В час по български засегнахме темата "Има ли непоправими хора?" /във връзка с произведението на Вапцаров "Песен за човека"/
Чуха се доста, различни мнения и останах объркана. Защото този въпрос засяга доста важни други теми. Добро и злото. Можем ли да ги разграничим? А грехът и просветлението?Ин и Ян. Черно и бяло. Живот и смърт.
Доброто е многостранно, всеки го разбира по свой си начин, всеки има различна ценностна система и морали, на които се подчинява. Ами злото?
Светът е устроен така, че доброто винаги съпътства злото и обратно. Репликата "Всяко зло за добро" не е случайна. Когато сгрешиш лош човек ли си? Истината е, че във всеки от нас живее злото. Но трябва да се научиш да го контролираш, да не се поддаваш на първичните си изблици. А ако се поддадеш? И сгрешиш?
Няма непоправими неща. Нито непоправими хора. Важното е да осъзнаеш цената на постъпката си и да успееш да стигнеш до правилният път, да поемеш наказанието си и да не се залъгваш с глупави оправдания. Малцина биха го сторили. Всъщност, малцина биха успели. Живеем в такава държава, където законите се тъпчат, всеки прави каквото си иска, убиват собствените си братя и родители и това остава безнаказано. Всеки си казва "Щом може да го направи той, значи мога и аз"
Думи на един мой съученик: "Ако реша днес, в 21 век да ограбя банка ще успея. Ще ги обера до шушка без да ми мигне окото. Защото така е в страната ни. Кое ще ме спре? Корумпираната полиция ли? Или смахнатати закони?...."
Мога да обсъждам тази тема с часове..та ако пак попадна в такова настроение, очаквайте продължение.
Чуха се доста, различни мнения и останах объркана. Защото този въпрос засяга доста важни други теми. Добро и злото. Можем ли да ги разграничим? А грехът и просветлението?Ин и Ян. Черно и бяло. Живот и смърт.
Доброто е многостранно, всеки го разбира по свой си начин, всеки има различна ценностна система и морали, на които се подчинява. Ами злото?
Светът е устроен така, че доброто винаги съпътства злото и обратно. Репликата "Всяко зло за добро" не е случайна. Когато сгрешиш лош човек ли си? Истината е, че във всеки от нас живее злото. Но трябва да се научиш да го контролираш, да не се поддаваш на първичните си изблици. А ако се поддадеш? И сгрешиш?
Няма непоправими неща. Нито непоправими хора. Важното е да осъзнаеш цената на постъпката си и да успееш да стигнеш до правилният път, да поемеш наказанието си и да не се залъгваш с глупави оправдания. Малцина биха го сторили. Всъщност, малцина биха успели. Живеем в такава държава, където законите се тъпчат, всеки прави каквото си иска, убиват собствените си братя и родители и това остава безнаказано. Всеки си казва "Щом може да го направи той, значи мога и аз"
Думи на един мой съученик: "Ако реша днес, в 21 век да ограбя банка ще успея. Ще ги обера до шушка без да ми мигне окото. Защото така е в страната ни. Кое ще ме спре? Корумпираната полиция ли? Или смахнатати закони?...."
Мога да обсъждам тази тема с часове..та ако пак попадна в такова настроение, очаквайте продължение.
Социални
Лични съобщения
No Comment.