Race for Love
Part One
Поредната вечер навън, поредното парти, поредния бар и да го гледам как сваля мацки наред без да му мигне окото.Но какво ли можех да направя, след като дори ме беше срам да му призная.Можех единствено да го наблюдавам, как е с други, а как аз го исках за себе си и въпреки това, не можех да му кажа за това какво изпитвам.Та, той беше най-добрия ми приятел и едва ли щеше да го приеме добре.Но рано или късно трябваше да направя нещо по-този въпрос.Клуба беше пълен, а той забиваше поредното русокосо маце, което му се лигавеше, а аз просто гледах отстрани и се наливах с алкохол, за да притъпя болката.
- Илаааай.-изкрещя до ухото ми което ме накара да го изгледам накриво, знаеше колко мразя да крещи името ми така.
- Какво стана с русокоската, Кайл?
- Чакам я да си изпие питието и послееее....тииии знаеш,братле!-музиката бе прекалено силна, но знаех какво щеше да се случи или щеше да я изчука или тя да му духа.А наистина нямаше нужда от подробности, предпочитах да не знам.
- Да, да...знам!-изпих водката на екс и го погледнах.
Господи, беше ужасно сладък, а колкото исках да го целуна, но ако го направех или щях да си изпрося боя и утре всички в гимназията да ме спукат от подигравки или...пак щях да съм пребит.А предпочитах да си запазя отношенията с него, въпреки да не можех да го имам за себе си.
- Ууууу.....куклоооо.Ще си поиграеш ли с близалката ми?-мразех когато се държеше така, а русокоската едва не й потекоха лигите след като той го каза.Беше готова да му скочи и да му духа на момента, стига утре той да се похвали че я изчукал.
- Не, мога да ви понасям.Изчезвайте!-казах и леко се засмях накрая.
- Братлее, утре ще те чакам пред вас.И не казвай на майка ти че съм се напил, знаеш как си клюкарят с моята.
- Дадено.Успех с куклата ти.-казах хвърлих парите на бармана и излязох от клуба.
Не можех да го понасям такъв, пиян камоли да си го представя с тази повлекана.Какво лошо имаше да искам да съм с него, въпреки че бях момче?!
Закрачих към къщи опитвайки се да си избия от главата картинката как тази малка долна пачавра му е увиснала на врата и... Не! Нямаше нужда да продължавам прекалено беше ужасно да мисля за това, а алкохола очевидно не беше достатъчен да притъпи болката която изпитвах и това че трябваше да се преструвам пред най-добрия ми приятел че съм нормален, а всъщност да бях обратен и то влюбен в него.Болеше ме че не можех да му кажа всичко това, но нямах друг избор, поне за сега.
Прибрах се вкъщи и се изкъпах, майка ми се опита да ми задава въпроси, но без особен успех просто я игнорирах и си легнах.Утре щеше да е нов ден, новата борба с лъжите и преструвките щеше да започне, а разговорите за това какво е правил с русокоската щяха да бъдат дълги, трябваше да се подготвя за това.Гушнах възглавницата и се унесох, почти веднага, а в съзнанието ми изплува Кайл.
Сутринта беше учудващо ужасна, махморлукът от шибаната водка, беше адски силен, а и се събудих в доста възбудено положение.А това не беше никак добре.Имах късмет, че си имам собствена баня и не се налага никой да ме вижда така, затова влязох измих си лицето и се опитах да се успокоя, но не се получаваше, все още съня изплуваше в съзнананието ми, и правеше положението още по-лошо от колкото беше.Или трябваше да направя нещо по-въпроса с дигнатото положение или да се успокоя и да спра да мисля за Кайл.Което ми напомни че след по-малко от десет минути ще е долу.Измих зъбите си, върнах се в стаята, намерих чисти дънки, тениска и грабнах кожето яке.
Затичах се надолу към кухнята взех си препечена филийка за изпът и излязох почти веднага, опитвайки се да избягна въпросите на майка ми.Излизайки през задната врата се оказах пред гаража, а Кайл вече бе там.
- Пич изглеждаш като смазан.-каза и поклати глава, завъртях очи и отхапах от филийката, докато обличах якето си.
