И така, най после стигнах до една българска книга, която с нищо не отстъпва на чуждестранните.
Първо ще започна с това, как се сдобих с книгата. Аз за най голямо съжаление не я притежавам , а я взех от една библиотека. Първоначално казах на библиотекарката, че аз си падам по фентъзи и хорър и тя веднага асоциира тези книги с вампири и ми каза: „Ооо, ние имаме една толкова вампирска и страшна книга, че, направо като я видиш ще настръхнеш!” Тя донесе книгата „Кръв” и аз си казах наум, че таза жена със сигурност не я е чела, защото в нея няма никакви вампири.
А относно това, че корицата на книгата е страшна и червена като кръв, което е пряко свързано със сюжета и заглавието, библиотекарката се оказа права. Но корицата не бе единственото страшно нещо в книгата. В момента, в който я започнах наистина станах съпричастна на героите и ги обикнах. Дара наистина е много приятна. Малко странно, но и това я прави специална. Дарбата й е много интересна, но не бих искала да я притежавам. Главния герой, който се явяваше в сънищата на Дара и чието име, за съжаление, не успях да запомня, беше сладък. Но беше неприятно това, че той беше в кома и не можеше да дойде и да я спаси, когато тя имаше нужда. Надявам се, във втората книга той вече да има по голяма роля, защото ми липсваха романтични моменти.
Стигнах и до най-важната част – сюжета. Главната героиня е момиче с дарба и проклятие. Дарбата и е, че тя вижда в сънищата си „бъдещето” или по точно смъртта на хора в бъдещето. Е, не особено приятна дарба, но благодарение на ние тя спаси приятелите си, затова не е чак толкова зле. А относно проклятието – това са зелените й очи, които карат хората да се чувстват жалки и нищожни, а и понякога има страничния ефект да убиват. Не че се е стигало до убийство, просто до нараняване на мъжа, когото обича.
В съзнанието ми най ярко са се запечатали сънищата й в гората. Когато четях това беше вечер и родителите ми бяха извън града и мога да кажа, че не спах много спокойно. Не че съм страхливка! Аз обичам да чета страшни истории, но авторката наистина с думите си, успя да ме пренесе на онова място, където демона се спотайваше между дърветата, а Дара се бе вцепенила. Обичам и мразя тази част. Защото изпитвам и страх и някак си удоволствие от нея. Както и от филмите на ужасите.
Не съжалявам, че прочетох книгата. Дори се радвам, че имах възможност да го направя. Тъжна съм само, защото не я притежавам, но се надявам след известно време да си я купя и най после да запомня името на любимия на Дара :D .
Социални
Лични съобщения