Блогът на Ани

Съгласна съм с всичко казано от теб, само това не ми хареса "на човек над 16 години, който е видял и преживял нещо , а не на деца , които не могат сами да си избършат сополите" докато не станеш на 18 си дете, така е прието и така е редно да е. До 18 години ти реално не можеш да преценяваш кое е добре и кое не за теб. Иначе си е така, щом 7 годишни деца ходят и те бутат и псуват по улиците.. какво е това?! ...

Не съм съгласна , над 16 имаш възможност да се ожениш, над 16 , ако докажеш доход и си дееспособен можеш да се еманципираш (т.е. да не зависиш от родителите си и те да не упражняват контрол върху теб), над 16 вече дори можеш да шофираш, стига до теб да има някой пълнолетен с книжка,над 16 си НЕпълнолетен и би трябвало зряло да разграничаваш вече , какво е добре и не е , какво искаш и можеш да постигнеш и към какво се стремиш .

Голяма част от казаното е истина, но не съм съгласна че всичко зависи само и единствено от средата, родителите и възпитанието на едно дете.
Ще дам пример със себе си.Аз съм под 16 и все пак се имам за много по интелигентна и здраво мислеща от половината ми познати.Годините нямат много голямо значение, защото не те изграждат човека и характера му.Да, аз влизам в графата нахакани тинейджъри мислещи си че могат всичко, но аз също така влизам и в графата на тези които могат всичко.да вярно, може би е малко пресилено да говоря така, но аз съм повече от убедена че имам бъдеще и това бъдеще зависи само от мен.Нито родителите ми, нито средата, нито годините са ме направили това което съм.Вярно, аз съм още дете, но аз също така съм дете което е много повече възрастен от доста хорица, наричащи се каки и батковци...Това че имаш определени години и опит не те прави човек....това което те прави човек си самият ти.Защото ако наистина искаш да станеш нещо, нито мама, нито тати, нито пък годинките ще ти помогнат....Всичко зависи само и единствено от теб самия.И причината всички деца като мен, да знам и аз съм дете..., да се държат така не е заради родителите си, а заради това че не искат да се отделят от стадото овце, наричащо себе си тълпа...Родителите не трябва да поемат цялата вина, макар че те до известна степен са хората които трябва да покажат че собственото мнение е нещо важно и да не бъдеш от тълпата е трудно, но си заслужава.Според мен трябва да се разделят по равно отговорностите за изграждането на характера на децата, като и самите те и родителите им поемат еднаква вина.

Съгласна съм с Джулиет Фокс и не толкова с Джесика Уд.
Да има деца, които се развиват по-бързо от други, но опитът през годините също е важен! Джес ти си още малка и не си видяла много от живота, дори и да си мислиш точно обратното. Аз също не съм. Скоро ставам на 17 и имам много да уча за света около мен. Нещата който сега ти изглеждат едни след година-две ще ги гледаш под много по-различен ъгъл. Ще се влюбиш, ще се промениш, ще се развиеш нови знания и т.н. Не съм съгласна още и с "И причината всички деца като мен, да знам и аз съм дете..., да се държат така не е заради родителите си, а заради това че не искат да се отделят от стадото овце, наричащо себе си тълпа..." Не бива да подценяваш родителските грижи и възпитанието. То е от най-голямо значение. Ще дам за пример заварения ми брат. Той е 86 набор, а е (извинете ме за израза) най-голямото говедо което познавам! Пастрока ми е прекалено добър с него. Угажда му за всеки каприз и той вече е свикнал да получава каквото си иска. Ако не стане на неговото започва да се звери и налита на бой. Срам ме е да го кажа, но до преди 2 месеца се разхождах ЦЯЛАТА в синини заради неговите капризи. Не можех дори да спя на една страна, всичко ме болеше... и да ви кажа ли защо? Той постоянно махаше антената на рутера и се налагаше почти всеки ден да я слагам обратно, за да имам интернет на лаптопа. Поредния път когато я върнах на мястото й пак нямах интернет. Разглобих рутера и видях, че нишката за антената е скъсана от многото махане и слагане на антената. Следователно няма никаква полза от него, затова си прекарах самостоятелен интернет и в момента дори съм на кабел. Нарочно си взех рутера (той е мой не негов), а без него той няма да има интернет освен ако не си смени IP адреса за което се плаща. Аа.. забравих да спомена, че преди това имахме сделка, аз плащам интернета един месец, на следващия той и така се редуваме. Само, че последните 4-5 месеца го плащах само аз и естествено пастрока ми, защото на господинчото не му се давало пари, а може да го ползва нали? =.= Един ден се прибират от училище и той веднага започва да ме дърпа, защо не съм била измила чиниите (аз ги бях измила преди да тръгна, но той като се е прибрал и е сложил неговите в мивката), а същност съм сигурна, че беше заради рутера и интернета. ;) Преби ме, както казах цялата бях в синини и не можех да спя спокойно... Сега компютърът им е изключен изцяло познайте защо. На всичкото отгоре преди няколко дена нахлува в стаята ми и с цялата си нахалност ми вика "махай се от тука" чичо беше с него и затова се преместих. На пук му викам "Ти нямаш ли си компютър" а той с всичката си наглост ми отговаря "Заради твоите цигански номера нямам" е кажете ми кой е лошия в случея?? За капак на всичко му казах да не затваря страницата и той естествено ми се сопна и я затвори. =.= Вече е на 25 а още живее с родителите си. Е как няма, като има кой да му готви, чисти и да му пере насраните гащи защо да се маха? Сигурна съм, че ако по някакво чудо се премести с приятелката си, да живеят само двамата ще я спуква от бой хайде не всеки ден, но поне през ден-два, понеже я виждам каква е глезла и мързелана като него. Така, че родителското внимание и възпитание е най-важно. Ако имаш достатъчно добро възпитание и говориш с родителите си за дадени проблеми, па дори и за това как е минал деня ти и те те изслушват, можеш да си направиш истинска сметка за живота. Да, в редки случеи има деца който са били малтретирани от родителите си, но виждат грешките им и след години се държат точно обратно към своите деца. Изслушват ги, помагат им и т.н. но с мярка. Ако имаш умението да преценяваш, до колко да глезиш детето си то със сигурност няма да стане като заварения ми брат. Света около нас също има своята дума, но с важна родителска упора всичко може да е наред. Да, всеки прави грешни особено в тийн-годините, но ако си знаем границите и можем да различим правилно от грешно, всичко се оправя.

