Най-големият Role Play Форум в България
Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!


Join the forum, it's quick and easy

Най-големият Role Play Форум в България
Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 Da10
Добре дошли в All Serials!
Създайте ваш герой от сериал, филм, книга, аниме, манга или измислен и се потопете в приказния свят на градчето ни. Запишете се в училище, изкарайте всички курсове за професия, създавайте и се забавлявайте заедно с нас! Творете и печелете от конкурсите на нашите партньорни издателства. Тук Вие сте това, което искате да бъдете!
Приятна игра!
Най-големият Role Play Форум в България
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Здравей, страннико, добре дошъл в Мистик Айланд!


You are not connected. Please login or register

Най-големият Role Play Форум в България » Дискусии » Ти си свободен! » Свободна зона » Творчество » Erotic Stories by Катерина Петрова

Erotic Stories by Катерина Петрова

Иди на страница : Previous  1, 2

Go down  Съобщение [Страница 2 от 2]

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
First topic message reminder :

Незабравимата нощ
В спалнята сме говорим си спокойно, седнали на леглото. Но аз немога да се сдържа от вида му. Тениската която е покрила горната част на тялото му подчертаваше фигурата му. Сякаш усните ми изгаряха, накрая не можах да се спра просто го целунах. Той не възрази. До този момент ние бяхме раздалечени един от друг, но той ме придърпа към себе си. Озовах се в скута му и с леко движение махна роклята, която покриваше тялото ми. Усещах как ръцете му обхождаха бедрата, гърба и гърдите ми, после слязоха по надоло. Бутнах го леко назад така че аз да съм отгоре. Спуснах си ръката надоло към дънките , който бяха останали на него. Започнах да разкопчавам копчетата едно по едно , а ръката ми обхождаше члена му с леки движения. На края стигнах и до последното копче с малко помощ от него дънките се свлякоха на земята. За моя радост не носеше бельо , а аз все още бях над него , а ръцете му обхождаха гърдите ми. Усните ни бяха вплетени , а страст обливаше тялото ми. Ръката ми все още обхождаше члена му . Той с леко движение се озова върху мен. Целуваше усните ми,вратът ми ... телата ни се вплетоха в едно, движехме се в синхрон. Не разбрах кога съм започнала да издавам стонове. Усните му бяха до ухото ми , чуваха се леки въздишки на страст. Харесваше ми това което чувах тези стонове на възбуда който издаваше той. Продължавахме да правим любов и да се целуваме , изгаряхме от горещина , макар че не беше толкова топло.Сега отново бях над него харесваше ми аз да контолирам нещата, но и той обичаше това и все пак ми позволи аз да го контролирам.Той леко се надигна целуваше ме и докосваше гърдите ми.Всяко негово докосване беше нежно и красиво.Възбуждаше ме все повече и повече.От устата ми излизаха различни стенания на удоволствие.Не можех да му се наситя и не исках да спирам исках това да продължи много дълго.Той зграбчи ръцете ми и ме обърна така че да бъде върху мен отново.Не ми пускаше ръцете, не ми позволяваше да докосна.Продължавахме да се движим в синхрон , но сега не беше така бавно както преди, а по-бързо, а удоволствието и стенанията и на двама ни нарастваха с всяко забавяне.Той освободи ръцете ми, а те започнаха да шарят по гърба му и леко го удрасках с нокти, а на него му харесваше това.С всяко одраскване той правеше всичко с чуство прехвърляше се от бавно на бързо и обратно.Аз целувах вратът му от време на време го захапвах за врата, а когато го целувах захапвах леко долната му устна понякога и по силно.Това продължи до сутринта но беше най красивата нощ до сега.



Последната промяна е направена от Катерина Петрова на 28/8/2011, 01:16; мнението е било променяно общо 4 пъти

Катерина Петрова


ВИП
ВИП
Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 3970745578 еми явно бива ;ддд

Джесика Уд

Джесика Уд
Леле, всеки път се наслаждавам на разказите ти, но този беше върхът.Наистина много добър и за пореден път искам да кажа че аз официално съм най-големият ти Фен!Браво!

Мери Сантяго

Мери Сантяго
То бива, то може, но друг с твоя талант няма. Просто са неповторими. Искам продължение. Невероятни са.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Джес знам че си най-големият ми фен за което много се радвам разбира се Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1499845164
Валъри благодаря ти за комплиментите Icon Girl И скоро ще има нови Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1425538829

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Буря
След кратка разходка около вилата в която бяхме отседнали.Задаваше се буря и поради тази причина решихме да се върнем обратно и да й се наслаждаваме вътре във вилата.
Във въздуха се усещаше миризмата на идващия дъжд, щеше да мине известно време докато всичко това започне.Всеки един от нас си взе душ и отидохме в спалнята.Огромните стъклени врати към терасата разкриваха страхотна гледка.Дивана беше преместен, така че да можем да гледаме бурята.
Отворихме огромните стъклени врати и сладката миризма заля стаята.Взех една от завивките и седнах на дивана, като го изчаках да дойде при мен.
Хладината от започващата буря обля тялото ми, потръпнах, когато вятърът погали голото ми тяло.Завивките не успяха да спрат това нежно докосване.
Не след дълго и той седна на дивана до мен, преметвайки завивката зад гърба си.
Ново докосване, но този път беше от неговата кожа.Толкова топла и мека, че последва още едно потръпване от моя страна.Никой от нас не си позволи да наруши тишината, взирахме се в безкрайното небе пред нас, което беше осеяно със светкавици.Скоро след тях последваха и гръмотевиците, умирах от нетърпение да започне, да вали.
Не знам колко време бе минало, но така и не започваше да вали.Само светкавици и след тях следваха звучни гръмотевици.
Ръката му се плъзна по облегалката на дивана, стигайки до рамото ми.Пръстите му заиграха по кожата ми, след което се спуснаха по дължината на ръката ми.Извърнах глава към него срещайки очите си с неговите.В очите му видях пламък на желание, точно в същия момент една светкавица освети потъмнялото в мрак небе.
Не знам дали заради бурята или заради това което виждах в очите му, испитах желанието да го усетя в себе си.Приближих устните си към неговите, почти се допираха малко им оставаше да се слеят в едно, но изчаквах.
Не знаех защо го правя, просто чаках, нямаше и реакция от негова страна.Реших да не чакам повече, тъкмо докосвайки устните си гръмотевицата озвуча цялата стая.Целувката бе толкова чувствена с примерс на изчакващата буря, която изчакваше своето начало.
Ръката с която той придърпваше завивката , докосна лицето ми, спускайки се надолу по-тялото ми.Дишането ми стана ускорено, а желанието нарастваше.
Той ме придърпа в скъта си, наложи се да се отдръпна от усните му за глъдка въздъх.
- Какво правиш?!Ела тук.-задъхваше се при всяка дума.
Устните ни отново затанцуваха заедно.Ръцете му бавно разкопчаха горната част на бельото ми, карайки го да се свлече на земята.
Плъзна отново ръцете си по тялото ми в частност зоната на гърба ми.С леки движения пръстите му стигнаха до долната част ба бельото, което покриваше дупето ми.
- Мисля ...че ... носиш...прекалено...много...дрехи.-казах като след всяка дума го целувах.
Той спря за миг и съвсем леко се надигна ... свали бельото си и всъщия момент чух нов гръм.
Тялото ми отново потръпна от студения въздух които току-шо навлезе в стаята.
- Искаш ли да се преместим на леглото?-думите му звучаха доста изкусително, но поклатих глава в знак на отрицание.
Бурята скоро щеше да започне и вече знаех кога точно, не смятах да я пропусна.
Изправих се като все още седях пред него, вглеждайки се в онези прекрасни очи, които следваха всяко мое движение.Огледах прекрасното му тяло, всяка част от него си личеше че ме желае.Желаеше докосването ми, устните ми, самата мен.
Дарих го с още една малка целувка и преместих устните си по тялото му,в частност корема му и интимните му части.
Усещах как тялото му откликва ма всяка целувка, дишаше доста тежко.
Леко докосвах члена му, внимателно и нежно все едно го галех с перце.Изръмжаването от негова страна ме накара отново да го докосна.
Няколко секунди по-късно бе готов за мен.Беше удивителна гледка, седеше в цялото си изящество пред мен.
- Докосни ме...отново...-успя да промълви.
Аз и смятах да го направя, нямаше нужда да ми казва.Само дето замених пръстите си с усните си и езика си.
Последва още по-силно изръмжаване от негова страна, а гръмотевиците се засилваха.
Устните ми докоснаха горната част на члена му, като съвсем леко ги разтворих позволявайки си да прокарам език по него.Пръстите ми се плъзнаха нагоре по тялото му, толкова бе приятно...сякаш докосвах сатен.Кожата му бе толкова мека и приятна на допир...
Преместих устните си върху неговите.Ръцете му обхванаха лицето ми, придърпвайки ме към него.
Желаех го както и той желаеше мен, затова отново се настаних в него.Усещах пулсиращата му ерекция между бедрата си.Всяка целувка ставаше по-настоятелна, а онази част от мен искаше толкова болезнено да бъде докосната.
Свалих едната му ръка от лицето си и тя се плъзна по едната ми гърда.Обхвана я толкова.. леко и започна да я масажира.Пръстите му преминаха по зърното ми, като от време на време го стискаха.
Устните му се отделиха от моите, като през това време обви друагата си ръка около кръста ми.Може би за около секунда не отделихме поглед един от друг.
След това устните му замениха ръката му, която до преди малко докосваше гърдата ми.Устните му леко се разтвориха позволявайки горещият му дъх да погали зърното ми.Малко след това включи и езика си и съвсем силно засмукаха зърното ми, карайки тялото ми да се извие във формата на дъга.
Силен стон се изплъзна от устните ми, но бе приглушен от силна гръмотевица.Свободната му ръка развърза връзките на бельото ми и след няколко секунди го хвърли на пода.
- Какво искаш в момента?-попита точно преди да премести езика си на другата ми гърда.
Не смятах да му отговоря, а направо да му покажа.
Хванах ръката му и първо я прокарах по корема си, а после я преместих между бедрата си.Той разбра какво исках , затова пуснах ръката му.
Първоначално движенията му бяха нежни, но малко по-късно станаха по-настоятелни и бързи.
Пръстите ми се вплетоха в косата му, като го дръпнах,,не много силно, но се отдели от гърдите ми.Дишането ми бе учестено и малки стонове на наслада се изплъзваха от устните ми.
- Желая да те усетя в мен сега!
Малко след това изречение устните ни отново се разбиваха едни в други, както океана в скалите.
И точно когато проникваше в мен, бурята започна.Силният дъжд донесе със себе си още по-оглушителни гръмотевици, но и доста по-студен въздух.
Раздвижих ханша си, като при всеки нов тласък, проникваше целия в мен.Колкото повече се засилваше дъжда, толкова по-бързи бяха и тласъците.
Огънят които гореше в мен от удоволствие, нарастваше все повече.Пръстите му затанцуваха по бедрата ми, толкова бе нежно всяко докосване,че сякаш ставаше още по-горещо.
Изведнъж той ме хвана здраво за бедрата и се надигна без да се отделяме един от друг.Беше ми ясно какво ще направи, но сега нямах сили да споря.Исках го, нямаше значение къде.
Тялото ми приведства меките завивски които бяха толкова пухкави.Наложи се той да се отдели от мен, тъкмо смятах да недоволствам, но усетих устните му по вътрешната част на едното ми бедро.
Поех си дълбоко въздух, защото знаех какво ще последва.
Малко по-късно включи и езика си, което направо ме побърка.Силният стон огласи стаят, но в същият момент той отново проникна в мен, а устните му бяха върху моите, спирайки всеки стон които се канеше да се изплъзне.
Обхванах лицето му с ръце, не исках да отделя устни от моите.Той плъзна пръстните си по гърдите ми като леко ги галеше, но същевременно засилваше темпото.
Обвих крака около кръста му, засилвайки повече удоволствието.
Всеки стон на това сладко удоволстви, излизаше като вик, огласявайки цялата стая, а по някога дори беше заглушен от бурята.
Пръстите ми леко докосваха всяка една част от него...ръцете му, врата, гърдите, гърба му.
- Моят красив мъж.-казах тихичко до ухото му.
Кожата му бе толкова мека,сякаш се плъзгаше сатен по тялото ми.Леко и нежно прилепваше толкова изящно към моето.
- Сладка си така.-каза той тихо срещу устните ми като продължи да засилва темпто.
Стоновете и на двама ни се засилваха с всеки един тласък.
След няколко минути всичко беше приключило, сладките целувки, докосванията.Лежахме в прегръдките един на друг все още задъхани.
- Ммм...прекрасна буря беше...-прошепна тихичко до ухото ми.
- Да...една от най-прекрасните.-леко целунах врата му и погледнах на през прозореца.
Бурята си беше отишла, както и всяко страсно докосване с нея.

