Старинният замък на Артур.

Артур започна да отговаря на въпросите ми с нескрит ентусиазъм и задоволство. Харесваше ми, че проявява такава страст в разказването на история. Може би трябваше да стане учител по история, макар че тятърът и литуратурата не му бяха чужди.
На първият ми въпрос отговори, че е намерил известно затруднение, но си е струвало. Той отново огледа зялата с радост.
След това сподели, че мечът Екскалибур сам по себе си е магически и нищо, дори времето, не може да му повлияе. Мечът е чакал появата на Артур много време и е в състояние да го направи отново. Самият ангел е забил уръжието в скалата и само той може да го извади от там. Той ми сподели, че ще го използва само в наложителни ситуации.
Артур ме погледна някак странно и след това ме попита дали не искам да го извадя. Или поне да се опитам. Изгледах го с изненада, и дори ми стана малко смешно. как щях да го извадя? Той шегуваше ли се? И разбира се отговорът беше, че е сериозен. Аз само стоях и местех погледа си от сериозното лице на Артур към Екскалибур и обратно.
През това време ангелът ми отговори и на другият въпрос - този за трона. Оказа се, че това не е неговият трон, а този на Утер Пендрагон, а тронът на Артур е бил разрушен заедно с Камелот. И сега нов въпрос изникна в главата ми.
- Момент. До колкото помня в историите се споменава, че Утер е баща на Артур... Ти познаваше ли Утер?
Докато чаках мъжът да ми разкаже повече, реших въпреки всичко да опитам да го извадя. Разбира се, опитите ми щяха да се неуспещи, но какво толкова. Приближих се до меча и поставих двете си ръце на дръжката. След това опитах да го издърпам, но нищо не стана. Сякаш беше част от скалата и никога не можеше да се помръдне. Засмях се на неуспеха си и се обърнах към Артур.
- помръдна се! - реших да се пошегувам. - Този път аз съм сериозна! - но не се сдържах и се засмях.
След това изчаках останалата част от историята за трона и отношението на Артур с Утер.

Артур ми обясни за Утер и до известна степен за прераждането си. Може би беше твърде нахално от моя страна, но по някаква причина исках да науча повече - за Артур преди да се прероди, преди да стане крал, дори и за времето, когато е бил крал. Но най-вече исках да науча повече за този Артур, който е с мен сега. Имах чувството, че го познавам и в същото време не зная нищо за него.
След "шегата ми" той се засмя и ме потупа по рамото, като каза че вече не се различавам по храброст от всички мъже, които са опитали да извадят меча. Усмихнах се мило и го ставих да продължи, защото той имаше да казва още нещо. Артур сподели, че е скрил Свещения Граал, но не може да ми го покаже.
- Свещеният Граал? Това означава ли, че легендите са истина? Че си носел Граала до край?
Артур беше предложил да тръгваме, ако съм приключила с огледа. Аз се съгласих като го последвах към следващата част от великолепния му замък, но все още очаквах отговор.