Пазете се добре преди да разтворите кориците на “Тъгата на сукубата”, защото Джорджина Кинкейд ще ви погълне!
За почитателите на Ришел Мийд не е никаква изненада с каква лекота книгата е способна да погълне вниманието и да го изсмуче до последна капка… или по-скоро, до последната страница, ако не искаме да объркаме книгата, с чаровната сукуба, в чийто живот потъваме измежду редовете на първата книга от поредицата за Джорджина Кинкейд.
С лек хумор и не до там невинни герои още от първата страница ни посреща едно четиво, изпълнено с премерена доза еротика, мистерия и горещи герои. Джорджина е красива, силна и борбена сукуба, която всъщност никак не харесва работата си. Да си дъщеря на Лилит може и да звучи добре в ушите на някои, но за Джорджина си е истински душевен ад. В пряк и преносен смисъл.
Тя не иска да краде душите на “добрите момчета”, но изглежда, че те са единствените, които я привличат и истински събуждат глада на жена, а не сукуба. Природата обаче има друго на ум и рано или късно тя започва да се нуждае от прегрешението, за да продължи да бъде тази, която така отчаяно иска да бъде. С верни и не по-малко интересни от нея самата приятели в първата книга от разказа за живота и, Джорджина се впуска в разкриването на мистерия, ключът към която, изглежда, е самата тя.
Когато всеки, с който сиатълската сукуба влезе в пререкание, започва да умира или бива изненадващо нападнат, много въпроси се повдигат в главата и. Съмнението започва да се прокрадва и когато странният дует, ангел и демон, отговарящи за реда в града, започват с опитите да скрият от нея и приятелите им какво наистина се случва там отвън.
Джорджина опитва да влезе в ролята на детектив и сама да разнищи случилото се, макар че всеки читател с повече прочетени криминални романи би видял пропуските, които личат в опитите и. Идва и логичният въпрос, защо същество, съществуващо от древността, не познава Библията? Тя все пак е преживяла Средновековието.
В света им, изглежда, по-нисшите безсмъртни наистина прекарват времето от вечността със затворени очи към много от създанията, бродещи отвън. Но Джорджина със сигурност получава точки за упоритостта си… е, получава и гнева на шефа си, но разумно ще оставим това настрана.
Мистериите са отвън и освен тях, там я чакат и всички мъже, заплетени в живота и. Джорджина ще се намери в лицето на изкушението не един път от началото на книгата. Понякога ще се поддава, понякога не и все пак, тя наистина има силата да открие любовта и да прозре през увлечението и сексът за развлечение в офиса. Дали обаче митът за Тетида и Пелей може да се окаже реалност в живота на Джорджина? Това остава да разберем в следващите книги от поредицата.
Разкъсана, объркана и влюбена, сиатълската сукуба е готова да ви заплени със своя изкусителен чар и свеж хумор, заобиколена от книги, страстни танци и създания, които нито Раят, нито Адът искат да приемат, пред нея остава изборът дали иска да бъде в системата, или против нея.
Така че не продавайте душата си. Джорджина с удоволствие ще изпие интереса ви в страниците на “Тъгата на скубата”.
За почитателите на Ришел Мийд не е никаква изненада с каква лекота книгата е способна да погълне вниманието и да го изсмуче до последна капка… или по-скоро, до последната страница, ако не искаме да объркаме книгата, с чаровната сукуба, в чийто живот потъваме измежду редовете на първата книга от поредицата за Джорджина Кинкейд.
С лек хумор и не до там невинни герои още от първата страница ни посреща едно четиво, изпълнено с премерена доза еротика, мистерия и горещи герои. Джорджина е красива, силна и борбена сукуба, която всъщност никак не харесва работата си. Да си дъщеря на Лилит може и да звучи добре в ушите на някои, но за Джорджина си е истински душевен ад. В пряк и преносен смисъл.
Тя не иска да краде душите на “добрите момчета”, но изглежда, че те са единствените, които я привличат и истински събуждат глада на жена, а не сукуба. Природата обаче има друго на ум и рано или късно тя започва да се нуждае от прегрешението, за да продължи да бъде тази, която така отчаяно иска да бъде. С верни и не по-малко интересни от нея самата приятели в първата книга от разказа за живота и, Джорджина се впуска в разкриването на мистерия, ключът към която, изглежда, е самата тя.
Когато всеки, с който сиатълската сукуба влезе в пререкание, започва да умира или бива изненадващо нападнат, много въпроси се повдигат в главата и. Съмнението започва да се прокрадва и когато странният дует, ангел и демон, отговарящи за реда в града, започват с опитите да скрият от нея и приятелите им какво наистина се случва там отвън.
Джорджина опитва да влезе в ролята на детектив и сама да разнищи случилото се, макар че всеки читател с повече прочетени криминални романи би видял пропуските, които личат в опитите и. Идва и логичният въпрос, защо същество, съществуващо от древността, не познава Библията? Тя все пак е преживяла Средновековието.
В света им, изглежда, по-нисшите безсмъртни наистина прекарват времето от вечността със затворени очи към много от създанията, бродещи отвън. Но Джорджина със сигурност получава точки за упоритостта си… е, получава и гнева на шефа си, но разумно ще оставим това настрана.
Мистериите са отвън и освен тях, там я чакат и всички мъже, заплетени в живота и. Джорджина ще се намери в лицето на изкушението не един път от началото на книгата. Понякога ще се поддава, понякога не и все пак, тя наистина има силата да открие любовта и да прозре през увлечението и сексът за развлечение в офиса. Дали обаче митът за Тетида и Пелей може да се окаже реалност в живота на Джорджина? Това остава да разберем в следващите книги от поредицата.
Разкъсана, объркана и влюбена, сиатълската сукуба е готова да ви заплени със своя изкусителен чар и свеж хумор, заобиколена от книги, страстни танци и създания, които нито Раят, нито Адът искат да приемат, пред нея остава изборът дали иска да бъде в системата, или против нея.
Така че не продавайте душата си. Джорджина с удоволствие ще изпие интереса ви в страниците на “Тъгата на скубата”.
Социални
Лични съобщения