Джесика Уд

Джесика Уд
Знаеш ми мнението, но аз пак ще повторя, понеже за творбите ти наистина си заслужава.Невероятно е!Уникална буря...няма да я забравя скоро...отново поздравления за неповторимия стил и чакаме с нетърпение следващата творба!

Алина Старк

Алина Старк
Админ
Админ
Моята гордост бе! Всичките са невероятни!!!!!! Браво, Ди! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 2286278161

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Джес мерси много !!! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1499845164 Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1499845164 Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1499845164 Мелл не ме карай да се изчервявам Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 3925848005 ;ддд Icon Girl Icon Girl Icon Girl

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Love in Paris

Реших да замина за Париж съвсем спонтанно.Събрах си багажа и в следващия момент бях на летището.Не бях особено спонтанен човек до този момент, но имах нужда да си почина от всички.Париж бе първия град за който се сетих и си казах „Защо пък не?!” и в другия момент хванах самолета за там.
За щастие нямах проблем на летището да си намеря билет.Пътуването бе доста дълго, но пък една книга ми правеше компания почти през цялото време.
Стъпвайки отново на здравата земя под краката ми се зачудих какво по дяволите правя, но въпроса бързо се изпари.
Не говорех френски, не знаех нито дума, но пък за щастие бях чувала за по известни хотели, а и с моя скапан английски предполагах, че ще се оправя някак, поне се надявах да е така.
Летището бе Шарл дьо Гол и беше огромно, отне ми малко повече време да намеря изхода, но пък когато го намерих си отдъхнах.Имаше паркирани таксита отпред, а минаващите хора покрай мен едва не минаваха през мен.Май не беше много добра идея да дойда тук, но какво пък.
Успях да се добера до едно такси и по всякаква голяма случайност случих на човек, който може да ме разбере с недодялания ми английски.Взе ми багажа и го натовари в багажиника.Настаних се в таксито и изчаках момчето да седне зад волана.
- На къде г-це?-попита на чист английски език.
- Хотел „Le Meurice”.-отговорих малко по-спокойно и след като потегли се отпуснах на задната седалка.Очите ми шареха през прозореца оглеждайки всичко, наоколо.Докато не чух гласа на момчето.
- За пръв път ли сте в Париж?
- Всъщност, да.-отговорих леко сковано, но пък той беше симпатичен.
- Какво очаквате да откриете тук?Може би голямата любов? Нали знаете, че повечето жени идват тук да се влюбят.Е, и не само жените, но вие мисля, че ме разбрахте.
Погледнах момчето, което така умело задаваше въпросите си и не го притесняваше, че кара напълно непозната жена, която определено си личеше, че не е от тук.
- Хайде, стига.Нали не вярвате, че това наистина е града на любовта? Това са пълни глупости според мен.Можеш да срещнеш любовта навсякъде, не само в Париж, ако беше така щеше да има много повече хора тук.-казах малко рязко, но все пак бях права или поне си мислех, че съм.
- Живея тук от както се помня и честно казано вярвам, че е града на любовта.Поне аз срещнах приятелката си пред Айфеловата кула.
- Оу, това че вие вярвате в това, не означава, че всички вярвам ме.Пък и вие живеете тук, от както сте се родили.Така, че моля ви не спорете, а просто ме закарайте до хотела.-усмихнах се и върнах погледа си през прозореца.
Момчето не каза нищо повече, а продължи да кара.Може би беше прав, може би идвах да намеря нещо наистина красиво....Нее...определено не беше това.
Десетина минути прекарани в тази таксиметрова кола, ми се сториха, като цяла вечност, а и имаше големи задръствания, но разбира се моя късмет работеше доста добре.След като момчето паркира пред хотела който му бях казала, платих му и излязох от колата.
Едно пиколо се приближи взе куфара ми и ме поведе към вътрешността на хотела.Влизайки в фоето на хотела бях като същисана.Изглеждаше дори по-хубаво и от снимките който бях видяла.Тавана бе наистина толкова красиво направен, а и рисунките на въжета или нещо такова пасваха на останалата обстановка.Приближих се към рецепцията където ме посрещна млада девойка, с руса коса и кафеви очи. Можеше да нова, само се надявах да говори английски иначе бях загубена.
- Добър вечер, резервирала съм стая на името на г-ца Хатауей.-казах опитвайки се да не изглеждам напрегната.
- Добър вечер г-це Хатауей, стаята ви е готова.-подаде ми ключовете за стаята и без да се замислям бързо ги взех и се усмихнах.Пиколото ме повика с ръка да тръгна след него.
Докато вървях към ансансьора оглеждах всичко наоколо, наистина беше красиво, колкото и да ми се искаше да не се охарчвам толкова много, нямаше как.Струваше си по хиляда долара на вечер.Е, и вип апартамента не бепе за изпускане.
Няколко минути по-късно пристигнахме на шестия етаж, където трябваше и да бъде апартамента за който плащах луди пари.Последвах пиколото до вратата на стаята, беше изписано с красиви цифри и букви „Любов 66”.Погледнах отново надписа и накрая се намръщих.Всички ли бяха против мен с тази любов?! Дори таксиметровия шофьор бе против мен, а сега и името на стаята.
Трябваше да спра да мисля за глупости, или поне не за тези глупости.Пиколото отвори стаята остави, куфата ми до врата и се усмихна.Дадох му бакшиш и след като напусна стаята, се облегнах на врата.Затворих за момент очи и се заслушах, беше тихо наистина тихо.От доста време насам не можех да бъда себе си, нямах време за това, а и съквартирантката ми постоянно водеше разни момчета в апартамента.Беше страхотно да имам малко време за себе си, малко време да си почина от всичко и всички.
Разбира се минута, по-късно тишината бе нарушена от гласа на някаква жена която крещеше в коридора.Гласът и бе наистина писклив и ме дразнеше, особено след такова дълго патуване.
Отворих вратата и излязох в коридора, обърнах се в посока на асансьора от който току-що бях излязла.Стройна висока парижанка с кестянява коса седеше до него и крещеше явно по мъжа си или може би любовника?!
- Хей, я по тихо, някой хора си почиват.-казах малко по-високо, така че да може да ме чуе.Тя се обърна в моя посока прецени ме с поглед и след това се обърна към мъжа до нея и измърмора нещо на френски.
Влязох обратно в апартамента и тръшнах вратата, наиситна нямаше спокойствие където й да отида, камоли в един хотел на почти края на света.Добре, де не беше чак на края на света, но бях далеч от моя собствен и уютен апартамент.Пристъпих към хола на така наречената ВИП стая.Всъщност не бях обърнала внимание, но наистина беше красиво, покрито в златисто, на тавана имаше страхотна изрисувана картина.Можеше и да си струва парите все пак.
Видях врата за терасата, без да се замислям бързичко излязох и гледката която се откри пред мен ме остави същисана.Виждаше се почти целия град, обсипан в малки блещукащи светлинки.Изпъкващото беше Айфеловата кула и един мост който привлече вниманието ми.
Бях чела някъде за него известният мост „Pont Alexandre III” имаше по две златни фигури от двете страни на моста.Беше красиво наистина красиво, нещо което не виждаш всеки ден, нещо по-което не можеш да се разходиш.Разходиш?! Точно така, щях да се разходя до там, или поне да се опитам да стигна до там.Погледнах часовника си минаваше дванадесет.Е, беше малко рисковано да изляза, но защо пък не?!
Влязох обратно в стаята, взех куфара който бе до врата и го оставих в спалнята.Взех си един бърз душ и извадих от куфара черни дънки и бяла риза.Облякох се и сресах косата си, накрая намерих изнамерих едни високи обувки от багажа и взех малката чантичка, която горката побираше всичко което ми е нужно.От документи, ключове и телефон, до един малък гланц за устни.
Слязох до рецепцията, поръчвайки си такси, мостът наистина беше далеч за да стигна до там пеша, а и не беше много сигурно , че ще стигна до там, тъй като нямах идея къде отивам и от къде трябва да мина.
Няколко минути по-късно и таксито дойде, качих се и за щастие не беше онзи шофьор който ме бе докарал.Имаше възможност да ми се падне той отново, но тази вероятност беше наистина малка.Обясних къде искам да отида и минута по-късно потеглихме.
Уличките наистина бяха малки, точно така както ги бях виждала на снимки, малки и красиви, стари и тъмни, но все пак красиви.
Накрая стигнах за щастие до поисканото място, но спряхме на може би стотина метра от там, тъй като колите не минаваха по този мост.Платих на таксиджията оставяйки малък бакшиш за дето беше търпелив докато му обяснявах.Слязох от таксито и се запътих към така исканото място, на няколко пъти щях да падна поради неудобността на обувките който носех, но поне нямаше много хора и никой не видя мойте изпълнения.Или поне си мислех че никой не ги е видял, искаше ми се е да е така.
Малко след това стигнах до моста, наистина беше удивително.Можех да остана да живея в този град, само заради това красиво място.
Хората минаваха покрай мен, сякаш не бях там, веднъж в живота ми да искам никой да не ме вижда, да бъда невидима и трябваше да пропатувам толкова километри за да се случи.Закрачих по моста, като с всяка стъпка си припомнях нещо от живота ми, или по-скоро всяка грешка в живота ми т.е. всяка провалена връзка.
Последната стъпка която направих беше точно до средата на моста и спрях, огледах се наоколо и се приближих до парапета.Оставих малката чантичка отгоре и се подпрях, когато кожата ми докосна цимента леко потреперих, но беше само за едва няколко секунди.И в тези секунди си припомних колко наивна бях, колко съжалявам за грешката, която направих последния път.
Загледах се в реката и видях много картини изписани от въображението ми на повърхоността.Всяко момче в живота ми, присъстваше на една от тези картини.Последния беше още когато бях в гимназията, макар да имахме няколко забежки заедно, който всеки път свършваха по един и същи начин.”Това беше грешка” изкънтя тази реплика в ушите ми.Чувах го все едно беше срещу мен, всяка дума която изричаше беше лъжа.Красива и сляпа лъжа в която вярвах толкова много.
Колко по голям идиот мога да бъда, всеки път да повтарям една и съща грешка, всеки един път му вярвах.”Искам те за себе си” отново една лъжа, още веднъж разочарована, още веднъж наранена.Бях малка вярвах му, а и ми харесваше още в първия момент в който го бях видяла в училището.Помнех устните му, който изричаха лъжи, очите му с който винаги успяваше да ме накара да не мога да му устоя.Бях му играчка, когато си поиска да я ползва, но не го осъзнавах до преди седмица, преди да замина.
Толкова се бях отнесла в мислите си, че дори не разбрах как от очите ми се бяха отронили няколко сълзи.Набързо ги изтрих и реших че е време да спра да мисля, за хора който не ги е грижа за мен.Макар и да имах някой хубави спомени, си оставаха спомени.
Обърнах се на ляво и видях двойка мъж и жена може би на педесетт години, който се прегръщаха.Изглеждаха толкова сладки заедно, а и сигурно все още са лудо влюбени един в друг.Реших че не е хубаво да ги зяпам така затова се обърнах на другата страна, очите ми все още бяха влажни.
Тогава видях нещо, всъщност не осъзнавах какво виждам, докато не се вгледах по-добре.И когато го направих неволно се усмихнах.Малко по-далеч от мен стоеше красиво момче, не прекалено висок, може би колкото мен.Носеше сив анцунг, бяла тениска и кецове.Когато се обърна към мен, времето спря, не виждах никой друг освен него, не чувах абсолютно нищо.Бях прекалено заслепена, да направя каквото й да е.
Наистина беше изключително красив, сега виждах й очите му, толкова запленителни, можех да го гледам с часове и нямаше да ми писне.Не осъзнах, че той седеше пред мен, докато не каза нещо, което аз със сигурност не чух.
Поклатих глава опитвайки се да се опомня и успях или поне си мислех че съм успяла.Погледнах го леко засрамено, започвах да се изчервявам и го усещах.
- Съжалявам...аз...не те чух.-успях да смъмря и отклоних поглед от неговия преди да заприличам съвсем да идиот.
- Извинявай, че се натрапвам, но те наблюдавам от доста време и видях, че нещо не е наред и реших да проверя.-когато проговори се обърнах към него.Беше се усмихнал, а аз съвсем забравих, че трябва да му отговоря.
- Ъм...ъъ...аз... такова...имаш хубава усмивка...-изстрелях след едва смъмреното.
Браво, Ди! Не можа ли да изръсиш по голяма глупост?! Та, ти не го познаваш, а се държиш като пълен идиот!Супер сега изглеждах по нелепо от всякога.
- Исках да кажа... Добре съм.-казах на бързо и се облегнах на парапета преди да реша да избягам.
- Благодаря ти за комплимента.Имаш красиви очи, но се надявам повече да не са облени в сълзи.Грях е да ги загрозяваш така.-изрече и ми подаде кърпичка, като накрая се усмихна.
Хайде, стегни се! Казах си и се насилих да се усмихна и взех кърпичката, като набързо разкарах малките сълзи, който си поправяха път да излязат.
- Ето така е по-добре.Запомни нещо, усмихвай се повече и никога повече недей да плачеш, загуба на време е.-каза и преди да се усетя си беше тръгнал.
Направо страхотно, направих се на идиот и на всичкото отгоре ме видя да плача.Надявах се да го видя отново, наистина ми хареса, дори малко повече от хареса.
Благодарение на него забравих, за всичките си проблеми и най-важното за какво дойдох на тази почивка.
Прибрах кърпичката в мини чантата си и се запътих към хотела.Утре щях да дойда по същото време, ако имах късмет можеше и да го видя отново и все пак да му благодаря, а от друга страна да се извиня за държанието си.

