Прелестен хаос

Идеята за света на „Прелестни създания”, „Прелестен мрак” и „Прелестен хаос” (ИК „Кръгозор”) хрумва на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл, докато обядват. Маргарет е очарована от фентъзи жанра и винаги е искала да напише роман за свръхестественото, докато Ками обича историите за американския Юг и мечтата й е била да напише книга, в която да разкрие южняшките си корени. Тъй като нямали нищо за писане, им се наложило да надраскат първите си идеи за романа върху салфетки. Преди края на обяда светът на „Хроники на чародейците” вече бил почти оформен в съзнанието им.

Сега, години след издаването на първата книга, поредицата на двете авторки се радва не само на световен успех, но и ще оживее на големия екран. Премиерата на едноименния филм по романа „Прелестни създания” в България ще е на 15 февруари 2013 г.

Режисьор и сценарист на екранизацията е номинираният за „Оскар” Ричард Лагравенес („Послепис: Обичам те”, „Мостовете на Медисън” и „Кралят на рибарите”). Ролите са поверени на млади лица като Алис Енглърт, Ейми Росъм, Томас Ман и Алдън Ерънрайк. В актьорския екип се открояват имената на носителите на „Оскар” Ема Томпсън и Джеръми Айрънс.

Кой е любимият ви персонаж?
Колебая се между Ама и Ридли. Обичам Ама, защото ми напомня за моята прабаба от Северна Каролина, която живееше с нас, откакто бях на дванайсет. Тя беше невероятна, смела и свадлива, и печеше страхотен лимонов пай. Свързана съм с Ама и защото съм много суеверна. Сменяла съм хотелски стаи, ако в номера им има 13. Никога не стъпвам в гробище и имам специално колие талисман, което нося, когато летя със самолет. Обичам Ридли, защото под дръзките тоалети, саркастични коментари и близалки тя е дълбоко ранима. Въпреки че е чародейка, имам моменти, когато ми се струва по-лесно уязвима от всички останали герои. В същността си тя е момиче, което живее с последствията от избор, който не е успяла да направи. Има ли нещо по-трагично от това?
Сега, когато любимите ви герои „оживяха” на екрана, доволна ли сте от направения за филма кастинг?
Мисля, че актьорите са ИДЕАЛНИ! Джеръми Айрънс, Виола Дейвис, Ема Томпсън – това е като сбъдната мечта. Актьорите от младежкия екип също са невероятни – Алдън Ерънрайк, Алис Енглърт, Ейми Росъм, Томас Ман... Също толкова впечатляващи, изобщо не отстъпват на носителите на „Оскар”, с които играят!
Има ли сцени, които чакахте с по-голямо нетърпение да видите на големия екран?
Толкова са много... Първият път, когато Итън вижда Лена в училище, моментът, когато тя му казва тайната си. Между Алдън и Алис има истинска химия. Нямах търпение да видя и срещата на дисциплинарния комитет, когато Макон се изправи срещу мисис Линкълн. В книгата това е много силна сцена, а във филма имаме сблъсък между Джеръми Айрънс и Ема Томпсън!
Трудно ли беше да се откажете от думите си и да се доверите на сценариста?
Романът е светът, който ние създадохме, а филмът е интерпретацията на Ричард Лагравенес и продължение на тази вселена. Ричард е изключително талантлив и уважаван сценарист, с точно око за детайлите, вдъхващи живот на историята. Той успя да създаде сценарий, който едновременно е изпълнен с уважение към книгата и я развива.
Стефани Майер бе продуцент на последната част от поредицата „Здрач”. Бихте ли искали да играете по-голяма роля в бъдещите филми по „Хроники на чародейците”?
Освен автор на романи, аз съм и филмов продуцент и една от задачите ми е да работя с писатели, сценаристи и режисьори, за да поддържам баланса между тях. Екипът, който работи по „Прелестни създания”, за да се появи книгата на големия екран, свърши чудесна работа. Ако те решат, че имат нужда от мен, и поискат да участвам в по-голяма степен в бъдещите филми (ако добрият Господ пожелае и водите на световния потоп не се надигнат!), ще съм много доволна и ще направя всичко, за да не ги разочаровам.
При всяка превръщане на книга във филм се правят промени в сценария. Мислите ли, че феновете на книгата ще приемат промените с разбиране?
Романът и сценарият са две напълно различни неща и това, което в романа може да е страхотно, невинаги е възможно да се предаде успешно в сценария. Има моменти, които трябва да бъдат отрязани или променени, и всъщност се радвам, че е така. Филмът винаги е интерпретация на книгата. Това е друг начин да се насладите на книга, която вече сте прочели, или да я откриете за себе си, ако още не сте я чели. Всеки читател създава в главата си свой свят; това е съществена част от природата на четеното. Итън в моята глава не е същият като този във вашата, същото важи и за Лена и т.н. Те никога не могат да бъдат еднакви, защото когато хората четат, създават собствени филми в съзнанието си. Филмът, който ще видите, е създаден от въображението на Ричард, докато е четял „Прелестни създания”, и нямам търпение той да го сподели с вас!
Създали сте образа на Макон, като сте имали предвид Джеръми Айрънс. Как се почувствахте, когато разбрахте, че именно той ще го играе?
Когато пишехме книгата, обсъждахме героите с големи подробности – от начина, по който изглеждаха и говореха, до любимите им храни и най-ужасните им страхове. Но никога не ги сравнявахме с реални хора, с изключение на някои от по-второстепенните герои от смъртния свят като Карлтън Итън (чийто прототип е дядото на Марги) и Сестрите (основани на моите пралели). Когато пишех, историята буквално се разгръщаше в съзнанието ми като на филм, и от самото начало за мен Джеръми Айрънс бе Макон. Станах му голям фен след „Обрат на съдбата” и направо бях обсебена от него след участието му в „Умирай трудно” 3 – страхотен акцент! Затова когато продуцентите ни казаха, че той ще участва като Макон, с Маргарет решихме, че те просто се шегуват с нас. Един ден обядвах на снимачната площадка с Джеръми и първите няколко минути си бях глътнала езика в негово присъствие – толкова бях впечатлена от факта, че наистина е пред мен, от плът и кръв.
Какво изпитахте, когато отидохте на снимачната площадка и видяхте героите си да оживяват пред очите ви?
Беше сюрреалистично и направо ми секна дъхът. Когато отидох за пръв път, попаднах на сцена, в която Джеръми Айрънс беше в имението „Рейвънуд”, и всичко – от акцента му до начина, по който се движеше из стаята, бе като че ли направо излязло от главата ми. После видях Алис и Алдън на монитора и те бяха Лена и Итън – тези двама души, които познавах като мои най-добри приятели, казваха нещата, които бях слушала да казват милиони пъти в съзнанието ми. Нищо не може да те подготви за това, особено ако Ричард Лагравенес е режисьор. Нюхът на Ричард за детайлите не се ограничава само в подбора на някои от най-уважаваните актьори в индустрията. Той избра най-добрите дизайнери на костюми, сценографи, творчески директори и екип за ефектите. От медальона на Женевиев до книгите по лавиците на Итън, нищо не бе прекалено малко, за да бъде пренебрегнато. Екипът и актьорите създадоха свят от думи и въображение, от пот и нокти, от дълги дни и много стиропор. Но по-важното е, че го постигнаха, като поемаха рискове. И тези рискове се отплатиха, защото ме накараха да повярвам.
Дадохте ли някакви съвети на Алис и Алдън, за да се въплътят по-добре в образите на Итън и Лена?
Алдън и Алис са невероятно талантливи. Алдън е скромен и съзерцателен по натура, обмисля винаги и думите, и действията си. Алис притежава много благороден и творчески дух и е талантлива музикантка като Лена. Прекарах доста време с тях и бях впечатлена от въпросите им и прозренията, до които бяха стигнали относно героите си. Но бях шокирана, когато камерите се включваха. И двамата ставаха много повече от себе си и от образите, в които се въплъщаваха, и успяваха да създадат впечатляващи сцени по същия начин, както го правеха опитните актьори Виола Дейвис, Ема Томпсън и Джеръми Айрънс.
Кои са най-вълнуващите моменти от филма?
Сцените между Джеръми Айрънс и дамите Виола Дейвис и Ема Томпсън. Химията между Алдън и Алис, както и искрите между Еми и Томас, играещи Линк и Ридли. Всяко счупено стъпало и виеща се лоза в имението „Рейвънуд”. Невероятните места, на които се снимаше продукцията – спалнята на Итън, чародейската библиотека и всяка стая вътре в „Рейвънуд”. Костюмите по дизайн на Джефри Кърланд са толкова изящни, че трябва да бъдат изложени в музей - или да бъдат прибрани в моя гардероб. Светът, който съществуваше в главата ми толкова дълго, докато талантливите продуценти и режисьор не му вдъхнаха живот. Ужасно се вълнувам за всяко цвете във всяка градина и за всяко копченце на всяка дреха...
Източник: Castergirls.com

