Най-големият Role Play Форум в България
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Мистик Айланд - Role Play Зона » Мистик Айланд » Калеа » Black Temple

Black Temple

Go down  Съобщение [Страница 1 от 1]

1 Black Temple on 7/7/2018, 15:59

Malfurion Stormrage

avatar
[You must be registered and logged in to see this image.]





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

2 Re: Black Temple on 7/7/2018, 16:50

Malfurion Stormrage

avatar
Внушителната сграда се забелязваше отдалеч.  Цялата местност беше обвита в сенки, на чиито фон се отличаваше зеленикавото сияние. Типично. Приближих се още малко, като се стараех да прикрия присъствието си. Все още бях далеч от сградата, но не знаех колко точно създания има вътре, а и не исках да бъда забелязан. Поне не толкова бързо. Ако информацията ми беше вярна, тук определено имаше създание, което щеше да ме усети. Както и аз него.
Бяха изминали десет хиляди години. Ако не и повече. Не ми се е вярвало, че след толкова време ще мога да си спомня събитията оттогава все едно са били вчера. Станаха толкова много неща - светът беше в опасност, придобих сили, за които не съм и мечтал, загубих брат си...Оттогава бях само аз. Първоначално бях ядосан - той беше тръгнал по лошият път и не искаше да се поправи. Превърна се в предател. Взех правилното решение и помогнах за неговото пленяване. Ще излъжа, ако кажа че не мисля за това почти всеки ден. След като беше затворен не го бях виждал. Замислях се да ида до тъмницата му няколко пъти, но нямаше да ме пуснат. А и не вярвах на себе си. Мъдростта бе нещо, което се отвърди в мен, но не се знае какво ще направя ако емоциите надделеят. За мен той винаги ще бъде добър човек, тръгнал по лош път.
Останах на безопасно разстояние и се настаних удобно на земята, прикривайки се зад ствола на едно изсъхнало дърво. Затворих очи и се съсредоточих след което за секунди изпаднах в така наречения Смарагдов сън. Нещо, в което бях станал много добър през изминалото време. Астралното ми тяло се издигна от физическото и се понесе към сградата, за да я огледа. Около физическото ми тяло изсъхналата почва започна да се раззеленява, готова за нов живот. Това беше моята защита в случай че някой реши да нападне физическата ми обвивка докато съзнанието ми го няма.
Понесох се над главната порта на крепостта, след което преминах през стената на сградата. Вътре беше доста пусто и тихо. Не се чуваше никакъв шум. Макар да бях само с астралното си тяло внимавах да не издавам звуци, нищо че нямаше как да бъда чут. Нямаше как да знам дали Илидан беше намерил съюзници, затова се стараех да внимавам, преди да пристъпя в сградата. Все още не бях сигурен дали наистина е избягал или дали изобщо беше тук, но това ми бяха нашепнали природните духове. Наистина исках да го видя. Не беше правилно но го исках. Той мен - едва ли. Обиколих голяма част от замъка, но не намерих никого. Приличаше на изоставен. Върнах астралното си тяло във физическото и отворих очи. Дойде време да вляза, защото със физическото си тяло може би щях да го усетя. Ако не успеех - значи не беше тук. Изправих се и по тялото ми започна да расте перушина - първоначално по ръцете и раменете, които скоро се бяха превърнали в криле. Започнах да се смалявам и да се превръщам в сова. Отлетях и преминавайки отново над главната порта се издигнах и влязох през един счупен прозорец. Кацнах на някаква имитация на дървен стол. Както бях забелязал чрез Смарагдовия сън, вътре беше тъмно и пусто, не се чуваше никакъв звук. Понеже вече имах физическо тяло, можеше да се чуе плясъка от крилете ми. Ослушах се и се съсредоточих. Всъщност не ми трябваше да се ссъредоточавам дори, защото определено можех да го усетя. Той наистина беше тук. Почувствах едновременно радост и притеснение. Разперих отново криле и отлеятх по горните етажи на тази странна сграда. Можех да усетя долу горе къде се намира, и летях направо натам. На няколко пъти трябваше да заобиколя, защото все пак не познавах мястото. На покрива на сградата имаше една открита площадка. Там, загледан някъде в далечината го видях. Беше застанал с гръб към мен. Все още в птичата си форма, кацнах на една наполовина разрушена колона зад него и вперих бухалския си взор в гърба му. Чаках за реакция, той би трябвало да ме познае.