*Бих желала да чуя вашето мнение дали да продължа с историята или не.Благодаря ви предварително! :)

Алина Старк

Алина Старк
Админ
Админ
Страхотна е!!!!!! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 136106

Бони Бенет

Бони Бенет
ВИП
ВИП
Много е хубаво. Определено имаш голям талант, според мен. БРАВО!! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 294900

Kimberlly Huff

Kimberlly Huff
ВИП
ВИП
Уникална е.А ти пишеш невероятно хубаво.Продължавай!!! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 136106

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Мерси за комплиментите Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1425538829 Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 1499845164

Алис

Алис
ВИП
ВИП
Невероятно е както винаги.Браво,Кат^^ ;**

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Мерси Алис <33 :***

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Love in Paris
Part Two
Прибрах кърпичката в мини чантата си и се запътих към хотела.Утре щях да дойда по същото време, ако имах късмет можеше и да го видя отново и все пак да му благодаря, а от друга страна да се извиня за държанието си.
За да се върна до хотела бе нужно отново да си хвана такси, както и на идване, а и в момента не ми беше никак до разходки.Поне нямах проблем да си хвана такси, тъй като имаше постоянно свободни таксита малко по-далеч от моста.Пътуването до хотела премина в пълно мълчание, за щастие шофьора не бе от приказливите , а и да беше едва ли щях да му обърна много внимание.Мислите ми бяха около онова момче което ми даде кърпичката, а и не можех да забравя усмивката му и онези прелести очи.
Няколко минути по-късно стигнахме пред хотела, платих на шофьора и слязох, като набързичко влязох в лобито и се отправих към ансансьора.В момента определено ми трябваше почивка и чаша червено вино.Не след дълго бях и в стаята си на спокойствие, облегната още на вратата метнах малката префърцунена право към хола, за щастие улучих дивана и нищо не се случи и не се счупи, не ми се искаше да плащам луди пари заради моя дивотия.
Събух обувките си до вратата минах през хола на апартамента, за мое голямо учудване в един от шкафовете имаше бутилка червено вино, чашите бяха наредени в кухнята.Минах от там отворих бутилката и напълних дълбоката чаша почти до горе.Отпих малка глътка и след това излязох на терасата.Оставих чашата с вино на парапета и влязох отново вътре само да взема кутията с цигари и запалка и отново излязох.
Пушенето ми бе ужаснен навик, но не можех без да запаля цигара.До някаква степен си бях втълпила, че помага, а можеше и да е така наистина.Оставих кутията на масата, която бе за двама и извадих цигара без много да му мисля я запалих и дръпнах малко по-силно след това издишах дима.Облегнах се на парапета и със свободната си ръка взех чашата с вино.Сетих се за момчето, което ми бе дало кърпичката си на моста.Наистина беше красив, а онази усмивка от която бях толкова заслепена не излизаше от съзнанието ми.Исках да го видя, около него се чувствах по-добре, можеше да има нещо повече от разговори, ако не просто щяхме да сме приятели.
Докато мислех бях почти изпушила цигарата, дори не усещах кога дърпам от нея.Ето това си беше лошо, хич не ми правеше впечатление,че пуша.
Но имаше нещо странно, чувствах се така сякаш някой ме наблюдаваше.Можеше и да е от виното, но не ми се вярваше да е така.За секунда извърнах глава на ляво и видях мъж на съседната тераса.Явно беше стаята точно до моята.Е, все пак всеки имаше правото да прави каквото си поиска нали ?! Върнах вниманието си към чашата с вино и я пресуших също толкова бързо колкото и я бях наляла малко по-рано.
Тъкмо оставях чашата на парапета, когато един глас ме стрестна и замалко не я изпуснах.Извърнах глава отново към мъжа, който бях видяла преди секунда без да осъзнавам какво ми казва.
- Г-це Хатауей.Радвам се да ви видя.-каза мъжът.
Нямах идея кой е докато не си спомних интонацията в гласа му.Само един човек ми говореше така, същия заради който си взех тази почивка, същия от който исках да избягам.Този за който си мислех на моста.
- Странно....Аз не се радвам да те видя, Найджъл.- казах грубо и поклатих глава и се отправих към вратата на терасата.
- Защо се дръжиш толкова грубо?!Какво съм ти направил за да заслужа това отношение?
Ама той сериозно ли ме питаше с какво го е заслужил?! Точно заради това се махнах никога не осъзнаваше грешките си, никога не проумя колко ме нараняваше всеки път.
- Я да видим...През всички тези години се държа все едно съм ти играчка, все едно съм вещ, нараняваше ме всеки път и не ти пукаше.Играеше си както поискаш с чувствата ми и накрая си тръгваше, а после....после все едно нищо не се беше случило...И накрая ме питаш с какво си го заслужил?! Е, ти си задник и такъв ще си останеш.-говорех все още грубо, опитвайки се да не разкривам колко бях разтроена от факта че отново го виждам.Без да се замислям влязох във хола и затворих врата на терасата.
Бях ядосана, на това че го виждам, а от друга страна на себе си, че му позволявах да ме докарва до такова състояние, но спомените сами говореха за себе си.Разтърсих глава и се отправих към спалнята като набързо съблякох дрехите от себе си и облякох черен сатенен халат.Пуснах телевизора и се излегнах на леглото, но онова грозно чувство че ме боли, като си спомня за всичко изживяно с Найджъл бе в стомаха ми и не ме оставяше намира.Затворих за миг очите си опитвайки се да се успокоя, но в същия момент чух че се чука на вратата и вместо да се успокоя, стомаха ми се обърна.Гадеше ми се, знаех че е пред вратата, а не можех да го оставя да провали отново живота ми нали?!
Станах и отидох до вратата и я отворих и разбира се не сгреших Найджъл седеше пред мен и ме гледаше виновно.Мразех този негов поглед, навремето ме караше да се размеквам и сега се опита отново да ми подейства по-същия начин.
- Виж, аз....-замълча за момент и ме погледна сякаш можех сама да се сетя за всичко което щеше да каже.
- Ти, какво?!-казах с същия тон на грубост.
- Не мислиш ли, че е по-добре да вляза?Не ти се иска всички да ни чуят нали?
Добре де беше прав, не исках да изглеждам като ревнивата съпруга или по-скоро жената от Ада за дето се държа по-този начин.Не исках никой да разбира за разговорите ни и то посред нощ, а в този хотел със сигурност имаше някой който щеше да клюкари на сутринта с персонала.Леко се отдръпнах от вратата за да влезе и затворих след него.Без да го поглеждам минах покрай него и седнах в хола на дивана и върнах вниманието си върху него.
- Какво искаш, Найджъл?-казах докато го проследявах с поглед докато не седна до мен и не ме погледна.
- Никога не съм си играл с чувствата ти, просто това беше по-лесния начин за мен или по-скоро за теб.Мислех, че така ще е по-добре за теб и по-лесно, не мислех че ще те нараня.Виждах, че го правя виждах колко гадно се чувстваш, но не можех да направя нищо, ако го бях направил допълнително щях да ти дам надежда...надежда за нас...-замълча за момент и стана от дивана, като застана пред мен.
- Ха, надежда...Имах нужда от приятеля си тогава, не от този с който спях, но ти реши че е по-добре за теб да стойш настрана и то за какво заради проклетата надежда ли?!Е, да знаеш хич не ти минава номера...Сега остава да ми кажеш, че ме желаеш и че си бъркал през цялото време... Ако мислиш да го направиш, не се хаби...няма да ти се вържа.-накрая поклатих глава и отклоних погледа си настрани, дори не можех да го гледам.
Не можех да повярвам, че си мисли че някак си ей така ще му повярвам, ще го допусна до себе си.А още повече се ядосвах на себе си, че имаше нещо странно между нас, никога не можех да му откажа, когато ме докосва не можех да спра да го слушам или каквото и да е.
- И между другото, какво по дяволите търсиш в Париж?-почти изръмжах накрая.
- Тук съм по-работа.Ди, наистина знам че сгреших, знам че съм идиот, но не мога да се въздържам около теб.Или те сънувам или те искам... и между другото изглеждаш секси, така.-докато говореше усетих пръстите му по-крака ми, но веднага блъснах ръката му настрани.
- Не се връзвам... знаеш ли какво?! Нямам време за теб, нямам време за губене.Можеш и сам да се изпратиш.-изгледах го накриво и станах от дивана тръгвайки към спалнята, до момента в който не хвана ръката ми и ме накара да спра и притисна тялото ми към неговото, като хватката около кръста ми бе такава, че не можех да се отскубна.
- Винаги е имало пречки помежду ни, дали гимназията, дали гаджето ми или твоето, дали приятелите ни.Винаги имаше нещо което заставаше на пътя ни, но сега... Сега сме само аз и ти и никой друг.-докато говореше усетих дъха му който галеше лицето ми.
- Не можеш да го правиш, не можеш да ме караш отново да изпитвам онези чувства, който и преди и да знам че накрая ще си тръгнеш....-замълчах и погледнах настрани.
- Казах ти само аз и ти сме сега! Обещавам, че няма да си тръгна.По дяволите кажи че не ме желаеш, кажи ми че не искаш да ме виждаш, кажи го и си тръгвам...-върнах погледа си върху лицето му.
Мамка му звучеше толкова искренно, но знаех че това е поредната лъжа, знаех го с дъното на душата си, но не можех да му кажа тези неща, защото не бяха така.Желаех го и исках да го виждам, не исках да си тръгва, но не можех да направя нищо за да променя това.Имаше нещо странно помежду ни на което не можех да кажа не, привличахме се като два магнита, винаги е било така.
Толкова се бях замислила, че бе изминало доста време, а той очакваше отговора ми.
- Аз...ъъ...трудно ми е да дишам така...-скалъпих набързо и той ме пусна.Отдръпнах се от него като направих няколко крачки назад още две и бях стигнала вратата на спалнята, но сега ми беше прекалено далеч, а беше моето спасение, но не можех да направя нищо по въпроса.
- Познавам те достатъчно добре, Ди.И знам отговора ти и без да го изричаш наглас, тялото ти само го крещи срещу мен.Искаш....-докато говреше се доближаваше все повече до мен, докато накрая не ме хвана и ме притисна към вратата.
В следващия момент усетих устните му върху моите, а точно тогава онова гадно чувство в стомаха ми изчезна.Единственото за което мислех беше Найджъл и колко го искам.Мамка му познаваше ме по-добре от самата мен, дори аз не знаех какво искам, а той го знаеше.
Няколко секунди след това отдели устните си от моите и ме погледна, докато ръцете му развързваха коланчето на халата.
- Искаш ме... признай си го.-прошепна срещу устните ми.
- По дяволите....Да, искам те... но ако ме нараниш отново повярвай ми наистина ще те убия.-казах леко задъхана.
- Съгласен съм, но сега... Сега искам да съм в теб...ужасно много.-докато говореше усетих ръцете му между бедрата си.
- Шшт...без приказки.-казах тихичко в примес с един тих стон.

*Какво мислите?! Да, продължавам ли или не?

Kimberlly Huff

Kimberlly Huff
ВИП
ВИП
Супер е!!! Продължавай Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 136106

Бони Бенет

Бони Бенет
ВИП
ВИП
Супер е! Чакам още... Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 787831

