисквало силна вяра и воля. На първо място жената трябва да се пребори с вътрешния си страх към невидимите натрапници. Втората стъпка била да започне да се моли на божественото, да се обгради с позитивни мисли и чувства, да си представя как силна светлина облива тялото й, и от тази светлина струи любов. В началото всичко това било трудно изпълнимо, но Ж. се въоръжила с търпение и смелост и малко по малко изгонила духовете, които са я безпокоили близо година. Започнала да мисли позитивно. Измислила си няколко мантри, които редовно си повтаряла когато усещала страха. Започнала да медитира и да прилага положителни визуализации. За нея бил започнал нов духовен етап от живота й. Преоткрила света и себе си, тя каза, че вече не мислила толкова много за материалните неща, колкото е мислила преди.

Ето и линк към филма: http://zamunda.net/details.php?id=19237&hit=1