Дневникът на един вампир

Влад Казински · 1 Дневникът на един вампир 27/4/2013, 11:49

Влад Казински

27 април 2013 година, 11:27AM

Хората започват отначало. Началото е много важно. Кога са родени, къде? Споменават семейството, братя, сестри, братовчеди, братовчедки... Любовници, приятели, познати, врагове. Понякога биха могли да ти кажат от какво се страхуват, какво харесват, с кого искат да се чукат, на кого искат да го начукат... Повечето дневници са такива. И защо не. Някъде бях чел, че дневникът е вид автотерапия и чрез него успяваш да самоанализираш ситуациите, в които попадаш, помага ти да опознаеш сам себе си, да се отпуснеш и най-важното - да споделиш всичко, абсолютно всичко без след това да се чудиш дали ще бъдеш приет или дали мнението ти няма да предизвика възмущение.

Странно. Така или иначе никога не съм чувствал скрупули да кажа мнението си, колкото и извратено и нелогично да звучи в един момент. Никога не съм и страдал от манията да поддържам благоприличен разговор, най-малкото защото всеки благоприличен разговор доскучава с лицемерието си. Може би трябва да благодаря на природата си, макар повечето благоприлични индивиди да сбърчват устни от отвращение и погнуса. А природата ми е... кръвожадна и ненаситна. Обожавам да ловувам. Да убивам и да усещам как животът си изтича, заедно с кръвта, която поглъщам. Все пак, ако животът е прекалено ценен, жертвата ми няма да се предава толкова лесно, нали?

От всичко казано дотук, следва съвсем логично, че мен ме движат малко неща и почти нямам цели, за разлика от другите, които се обременяват излишно - я с мечти, с фантазии, критерии, морал... Изброявайки ги, чувствам безкрайна умора, само като мисля за тях. Какво остава да ги следвам или да се ръководя от тях?

Хората са прозаични, скучни, праволинейни, предсказуеми... И изглежда това дълго време няма да се промени.

Влад Казински · 2 Re: Дневникът на един вампир 1/5/2013, 17:17

Влад Казински

1 май 2013 година, 17:14PM

Каква е първата ти мисъл, когато сутрин отвориш очи?
Вперваш ги в тавана, в стената или в друго човешко тяло на леглото до себе си. Вдишваш дълбоко или въздъхваш, или отново затваряш очи, или сменяш позата си... И мигът, за който говоря, отлита. Мигът на първата ти мисъл.
Вместо това в главата ти изплуват други глупави мисли за училище; за новото момиче, което би изчукал в сгоден момент; за наема, който не си плащал от два месеца; за това, че онзи ден се напи и участва в развратна оргия, от която те наболява задника; за натегача в офиса, който краде идеите ти; че трябва да ставаш, да пиеш кафе и да подхванеш поредния скучен и сив делник... За съпругата, гаджето, майка си, брат си, сестра си... За съседа, за учителя, та дори за продавачката в супермаркета, която има хубави цици...
Толкова човешко и толкова еднотипно...
Хората имат абсурдни мечти. Дори имат абсурдна мисъл за мечтите си: човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Сънуват с отворени очи. Фантазират. Градят планове. Чертаят бъдещето. Спомнят си миналото, но...
Но никога не мислят за настоящето. Не могат да видят онзи миг, който се случва между миналото и бъдещето. И може би за това са хора, за разлика от мен. Отдавна изоставих миналото си, а бъдещето ми е вечността, която е може би по-обременяваща от мисли за хубавата продавачка с вирнатите цици.
Казвам се Владимир Казински и от известно време съм на седемнадесет години. Преживях толкова много неща - революции, войни и глад, бил съм на пет континента, знам да говоря свободно шест езика...
И...
.... съм вампир.
И така според вас каква е първата ми мисъл, когато отворя очи?

Влад Казински · 3 Re: Дневникът на един вампир 2/5/2013, 18:50

Влад Казински

2 май 2013 година, 18:49 PM

Та какво знаете за вампирите?
Те са злободневна тема, присъстват в не един или два филма и сериала, често са обект на секс желания, особено в последните години, когато вече си има и вампирски автори на книжки, повечето с любовна тематика. Но интересното е, че никой не се е докоснал до същината на моята пророда. Няма романтика, нито любов. Ден след ден всичко се свежда до вечерята, за която хвърлям цялата си енергия. Човешкото съзнание никога няма да може да си представи истинските измерения на глада, който изгаря цялото ти тяло, изпепелява мозъка ти и те превръща в ловуващо животно. Дали ще нападна, разкъсам, изям или изпия няма никакво значение. След няколко часа гладът отново се обажда. Няма бъдеще, нито минало. За мен е важно само настоящето.
Понякога си обаче си спомням миналото. Дните преди да се превърна в чудовище. Но вече трудно успявам да концентрирам мислите си, а спомените ми изглеждат така, сякаш са се случвали на друг човек, но не на мен. Не изпитвам жалост, самосъжаление, носталгия или меланхолия. Единственото чувство, което изпитвам, е гняв. Див, невъздържан, обсебващ. Може би единственото човешко чувство, което е останало в чудовище, обречено на вечен живот. Другите от моята раса могат да умират - естествено, колът в сърцето върши работа. Но светената вода, християнските символи, слънчевата светлина не могат да ме наранят. Това е и моето наказание, за разлика от другите като мен, които се показват след залез слънце - двадесет и четири часа изпитвам глад, непризнаващ никакви граници.
И в този ред на мисли трябва да добавя снизходително, че нищо не знаете за вампирите. А може би така е по-добре за вас и за мен. Вървите по улицата през нощта без да имате и най-малка представа какво ви дебне в мрака. Някои вампири ще се възползват от вродения си чар или от способността да манипулират мислите ви, за да ви привлекат, но не и аз. Такива игрички не са ми по вкуса, нито пък имам нерви да си играя с храната.
И от всичко казано дотук сигурно се чудите защо съм гневен?
Може би онова, което чувствам е наистина гняв, но може и да се сметне за недоумение. Объркване от факта, че слабо еволюирало звено като хората, което служи единствено за храна, може да мечтае, да се радва, да тъгува, да обича.
Аз не мога да изпитам нищо от това...
... И ще живея вечно...
Някога допускали ли сте мисълта, че може да има толкова безсмислена вечност?

Sponsored content

Дневникът на един вампир

1 Дневникът на един вампир 27/4/2013, 11:49

Влад Казински

2 Re: Дневникът на един вампир 1/5/2013, 17:17

Влад Казински

3 Re: Дневникът на един вампир 2/5/2013, 18:50

Влад Казински

4 Re: Дневникът на един вампир

Sponsored content