Блогът на Реджина Милс.

Напълно съгласна с всичко,което каза.
Освен това,че ни възпитават да мразим "гейовете". Може би си прав,но аз не съм забелязала нормалните хора да ги мразят. Под нормални искам да кажа,че кифлите и тутманиците ,и мачовците,и онези,дето се мислят за голямата работа с парите-не приспадат към нормалните хора.

А нека си припомним случая с момчето, което бе пребито(и впоследствие починало) от свои връстници през 2009? Само, защото го били помислили за гей... това ако не е едва ли не омраза, не знам как по- точно да го нарека... ;х Кифлите, кроасаните, тутманиците и т.н. - може да си попиша в следващия пост за тях.

Въобще не съм съгласна с теб..
1. Не само българите сме такива.. Не зависимо от държавата има различни хора, различно мислене, различни интереси..
2. Наистина държим на своето, но това може да бъде така за да покажем на човек красивото, истинското нещо.. не само защото сме своенравни, а защото ни пука до някаква степен за тези хора..
3. Знам защо пишеш това Реджина.. подхващаш темата за турците за пореден път.. Живяла ли си с турци, говорила ли си с турци та да знаеш дали и те не мислят така за нас " Те са мизерници и дай да ги мачкаме.. направили сме го веднъж може и да го направим втори път" хахуаху ! Моля те помисли преди да пишеш ..Ако целиш да ме издраниш, е постигаш го.
4. Ти говориш за миналото, а казваш, че грешката ни е в това, че не може да го забравим.. ами млъкни и може да го забравим поне за момент..
5. Управниците ОКЕЙ.. Ние сме най.. разбираа се Реджина.. ако ти си една истинска българка.. без срам .. можеш гордо да го изречеш .. не да се правиш на дръж ми шапката.. вярно, че има по-добри от нас, но какво по- хубаво от това да ценим нашето ?
6. Ако искаше да промениш нещо мила /мили/ мой, щеше да го направиш.. махай се.. това е най-лесния начин.. завършваш средното и после бягаш разбира се.. но не можеш да се изправиш срещу както ти каза веднъж "Помията в България"
7. Мангалите за твое сведение са роми.. вярно има и такива които казват само "искам", но имала ли си приятел ром или ромка без значение.. знаеш ли колко чисти и верни същества има от тях ..
8. Т'ва за педалите, както ти ги наричаш въобще не е вярно.. има хора вярно, които не приемат това.. има втори тип, което приемат това, но не искат да го виждат.. трети тип, които приемат това и нямат проблем с лиготиите пред тях.. и четвърти тип, които са такива.. Обичайте се, мамка му.. не го правите пред целия свят.. това са толкова интимни и хубави моменти..
Изразих своето мнение.. съжалявам ако съм те засегнала с нещо, не целя това :)

Аз не казвам, че не уважавам РОДИНАТА си. Нека правим разлика между понятията родина и страна... представляват две различни неща. Защо избирам да уча в чужбина? Там ще ми бъде предложена реализация веднага, непосредствено след завършването на висшето ми образование. Докато тук?- Тук реалността е далеч по- лоша, отколкото се опитват да я изкарат. Съжалявам, но за мен е неприемливо да уча 6 години, а след това да получавам заплата, колкото някой, дето се е отказал да учи висше. Всеки си има лично мнение, да. Всеки има право да избира къде, какво, кога ще учи- да. Това е моя избор. "Една птичка пролет не прави.". Аз нищо няма да променя..
"Ромите"- терминът е въведен от "учени" по време на просволутия преход, който ще е следващата тема... до '89 циганите са си били цигани.
Преди време четох интервю с представител на расата, да го наречем, който казваше, че "не му е приятно да го наричат, като питието ром." Сами си направете изводите. Циганите са си цигани. А това е още една причина, поради която искам да замина и да се реализирам извън пределите на България- нямам намерение да плащам, каквито и да било данъци, за някакви си, дето си изоставят децата и само ламтят за пари. За всичко друго ДА, но затова точно не...
Българин съм, ГОРДЕЯ СЕ С ТОВА, въпреки че и на запад и на изток от нас, това се е превърнало в нарицателно, равностойно на "боклук", с извинение. Никога не съм се срамувал от националната си принадлежност и никога няма да се срамувам, пък вие мислете каквото искате... чуждото мнение отдавна не ме вълнува особено много...