Последната промяна е направена от Malfurion Stormrage на 9/7/2018, 14:52; мнението е било променяно общо 1 път





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

3 Re: Black Temple on 8/7/2018, 18:19

Illidan Stormrage

avatar
Вече много часове стоеше на върха на кулата. Вдишваше въздуха, и се опитваше да си спомни дали и преди години имаше същия аромат. Сега сякаш нещо беше променено. Затворен, въздуха му беше толкова тежък, че всяко вдишване болеше повече от това да удариш с юмрук по стената. Сърцето му беше толкова празно сега, че колкото и да го мъчеше, не успяваше да заработи, не можеше дори да се разплаче. Тялото му беше пресъхнало и десет хиляди години не му бяха достатъчни, за да спре парещата болка от предателството.
Не беше решил какво ще прави с онази малка „богиня”, която беше решила да си играе с неща, които не са и по силите. Когато го освободи, нейния образ бе първото нещо, което видя след хилядолетия тъмнина и сякаш върху него проектира целия насъбран гняв срещу народа си. Не я уби, но му беше трудно да се сдържи. Когато дойде на себе си и яростта се беше превърнала в обичайната горчилка, Илидан реши да я остави жива и че в крайна сметка щеше да му бъде достатъчно интересна занимавка за известно време. Докато мислеше за Вивиан, аромата на въздуха рязко се промени. Изведнъж се почувства сякаш пак беше момче, тичащо из горите, листата шумоляха измежду пръстите му, меката почва потъваше под стъпалата му… След това усети познато присъствие, в съзнанието му се избистри един конкретен образ. Не можа да мръдне от мястото си, да се подготви за това, което следваше. Не знаеше какво следва, но и като че ли не го интересуваше, просто искаше да го види.
Търпеливо го изчака да свърши всичко, което си беше решил предварително, без да се намества, без да помръдва дори сантиметър. Искаше да тества какво беше научил за толкова много време, да види на какво е способен. Ако се стигнеше до онова, за което Илидан си мислеше, щеше да има поне някаква представа.
След незнайно колко време, крилете на един бухал размърдаха иначе спокойния въздух. Птицата кацна на приемливо разстояние от него, и го изчака да и обърне внимание. Нямаше и капка на съмнение, беше той.
- Здравей, братко. – Каза, без да се обръща назад. Беше усетил присъствието на Малфюрион много отдавна и наблюдаваше с интерес как използва способностите си, как се опитва да остане незабелязан. В главата на Илидан изплува спомена за това как преди години брат му наблюдаваше тренировките му, когато беше решил да стане друид. Думата, дори и неизречена на глас, го накара да се усмихне. Да, наистина беше много отдавна.  – Не съм се и съмнявал, че ще си първия, който ще ме потърси, след глупачката Майев, разбира се.  Харесва ли ти кулата в зелено? Като природата е, нали ? Ти си падаш по такива неща, чувствай се като у дома си. Ако мога да ти помогна с нещо… С нещо друго, различно от това да вляза в килия за още няколко хиляди години, разбира се.  – Каза, стана от мястото, на което беше седнал, и за миг се озова пред лицето на брат си. - Защото знаеш ли, птиченце, някак си не ми се иска да го повтарям пак това цялото… изживяване. – Не можа да го гледа още дълго и се обърна се отново с гръб към него.





