Като гледам, повечето от вас пишат за вижданията си, за света около тях, други пък за ежедневните си преживявания... Аз май ще съм от втория тип ;дд
Понеже в момента яко ме пере кика и не мога да мисля с пълния капацитет на мозъчните ми клетки... Ще напиша моите виждания за някои хора и случилото ми се днес.
Отивам аз на даскало и бившия ми веднага ме хвана за ръката и ми показа таблото в коридора, на което има няколко мои снимки от екскурзии и на една от тях ми е нарисувал мустак... Тъпанар! И ми се подиграва тоя бритончу... Естествено взех си химикалката и си задрасках лицето ;дд Имаше ме и на друга снимка, но за щастие съм си закрила лицето с ръка и самата снимка не е драскана Нещо не мога да я намеря в сайта на училището ама карай Даже е по-добре.
Таа... В голямото ни викаха в Актовата зала, там да гледаме за Левски и като свърши бившия почна да се закача с мен, да ме роши и т.н. Направо щях да го убия! Май под косата на Рапунцел няма и една действаща мозъчна клетка
Последните 2 часа имахме Литература. Ебаси откачения клас! Три момичета се рошат и както си бяха вързали косите на кок... Баба ви Яга, ряпа да яде! Пред тях нейната коса е изгладена до последното косъмче Други четири се опитват да литнат ;д На един метър от тях пък момчетата се дуелират с показалките... Още две момичета са седнали една в друга и се лашкат... А останалите (в което число съм и аз) Им се хилим на простотиите.
След даскало отивам в банката и кво да видя? Опашката от чакащи стига чак до Китай! Окей, почаках малко. После имах уговорка за кафе. С едно момиче, чакахме господинчото половин час да се наконти и да благоволи да дойде. Както й да е... Влизаме в кафенето, всичко окей. Гаври туй-унуй лиготии и всякви други простотии. Преди да тръгна се обадих на един шофьор на такси, който по принцип ме кара на даскало и ме връща после до нас (Аз съм специална бе! ) И моля ви се, вика ми "Не мога да дойда сега, в Шипка съм" Добре де, щом маршрута му е Крън-Енина-Казанлък какво прави в Шипка в работно време?! Няма значение, помръзнах си 15 минути на спирката, докато дойде автобуса и се прибирам. На една пресечка от нас, заварения ми брат завива по тоя лед с колата и въобще не му дреме, че ще ме сгази. И като гледам как задницата поднася на завоите си викам на акъла "Дано се блъснеш някъде!". Сега ще кажете "Недей така той ти е брат, макар и заварен, а не биологичен" Еми майна, това говедо (дори няма дума с която да го опиша, колко е зле това подобие на човек ) ме дразни от много време. Прави се на големия боз и ако не стане на неговата посяга... Така, че не ми говорете за морални ценности и тем подобни. Щом се отнася до него с удоволствие както се вика - ще му танцувам на гроба.
Еее... това е за сега =) Сигурно скоро пак ще пиша.