Не мислех ,че някога ще пиша тук,но след 00:00 ме избива на едни мисли... (:
Та,моята дилема е...Какви стават децата на разделените и лошите родители? Престъпници? По-добри хора? А всъщност има ли лоши родители?
Вярно,децата подражават на родителите си,но ако осъзнаят,че те не правят нещо добро ,биха ли искали да бъдат като тях? Може би ще се стремят да са по-добри. Да не допускат същите грешки. Може би ще прекалят в старанието си. Няма ли провала на родителите им да ги мотивира да постигнат нещо в живота си? Много успели личности са имали лошо детство и "невежи" (така да ги наречем) родители.Въпреки това,те са намерили своя път.
От друга страна,няма ли "невежестта" на родителите им да ги подтикне към лоши постъпки? Всъщност,какво е"лошо"? Няма лоши неща. Има неща,които не са добри. Да кажем,че едно дете е тормозено в дома му. Точно където човек трябва да се чувства най-сигурен. Това няма ли да му се отрази? Нима няма да стане престъпник? Нима няма да си каже "Защо да постъпвам правилно,след като родителите ми не са?!"
Какво е лош родител..Едва ли има такъв. Може би има родители,които не знаят как да се държат с децата си.Дали е лошо да си прекалено взискателен към детето си?Когато изискваш прекалено много от детето си,отношенията дете-родител не се основават на уважение,а на страх от доминиращата личност. А може би е лошо,когато му прощаваш и му даваш всичко? Така детето няма ли да стане прекалено разглезено? Не мислите ли,че е най-страшно,когато родителят не обръща никакво внимание на детето си?! Много е трудно да стоиш между границите на добрия и лошия родител.
Според мен,всеки става такъв,какъвто иска.Ако не искаш да станеш престъпник-няма да си. Ако искаш да намериш начин-намираш го. Всичко се гради в желанието.
Най-важното е човек никога да не спира да вярва в собствените си възможности.
Та,моята дилема е...Какви стават децата на разделените и лошите родители? Престъпници? По-добри хора? А всъщност има ли лоши родители?
Вярно,децата подражават на родителите си,но ако осъзнаят,че те не правят нещо добро ,биха ли искали да бъдат като тях? Може би ще се стремят да са по-добри. Да не допускат същите грешки. Може би ще прекалят в старанието си. Няма ли провала на родителите им да ги мотивира да постигнат нещо в живота си? Много успели личности са имали лошо детство и "невежи" (така да ги наречем) родители.Въпреки това,те са намерили своя път.
От друга страна,няма ли "невежестта" на родителите им да ги подтикне към лоши постъпки? Всъщност,какво е"лошо"? Няма лоши неща. Има неща,които не са добри. Да кажем,че едно дете е тормозено в дома му. Точно където човек трябва да се чувства най-сигурен. Това няма ли да му се отрази? Нима няма да стане престъпник? Нима няма да си каже "Защо да постъпвам правилно,след като родителите ми не са?!"
Какво е лош родител..Едва ли има такъв. Може би има родители,които не знаят как да се държат с децата си.Дали е лошо да си прекалено взискателен към детето си?Когато изискваш прекалено много от детето си,отношенията дете-родител не се основават на уважение,а на страх от доминиращата личност. А може би е лошо,когато му прощаваш и му даваш всичко? Така детето няма ли да стане прекалено разглезено? Не мислите ли,че е най-страшно,когато родителят не обръща никакво внимание на детето си?! Много е трудно да стоиш между границите на добрия и лошия родител.
Според мен,всеки става такъв,какъвто иска.Ако не искаш да станеш престъпник-няма да си. Ако искаш да намериш начин-намираш го. Всичко се гради в желанието.
Най-важното е човек никога да не спира да вярва в собствените си възможности.
Последната промяна е направена от Анабел на 30/10/2012, 20:27; мнението е било променяно общо 1 път
Социални
Лични съобщения