[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

4 Re: Black Temple on 9/7/2018, 14:52

Malfurion Stormrage

avatar
Изпитах толкова силни и смесени чувства. Дори ми се искаше да го прегърна. Докато беше затворен аз бях напълно сам и без семейство, но ето го отновово. И колкото и да искам няма да мога да го намразя. Винаги съм вярвал, че просто аз съм този от двамата с повече късмет. Той ме поздрави и започна да говори, след което се обърна и можах да видя лицето му за първи път от толкова много време. И на външен вид се беше променил. Имаше копита и огромни криле, също рога. Вече го бях виждал след като изгуби очите си и на тяхно място се бяха отворили две зелени бездни, върху които беше завързал бандана. Доколкоро знам не беше сляп, имаше светоусещане. Дори виждаше много по - добре от тези наоколо. Говореше странни неща, но изглежда беше с ума си. Просто Илидан си беше такъв и преди. А какво остава след десет хиляди години тъмница.
След като ми каза, че няма да се върне в килията, той отново се извърна с гръб. Доста голям гръб беше направил, в тази дупка, където го бяха затворили да не са го тъпкали със стероиди? Шегувам се. Много тъпа шега. Нямам чувсвто за хумор. Стоях загледан в него още около минута.
- Не съм дошъл да те оковавам отново. - обадих се в главата му, защото все още ми беше невъзможно да въпроизвеждам човешка реч докато съм във формата на птица. А и никога не съм искал да смесвам двете неща. Значи все пак си мислеше, че ще се върна да се опитам да го вкарвам в клетката. Гласът му също беше станал доста по - дълбок отпреди. Слязох от колоната и кацнах на пода, след което започнах да се променям в истинската си форма. Не тази, която използвам по принцип, когато се разхождам между хората и в която пристигнах в Калеа, а другата. Това в което се бях превърнал през тези десет хиляди години - дълга зелена коса, огромна брада, пера по ръцете. На главата ми имаше огромни еленови рога, а краката ми бяха като на птица. Илидан се беше променил много, но аз също. Бях се слял с природата и нейните обитатели. В пръстите си, завъшващи с огромни, здрави нокти държах своя жезъл. Той обикновено се появяваше когато приемах истинската си, сегашна форма. Нямах желание да се бия с брат си, просто предположих че заслужава да види в какво съм се превърнал след като аз видях него. Вече съвсем не изглеждахме като близнаци, не че и преди сме изглеждали като такива.
- Илидан. - казах с вече с по - дълбокия си глас. Можеше да се каже, че дори звучи като на старец, но това беше само в тази форма. Все още не изглеждах като такъв.
- Не съм тук и да се бия. Но предполагам знаеш, че няма как да не те потърся след като си...избягал. - ако той не беше избягал едва ли някога щяха да го пуснат. Беше ги страх от него. Според мен десет хиляди години си бяха много време, и може би бяха достатъчни за греховете му. Може да се каже, че и аз бях омекнал спрямо него след цялото това време.
- Доста си гостоприемен. - отбелязах, след което жезълът изчезна от ръката ми,  а аз се огледах наоколо. Мястото беше пусто и тъжно, вероятно като самия него. Наоколо дори не можеше да стане дума за природа, защото цялата околност беше потънала в забвение. Илидан харесваше такива места. Можех лесно да и вдъхна живот, но не беше сега момента.
- Мразиш ли ме? - попитах накрая. Очаквах всичко от него. Все още беше рано да му задавам въпроси за това как беше в затвора или как точно е избягал. А и в момента честно казано самият той ме интересуваше повече от това как е успял да се измъкне или какво мисли за прави занапред. Понякога и аз съм просто "човек".





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

5 Re: Black Temple on 9/7/2018, 16:07

Illidan Stormrage

avatar
Когато се обърна и видя брат си, по –скоро това в което се беше превърнал, смени своя собствен образ.  Малфюрион беше постигнал всичко, което беше искал някога, а Илидан… Той беше се превърнал в точната противоположност на него. Вече нямаха нищо общо, и едновременно имаше толкова неща, които ги свързваха.  
На това сбъркано и забравено място, той предпочете да изглежда като някой друг. Често се чувстваше недостоен в очите на народа си преди, но никога и в очите на брат си. Сега беше по-различно. Илидан беше силен, може би по-силен, от колкото брат му си представяше, а може би точно толкова, кой знае. Нещата, които беше направил за да постигне тази сила бяха по-грешни и по-страшни отколкото му се искаше да си признае. И ето го брат му, за когото най-грешното нещо, което е правил е да настъпи някой минзухар.
С човешкия образ, който беше избрал, изглеждаше хиляди пъти по- нищожен от брат си. Имаше вътрешното желание да се почувства така, точно както едно време, когато бяха млади. Не беше дошъл да го прибере обратно, тогава за какво беше дошъл? Какво можеше да му е необходимо? Може би беше се появило нещо, с което не можеше да се справи, но съдейки по начина, по който изглежда и способностите му, случая не беше такъв. В човешкия си образ, Илидан обходи целия покрив на храма, обичаше да седи тук, на това място. Тук беше по-сам от всякога, но и виждаше нещата най-ясно.  Коментара за гостоприемството го накара да изкриви ъгълчетата на устните си в искрена усмивка. Та ако той не беше гостоприемен в мъртвешки изглеждащо място като това, кой друг? Най-мъртвия и забравен от всички мъртъвци е господар тук.  
Знаеше, че ще бъде потърсен от него. Не се и съмняваше, но не предполагаше че ще бъде толкова скоро. Не беше подготвен, не беше изпитал достатъчно добре вкуса на свободата, не знаеше нищо за новия свят, не знаеше на какво е способен брат му… Всички тези неща бяха направили рационалното му мислене невъзможно. Вече имаше план как да разбере всички неща, които му трябваха за времето, в което се намираше сега, но Малфюрион го беше изпреварил. Винаги беше една стъпка пред другите.
- Мразиш ли ме? - Гласът на Малфюрион кънтеше в ушите му дълго време, отговорът обаче не излизаше от устат му. Въпросът го накара да спре да крачи наоколо. След няколко минути погледна брат си в очите, не със своите собствени, а с чуждите такива, като се надяваше че дори с тях, брат му ще почувства искреността на думите му.
- Не мога да те мразя. Ти си ми брат Малфюрион, каквото и да си сега, каквото и да съм аз сега, когато и да е през времето, аз няма да те мразя.  Ако намразя теб, ще намразя и себе си. Ще намразя целия свят. – Погледна към нищото, някъде из небето, защото колкото и да беше силен, да търпи този поглед му беше непосилно. Отново се чувстваше като дете, което беше сбъркало. – Хората са интересни създания, да знаеш. Карат те да говориш и правиш неща, глупави неща… - Харесваше му да обвинява човеците за поведението си в момента. – Виждам, че си постигнал адски много, друиде. Не си си губил времето.