Та сега... нека пристъпим към новата тема, на която дълго се чудих как да формулирам заглавието, но накрая реших:

Монархия, комунизъм, демокрация

Нека пристъпим към историческите факти първо:
- Монархията
... е възможно най- добрата форма на държавно управление. Защо? Защото при нея управляващия владетел, се стреми да остави държавата във възможно най- добро състояние, за да може хем децата му да наследят добре "поддържана", да го наречем страна, хем династията да продължи да управлява.
- Комунизъм?/ или в България Социализъм.
... управление на една партия, единство. Няма разделено на класи общество, деление на богати и бедни. Заплатите- почти еднакви, с минимални разлики. Всеки се труди за преуспяването на държавната икономика.
- Демокрация
- всеки, който дойде на власт гледа, да остави държавата във възможно най- лошо състояние за следващия, за да може на последващите избори да се върне отново и отново да краде. Все някога се превръща в клептокрация, откъдето правя извода ЗА СЕБЕ СИ и не искам да ангажирам с него никого, че това е възможно най- лошия вид на държавно управление.
... стига толкова факти... нека да пристъпим към аргументативната част.

В България трябва да се върне БКП, комунизмът, социализмът или монархията, но ДЕМОКРАЦИЯТА ДА БЪДЕ, ЕДИН ВИД РАЗКАРАНА...

ЗАЩО?
За комунизъм!
ЗА! Защото, ако сега страната ни се наричаше НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, нямаше да искам да замина нанякъде, а да си остана тук и да не бъде мачкан, подритван или каквото и да е там, от мамините синчета, дето са се уредили с ключови и водещи постове, чрез шуробаджанащина.
Образованието и здравеопазването в Народната Република били безплатни! Да! А сега? Не стига, че пенсиите/ заплатите са минимални и в една Буркина Фасо, населението взема повече отколкото българите, ние сме принудени да плащаме образованието си, под една или друга форма. Един пенсионер, при посещението си при лекар е принуден да плаща таксата от един процент от минималната, брутна заплата- 2,90 лв. вмомента. А пенсиите на необлагоденствания пенсионер са не по високи от 190-200 лв. месечно. А за нормален живот на един човек са нужни МИНИМУМ 500 лв(около 250 евро) в България.
По време на социализма, всички са получавали еднакви заплати и пенсии, всички били равни пред държавната власт. Цените в магазините, по борсите и където да било, са били по- скоро символични и не са имали за цел ограбването. Сега... по време на демокрацията цените в магазина са КОСМИЧЕСКИ...

Монархията?
- тук аргументите ми, може да видите между историческите факти в началото на темата...

П.П. Извинявам се предварително за евентуална тавтология, но мислите ми не "течаха" гладко.

П.П.П. Може да е било пропуснато нещо, което ще се опитам да добавя по- късно..

С всеки твой изминал пост, забелязвам че си адски зле, съжалявам за израза, но не мога да си кривя душата..

Съгласна съм с теб, Реджина. Много хубаво си е било преди

Най- после има един здравомислещ човек!

Имало едно време...

Имало едно време една планета в много, много отдалечен край на Вселената. На тази планета всичко било еднакво.
Земята била сива. Небето било сиво. Сградите били сиви. Хората били сиви. Всички се обличали в сиво. Всички мислели само за сиво. 
В един град, който се казвал "Greytown", където хората, сградите, небето, земята били сиви, живеело едно момиче, което се казвало Грей. В друг град, който също се казвал Greytown, където хората, сградите, небето и земята отново били сиви, живеело едно момче, което също се казвало Грей. 
Грей и Грей се срещнали, харесали се и вдигнали "уникална" сватба... в сиво. След известно време на тях им се родило дете, което кръстили "Грей".  