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Love In Paris
Part Three

В следващия момент устните ни се сляха в едно и докато целувката траеше, плъзнах ръцете си по доста добре оформеното му тяло.Дишането ми се учестяваше тъй като настоятелните движения между бедрата ми ме побъркваха.Бавно плъзнах пръстите си в областта на панталона му и не бях изненадана, че е възбуден не за пръв път бе такъв пред мен.Няколко бавни движения и отдръпнах ръката си от там, плъзвайки я нагоре към врата му.С свободната си ръка, напипах дръжката на вратата и точно тогава отделих устните си от неговите и бавно отворих.
Поне отдръпна ръката си от тялото ми и видях онзи доволен поглед, отново беше спечелил, отново аз се предадох, но сега нямаше никакво значение, единственото което исках бе да получа онова сладко удоволствие.Исках да се почувствам задоволена и другото не ме интересуваше макар да знаех последствията.
- Тук ли ще го направим на пода или в спалнята?-каза с леко дрезгав глас което ме накара да подскоча.Леко ме беше стрестнал, но въпроса му беше уместен, така де, това че аз се бях замислила не означаваше, че съм съгласна да го направим на пода.
Без да казвам и дума просто му обърнах гръб и влязох в спалнята, намека беше достатъчен да ме разбере, а и бях казала без приказки.Приближих се до леглото и спрях, не се обърнах към него знаех че е зад мен усещах чувах учестеното му дишане.След малко чух и как дрехите му се свлякоха на пода, една след друга без да го карам да прави нищо, но така беше по-добре и за двама ни.
Секунда по-късно усетих пръстите му по корема си, сдържах стона който напираше в гърдите ми.Макар и да носех халат, усещах колко е възбуден и това ми харесваше, да го карам да се чувства по този начин.Едната му ръка си проправи път между бедрата ми, но за щастие спря точно преди стона на удоволствие да се изплъзне от устните ми.
После бавно свали халатчето и то се оказа на пода при дрехите му.Бавно плъзна ръцете си надолу по тялото ми спирайки на гърдите ми, докосваше леко грубо, но все пак ужасно възбуждащо.
- По дяволите!-не се сдържах и изругах, докато той продължаваше да ме докосва.
- Искам да съм в теб...-прошепна тихичко до ухото ми след което лекичко целуваше врата ми.
Това беше достатъчно, за да съм възбудена достатъчно, а и винаги знаеше какво да ми каже, а и начина по който го казваше беше ужасно секси.Без повече обяснения се обърнах към него и първото нещо което направих бе да го целуна.Не исках да изръся нещо, за което щях да съжалавам на сутринта.
Докато се целувахем бавно размених местата ни така че той да е близо до леглото, а не аз.И когато целувката приключи леко го бутнах на леглото, след като се озова легнал се усмихнах и бавно плъзнах ръцете си по берата му.Лекичко допрях устни до корема му и след това ги преместих върху члена му.
Прокарах език по цялата му дължина като накрая се заиграх с главичката му.Сменях движенията от бързи на бавни, а стенанията който се изплъзваха от неговите устни ме мотивираха да продължа.Е, не до толкова че да свърши, но все пак.
След малката ми игричка с език, първоначално бавно го поех в устата си, но всяко следващо движение беше по-бързо от предното, докато накрая не го поех целия.Спрях за няколко секунди и точно преди да отдръпна устните си, отново се заиграх с език, но този път за съвсем кратко.Играта сега започваше, а не смятах да го оставя да свърши и то толкова бързо, но бях убедена че ако продължа точно това щеше да стане.
Върнах устните си нагоре по тялото му, като от време на време включвах и езика си.Вече бях заменила устните с ръката си, така че докато го целувах го докосвах не толкова настоятелно, но не и прекалено грубо.Стигайки до устните му спрях за момент и го погледнах.
Знаех каква ужасна грешка върша в момента, но не можех да спра, или по-скоро не исках да го направя.Поради простата причина, че бях прекалено възбудена и исках да задоволя това свое желание, а той беше единственото решение да го направя.
Стоновете се изплъзваха от устните му, но пък беше страшно сладък така.Впих устни в неговите, но не спрях да го докосвам, променяйки темпото почти постоянно.Секунда или две по-късно се оказах под него, а ръцете му се разхождаха по тялото ми, карайки ме да издавам малки и тихи стонове.Накрая плъзна език по гърдите ми, което ме накара да настръхна.Не можех да чакам повече, исках го в мен на момента не по-късно.
- Искам те в мен...сега!-казах тихичко до ухото му.
- Надявах се да го кажеш...-каза и секунда по-късно проникна в мен.
Тялото ми се изви под неговото, а от устните ми се изплъзна силен стон на наслада.Бях забравила колко е хубаво когато е в мен.Плъзнах пръстите си по гърба му, като съвсем лекичко от време на време го дерях с нокти.От устните ми се изплъзваха какви ли не стонове от по-тихи до доста по-силни.А и това че постоянно темпото беше бързо, караше тялото ми да се извива в ръцете му.
Това му харесвах на Найджъл, не говореше по време на секс, а и ми доставяше доста голямо удоволствие.Та, кой иска да му се говори по време на секс?! Предпочитах да чувам единствено стоновете му и нищо друго.
С едно движение се оказах върху него, за щастие не се наложи да излезе от мен.Временно бях спряла всякакво движение от моя страна.До някъде просто се наслаждавах на тялото му.Лекичко допрях устни до врата му, след което бавно с малки целувки ги преместих надолу към гърдите му.Бавно раздвижих ханша си, като не бързах в началото още да наложа онова бързо темпо, а и това му беше предимството да си отгоре, ти определяш темпото.
- Побъркваш ме...с....това...темпо...-каза едва-едва.
- Ммм....знам...-казах срещу устните му и го целунах, като по време на целувката промених темпото, към по бързо.
За пръв път говореше по време на секс, което си беше нещо ново, но в момента не смятах да мисля за това, а само какво удоволствие ми доставя в момента.
Плъзна ръцете си по бедрата ми, нагоре по дупето като леко го стисна и продължи да ме докосва, леко грубо, но пък от друга страна страстно.
След известно време, се преобърнахме отново като този път той налагаше темпото и разбира се беше доста по-бързо от това което бях наложила аз.От устните ми се изплъзваха силни стенани, като бях вкопчила пръстите си в гърба му, не исках да му причинявам болка, но пък удоволствието беше прекалено голямо.
Премести устните си по врата ми и надолу към гърдите ми, като малко забави темпото.Прокарваше език по тях, а докато го правеше ръцете му се разхождаха по бедрата ми.Нямаше да издържа прекалено дълго така, а и той също.Личеше му че едва едва успява да се въздържи да не свърши.Върнах устните му срещу мойте и го целунах.
Няколко минути по-късно лежахме на леглото задъхани и потни.Осъзнавах че направих огромна грешка, но пък секса си беше страхотен не можех да го отрека.
Насилих се и се изправих от леглото, тялото ми едва се удържаше да не се свлече на пода, но се надявах да стигна до банята без проблем.
- Ама ти къде отиваш?-чух гласа му зад мен и се обърнах.
- Как къде...да се изкъпя разбира се и да разкарам миризмата ти от мен...-казах леко ядосано и тръгнах към банята.
- Чакай малко, не ти ли беше хубаво ?-въпроса му ме накара да спра отново и да се обърна.
- Това че ми е харесало няма нищо общо...Очаквам да кажеш това беше грешка да си вземеш нещата и да напуснеш стаята както правиш винаги, така че не знам още какво чакаш.-след казаното този път влязох в банята и затворих вратата след себе си.
Единственото което умееше най-добре беше да си тръгва, така че нямаше да се удудя особено ако го няма в спалнята след като изляза.До някъде се мразех за това което направих, но от друга страна страшно много ми харесваше секса с него.
Нагласих си топлата вода и се пъхнах под душа, трябваше да се отърва наистина от миризмата му, която бе навсякъде по тялото ми.Взех душ-гела и натърках тялото си, след което разкарах пяната.Накрая спрях водата взех една кърпа увих я около тялото си се върнах във спалнята.
Очаквах да го няма и да си е тръгнал, но за мое голямо учудване все още беше в леглото.Беше легнал от лявата страна и се бе завил, гледаше някакво предаване.Когато отворих вратата погледа му беше прикован в мен, като ме огледа от главата до петите и обратно.
- Защо си ми сърдита по дяволите?Току-що правихме невероятен секс, а ти ми се сърдиш.-каза леко ядосано, но въпреки това не отделяше поглед от мен.
- Да, прави си правихме невероятен секс, но не ни е за пръв път.А и ти винаги си тръгваш, сега какво те спира?-казах докато се приближавах към леглото.Мислех че наистина ще си тръгне и няма да го заваря в леглото ми когато изляза, но уви не си беше тръгнал, а това до известна степен, ту ме ядосваше, ту не.
- Ти сериозно ли? Какво ме спира?-попита и леко се надигна от леглото.Кимнах в отговор на въпроса му, и когато стигнах леглото спрях.
- Спира ме една секси дама която в момента стой до леглото мокра и по кърпа...-след като го каза ме хвана за ръка и ме дръпна на леглото.
Май той наистина се беше променил, но малко се съмнявах да е така.Поредната лъжа, както винаги, за това и не се надявах на нещо по различно от правенето на секс с него.
- Не се връзвам на лъжите ти и на празните ти обещания...-поклатих глава и се опитах да се отдръпна от прегръдките му, но уви не се получаваше.Държеше ме здраво и не смяташе да ме пусне.
- По дяволите, Ди ! Не те лъжа, ако исках да си тръгна щях да го направя до сега, но не съм нали? Все още съм в леглото ти, а ти продължаваш да ме мразиш заради предишни грешки.-усещах дъха му който галеше лицето ми докато говори, но не можех да стоя близо около него, знаех че всичко е въпрос на време да се махне.
- Едно доверие не се печели така, Найджъл.Постарай се повече и може и да спра да те мразя.-усмихнах се и отново понечих да стана, но този път устните му ме спряха.
Мразех да прави така, обичах целувките му и това беше единствения начин да ме накара да остана в леглото при него.Без да се замислям особено плъзнах пръстите си по врата му, като целувката ставаше все по настоятелна.Докато накрая той не се отдръпна.
Ето знаех си, че ще го направи, очаквах само да стане и да каже че има работа и да се изниже.Ама и аз съм една..
- Не мислиш ли че ще ти е по удобно ако леглеш до мен, а и сме уморени.-казах тихичко и отново допря устни до мойте.
Добре това не го очаквах, или той наистина се променяше или аз сънувах някакъв сън в който той е добрия и е мой.Определено беше второто.
- Ъъъъ....Добре...-смолевих на бързо и се преместих до него като преди да се завия свалих кърпата и я оставих да падне на пода.
- Ти наистина ли ще останеш с мен?-попитах леко несигурно, но пък бях длъжна.
- Няма къде да ходя.А сега ела тук...-каза и ме придърпа в прегръдките си.Настаних се удобно и го гушнах без да задавам повече въпроси, всичко ми идваше прекалено много.
- Тук ще бъда и на сутринта, сладки сънища.-чух го да казва, но вече се унасях и не казах нищо.


*Благодаря за комплиментите на Кимбърли и Бони... Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 136106 Ще се радвам да чуя мнението ви за третата част.

Катерина Пиърс

avatar
ВИП
ВИП
Разказите са невероятни. Този в който действията се развиват в Париж, ами той е ...всъщност нямам думи да го опиша. Дори определението "Уникално добър" не е достатъчно. Надявам се да го продължиш.