Какво ви привлече в този проект?
Харесвам южняшката готика – аз самият съм от север и това е напълно непознат свят за мен. Освен това обичам митология. „Кралят на рибарите” беше митология. Бях голям фен на „Бъфи, убийцата на вампири” и на „Живите мъртви”. Те се превърнаха в метафора за много по-големи и значими неща. Затова ми хареса идеята за призоваването – за това как на шестнайсетия й рожден ден силите на момичето чародейка биват призовавани към светлината или към мрака, в зависимост от нейната природа. Помислих си: „Уау, каква страхотна метафора!” Кой от нас на тази възраст знае какъв е в действителност? Винаги се притесняваме какви ще станем, когато се отделим от полата на майка си и навлезем в самостоятелния живот. И ето, в тази книга имаше великолепна идея и цялата магия около нея, а по средата – историята тип Ромео и Жулиета.

По какво „Прелестни създания” се отличава от „Здрач”?
Това също е любовна история и един от главните герои притежава свръхестествени сили – приликите са дотук. Предизвикателството за мен беше да се опитам да взема този жанр и да го издигна малко. Историята е много по-голяма, в известен смисъл прилича повече на „Ромео и Жулиета”. Не става дума само за любовната история на Лена и Итън, а и за семейната им история, за тайните на техните две фамилии, за едно проклятие... Опитахме се да се отдалечим от тежките моменти и наивността. Не подценявам в никакъв случай „Здрач”, но такъв филм вече е правен, така че, защо, по дяволите, някой ще иска да прави нещо подобно отново?

Как се вписва „Прелестни създания” в кариерата ви, след като е възможно да стане начало на нещо много голямо, да има продължения и т.н.?
Ще видим. Ако филмът предизвика огромен интерес, това ще бъде страхотно, но аз просто исках да направя един хубав филм, сам по себе си. Уморен съм от филми, които свършват с повече въпроси, отколкото отговори, и човек знае, че трябва да гледа и втората част, за да разбере какво ще се случи. Така зрителят остава с чувството, че го зарибяваме да си купи още. Това е дразнещо, затова направих един солиден край, който обаче е достатъчно интелигентен, за да може да се надгради върху него. Наистина не исках да се фокусирам върху мисълта за продължения, не съм чел следващите книги от поредицата. Исках просто да разкажа тази история по най-добрия възможен начин.
Интервюто е от: Filmink.com.au