Стана ви скучно, нали? Какво ще стане, ако живеехме на тази сива планета, със сиво небе, със сиви хора? Какво щеше да стане, ако всичко беше... сиво?
Всеки в днешно време иска да е уникален сам по себе си. Всеки иска да няма друг като него, но пък и този "всеки" иска "всички" да мислят като него, да харесват същите неща, които и той харесва. Този "всеки" иска околните да постъпват по същият начин като него. В такъв случай къде отива уникалността на "всеки" и различието между "всички"? Не се ли обезсмисля по този начин всичко?
Защо, когато някой изрази негативно мнение за наш любим изпълнител(примерно), актьор, група и т.н? Защото не можем да приемем, че някой е с друга самоличност. Защото не можем да приеме, че този "някой" наистина е "някой", а не е "всеки". Защото искаме околните, с три думи, "да ни подражават". И защото "всеки" не може да понесе критика от "някой".
Да. Който е чел въпросната темичка, знае за какво иде реч. 
Когато "аз" не харесвам това, което и "вие" харесвате. Същите тези "вие" започвате да Ме нападате. "Аз" харесвам "някой", а това на "вас" не ви се нрави, понеже искате "всички" наоколо да ви подражават, но също така искате да сте уникални, да няма никой като вас. "Вие" искате "всички" да мислят като вас. А какво, ако измежду "всички" се намери човек, на който вашето мнение не му се нрави, но пък който не се интересува от вас? Болшинството ще го разкъсате... както многото малки хиени нападат огромната, но сама, зебра и я... убиват. Когато "аз" не харесвам това, което всички харесват, "всички" ще се опитат да ме убедят в правотата си... в това, че трябва да мисля като тях... в това, че трябва да се превърна в поредният/поредната "Грей".
Но когато "аз" харесвам някого, а "вие", "всички", не го харесвате, то "Аз" няма да се опитам да ви убедя в това, че и "вие" трябва да харесвате това, което харесвам и "аз". Няма да се опитвам да ви убедя в своята правота, защото искам да съм у-н-и-к-а-л-е-н, защото искам да съм единствен по рода си и да съм "Уайт"... или "Блек"... или "Ред", или "Пърпъл", или "Грийн", но не искам да съм "Грей".
"Аз" просто ще се аргументирам защо мисля така и дори няма да вложа и капчица енергия, за да споря с "вас" и да "ви" убеждавам защо ТРЯБВА да мислите като мен. Защо? Защото "аз" искам да съм и съм "някой", а не "всеки".

Съжалявам, но не мога да се сдържа. В онази темичка, както ти я наричаш в поста си, никой, ама абсолютно никой не видях да се опитва да те обеди в нещо. Всеки има свое мнение и ти сама го каза. А и ми е направило впечатление, че ти понякога се опитваш да наложиш твоята любимка - Галена като едва ли не една страхотна певица, която може да се сравни с изпълнители на световно ниво. Не те нападам, не изобщо даже, но не знам защо се описваш с това "аз" като си като "всеки".
Пак казвам не искам да те обидя или нападна, но поста ти просто няма смисъл. Всеки е уникален, а това че има общи интереси с някой не го прави като "всички" останали.

Аз, както казах, отдавна, ама много, много отдавна не се интересувам от чуждото мнение и от това, което мислят околните за мен. Но нека това не означава, че съм от онези, които не умеят да приемат критиката, била тя градивна или просто критика. Да го кажем по- просто, че отново ще се оплетем в моите обяснения- не се обиждам от нищо и никой. 
 Това с "харесването" на нещо просто така ми дойде- така го написах. Може би беше по- удачно да кажа "мисля като другите", затова "харесването на едно и също нещо" го приемете като "мислене по еднакъв начин с другите". Но това е лъжа, защото аз не мисля като другите(приятели, роднини, не чак толкова големи приятели са ми казвали, че точно заради това и защото не мога да премълчавам нищо за в бъдеще ще си патя)(дори и при учителите не си мълча, а изказвам мнението си- някой го приемат, други не(ами на другите- прав им път. Аз няма да тръгна да си променям мнението с единствена цел облага)). Доколко ще си патя, само времето ще покаже. Галена към опитах да я пробутам? Казах- това, че аз я харесвам, не означава, че всички трябва да я харесвате, не означава, че вие не можете да имате собствено мнение, да мислите по еднакъв... сив начин. Но когато аз не се опитвам да убедя някой, че трябва, ама просто непременно да хареса Галена, Джъстин Тимбърлейк, Кат Греъм или когото и да било от моите идоли. Както казах, няма да принизя успеха на другите, а напротив- ще го призная... ще призная, че и те са постигнали нещо, дори и тогава, когато това нещо не ми харесва. Просто не съм човек, който ще падне на такова ниско ниво и да тръгна да обиждам другите. Аз ще кажа причините, поради които харесвам този човек и ще сложа точка на темата. Има разлика между "върл" фен и "върл" фен.

А аз не видях никой да те напада. Изказа си мнението в началото, Зеро ти отговори като човек. Къде видя нападане в това? След това ти изкара тези, които не харесваш, че нямат никакъв талант едва ли не само защото не се разхождат с набола брада. Нали затова всички са различни и индивидуални? Това, че на дадено място е модерна наболата брада не значи, че е навсякъде. Никой не иска да те принуди да харесваш корейци, просто не трябва да отричаш таланта на някой. И аз не харесвам някои изпълнители, както актьори и актриси, но всичко спира до там. Не можем да харесваме всички и не можем да бъдем харесвани от всички. Една корейска звезда не се пръква за един ден. Те се трудят усърдно по няколко години преди да ги пуснат на сцена. Не се опитвам да те убедя в нищо, просто на места думите ти бяха доста резки.

