Дневникът на Реджина Милс

Реджина Милс · 1 Дневникът на Реджина Милс 24/12/2012, 19:09

Реджина Милс

Админ

22 декември, 2012

Мило дневниче,
хм... звучи доста интересно. Всъщност никога досега не съм си падала по дневниците, но ето, че днес изпитах странно усещане, че искам да разкажа всичко на някого и те започнах.
Фей се изгуби някъде, не съм я виждала отдавна. Не знам къде е. Не ми е казвала нищо, но много бих искала да се срещнем. Тя е единствената ми приятелка в целия огромен Мистик Таун.
В последните няколко седмици нямах много време да излизам и да се ~~срещам с този и онзи~~... не. По- точно щеше да е да кажа, че не искам да се разправям с никого. Истината е, че искам да се променя. Искам го от дъното на душата си.
А онзи сън...
сънят с имението, с майка ми... с Даниел? Все още не знам какво означава, но много бих искала да разбера, обаче май няма начин. Силите ми не са всеобхватни. Ех... ако имаше начин.
Чудно е, че отдавна не съм се засичала нито със Зоуи, нито с Кастър или който и да било от враговете ми, пък и може би така е най- добре. Няма да направя някоя глупост...
А Алън? Алън... и с него не съм се срещала отдавна и честно казано взе да ми липсва... интересно ми е какво прави Александра Лински? Дали двамата са се виждали?
Всъщност знаеш ли? Тя е приятно момиче. Разбрах го в онзи ден, когато говорихме в парка... само ако нямаше момче между нас. Сякаш това е океан, който не може да бъде прекосен... океан с размерите на Атлантическия... да, знам как прозвуча, но това е самата истина.
Навън все още няма сняг, топло е... нямам особено желание да вали. А ако завали, може би ще избягам на някое екзотично място, където може да си намеря някой за флирт... но истинската ми цел си остава Алън. Рано или късно ще бъде мой. Независимо от цената или средствата.

Последната промяна е направена от Реджина Милс на 29/6/2013, 10:59; мнението е било променяно общо 1 път

Реджина Милс · 2 Re: Дневникът на Реджина Милс 29/6/2013, 10:59

Реджина Милс

Админ

07 юли, 2013

Мило дневниче,

може би трябва да ти се извиня, че не съм писала повече от половин година. Признавам си- често пъти ми се искаше да те взема в ръцете си и да пиша, да пиша, докато не остане нищо, което не съм ти разказала, но не откривах време, в което да го направя.

Може би не знаеш... не... със сигурност не знаеш, защото не съм ти разказвала, но Александра си замина. Да. Просто ей така- поиска ми прошка, дадох й я, а тя си замина от Мистик. Близо година се занимавах с нея и накрая победата е моя.. или поне би трябвало да е моя, нали?

Да, знам, че рано или късно тя ще се върне и всичко това, което изградих в последните дни ще рухне все едно никога не го е имало, но... нищо. Дотогава ще се радвам на живота си такъв, какъвто го помня от времената в Омагьосаната гора дълго преди да срещна Снежанка.

Та... сигурно се питаш как се случи всичко това с Александра? Като цяло- злото у нея бе пробудено(не че го е нямало и преди това, де), обаче поискала да се върне от другата страна.. на страната на доброто. Нима не може да сме едновременно и добри, и лоши? Поиска ми прошка, дадох й я, тъй като по този начин най- после щеше да се махне от Мистик Таун. Не му мислих много, признавам си.

След това пък, сънувах майка си. Отново. Сънувах, че сме в замъка, а по вида му той трябваше да е празен... е, като изключим слугите, които в съня ми ги нямаше.

Срещнах се с майка ми в една от спалните. Говореше едновременно за Даниел, за бъдещата ми сватба, за Алън и за Александра.(Все още се опитвам да разбера какво означава всичко това, но пък нали това е сън? Не е ли всичко възможно в сънищата?).

Та в този сън, Кора ми даде някакви листа с многобройни заклинания за всичко, за което се сетиш. Любовни, за заличаване на спомени, за пробуждане на омраза между двама, за унищожаване на цяло измерение, за някаква бездна. Даде ми и някакви отвари- любовна, която трябвало да се използва с едно от заклинанията и друга, която ми каза, че е предназначена за Александра... сигурно е за унищожаване или нещо от сорта.

Наистина се стъписах, когато се събудих. Може би за пръв път в живота си се уплаших. Когато се събудих, дневниче, всички неща от съня ми- капсулата, листата, шишенцето с отварата бяха подредени на нощното ми шкафче при това по такъв начин, по какъвто би ги подредила само и единствено Кора. В този момент, у мен отново се зародиха въпросите от онази нощ - дали майка ми е жива, дали иска да ми помогне по един или по друг начин в бъдещата битка срещу Александра..

Обаче тази бездна ме грабна. Мисълта, че може да погълне силите на противника и да ти ги даде? Ооо, дневниче... това е нещо неописуемо. Разбрах, че се изисква, ако мога да се изразя така, противника ти да използва силите, дарбите си в атака към теб, като бездната ще ги погълне и ще ти ги даде.

Питаш се дали смятам да я използвам?

Да, ще я използвам. Знам, че има риск, но пък кога не съм поемала рискове? Ще ми трябва единствено друга вещица, която да прочете заклинание за връщане на бездната обратно в небитието(а ето тук идва и най- хубавата част- силите, които е взела от противници и врагове, остават за теб).

Шишенцето с любовната отвара също ще използвам... при това не сега, когато Александра е далеч, а когато е тук, в града, в Мистик... Да... този път всичко ще се случи по грандиозен начин... по моят начин.

Дневникът на Реджина Милс

1 Дневникът на Реджина Милс 24/12/2012, 19:09

Реджина Милс

2 Re: Дневникът на Реджина Милс 29/6/2013, 10:59

Реджина Милс