И аз съм съгласна с всички. Също така искам да отбележа,че контрола от родителите е най-важен. Познавам хора,където у тях са пълни ангелчета,а като излезят..Не ми се говори.
Сега,по-малките взимат пример от нас. Е,кажете ми,как да стане човек,като за пример са момчетата,които си носят гащите до земята или момичетата,които се снимат без блузи,изпъкнали устни(а.к.а дък фейс) и т.н
Много ми е мъчно,само като ги гледам. Не съм голяма,но осъзнавам какво е правилно и какво не.
Имам приятелки(15-16г),които излизат с по 34,28 годишни мъже. Всичко зависи от възпитанието. В училище се разправят на учителите,постоянно чувам реплики като "Ама т`ва за кога ще ни трябва?!" и т.н
Не искам да повдигам тема за това как се обличат и как се държатс другите около тях. Как по-малките деца да станат хора,като за пример взимат днешните тийнове.
Плюс това,застояване пред телевизор,компютър и т.н за тях е по-приятно отколкото да излезят навън да играят.
Направо съм възмутена от сегашното държание на днешните деца. Мога да ви дам и друг пример с възпитанието: Явно не само аз съм попаднала на лош доведен брат. В моя случай той е на 8 години и когато не стане на неговата,той ляга на пода и не помръдва. Може да стои така с часове. Е,кажете ми,ако не му бяха давали всичко и го бяха лишавали от някой работи,щеше ли да е така?

Съгласен съм с абсолютно всички. Аз примерно имам сестра на 4 години , и въпреки че се старая да не го показвам , се притеснявам в какво ще се "превърне" когато порасне още малко. Попринцип не мога да кажа кой знае колко , поради простата причина че всичко което бих казал е изказано от вас. Аз също не съм кой знае колко голям , и все пак като малък имах хубаво детство. Всеки ден бях навън и играех. И това което Анабел спомена , за телевизията и компютрите и затова че те са основен интерес днес е напълно вярно. Аз си изпатих от това че вместо да излизам се застоявах пред компютъра и мързелувах. Но тогава ми се струваше правилно. А сега не.
И така де , надявам се че майка ми ще се справи със сестра ми. Въпреки че по всички вероятности аз ще съм класическият батко който ще убива кефа на сестра си и ще я порти... едва ли ще имам друг избор. Искам да кажа , че ще се помъча да я държа в чат пат добрия път. Не че аз съм света вода ненапита , точно обратното. Но все пак мисля че майка ми се справи с отглеждането ми добре. Затова ще се постарая малката ми сестра да стои далеч от неприятностите въпреки че никога не се знае. Може да започне да прави на инат , да се крие. Но за това ще мисля когато му дойде времето. Сега просто ще отбележа че от година на година нещата стават по-зле. И трябва да отбележа че не е само от липсата на възпитание при децата. При тях липсва и страх. Обяснете ми как някакви 3-то класници ще минават покрай мен и ще ме псуват. Първо тежа 2-пъти повече. Второ съм поне 3 глави по висок. Погледнато реално ако поискам мога да ги спукам от бой. Но тях не ги е страх. Когато аз бях малък никога не съм си и помислял да напсувам по-голям. Не само страх , но имах и някъкво елементарно уважение. При днешната младеж то ЛИПСВА. Буквално го няма. Хаха като се замисля сега да им се връща на възрастните с големите усти. А казваха че ние сме лошите.

П.П: не с всички ... това че си на 18 не определя нищо. Имам приятел на 16 който мисли по разумно от много 30-40 годишни. При някои хора детският акъл си остава , ако ще и да са на 60. Пълнолетието може да настъпи относно тялото , но не и относно разума и възгледите.