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Love In Paris
Part Four
Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 Antique-shopping-Paris

Не знам колко време бях спала, но с първото отваряне на очите, слънцето влизаше право в очите ми.Имах странното чувство че съм сънувала, че Найджъл се е върнал, но не беше сън.Имах реална представа какво се бе случило.Обърнах се за да видя дали е още в леглото, но за моя изненада не беше там(или не точно изненада, можех да очаквам всичко от него, дори това).Знаех си че ще си тръгне, въпреки че му повярвах до една известна степен.Надигнах се и се подпрях на лакти оглеждайки стаята, исках да проверя дали наистина го няма и го нямаше.Какво ли си мислех снощи, че ще остане при мен?! Да, бе нали.Това си беше Найджъл, доста добър и умел лъжец.
Тъкмо понечих да стана, когато нечий стъпки ме стреснаха, стрелнах погледа си към вратата и го видях.Добре, това не може да е истина! Държеше поднос с плодове, палачинки и пресен фреш.Това наистина си беше сън, или поне аз така смятах.Той никога не го беше правил, дори не беше прекарвал ноща с мен, ето ни тук в хотелска стая и той носеше закуска.Аз ли откачам или той има тумор в мозъка?!
- Добро утро, сънливке.-усмихна се и каза след което тръгна към леглото.
- Ъъъъ...да не би да си си ударил главата някъде?-попитах изненадана и все още втрещена.
- Какво имаш впредвид?
- Как какво?...Тук си...носиш закуска.. и по дяволите наистина да не би да си се шибнал в някой шкаф или си припаднал и си си ударил силно главата?
- Съвсем наред съм си, обещах ти че ще съм тук, нали? А закуската е бонус, защото след малко трябва да тръгвам.-докато говореше седна на леглото оставяйки подноса до мен.
- Оу да ти трябва да тръгваш както винаги...махай се по-бързо.-усмихнах се и завъртях очи.
- Не е това което си мислиш.-каза леко ядосан.
- Оу да сега не е това което си мисля... Даа, аз понеже падам от Марс нали?! Наистина обирай си крушите и да те няма.
- Престани да бъдеш такъв трън в задника! Имам бизнес среща не мога да я пропусна.Но след като приключа съм твой, обещавам!
Не знаех на кое да вярвам на него или на инстинкта си да го изритам още сега.Но пък звучеше правдоподобно, за разлика от миналите пъти.Можех да му повярвам, ако поискам де, но пък какво рискувах все пак беше тук както обеща снощи.
- Добре, щом имаш бизнес среща тръгвай.По-късно ми дължиш разходка.-усмихнах се. – А и мерси за закуската много мило.
- За нищо красавице, до по-късно.Ще дойда да те взема от тук.-усмихна се, целуна ме, накрая стана от леглото взе си дрехите и излезе от стаята.
Добре това наистина взе да става “твърде хубаво за да е истина“.Наистина беше мило това което бе направил за мен и закуската и изобщо че остана с мен, но това не беше той, не беше човек който аз познавах.И въпреки всичко се наслаждавах на всяка една секунда която прекарвах с него, макар и лъжите да взимаха превес, не можех просто да го загърбя, а и все още успяваше да ме накара да бъда подвластна.Отпуснах се за момент на възглавницата, премисляйки всеки момент от пристигането ми-до събуждането тази сутрин.Доста неща се случиха, но все пак се чувствах добре.След всички тези неща за момент изникна в съзнанието ми момчето което толкова харесах на моста, дали щях да го видя някога отново?! Или това което ми бе писано е да дойда тук и да се събера с Найджъл?! Твърде много въпроси, на който нямах отговор, а и бяха преди сутрешното кафе, така че трябваше да първо да оставя тялото ми да поеме кофейна и после да мисля.
Затова станах от леглото, взех си дълъг и отпускащ душ, след което се върнах обратно на леглото.Позвъних на рецепцията и поръчах кана горещо кафе, добре че рецепционистката ме разбра иначе щях да имам голям проблем.Няколко минутки по-късно и кафето пристигна, едно от момчетата го донесе заедно с огромна чаша, на която бе изрисувана Айфеловата кула в златисто.Дадох му бакшиш и го изпратих сипах си кафе и излязох на терасата.Все още бе рано сутринта и слънцето тъкмо събуждаше Париж.Златистия цвят покриваше покривите на старите сгради, после на новите, накрая усетих топлината му.До преди малко блестеше в очите ми когато се събудих, но сега бе напълно различно, не толкова дразнещо очите ми, а някак приятно.Перфектно можех да видя движението което ставаше все по-забързано с всяка изминала минута, а шума от колите просто те караше да се чувстваш различно.Наистина самия град бе уникален сам по себе си и в крайна сметка не сгреших, че дойдох тук.Отпих огромна глътка от кафето, което бе ужасно горчиво, тъкмо да ме накара да се събудя.Кутията с цигари седеше изоставена на масата, настаних се на стола и измъкнах една, секунда по-късно вдишвах дима и издишвах сякаш беше за последно.
Пред погледа ми се плъзна моста, който снощи толкова много харесах, наистина бе уникален отблизо, а и това което се случи беше още по-хубаво и допълващо самата картина.Но в другия момент изплува Найджъл и всичко случило се отново.Наистина не можех да повярвам, сънувах ли?! Или просто понякога нещата се случват, когато най-малко очакваш.Май по-скоро беше това, от колкото да сънувам.Е, смятах да се разходя с него можеше и наистина да се е променил в което доста се съмнявах, въпреки всичко.
Следващите няколко часа минаха неусетно, в избиране на дрехи, наблюдавайки града и звънене на близките ми за да им кажа че просто съм добре и имам нужда от почивка.Към един следобед на вратата се почука, без да се замисля отворих и на нея седеше Найджъл с прекрасен букет от бели рози.Добре това наистина ми идваше в повече!
- Здравей.-каза тихо, усмихна се и ме целуна.
- Ъмм...да, здравей и на теб.-измърморах след целувката.
- Тези са за теб.За да ти се извиня за тази сутрин, не трябваше да те оставям.-докато говореше натика букета в ръцете ми и влезе.Оставяйки ме втрещена от абсурдната ситуация.
- Благодаря ти.Красиви са, но нямаше нужда.-казах и затворих вратата отправяйки се към една от вазите напълних я с вода и поставих букета в нея.Наистина беше красив.
- Разбира се че имаше нужда, недей да спориш.Та, готова ли си да се разходим из Париж?
- Така като ме гледаш дали не съм готова?
- Разбира се не говоря с кого да е.Хайде преди всички да затворят.-хвана ме за ръката и ме целуна отново, след което напуснахме апартамента.
Запътихме се към ансансьора, като докато вървяхме натам Найджъл хвана ръката ми.Бях прекалено шашната от всичко, а сега и това?! Обърнах се към него, а единственото което той направи бе да ми се усмихне и леко да стисне ръката ми.Дори и без думи знаех какво искаше да ми каже.И въпреки това, оставах същисана и все още невярваща в случващото се, а от друга страна не исках да вярвам че се случва.Докато се озсъзная бяхме стигнали до рецепцията, оставих ключа на една от рецепционистките и излязохме от хотела.Слънцето продължаваше да гали така нежно кожата ми, а лекия полъх предизвестяваше за дъжд, дори и в въздуха се усещаше уханието му.
Закрачихме по някаква улица без да знам името й, просто се бях доверила на Найджъл иначе щях да се загубя, а с него това нямаше как да се случи.Вървяхме по широката улица, която скоро стана само за пешеходци, нито високите ми обувки бяха толкова добър избор за паветата, нито елегантната рокля която вятъра, постоянно се опитваше да я надигне.Малките магазинчета бяха красиви, много повече от колкото бях предполагала, а кафетата бяха пълни с французи които пиеха следобедния си чай с приятели и говореха на висок глас на френси.Нямах идея какво казват, но наистина ми беше интересно да видя друга част от света, просто за малко да се откъсна от еднообразното ежедневие.
Дори не обръщах внимание на Найджъл, а той явно нямаше нищо против, отвреме на време се обръщах към него, той се усмихваше в отговор и продължаваше да се заглежда по някоя от красавиците който минаваха покрай него.Е, МЪЖЕ..не можеш да ги спреш да гледат, стига да не пипат, а в неговия случай това беше малко възможно.Но за сега спрях да обръщам внимание на това, предпочитах да се любувам на Париж от колкото да се ядосвам за глупости.Сградите, ме завладяваха с своята архитектура, нищо че бяха стари все още бяха прекалено привлекателни за да отделиш поглед от тях, а хората просто те заглеждаха за момент, някой дори повече.
- Какво ще кажеш да вечеряме някъде?- гласът му ме стрестна и ме изтръгна от захласа ми.
- Ммм...щом искаш, нямам нищо против.-усмихнах се и се обърнах отново да разгледам.Но в този момент едно малко антикварно магазинче се изпречи пред погледа ми.Толкова красиво, а антиките който бяха изложени ме грабнаха в първия момент.Имаше и нещо друго което ме теглеше натам, нямах идея какво е но със сигурност исках да разбера.Спрях рязко и се обърнах към Найджъл.
- Искаш ли да влезеш с мен или ще ме изчакаш тук?
- От кога си падаш по антики?-гласът му бе изумително сериозен и подозрителен.
- От точно този момент, имаш ли проблем с това ? И не ми отговори на предния въпрос.
- Престани да се заяждаш.И да ще те изчакам тук.
След като го каза просто му обърнах гръб и се запътих към магазинчето.Вече започваше да ми къса нервите, от къде на къде ще ми държи сметка по какво си падам и по какво не?! Разтърсих глава за да се оттърва от досадните мисли и влязох в малкото помещение.Чувствах се странно не знаех защо, но определено всичко тук ме привличаше, токовете затракаха по дървения под и докато се осъзная обикалях измежду рафтовете с антики.Коя от коя по красиви, един малък медальон в формата книжга ме грабна веднага.Вдигнах го и го отворих а с малки букви вътре бе изписано “Сърцето ми е там където му е мястото- в ръцете ти.“ Звучеше красиво, а начина по който бе гравирано ми харесваше ужасно много.Затова реших да го купя тъкмо се обърнах и тръгнах към касата, но докато вървях разглеждах малкото медальонче което бе в ръцете ми, бе цялото сребърно и гравирирано с черни малки ивици на гърба, а когато го обърнах отпред видях красиво изписано “D”.Е , това наистина бе моят медальон, но в същия момент се блъснах в нещо и се строполих напода изпускайки го при падането.Натъртих си дупето и ръцете ме боляха ужасно много, но така ставаше когато не гледам на къде ходя.
- Извинявам се ужасно много,че така ви блъснах бях се разсеял.Добре ли сте?- чух мъжки глас и погледнах нагоре преди да осъзная какво виждат очите ми бях готова да стана и да го напсувам за дето е такава блейка, но се спрях.
- Аз...аз...няма...ъм..да...няма проблем, аз съм си виновна не гледам къде ходя.-едвам успях да измрънкам, но как можех иначе дори и първия път беше така бях притеснена и прекалено заслепена да говоря нормално.
- Хей, ти не си ли...
- Да, да, ревлата от снощи.-засмях се и понечих да се изправя когато той хвана ръката ми и ми помогна да стана.
- Случва се на всеки, но пък се радвам че не виждам красивите ти очи плувнали в сълзи.И наистина извинявай че така те блъснах, голям съм идиот.-каза и се почеса по главата, беше учудващо нервен не знам дали беше защото ме бе блъснал или защото ме виждаше отново.
- Не си идиот!Ужасно си мил даже, а и благодаря ти за снощи...доста ми помогна.Всъщност се надявах да те видя отново.-казах леко смутено и се изчервих.А и малко по-късно и той, което беше ужасно сладко отстрани, плюс че го бях накарала да се изчерви.Преди да успее да каже каквото и да е бръкнах в чантичката и извадих кърпичката която ми бе дал и му я подадох.
- Не, моля те вземи я.Задръж така ще имаш причина да се сещаш за мен.-усмихна се което накара краката ми да поддадат.Имах чувстото че ще се струполя на мига.
- Надявам се да имам повече причини да се сещам за теб....-млъкнах за момент.-Имах впредвид...да...няма значение. – Ама какви ги говорех ?! Но когато се засмя, си отдъхнах явно не изглеждах чак толкова глупаво.
- Аз съм Дуейн.Приятно ми е да се запозная с....?
- Ъъъ...Даяна и на мен също ми е приятно.-усмихнах се
- Е, държеше това...-когато ми размаха медальончето пред очите ми.
- Да, искам да го купя ако това е възможно.Впрочем къде е продавача, имаш ли идея?
- Стои точно пред теб.
- Оу...ти работиш тук?Това е страхотно!-измрънках.
- Да, магазина е на баща ми.Искам да патувам, но трябва да му помогна, та сега работя тук.Това е подарък малка компенсация за дето те бутнах така.-гласа му ме караше да се разтапям а усмивката му и цялото му излъчване просто бяха като наркотик от който не можех да се отделя.
- Не, моля те искам да го платя, не бива да ти става навик да ми подаряваш разни неща.-засмях се и посегнах да потърся портмонето си, но усетих ръката му която докосна кожата ми, а в следващия миг хвана ръката ми.Дигнах поглед към него и едва наистина не припаднах.
- Недей, просто го задръж.Не ме интересува дори да ми стане навик, за жена като теб бих и подарявал всичко което мога...така де...Ъммм...разбра ме.-ставаше още по нервен, но когато докоснах ръката му за да взема медальона се успокой, карайки ме да се усмихна.
- Благодаря ти наистина, ужасно си мил.Но трябва да ти се отплатя някак, съгласен ли си ?-докато говорех видях Найджъл който влезе през вратата.Супер сега и той ми трябваше, но не ме интересуваше особено, стига Дуейн да не си помисли нещо, нещо което имаше или вече не?! Или само аз знаех че го няма?!
- Ще побързаш ли резервирах ни маса в един ресторант.-каза Найджъл като се приближи, а когато погледна ръцете ни започна да се ядосва и това му личеше.
- Един момент, престани да ми даваш зор.-изрекох.
Дуейн гледаше ту него, ту мен и явно се опитваше да разбере какво става , или вече сам се досещаше, разбрах го щом пусна ръцете ми и се отдръпна.По дяволите!
- Изчакай ме навън!-казах грубо и ядосано, но за мое щастие Найджъл излезе видно ядосан от това което видя, а аз вбесена че провали всичко.
- Е, чакат те трябва да тръгваш.И още веднъж извинявай че те блъснах и глупавото ми държание и думите.- изглеждаше адски разочарован от това което виждя, но по дяволите не исках да се случи така.Отидох до малката витрина, която се очакваше да бъде касата и взех една от физитките извадих химикал от чантичката си и набързо написах на гърба й номера си заедно с името.Върнах се при него и му я подадох.
- Обади ми се по-късно вечерта, искам да ти се реванширам и моля те направи го.-усмихнах се стиснах медальона в ръката си.Без да се замислям го целунах съвсем леко по-бузата и тръгнах към вратата.
- Моля те не забравяй да ми се обадиш.-усмихнах се и излязох.
Найджъл седеше ядосан на улицата и почервенял, но аз..аз не трепвах за него.Не ме интересуваше, исках само Дуейн да се обади по-късно, а се притеснявах че няма да го направи.А ужасно много исках.
- Какво беше това по дяволите?-каза накрая.
- Кое по точно?-попитах го докато вървях надолу по улицата.
- Това...с този ...идиот...в магазина.-пелтечеше, а аз едва се сдържах да не се изсмея.
- Не, е идиот и престани!Писна ми от глупостите ти, сетил си се кога аз съществувам, когато сме накрая на света.Точно ти няма да ми държиш сметка, ясно ли ти е?-почти изкрещях видно вбесена.

*Надявам се и тази глава да ви хареса, ако е така споделете за да продължа с следващата част.

Илайджа Майкълсън1

Илайджа Майкълсън1
Победители
Победители
Браво, имаш моите адмирации, не успях да прочета всичко поради късния час, но си обещах, че ще го направя. Продължавай да твориш. :)

Бони Бенет

Бони Бенет
ВИП
ВИП
Леле наистина това, което пишеш е уникално. Просто не мога да намеря точната дума... БРАВО! Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 75911

Реджина Милс

Реджина Милс
Админ
Админ
Страхотно е! Браво! Поздравления. Чакам книга с твои разкази Erotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 787831

Addison.

Addison.
Админ
Админ
МОже да не се харесваме много с теб, но обичам да бъда честна.. пишеш невероятно завладяващо и красиво.. тъй като имам среден опит е това.. мога да ти кажа само едно голямо БРАВО !

Катерина Петрова

Катерина Петрова
ВИП
ВИП
Love In Paris
Part FiveErotic Stories by Катерина Петрова - Page 2 9-Dinner-in-Paris-with-Eiffel-view_webwk

- Не не ми е ясно! Знаех че съществуваш и много добре го знаеш, но продължаваш с глупостит.Е, дръж се като дете, щом така ти изнася.- едва не се сдържах да не го ударя.
- Държа се като дете, така ли?! А ти негоднико..Точно ти няма да ми държиш сметка за нищо от това което аз правя, толкова пъти си ме наранявал въпреки че знаеше, че съм влюбена в теб.И какво направи ти? Нищо до този момент в който не се намираме надалеч от вкъщи, държиш се мило, и ми казваш че сме само аз и ти..Е, познай мен това вече не ме радва, плюс че продължаваш да ме лъжеш най-нагло.А на всичкото отгоре не престана да заглеждаш всяка мацка която мине покрай теб, като толкова не ти харесвам....Еми ходи и си забий някоя нямам нужда от теб, преди имах сега не!- без да се осъзнавам се бях развикала насред път пътя и всички ни гледаха, а той седеше като ударен и имах чувството че ще експлодира след малко, но хич не ме интересуваше.
Той не ми бе нужен не изпитвах нуждата, да се събуждам до него, нито да бъда наранявана отново.Съвсем добре осъзнавах какво се бе случило, просто чувствата ми към Найджъл се бяха изпарили, имаше нов човек, нови чувства и честно казано ги харесвах повече от колкото тези който изпитвах към Найджъл.А сега това беше просто омраза към него самия, лъжите и всичко останало.Хората започнаха да се разотиват, защото и двамата мълчахме бяха решили че спектакъла е свършил.Но дали наистина беше така и аз самата не бях сигурна, просто очаквах от него някаква реакция, която бях сигурна че няма да ме вълнува особенно.
- Съжалявам че ти държах сметка, имаш право за всичко което каза, освен едно.Не искам никоя друга, освен теб.Може сега да съм се сетил да се държа както трябва, но поне го правя,нали?Е, какво ще кажеш да забравим за това и да отидем в ресторанта?-гласът му бе по-спокоен макар и изражението му да показваше съвсем друго нещо.
Но въпросът беше дали аз исках да отида в ресторанта или не.Просто да се прибера в хотела и да чакам до телефона да се обади Дуейн и да тая напразни надежди за нещо което нямаше да се случи или просто да се съглася с Найджъл.Но от друга страна можеше и да се случи въпреки сцената която видя, можеше да реши да се обади или аз просто се надявах да го направи.Но заслужаваше ли си да седя сама и да чакам до телефона?! Нещо в мен крещеше „Да, по дяволите!“ но знаех че не трябва да го правя, малко ме съмняваше наистина да се обади.
- Добре да вървим към ресторанта.-казах леко изнервено все още, но не се усмихнах, все още му бях ядосана.
Той не каза нищо повече, нито аз докато вървяхме към ресторанта.Все едно вървях сама и просто обмислях какво наистина правя.Не, трябваше да се съгласям да идваме в ресторанта, а просто да се върна в магазина, но така наистина щях да изглеждам жалка особено при сцената по-рано.Единственото което се надявах да направи е да ми се обади и да успея да му се реванширам, за видяното и за снощи.Сега нито сградите ме грабваха, нито самата аз им обръщах внимание.Затворих се в себе си опитвайки се да превъртя лентата назад, когато го видях отново.Всяко нещо ме караше сърцето ми да ускори ритъма си, очите му, усмивката, сладкия му глас.Всяко нещо се бе пропило до мозъка на костите ми, все още усещах ръката му върху моята, а аромата на парфюма му сякаш се носеше заедно с миризмата на дъжд.Настръхнах дори при мисълта да получа нещо повече от едно или две докосвания, вероятно тогава щях да си умра от инфаркт.
Не усетих колко време сме прекарали в мълчание или кога сме пристигнали пред ресторанта.Единственото нещо което ме накара да се усетя бе лекото стискане на ръката ми.Разбира се погрижи се да ме изкара от моя сладък свят попит с толкова хубави чувства.В замяна просто се усмихнах, нямах какво да му кажа, дори не знаех защо се съгласих да вечеряме заедно.
Наблюдавах го отстрани докато потвърждаваше резервацията ни, малко след това една дама ни поведе към вътрешността на ресторанта, беше красиво.Масите заливаха от блюда, а хората се хранеха с удоволствие и си говореха.Помислих че ще ни настанят в препълнения очевидно рестнорант, но дамата ни поведе, към едни стълби.Зяпнах Найджъл въпросително, а той просто ми се ухили, като хлапе.Нямах идея къде отиваме, но все пак ми бе много интересно да разбера.След като изкачихме стълбите, се озовахме на не много голяма тераса, вече се бе стъмнило, а една свещ блещукаше на масата, която бе подредена идеално.А за капак имаше и червена роза на едно от местата, поставена много леко върху една от сълфетките.Усмихнах се бегло и без да кажа каквото и да е се настаних.Той направи същото, поръча нещо на сервитьора, който нямах идея от къде се бе появил.Секунда по-късно останахме съвсем сами, а гледката към Айфеловата кула, ме теглеше и теглеше да не отклонявам поглед от нея.Чувах жужене, или нещо адски досадно, но не си направих труда да обърна внимание, но когато усетих докосване извърнах поглед към него.
- Извинявай, какво каза?-измрънках.
- Май изобщо не ме слушаш.Казах че не трябваше да се държа така, имам впредвид сцената на улицата.
- Да, нямаше никакво право да се държиш по този начин, не съм ти кукла, нито парцал с който можеш да правиш каквото си искаш и когато щракнеш с пръсти да ти се подчинява!- казах сериозно, без грам да се съобразявам че той се държеше мило, поне за сега.
- Все още ли смяташ че те мисля за моя кукла или парцал ?? Имайки впредвид колко добре се държа, не ти ли хрумва че просто те искам за себе си?-докато говореше ръцете му се свиха в юмруци, а сервитьора се върна с бутилка червено вино.Отвори го и наля и на двама ни.Взех чашата и изпих всичкото вино на екс, без да осъзнавам колко съм жадна.Навярно по-късно щях да съжалявам за това, но не ми пукаше.
- Да, все още смятам така! Колкото и добре да се държиш Найджъл, никога няма да промени факта какво си ми направил.-спрях за момент взех бутилката и допълних чашата след което отново я изпих на екс.Преди да посмее да каже каквото и да е му направих знак да замълчи.
- Та..какво казвах...Ааа, да. Не, не ми хрумва че ме искаш за себе си.Знаеш ли защо?! Не, естествено че не знаеш.Защото си егоцентрично копеле, което никога не ме е оценявало като жена.Винаги си си мислел че съм твоята играчка на повикване.И честно да си призная за момент наистина беше така, без да го осъзнавам.Наистина ми се искаше да ме виждаш като нещо повече, знаеше че щях да дам всичко абослютно всичко от себе си за да съм с теб и въпреки това, ти ме използваше както намериш за добре.А сега се държиш мило, когато...Когато нещо те застрашава, да ти отнеме това което никога не пожела да имаш.-усещах че почти се бях разкрещяла отново, но този път не толкова като жена, а по скоро като разярена пантера, бранеща себе си.
Единственото което исках в момента е да стана и да ударя Найджъл, за дето е такъв глупак, но имаше опастност да ми се подкосят краката, ако се опитам да стана, а през масата нямаше как да се получи.Виното вече започваше да се всмуква в сяка пора от тялото ми и да замъглява зрението ми, но не ми пукаше особено, тъй като все още казвах правилните неща.Изражението му беше каменно, не изразяваше нищо, освен ръцете който бе свил на масата.Не се опитах да го накарам да каже нищо, защото знаех че това беше истината и от това го е заболяло, просто исках да се наслаждавам на момента, за нещата който бях изрекла, който нямах смелост да изрека до сега.Без да се замислям взех бутилката с вино и напълних отново чашата само че този път до горе.Когато я оставих с кръвожаден поглед го погледнах, а единственото което правеше бе да ме следи с поглед.Взех чашата и отпих малка глъдка, след нея последва още една и още една, докато в чашата не остана и помен от червената течност.Наистина се чувствах добре, казах му точно това което исках, а знаех че самочувствието му е наранено, а аз...аз бях победителката в тази негова игра, за пръв път от ужасно много време.
Сервитьорчето се появи за да поиска поръчката, при което го отпратих, нямах апетит, нито щях да имам, ако останех на тази маса.Но разговора не беше приключил и това беше ясно.Тъкмо отново посегнах към бутилката когато, той реши да каже нещо.
- Прекаляваш с алкохола.Не знаех че си станала алкохоличка.-грубият тон никак не ми харесваше, но това ставаше от наранено его и самочувствие.
- Оу сега съм алкохоличка?Не забравяй че станах такава заради теб, единственото което помагаше когато исках да си при мен беше алкохола, така че той стана най-добрия ми приятел.И в момента ти казва да го духаш!-наглата и самодоволна усмивка се лепа на лицето ми, а неговото почервеня от яд.
- Не ти ли писна да ме изкарваш все мен виновен за всичко?- докато говореше отворих малката чантичка която носех и съзрях медальона извадих го и го сложих.Напомняше ми за Дуейн, а и беше прекрасен за антика.
- Ти си виновен глупако!Не съм аз тази която се криеше и си тръгваше, нали?
- Ах ти малка, долна, неблагодарна кучко!-изкрещя накрая.Без да се замисля станах от масата, не знаех колко ще издържа права, но адреналина преливаше в всяка част от тялото ми.Приближих се за него и докато се усетя юмрука ми срещна лицето му.Ударих го силно, а той за малко не падна от стола.Не знаех от къде извадих тази сила, но си заслужаваше.
- Аз съм кучка и то неблагодарна,така ли?! Слушай какво задник, ти си едно нищо, долно противно нищо и винаги ще си такъв! Това че не оценяваш хората си е твой проблем, ясно ли ти е?! Нито си Господ, нито си го хванал за шлифера, да ме наричаш неблагодарна кучка.Защото тази кучка беше там когато поискаше, нали?-докато крещях извадих от чантичката си портмонето и пари от него, и ги хвърлих в лицето му.
- Това, е за скъпата ти вечеря и за снощи и сама мога да си плащам сметките, идиот такъв! А впрочем не искам да те виждам, ходи си при боклуците, а аз...Аз може да съм сама, но по дяволите по-добре от колкото да съм с задник като теб!
Това бе последното нещо което изрекох взех бутилката с вино и слязох по стълбите по който се бяхме качили минах през ресторанта видно вбесена и излязох на улицата.Събух обувките си взех ги в ръка, надигнах бутилката и докато не остана нищо в нея не спрях да пия.Чувствах се превъзходно, от всичко казано, а шибаното копеле си го заслужаваше.Не знаех как щях да се върна в хотела сега, но все щях да намеря начин.Без да се замислям се затичах в посоката, от която бяхме дошли.
Не знаех какво правя, не знаех от къде идват тези сили, а виното заплашваше да излезе от там от къдете бе влязло, просто тичах.Докато тичах и се опитвах да фокусирам всичко наоколо, за капак заваля държ, силен и проливен.Едрите капки мокреха лицето ми, и всяка една част от тялото ми, но не ми пукаше знаех къде отивам.Надявах се да стигна там навреме.
Бях прекарала повече от час и нещо в този ресторант, пиейки и крещейки по идиот който не разбираше нищо.А мен ме теглеше друг човек, други чувства и знаех че съм на правилния път.Спрях когато вече нямаше улично осветление и се огледах, нямах идея къде съм, поне не виждах нищо, а дъжда продължаваше да се усилва.Докато се въртях забелязах витрина, на няколко крачки по нагоре, от мен.
Отдъхнах си когато видях че е антикварния магазин, беше затворил, но не ми пукаше трябваше да опитам.Отидох до вратата и почуках, веднъж, втори път...и така доста дълго време в което всеки удар ставаше все по ожесточен от предния.Не разбрах какво става докато някой не ме обърна рязко назад.Не виждах нищо, а дъжда ми пречеше прекалено много плюс виното което караше погледа ми да се замъглява.
- Защо за бога чукаш толкова силно? Подгизнала си, защо дойде?-не можех да сбъркам този глас за нищо на света.Знаех кой е и в момента това ме караше да се чувствам превъзходно.
- Аз...такова...ъмммм....ъъъъъъ...ох...-започнах да пелтеча не знаех какво да му кажа, как да му обясня че тичах до тук, само за да го видя отново?! Щях да изглеждам прекалено жалка, плюс че съм пияна!
- Какво има?-звучеше разтревожен.
- Това което видя, по-рано...Не е това което си мислиш че е ...Или поне не беше до преди малко...Аз...-замълчах.Наистина алкохола те караше да казваш неща който не трябва в доста неправилни моменти, въпреки че бяха истина.
- Видях това което трябваше да видя..Имаш си приятел разбирам, но не разбирам защо си тук?
- Тук съм...тук...съм ...заради теб!-казах едва-едва.
- Заради мен? Какво общо имам аз? И ме караш да се мокря заради теб така че моля те говори по-бързо.
Не знаех как да му го обясня точно в момента и беше по-добре да не го правя, защото щях да кажа неща който не трябваше, поне не още.Пуснах чантичката на земята, вече го виждах доста добре, което си бе идеално.Обхванах лицето му с ръце и го целунах.Това трябваше да направя още днес,ако онзи глупак не беше провалил всичко.
Не знаех дали ще отвърне на целувката, знаех че исках да го направя, но когато обви ръце около тялото ми, едва не се отдръпнах и не изкрещях от радост.За момент отделих устни от неговите,задъхана и ужасно радостна.
- Имаш много общо.И не нямам си приятел.-усмихнах се леко.
- Хммм....още по-добре за мен тогава.Ела с мен преди утре да се разболееш, по мокра си от мен.- преди да успея да кажа нещо усетих как ме пусна за момент а в следващия ме дигна във въздуха.
Не знаех къде отиваме, но докато вървеше не спрях да го целувам, а моментите в който отделяше устни от мойте, съвсем лекичко го целувах по врата, а свободната ми ръка намери ципа на суичъра и го смъкна толкова колкото да плъзна пръсти под него, и за моя голяма изненада, беше гол.


*Ето я и следващата част.Благодаря на всички за комплиментите, а Роуз колкото и да не се понасяме благодаря за честноста ти. :) Е, надявам се и тази да ви хареса. :)

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 2]

Иди на страница : Previous  1, 2

Най-големият Role Play Форум в България » Дискусии » Ти си свободен! » Свободна зона » Творчество » Erotic Stories by Катерина Петрова

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите