„Недосегаем“, Кристиян Малинов
„Недосегаем“ е първия роман на Кристиян Малинов. Издаден е от издателство „ Либра Скорп“ и скоро ще излезе неговото продължение - „Прераждане“.
Кристиян Малинов е млад автор- не само, защото „Недосегаем“ е първата му книжна рожба, а и защото той е едва на 17 години. Посвещава книгата си на любимата си изпълнителка, Лейди Гага, която го вдъхновява непрекъснато и е неговия пример в живота.
Главния герой в книгата „Недосегаем“, Крис Колт, изгубва родителите си по време на самолетна катастрофа. Останал сирак, той се пренася да живее при по-големия си брат. И сякаш всичко не е достатъчно съмнително, когато и брат му среща смъртта, а един странен, но много привлекателен (по мое мнение) вампир се появява, за да покани Крис Колт в Академията на Безсмъртните...
На пръв поглед познат сюжет, но не точно. Кристиян несъмнено е почерпил вдъхновение от попкултурата, от романи, които всички сме чели, но това, което отличава „Недосегаем“ от фентъзи романите не е сюжета му, а начина на разказване. Крис е добър разказвач и това си личи. По страниците на романа му оживяват герои, които лесно могат да бъдат превъплътени в образи. Това ги прави близки до читателя, прави го съпричастен с историята на главния герой.
Точно сега се сещам за една изключително силна и тежка глава от книгата, тази, в която главния герой се опитва да потуши смъртта на брат си и си спомням колко тежка ми беше, как не исках да продължа нататък и оставих книгата. Просто защото беше тъжна, отчаяна част от книгата и моментите, описани в нея бяха толкова живи, истински и сериозни, че се чувствах така, все едно Крис Колт е пред мен и върши всичко, описано в книгата, а аз не мога да му помогна...
Определено любим герой ми стана Ксандър. Крис Колт е твърде много Кристиян Малинов (дори по негови думи), докато Ксандър е по-скоро прекрасния, но отритнат войн, който не е свикнал на нормално приятелско отношение. С чисто сърце мога да кажа, че сцените с Ксандър са ми любими, защото във всяка нова сцена успявах да намеря нещо, което да ме натъжи, да ме развълнува. В края на книгата дори малко подсмръкнах. И да, определено много й се ядосвах на тази книга, не само заради случващото се, а и заради всичко, което ми остана неясно.
Хубавото на тази книга е и, че не дава отговори на всички въпроси, които се пораждат у читателя. Макар и тийн роман, тя все пак подбужда към въпроси, свързани със смисъла на живота. Ако си недосегаем, колко неуязвим всъщност си, при положение, че не ти е останал нито един жив роднина? И как се е появила дарбата на Крис Колт?
Не бих могла да отговоря на това, колкото и да искам, защото мисля, че тези отговори все още са в ръцете на автора. Но съм сигурна, че всеки тийнейджър ще намери нещо за себе си в „Недосегаем“ - било заради историята, заради вампирите или поне от любопитство.
Социални
Лични съобщения