- За разлика от теб имах тежка нощ, нали знаеш.-ухилих се като идиот опитвайки се да се преструвам, както правех всеки ден.Пърз поглед към панталона ми за да се уверя че не се излагам и след като наистина бях добре си отдъхнах.Оставаше да ме види надървен и да ме пита кой е причината и аз да се изцепя „Емиии...тоо...ти си причината“.
- Да, братле страшна нощ си имал.Хайде слагай каската, пали звяра и да изчезваме.
- Ти не си ли с твоя мотор?
- Не, зарязах го пред бара снощи, бях прекалено пиян за да карам.-твърдия му глас ме караше да настръхвам.Макар и външно да не го показвах, а да се преструвах.
- Но нали не смяташ цял ден да си на моя сметка?-засмях се сложих каската и се приближих към мотора, извадих ключовете и седнах.
Минута по-късно го запалих и метнах другата каска към Кайл.След като я сложи и се настани зад мен, потеглихме към гимназията.Господи толкова беше хубаво да се налага да се вози с мен, поради простата причина че го усещах по-близо до себе си.Макар и той да не знаеше какво става наистина.А когато се налагаше в след час по физическо да се къпем,умирах вътрешно почти всеки път когато го видех гол.Желаейки да докосна това, тяло и не само това.
Пристигайки на паркинга на гимназията, спрях мотора на едно от местата и свалих каската си.Кайл побърза да слезе и естествено започна с глупавите въпроси.
- Братле, защо по дяволите караше толкова бавно?Какво ти да не си някоя женичка?
- Да, бе липсва ми поличката.Казах ти не ми е добре.Но забрави, какво стана снощи?-попитах не толкова заинтересован колкото трябваше да бъда, но трябваше да лъжа и да се преструвам.
- Ааа...питаш за мацето ли?-в отговор просто кимнах и слязох от мотора.
- Миии...след като ти си тръгна, тя реши да се развихри и знаеш...цяла програма ми изнесе.-говорейки вървяхме към входа на гимназията.
- Аааа...ясно.Е, поне на теб ти е излязъл късмета!Завиждам ти!-казах нагло и се изхилих.
Всъщност хич не му завиждах, защото единствения който исках беше той, но това той нямаше как да го разбере и може би никога нямаше да го направи.Най-много да прекратя прекрасното приятелство което имахме, а определено не исках да го загубя.Влязохме в училището и се запътихме към шкафчетата си.Разминавахме се с още по-големи отрепки и от нас, а всички поздравяваха Кайл за забиването на трите мацки от снощи.Защо и той трябваше да се държи като тези мухльовци само това не разбирах.Е, не че и аз не се държах така но само за пред тях и за пред него, в крайна сметка бях коренно различен човек, от това което виждаха всички.
Взехме си по една тетрадка и към часа по История.Чиновете бяха единични, а ние сядахме най-отзад делейки ни един ред.Настаних се и почти веднага забих глава в на чина, главата ми пулсираше, а в момента нямах намерение да говоря с Кайл.Пък и той вече беше прекалено зает да си говори с русата кифла от снощи, която се оказа в нашата група.Заспих почти веднага, тъй като главата ме мъчеше ужасно много.
В следващия момент, видях Кайл вървейки полу-гол към мен, ухилих се дебилно и просто го наблюдавах, накрая когато стигна до мен ми се усмихна и ме целуна.Нямаше нужда да му казвам, той вече сам знаеше.Награбихме се почти веднага, а всички останали, ни гледаха все по втрещени.Докато не чух странно бръмчене, накрая леко побутване.
- Илай, събуди се човече!-докато се усетя това беше просто сън, а аз все още се намирах на чина, ужасно възбуден, а часа беше свършил.
- Буден съм, мамка му!- измрънках, имах късмет че тениската е дълга, а дънките по широки и нямаше да ми личи особенно иначе щеше да се почне с разпитите.
- Братле, коя мацка сънува, изправил си...знаеш кое?- в този момент проклинах всичко на света щом го чух.Мразех тези разговори, а самодоволното му изражение ме вбесяваше,по-скоро беше подигравателно отколкото самодоволно.
- Теб сънувах, кретен такъв.-казах и се засмях, а неговата физиономия стана сериозна.
*Е, искаше такава история Илайджа, старая се колкото мога! :D
Социални
Лични съобщения