Стигнах и до любимата ми поредица „Академия за вампири”. Обожавам тази книга и я препоръчвам на всеки, които обича да чете. Авторката пише до такъв пленяваш начин, че забравяш собствения си свят и се пренася в свръхестествения свят на вампирите.
Харесва ми, че по голямата част от поредицата е базирана на митове, а оставалото на въображението на авторската. Което е наистина голямо щом е успяла да сътвори тази моя така любима поредица.
В книгата се разказва за две приятелки, които бягат от академията, защото смятат, че биват преследвани. След време биват открити и върнати обратно в академията. Главната героиня Роуз бива изостанала с уроците, заради липсата й от академията и й се налага да взема допълнителни уроци при новия учител/пазител Дмитрий. Тя бива привлечена от него както и той към нея. Но тяхната любов е забранена поради много причини.
Освен това, Роуз има много други проблеми. Тя е задължена да пази най-добрата си приятелка Лиса, а тя не й помага особено в това начинание. Лиса тайно се среща с едно от най тайнствените и опасни момчета в цялата академия и отгоре на всичко изпада в депресия много често.
Към края на книгата се разкрива, че някои наистина е преследвал момичетата и този някой отвлича Лиса.
Книгата е наистина интересна, забавна, напрегната и я препоръчвам на всеки, особено на хората, които обичат фентъзи.
Втората книга беше на същото ниво като първата. Корицата беше невероятна, въпреки че си представям Лиса малко по различно.
А относно сюжета бях впечатлена. Още от първите страници на книгата се започна с голямо количество екшън. Стригои нападат къщата на известен пазител и убиват всички в нея. От тогава започват поредица от убийства на кралските семейства. Роуз осъзнава, че живота на най-добрата й приятелка отново е в опасност и се опитва да не я изпуска от поглед, но тя има и други проблеми.
Като за начало любовния й живот е пълна каша. Дмитрий – учителя й – и тя имаха един много горещ момент, които не можеше да й се избиеше от главата, а той изглеждаше влюбен в друга жена. Роуз бе решила да не се занимава с пазителя Беликов и обърна внимание на най-добрия си приятел Мейсън, който си падал по нея от много дълга време. Опитвайки се да забрави единия благодарение на другия тя не постига нищо.
Към края на книгата Роуз, Мейсън и още няколко човека направиха нещо наистина глупаво според мен. Те решиха сами да се изправят срещу стригоите, като разбират тяхното местонахождение. Като се има напредвид, че там е тяхното леговище и , че не се знае колко на брои са, това според мен беше един наистина глупав ход.
В края на книгата един от героите загуби живота си, друг бе награден с мълнии, а трети призна любовта си… е поне от част, този третия никога не успява да изрази чувствата си изцяло.
Обичам книгата колкото втората и много се надявам скоро да се опарича и да си купя следващата. А тези, които имат възможност да си я позволят да не се колебаят. Поредицата наистина може да накара читателя да загуби желанието си за сън!