Аз пък забелязах нещо съвсем друго- че друг се опитва да ме убеди по един или друг начин, че непременно, ама непременно трябва да харесвам корейци. Да-а-а... когато Зеро ми отговори, че съзрявали на по- късен етап от живота си- разбрах го, и прекъснах спора. Тогава аз поставих точка и край на текста, ако мога да използвам такава метафора. Приех го. Обаче след като се изредиха и други да пишат, да ме убеждават в техните тези, то аз добавих и послепис към текстa ;)

П.П. Резки или не думите ми ще си останат такива. Няма да променя начина си на изказ.

Кой? Артур си бръщолевеше за това как не трябва да се обръща толкова внимание на визията, а ма същината и таланта. Рейчъл си защитаваше една от любимите к-поп банди,а не се опитваше да накара теб да ги харесаш.
Когато по такъв начин се критикува нещо, което харесваш...това е все едно критикуват теб. Затова просто го защитаваш. Защитаваш интересите си. Не са тръгнали да ти завират пистолет в гърлото, само и само да имаш същите интереси.
Не си променяй и изказа, тук също никой не те кара. Но помисли дали няма да засегнеш някого поне малко с тях. Защото ако го направиш, после няма смисъл да се изкарваш жертва, защото са ти отвърнали със същия рязък тон.

Както ти казах - още с отговора на Зеро приех това, че били съзрявали по- късно. Да съзряват, когато си искат, ако щат- нека и на сто да съзреят. След това единственото ми изказване беше, че за мен този тип "съзряване" е неприемлив и ви показах като се аргументирах с примери как трябва да съзрява човек. 
 Аз нямам за цел да обидя някого с мнението си и начин си на изказ. Това, че някой си въобразява, че искам да го обидя си е негов проблем. Също така няма да тръгна да се извинявам за нещо. Няма да се извиня за грешка, която не смятам, че е била допусната.
 Същината и таланта? Ами защо аз да обръщам внимание на таланта на чужд идол, когато другите не обръщат внимание на таланта на моя? Защо да го правя, когато няма да получа нищо(ако ми позволявате да се изразя така) в замяна. Защо? 
 o.O Мислех си, че досега сте разбрали, че съм от хората тип "егоисти". И за да се изкарвам жертва, то аз трябва да търся някой, който да се занимава да ме защитава, а аз определено нямам нужда от такъв човек.

 П.П. И както ти обясних - има разлика между "фен" и "фен". Едните защитават по начин такъв, че също така зачитат чуждия труд. Другите защитават като обиждат трета страна(а тук трябва да си дефинирате "не харесвам", "критика", "мразя" и "hater")

Съжалявам Реджина, но не си ли противоречиш твърде много? Първо казваш, че за теб няма значение кога съзряват и в следващия миг отговаряш, че е неприемливо...Кое от двете е последно?
Освен това..Ако няма смисъл да обсъждаш таланта на група, за която е постната тема именно за това, какъв е смисъла изобщо да добавяш коментар, който не се отнася към темата?
Тук не искам да те обидя, нападна или убеждавам в нещо. Мисли каквото си искаш, свободна страна сме. Но какво целиш с това да се аргументираш непрекъснато за всяка дума, която предния е казал?
Моля ви спрете тези безсмислени спорове, които само се разрастват и раздалечават хората. Ние в този фолум сме едно семейство, а подобни скандали само ще ни разделят. Няма смисъл.

Ако другите спорят, добре. Аз лично не споря, спор не виждам. Просто обсъждам и изказвам мнението си, на което, както каза ти- имам законното право. Ако трябва ще се аргументирам и в гроба. 
 И ако ти смяташ, че си противореча- това е твое мнение, за което не смятам, че трябва да оборвам. Смяташ, че греша- ОК, само това ще кажа.
 Аз обаче не мисля, че си противореча. Казвам, че за мен не просто няма значение кога съзряват, а не ме интересува, но едновременно с това, нищо не пречи да се изкажа, че за мен е неприемливо да съзрееш на 30. Нищо не пречи, нали? Двете неща не са противоположни, за да кажете, че седя на два стола, нито пък са взаимно- изключващи се.  
 
 И нима нямам право да се защитавам? В такъв случай наистина ще ми трябва някой..

Това, което съдържа аргументация и доказателства и се води между хора на една и съща тема - ами да, точно каквото казах е. Но щом едната страна си говори без да премисля какво казва другата и си повтаря нейното си, е съжалявам, ама няма как да се получи дискусия. Само жалко подобие на такава.
От какво се защитаваш не разбирам само. Никой не те напада, че да ти трябва защита. Очевидно ти не го разбираш така. Явно теб те нападат, че да има нужда да се защитаваш и аргументираш.