[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

6 Re: Black Temple on 9/7/2018, 17:05

Malfurion Stormrage

avatar
След като ме погледна отново забелязах как побърза да възвърне нормална човешка форма. Лицето ми се промени след като направи това, защото тази човешка форма ми напомни на него, отпреди време. Когато все още бяхме нормални хлапета и си мислехме, че света е наш. Сърцето ми се сви, защото предполагах точно какво си мисли, можх да го видя в очите му. Бяхме братя и рядко се карахме преди, но той винаги ме беше виждал като свой съперник - като някого, с когото да се съревновава. Такъв си беше, имаше нужда от това, защото живота все му поднасяше такива събития. Може би е неправилно да обвинявам просто случките, които ставаха, но ако зависеше от мен никога нямаше да го нараня. Просто нещата винаги ставаха по свое усмотрение и колкото и да се опитвах да ги предотвратя, никога нямаше резултат. Понякога се чувствах виновен, макар да нямаше реална причина за това. Често съм си мислил, че не съм бил до него, колкото трябва. Но в разгара на войната първо мислиш за това как да надвиеш противника, а и тогава Илидан беше започнал да придобива магия и да се учи. Мислех си, че всичко ще бъде наред. В крайна сметка е ясно, че и аз имах вина. Все пак съм му брат, не трябваше да го оставям на произвола.
След отговора му на този мой въпрос ми стана още по - горчиво в устата. Наистина се страхувах, че ще ме мрази докато е стоял в тъмницата и когато ми каза, че не е така се почувствах още по - виновен. Винаги аз бях по - добрия в очите на хората, но не му помогнах да не тръгва по този лош път. И сега те щяха да го търсят отново, а аз нямаше да имам сила да се присъединя към тях. Илидан беше станал силен, можех да го усетя. Повечето от предишните му врагове бяха вече мъртви, а останалите не бяха станали по - силни. тези, които се родиха след неговото затваряне, щяха да го търсят само защото ги е страх от него. Но щеше да е грешка, нямаше да могат да го победят лесно. Може би само аз щях да имам шанс, ако се изправя срещу него. Въпроса е, че не искам.
- Благодаря ти. - казах нормално, макар че буца ми беше заседнала в гърлото. Благодарях му същевременно за това че не ме мрази, и че отбеляза какво съм постигнал.
- Усещам, че сме равни по сила. Независимо от източника и ти си постигнал доста. - за него не беше тайна, че не харесвах начина, по който той взе тази сила. Но какво друго можех да му кажа. Едва ли щеше да чуе добра дума от някой друг, а самата празнота, която изпитва в момента показва, че не е просто демон без чувства и само омраза в сърцето. Предполагам я имаше за всички останали, но намери нещо хубаво за мен. Това ми беше достатъчно.
Прикрих друидската си форма и приех човешката. Косата ми стана руса, а брадата се махна. Можех да мина за обикновен човек така. Може би не му трябваше да гледа повече друидската ми форма. А и така приличах доста повече на себе си отрпеди.
- Дойдох тук, защото си ми брат. Нямам друг замисъл. Не смятам да те издавам на никого и затова можеш да говориш с мен. Според мен изкупи достатъчно греховете си и не искам повече нито да си преследван, нито затворник. Надявам се не си решил да правиш лоши неща. - гласът ми вече беше по - човешки и звучах на същата възраст, на която и изглеждах. Трудно ми беше да говоря за това, защото все още се чувствах виновен.
- Какво мислиш да правиш с живота си? И как се измъкна? Ще успеят ли да те проследят ? - запитах. Разбира се ако не искаше можеше да не споделя с мен каквато и да било информация, но не излъгах, когато казах че няма да го предам на никого.





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

7 Re: Black Temple on 11/7/2018, 12:24

Illidan Stormrage

avatar
Времето около тях сякаш беше спряло. Илидан не усещаше нищо живо в радиус от няколко километра, дори растенията бяха рядкост. Затова не му беше трудна да усети брат си, неговата енергия. Сега, когато стоеше до цялата тази живителна сила, се чувстваше по-мъртъв от колкото преди. А може би си беше точно така.
Не можеше да не признае, че беше изненадан от мотивите на брат си. Вярваше му. За Илидан винаги е било лесно  да познае кога брат му лъже, поради простата причина, че той не го правеше никога.
През всичките години, прекарани зад 4 стени, имаше случаи когато се осмеляваше да си помисли, че навън може и да го очаква по-различна съдба. Но вече беше извървял път, който не клонеше на никъде, вървеше само и единствено направо. За такива като него, нямаше връщане назад, но нямаше нужда и брат му да знае колко точно обречен е той, затова се замисли. Светът предлагаше много възможности за един ракшаса… да, беше именно такъв. Но по дяволите, какъв за бога беше света сега, след толкова много време…
- Лош, аз? Не ми се иска да го казвам, но вече съм само един лош пример. От това, което дочух напоследък, името ми е равносилно на ругатня…  Не знам какво искам да правя. Знам как изглеждам в очите на другите. Ако някой иска да се пробва да ме прибере обратно в онази дупка…– Усещаше как яростта го обзема отново, само при споменаването на нещо такова, затова седна от едната страна на Малфюрион и смени темата. – Знаеш ли, това за бягството ми всъщност е доста интересна история. Не избягах, освободиха ме. И то някаква малка… „богиня” ли се нарече? От тези, които почитат хората. На мен не ми е позната, или поне докато не се опита да ме използва за някаква си измислена нейна цел. Искам да видя до къде ще стигне, затова я оставих жива. Сега тя ми е интересна, напомня ми на мен самия преди години. Може би няма да съм толкова безполезен, помагайки на някой друг да не поема по същия път като мен. – Замълча и затвори очи. – Сега, след като ме намери и чу всичко това, какво смяташ да правиш с мен? Изглеждам ли ти достатъчно заплашителен, или ще ми се размине само с мъмрене?





[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

8 Re: Black Temple on 12/7/2018, 00:02

Malfurion Stormrage

avatar
Въздъхнах. Нещата, които ми каза ме задоволяваха напълно, но за съжаление за пореден път знаех какво си мисли. Явно в крайна сметка макар и толкова различни, дори вече да бяхме като две различни раси, с външен вид и способности, ние си оставахме кръвно свързани, при това се познавахме твърде добре, защото бяхме близнаци. Можех да усещам чувствата му и долу горе имах представа какви мисли му минават през главата. Със сигурност и той можеше да прави същото спрямо мен, само не бях сигурен дали го осъзнаваше. Често беше твърде воден от чувства и емоции, за да забележи такива неща. И все пак донякъде бях щастлив, че не е полудял в онзи затвор. Като идвах насам изобщо не знаех какво да очаквам.
Изчаках го да се изкаже и малко да се поуспокои.
- Знам, че вероятно ще ти е странно, но искам да ти помогна. За мен ти не си лош, вярно извърши неприятни неща, но мисля че наказанието ти свърши. А в съвременния свят има предостатъчно различни хора и създания, които няма да те знаят като Предателя и няма да те съдят толкова строго. Тъжно е, но нещата за които се борихме са в миналото. Трябва да се продължи напред. Сарджерас е по - окован отколкото беше ти. Демоните в момента не са извън контрол. Зин Азшари отдавна е минало...а аз и ти дори вече не сме елфи. - спря се за момент, срещайки донякъде изненаданите очи на брат си. Явно другият Стормрейдж въобще не беше очаквал Малфурион да дойде с чак толкова топли чувства. Може би дори беше очаквал да се опита да го върне. и това ми беше вариант по принцип, но само в случай че той беше полудял или застрашаваше мира. Като изключим това той си оставаше единственото ми семейство и някой, за който се чувствах лично отговорен. Колкото повече минаваше времето, толкова по - виновен се чувствах. Имаше начин да не допусна този развой на събитията...но бях толкова млад и войната беше в своята най - важна фаза...оправданията няма да променят нещата.
- Илидан...- казах с още една въздишка и се приближих към него, поставяйки ръката си на рамото му. Светлите му очи проследиха този мой жест.
- Това, което искам да кажа...е че не си сам. Имаш мен, ние сме семейство. Не ме вълнува толкова в какво си се превърнал външно, нито че си вече представител на...тази раса. Все още мога да видя брат си у теб и това е най - важното. Един път вече поставих другите пред теб...- отместих поглед, за да не си проличи, че това ми доставяше известна болка. - не искам да го повтарям пак.
Надявах се все пак да не правя грешка. Мозъкът ми казваше да не му се доверявам и че може да използва помощта ми за лоши дела. Но този път игнорирах ума си.
- Не мисля, че някой ще тръгне да те преследва. Повечето са вече мъртви, като изключим Майев...всъщност не я знам къде е. Има двама човека, за които се знае че са живи и които имат достатъчно качества да се изправят срещу теб. Единият съм аз, а другият е магус Медив, Пазителят. Той не беше роден, когато теб те затвориха, но това не бива да ни успокоява. Разчитам разбира се на това изобщо да не се засичате с него. - Надяваше се донякъде да успокои брат си, а и може би да му повдигне настроението? По - скоро не, това беше невъзможно за изпълнение.
- Колкото до въпроса ти - да изглеждаш ми достатъчно заплашителен. Достатъчно, за да знам, че вероятно няма да те победя в битка, а може би ще бъдем наравно. А за мъмренето - да дойде време. Знам, че си ядосан и вероятно искаш "да се разтъпчеш" като се биеш, но засега недей. По - добре не се срещай с тази беншира. В момента аз и ти по сила сме може би малко над нивото на Ценариус, а той беше полу-бог. Беншира са богове. Просто...изчакай малко, виж света и тогава се впускай в схватки. - надявах се да ме послуша. Илидан си беше надарен с его и не исках да пострада от него. Мисълта за това, че точно с излизането си е попаднал на същество от една от най - силните раси ме притесни и щеше да ме гложди занапред.





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

9 Re: Black Temple on 13/7/2018, 18:35

Illidan Stormrage

avatar
Семейство. Илидан беше забравил значението на тази дума, както и на много други. Смътно помнеше някакво топло чувство, някаква сигурност, но не можеше напълно да си спомни. Мислеше си, не, беше сигурен, че има нещо общо с любовта. Но това от своя страна му беше прекалено непознато и нишката  му от мисли неусетно стигна своя край. Знаеше, че Малфюрион му мисли доброто. Беше прав. Нещата, за които се бореха вече бяха в миналото, а тези, които ги свързват, няма как да прекъснат никога.
На Илидан му се искаше да няма минало, да започне отначало, всичко щеше да бъде толкова лесно, толкова просто. Погледнеше ли напред обаче, пред него нямаше нищо освен тъмен хоризонт. Плана му беше прост – щеше да се самозалъгва че е нормален, че силата му означава нещо. Но сега имаше много други, силни колкото него, и много повече. Сега Илидан Стормрейдж беше просто Илидан, просто един ракшаса, който си търси занимания за свободното време. Как беше възможно да иска да е сред света, и в същото време да копнее да бъде сам? Искаше да пътува, да опознае това, в което се беше превърнал света. Имаше чудесна човешка форма за целта, която поне за малко го караше да се чувства нормален. От такава маска имаше нужда, от такава заблуда. Можеше да се прави на щастлив, и щеше, но тук, пред най-близкото му останало същество, просто нямаше смисъл. Брат му знаеше по-добре от самия него как се чувства, винаги е било така.  
Запази известно мълчание, след като Малфюрион спря да говори, сякаш за да разбере брат му, че думите му са стигнали точно където трябва.

- Медив значи. – Илидан ценеше мнението на брат си достатъчно много, за да знае да не си мери… силите с някой, ако Малфюрион казваше така. Затова се опита да скрие интереса си към пазителят, засега. – Майев. – Произнасянето на това име винаги го е забавлявало истински. - Мозъка и сигурно се е стопил в оня шлем още на втората хилядарка от заточението ми. Не че е много трудно, имайки в предвид колко интелигента е кучката по природа. Сега сигурно е и стара, чудесна комбинация. А за бенширата… не мога да не се срещна с нея. Това не е въпрос на да или не, а на кога. Тя ме измъкна, Малфюрион. Трябва да и се отблагодаря, нали разбираш. – Ухиленото му изражение не придаваше особена достоверност на думите му, а когато очите му срещнаха тези на брат му и прочетоха „Не ме мислиш за толкова глупав, нали?”, побърза да поясни. – Можеше да се опитам да я убия, ако искам. – Можеше, всъщност едва се сдържа да не я убие. Купчина ненужни подробности…-  А и тя няма полза от това, да ме убива. Едно просто „Не се притеснявай” няма да помогне, нали? Какво ще кажеш за сделка тогава? – Сложи ръка на гърдите си. – Аз, Илидан Стормрейдж, обещавам, че ако лошата беншира ми направи нещо ще поискам помощ от брат ми. Как ти се струва това?





[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

10 Re: Black Temple on 22/7/2018, 02:32

Malfurion Stormrage

avatar
Замлъкнах и го изчаках да помисли над казаното от мен. Изглежда думите ми достигнаха до него и той щеше да ме послуша. Това ме накара да се усмихна, защото беше пораснал. Разбира се за десет хиляди години как няма, но все пак беше в затвор и не знаех как ще излезе. Той винаги се вслушваше в мен, но когато бяхме млади го правеше по - рядко. Винаги си е бил импусливен и инатлив, но може би сега знаеше, че нямам за какво да го излъжа и в настоящия момент и е по - добре да ме послуша.
- Да, добре е. Имам ти доверие. Но все пак винаги имай едно наум за тази раса. - усмихнах се леко насреща му. Може би не трябваше да се притеснявам чак толкова. Не беше глупав, не беше и слаб. Щеше да намери начин да оцелее в този нов свят, просто ми се искаше да не бърза да се забърква в неприятности.
Замислих се за това как просто един непознат освободи брат ми, а ми се искаше аз да бъда този, който ще го направи. Аз да посрещна недоволното му изражение. Каква беше позлата да се появявам сега? Е, имаше си я, но просто не е същото. Постарах се да премахна тази тема от главата си. Илидан можеше да се среща с когото си иска, аз просто ще се постарая да остана около него, за да помогна при нужда. А и ми се иска да го поразсея. За никого не е тайна, че съм мега скучен...но това е друг въпрос. Точно затова и ми се прииска да сменя малко темата.
- Откъде намери това място? Изоставено ли беше? Как се сдоби с него? - започнах да се разхождам, оглеждайки наоколо. Илидан си беше избрал хубаво и набиващо се на очи убежище. Изглеждаше изоставено, но отвътре всичко си беше наред. Само дано не беше убил някого, за да може да се нанесе.
- Не искаш ли да ме рзведеш, да ми предложиш нещо за пиене? - казах шеговито. Поне доколкото шеговит можех да бъда аз - един от най - скучните и сериозни хора, приютени от майката природа.
- Имаме да си говорим доста за тези десет хиляди години. - споменах, заставайки до него и заглеждайки се в далечината.
- Къде мислиш да се установиш? Ако искаш може да дойдеш при мен. - предложих му. Мястото, където живеех сега се намираше насред природата и не беше претрупано с хора, които да му досаждат. А и също така беше крайно време да се сприятели с природата. Вярно, не успя като друид, но все още имаше шанс природата да успокои душата му. Просто сега на този етап единственото, с което можех да помогна е да бъда до него, за да не се отклони по още по - лош път и да му помогна да се установи към това променено време. Чудех се дали щеше да му хареса тази промяна?





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

11 Re: Black Temple on 24/7/2018, 16:30

Illidan Stormrage

avatar
- Ще имам. - Знаеше че брат му се притеснява. Беше нормално за него, още повече сега, сякаш знаеше че има възможност Илидан да свърши някоя глупост и да плаща за нея още няколко хиляди години, затворен или просто да не си прецени силите и да умре. Илидан знаеше това и сам, но страха от смъртта отдавна не присъстваше сред малкия набор от чувствата, които беше способен да изпитва. Любопитството обаче беше доста често срещано такова.
Беше чул за Тъмния храм от един негов приятел ракшаса. Разбира се, приятелството е нещо несъществуващо в техния свят, но една обща цел или изгода би могла да събере два демона заедно за известно време. Илидан имаше един или двама такива приятели, които бързо надушиха силите му и намираха начини да го използват, като разбира се, и той получаваше някакъв дял от това, което заграбваха например, но  най-вече научаваше по нещо ново за света, в който се намираше. Това беше най-голямата  полза от цялата работа. Единият, Зенарис, беше му разказал историята на храма, която реши да сподели на две-на три с брат си.  
– Това място някога се е наричало Храма на Карабор и е било населявано от Пророка Велен и приближени до него дранеи. Защо са избрали точно това място, не мога да ти кажа. Но знам че след това орките са ги намерили и е имало ужасна битка, на края на която на Гулдан яко са му сритали задника, а Велен е бил принуден да призове някакви техни извънземни сили на помощ. Казват че техния Бог им помогнал, поне така чух. Повечето успели да избягат, но много дранеи паднали жертва на тъмните сили на Гулдан и орките. Оттогава мястото се нарича Тъмния храм. За да отговоря напълно на въпроса ти – да, изоставено беше. До някъде. Нещата, които го населяваха няма да се върнат обратно, погрижил съм се за това. Лично. –Посрещна го възмутения поглед на брат му. – Не съм убивал никого, за бога. Просто… просто ги поизплаших, това е. – Побърза да обясни. – Нещо за пиене ли ами… Малфюрион, шегуваш ли се? – Усмихна се и погледна невярващо брат си. – Нещо за пиене в Тъмната кула? Виж някои неща не се променят и след десет хиляди години, например моят  нрав и твоето чувство за хумор. Аз предлагам друго – искаш ли да ме изведеш някъде? Сещаш се, в гората или на някоя поляна, сещаш се – друидските глупости от едно време. Можеш да си вземем нещо за пиене от някъде другаде, предполагам обитателите на това място се хранят или пият някъде. Пък без това трябва да поразтъпча  човешкия си дегизиран задник някъде на по… светло? – Почувства се по-добре от предложение тона брат си, въпреки че не искаше да го товари със себе си и всичките си проблеми. Не знаеше къде живее и какво прави сега с живота си, но нямаше търпение да разбере. –  Ще видим. За сега, хайде да се махнем от тук.  Къде според теб могат двама старци като нас да пийнат нещо?





[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

12 Re: Black Temple on 25/7/2018, 17:35

Malfurion Stormrage

avatar
Изсмях се гръмогласно на това как той реагира на шегата ми. Вярно е, чувсвтото ми за хумор не беше грандиозно, но поне той ме разбираше кога се шегувам. Другите рядко схващаха. Изслушах какво ми разказа за тази сграда. Бях чувал само споменаване на името и, но сега за първи път идвах.
- Гулдан...не съм чувал това име от години! - не се сдържах и казах с ядосана нотка в дълбокия си глас. По принцип и не ми харесваше да го чувам. Споменатият уарлок беше враг на всичко живо, може да се каже. Беше някой, който никога не съм харесвал и се надявах да се е затрил някъде. Съмняваше ме да е така, сигурно планираше нещо гнусно някъде в някоя дупка. Като се замисля Велън също не го бях виждал скоро. Това се отнасяше за много познати де, защото се бях отцепил за малко от света и вършех своята работа. Дори ми беше станало самотно, точно заради това сега ме радваше компанията на брат ми, която не бях имал от толкова много време.
- Ще се радвам да ти покажа света. Както виждаш и двамата сме "дегизирани", защото и двамата не приличаме на същества от този свят. Виждал съм много странни неща, но все пак предпочитам сред хората да се разхождам в тази си форма. Като за начало ако искаш да се поразходим тук, да посъживя малко природата. Ако смяташ да идваш тук няма да е зле да не е толкова пусто. И ремонт да си направиш на замъка. - скръстих ръце зад гърба си и се огледах в далечината. Доста работа щеше да падне, но ако знаех че е прогонил обитателите на тази местност, преспокойно можех да призова и дървета пазители, които да ми помогнат.
- Хайде да се разходим навън. Можеш ли да летиш или да те нося на гръб? - започнах да се подхилквам. Не ми се минаваше пътят извън замъка още веднъж беше доста голям. Можехме просто да си слезем от тук. Видях че Илидан преди да се преобрази имаше криле, но не знаех доколко може да ги ползва.
- Докато поправяме малко тук може да ми покажеш някоя твоя нова интересна способност, а след това да се преместим извън тази територия и да идем на кръчма. Какво ще кажеш? Едва ли ти се иска някои от моите здравословни природни елексири? - След като приключих със разговора се преобразих в грифон, отне ми тридесетина секунди, а Илидан ме наблюдаваше.
"Качвай се на гърба ми. Безплатно возене" - казах в главата му. Дори да можеше самичък да се справи с това, предполага, че точно сега не иска да маха този си външен вид и да става отново демон. Аз нямах проблеми с моя шейпшифтинг а и щеше да ми е приятно. Все пак това беше малкия ми брат.





[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 1]

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите