Приключих с вечерята си, а това включваше да убия поне един за да се нахраня, както подобава.Когато реших да се разходя из тъмните и тесни улички на Лондон.Ако не бях вампир, нямаше и да си помисля да изляза от вкъщи, но бях, така че реших да се разходя.
Годината бе трудна или може би не толкова колкото си въобразявах, но това да не знаеш къде е сестра ти и онзи мерзавец който те бе превърнал да е все още жив правеше живота ми, по-ужасен от колкото е наистина.
Малките ситни крачки който правех докато мислех ме отведоха до още по тясна улица.Нямаше фенери или дори лампи който да осветяват наоколо.Заобикаляше ме пълен мрак и бетон, нещо обичайно за лондонските улици.
В този ред на мисли тъкмо реших да се отправя към най-близката кръчма, която се намираше на поне километър от тази улица.Изведнъж някой ме дръпна в един от процепите между сградите.Отначало не можах да реагирам, но в следващия миг се отскубнах от ръцете на вампира пред мен.Нямах идея дали е жена или мъж, но не ме интересуваше особено.
-Какво си мислиш че правиш?-повиших леко тон, но бях напълно сериозна.
Годината бе трудна или може би не толкова колкото си въобразявах, но това да не знаеш къде е сестра ти и онзи мерзавец който те бе превърнал да е все още жив правеше живота ми, по-ужасен от колкото е наистина.
Малките ситни крачки който правех докато мислех ме отведоха до още по тясна улица.Нямаше фенери или дори лампи който да осветяват наоколо.Заобикаляше ме пълен мрак и бетон, нещо обичайно за лондонските улици.
В този ред на мисли тъкмо реших да се отправя към най-близката кръчма, която се намираше на поне километър от тази улица.Изведнъж някой ме дръпна в един от процепите между сградите.Отначало не можах да реагирам, но в следващия миг се отскубнах от ръцете на вампира пред мен.Нямах идея дали е жена или мъж, но не ме интересуваше особено.
-Какво си мислиш че правиш?-повиших леко тон, но бях напълно сериозна.
Социални
Лични съобщения