Всички сме чели поне по няколко пъти в живота си „Пепеляшка“, гледали сме детски филмчета по приказката. Момичетата обожават тази приказка, защото тя е символ на любовта, която няма нужда от обяснение- вълшебната, породила се от няколко погледа, тази, за която социалното неравенство няма думата, когато всичко приключи.
Всички искаме да сме на мястото на Пепеляшка, която, макар и скромна и бедна, е удивително красива, мила и добра. И както става в приказките, тя възнаградена за всичко добрро, красиво и положително, което прави.
„Синдер“ обаче е малко по-различна книга. Не мисля, че много момичета биха искали да бъдат Синдер - умел полу-андроид, полу-човек, който работи в малка, мръсна работилничка, няма си никого , освен андроидка с особен характер и уменията си да поправя андроиди. Наоколо върлува летумозис, чума, донесена от лунните хора. А в дома си Синдер среща не по-различно отношение от това към нашата позната Пепеляшка от семейството й.
Познато, но не точно. Да, това е приказка за Пепеляшка, но за една Пепеляшка, която дори не е човек от нашата планета. Не е и изцяло човек, ала не е и обикновен андроид.
Принцът е заплашен от извънземна кралица, която копнее да завладее Земята и да го направи свой съпруг. А кралят и кралицата- е, в приказката те също нямат особено голяма роля. Има толкова общо, да, но „римейка“ на историята е много по-богат, по-обширен и вълшебен. Тук вълшебството на феята-кръстница, е заменено с високотехнологични апарати и лабораторни изследвания. Фантастиката си е проправила път в приказката, за да я обогати, да придаде обяснение на всичко случващо се, но и да разграничи случайността на „Пепеляшка“ от съдбата на „Синдер“.
„Синдер“ е първата книга от поредицата „Лунни хроники“ от Мариса Мейър. Съвсем скоро на пазара ще бъде достъпна втората част от поредицата - „Скарлет“.
Социални
Лични съобщения