Нещо като дневник трябва да е

Не съм писала от толкова отдавна,че чак се чудя как издържах толкова време да не напиша нещо.Може би защото през последните няколко месеца ми се случиха доста неща.Няма да пиша нито дати нито "Скъпо дневниче!".Просто ще пиша.Тъй като това нещо като дневник дето ще го водя ще бъде публичен би следвало да запозная читателя с малко предиистория иначе няма да е интересно.Значи,може да се каже,че съм имала нормален живот поне докато не завърших колежа и се наложи да се озъртам за университет.Леля ми при която живеех от както се помня се стараеше да търси за мен най-добрият университет и не само това.Помагаше ми във всичко,все пак тя се е грижила за мен след като майка ми е починала след моето раждане.Аз бях и все още съм труден характер и с някои неща трудно се примирявам.Както това,че баща ми е изчезнал и никога не се поинтересува за това как съм и как живея?Даже вече не се интересувам,не го и търся,след като той не ни е потърсил с майка ми защо аз да го търся.Няма смисъл.И така аз си живеех безгрижно до една прекрасна пролетна вечер след като се връщах от излизане с приятели.Прибирайки се заварих в холът ни двама непознати.Единият беше възрастен и беше седнал до леля ми,а другият по-младият стоеше до прозореца и гледаше някакси безралично.Щом влязох те млъкнаха и ме погледнаха.Аз останах учудена,защото за първи път в нас идваха такива странни на вид хора.Докато попитам какво става онзи възрастният стана и застана срещу мен и взе да ми говори някакви несвързани неща,неща дето до сега не бях чувала.Да кажем на кратко взе да ми разправя шантавата история как аз съм била необикновенна и че е дошло време да се вземе решение относно моята сигурност.За момент си помислих,че са от някаква секта или нещо подобно.Онзи младичкият даже не помръдваше само си стоеше и зяпаше..Дразнеше ме някакси,може би защото мразя безучастните хора.Накратко ми обясни старият човек,че аз съм плод на любов между земна жена и паднал ангел.Направо се побърках,защото до този момент аз изобщо не вярвах в подобни щуротии.Наговори ми ги едни такива странни неща,че чак страх ме хвана.Леля само седеше и мълчеше.После ми се обясни,че трябвало да тръгна с тях,за да съм била в безопастност тъй като вампирите искали да ме присъдинят към тях,за да добият по голяма мощ.Според стареца нефилимите са създали вампирите и само те може ли да ги унищожат или да ги направят по мощни.Тия истории вампирите вече ми дойдоха в повече и мислех да ги изгоня тези откачалки.Незнам как са ме убедили дълго е за разправяне,но след като си поговорих и с леля ми Нати реших да замина,но само и ако тя дойде с мен.Така се озовах след два дни път някъде в дълбините на Трансилвания в стар замък който също така и представляваше нещо като университет в който се изучаваха разни мистерии и свръхестествени неща.Направо като Хари Потър се почувствах.По-късно разбрах името на старият казваше се Наутилиус и беше демон както и младият Ейдриън.В замъка имаше и други странни същества освен демони,имаше и няколко вещици и наги.До тогава незнаех,какво е наги,но последвиствие разбрах,защото се наложи да ме обучат след като ще трябва да се предпазвам от вампирите.Наги представляваха получовек-полузмия защитник по-скоро закрилник.Всеки който е чел малко или много за Буда ще види,че и Буда го е пазила Наги.В случея Бен си беше обикновенно момче,но се трансформираше в огромна кобра.Не ме питайте как свикнах,защото имах неописуем страх от змии,само че той беше необикновен.От първите дни се сприятелих с него и до сега ми е най-близкият човек.Ще ви покажа негова снимка

Просто сме неразделни,а той после в последствие прие някакси ролята на защитник.
Сега да ви разкажа за моят най-голям дразнител тук.Казва се Ейдриън и страшно досаден.Ние потчи не си говорим.Налага се да ме обучава по защитни изкуства,по скоро да се науча как да се отбранявам.Няма да го описвам направо снимка ще ви покажа


Ето това представлява той.Дори не ми се коментира нашите отношения,всъщност ние нямаме отношения.Просто се налага да се засичаме няма как замъка не е чак толкова голям.Първите месеци ми беше много трудно да свикна трябва някой ден да си разкажа по на дълго за това.Сега вече свикнах и не е чак толкова лошо.Ще ви разкажа,ако имате желание по на дълго всичко :) стига да ви харесва моята история,която все още не е така започнала пък и имам нужда да я разкажа на някой.

Направо незнам,много кофти започнах в този град.Запознах се с един тип,няма да коментирам,но той бързо се отказа,което само подтвърждава ,че само е искал да се възползва от мен.Докато съм в този град няма да се забърквам с никой.Неискам да си навличам неприятности.По-добре сама,отколкото зле придружена.Както и да е не искам да засягам никой тук,нито пък да си навличам неприятности...Малко съм ядосана на себе си,че позволих някои неща да се случа.Така ми се прииска да се обадя на Бен да го чуя,липсваше ми но трябваше да се удържа.Не трябва да знае къде съм..Не..Отивам да работя,преди да съм му се обадила.