Добре, ясно е, че нито една страна няма да отстъпи, понеже българите сме ДЪРВЕНИ ФИЛОСОФИ и си знаем само наш'то. Щом искате някакво признание, ето ви признание, получавате го и с това се надявам да спрете в опитите си да ме убедите в правотата си:
 Вие сте правите в случая, аз съм от кривите. Съжалявам за това, че мнението ми не ви се хареса. Съжалявам, наистина. Съжалявам за това, че изобщо се осмелих да си изкажа.  Вече съм фен №1 на южнокорейците! Казах ли, че се извинявам? За всеки случай: Поднасям извиненията си,като се надявам с цялото си същество този осми смъртен грях да ми бъде опростен.
 Сега и двете страни са доволни, предполагам? Казвайте за какво още да се извинявам, така или иначе започнах... сега няма да спираме, я! Давайте. Питам съвсем сериозно: За какво още трябва да поднеса искрените си извинения?

Е, направо думи нямам. Как така никой не иска да му приповдигнем егото, като му се извиня? It's such a shame! Пропуснахте може би единствената си възможност да получите извинение от човек, който се е извинявал само няколко пъти през живота си. Грешките си умея да ги признавам, но да се извинявам... е, минало- заминало, е казал народът.

 За какво започвам да пиша в 22:53?(На човек като мен музата му го навестява след залеза на слънцето).
 Помните ли онази игра от детството ни, наречена "Не се сърди човече", където всичко е въпрос на късмет. Дали печелиш, или губиш- просто късмет. 
 Та тази игра имаше за цел да ни научи да губим. Признавам си и аз не умеех да губя до такава степен, че бях от унищожителите на такива игри. По едно време даже вместо "Не се сърди човече" си спомням, че и казвах "Плачи човече". Да, не умеех да губя, но всичко това бе до една определена възраст(първи- втори клас), когато осъзнах, че има много по- важни неща в живота от едната победа. Но дали тази игра ви(ни) е научила да губите(м).
 Какво ще промени в живота ни едната победа? Нищо!, това го осъзнах преди години. Бях от онези, които не умееха да губят. Бях от онези, които искат победата на всяка цена- минаваш през всички, само заради едната победа. Честно казано: Бях човек без по- важна цел. 
 И тогава, след поредната игра на "Не се сърди човече", която не се разви благоприятно за мен, аз за първи път в живота си приех загубата. Чувството от честната загуба бе нещо неописуемо. Този момент не мога да сравня с никое друго чувство, с никоя друга емоция през живота си.
 От този момент нататък осъзнах, че всеки е в състояние да бъде победен. Цял живот игри, в които победител бях аз, а накрая- загубата. Било ме е страх от този момент, който знаех, че рано или късно ще настъпи. Признавам си го със съвсем чиста съвест. Мислех, че ще се превърна в едно нищо, но това не бе така. След онази загуба аз станах съвсем нов човек, оформих се като личност. Разбрах, че в живота щастието не се крие в победата.
 За мен дали една победа повече, или по- малко е все тая, защото съм човек, който след загубата ще се изправи и ще продължи. В последните седем или осем години се научих да губя по всевъзможни начини. Научих малко или много от приятелите ми да губят също, а това е постижение, тъй като те също бяха такива, които не умееха да губят.
 Но достатъчно за мен, колкото и да съм от клуб "Нарцисист" за моята особа спирам до тук. 
 
 Никой не е непобедим, всеки има слабо място, независимо от това дали го показва и е публично достояние, или въпросното слабо място си го знаеш само ти. Дали умееш да губиш или не, повярвай ми, ще дойде момент, в който ще загубиш. Ще загубиш по отвратителен начин. Животът ще ти зашлеви жесток шамар. Затова е по- добре да си подготвен/а за този момент отрано, като знаеш как да понесеш загубата, отколкото да паднеш по пътя и да не се изправиш повече. 
 Дотук спирам с писанията, че мога да си пиша цяла вечер защо трябва да умеем да губим, но не смятам, че това ще даде особен резултат.
 Просто смятам да поставя няколко въпроса, на които тук давайте каквито щете отговори, но пред себе си... пред себе си бъдете честни.

1. Умея ли да губя?
2. Какво откривам в победата?
3. Страх ли ме е от загубата?
4. Какво ще загубя, ако загубя?
5. Какво ще спечеля, ако загубя?

Всеки умее да печели... ооо, даже това, смятам, всички го умеем най- добре, но колко от нас умеят да губят?