4.04.2011г.
Аман от нещастници ! От мъже, които потъпкват жените, за да си чешат егото. Момчета, там ли сте ? Да, за вас става въпрос. За вас, жалки негодници, глупаци и изневерници. А как се реагира на изневяра, когато си страричен наблюдател ? Редно ли е да се бъркаш в личните взаимоотношения ? Ето пример :
Преди 2-3 дни излязох с едно момче.Страхотен човек. Разхождахме се, смяхме се, пихме кафе ... Денят бе прекрасен. На връщане реших да се прибера с метрото. Застанах на станцията, чакайки влака си, когато изведнъж пред мен се появи интересна гледка : Един симпатяга, който до миналата година учеше в моето училище вървеше с някакво момиче. Доста невзрачна, в сравнение с прекрасната му приятелка. Помислих си "Е,може би са просто приятели" и не само си го мислех - сигурна бях. Той е един такъв голям, внушителен, всяващ респект у хората.Чаровник е, да, но лицето му излъчва и едно такова вродено добродушие и чистота, нищо че прилича на голям мечо. А приятелката му, о, тя е невероятна.Висока, слаба, с прекрасни черти.Толкова е грациозна, досущ като котка ... Не ми бе и минало през ума, че той ще я замени за някакво невзрачно момиче ... и точно в този момент метрото ми дойде.Изправих се и тръгнах да се качвам във вагона, когато видях как момчето Х. целуна момичето У. Озадачи ме тази целувка, но реших че явно е скъсал с прекрасната си приятелка. Признавам, падам си малко клюкарка, та като се прибрах влязох в една социална мрежа, за да проверя дали наистина са скъсали. Е, не бяха. Не само, че бяха все още обвързани, но и на профилите и на двамата се мъдреха общи снимки.Стените им бяха задръстени от съобщения и романтични песни ... изглеждаха перфектни.Ала не бяха. Толкова мъчно ми стана... Не само за момичето, но и за наивността и лъжливата представа за действителността, която имаме ние хората. Обаче аз съм никоя в тяхната връзка. Не съм приятел на нито един от двамата, ние сме просто познати.Нищо не направих,нищо няма и да направя, ала не съм на сто процента убедена, че това е правилната постъпка ...
Втори пример - Снощи си говорех с една приятелка.Доста близка.Бих казала една от най-близките ми приятелки.Тя ми се оплака, че с приятеля й почти не се виждат, а той постоянно излизал с някакво друго момиче. Добри приятели били. А въпросното момиче не понася приятелката ми. Явно си падаше по момчето.Нека го наречем Иван. Въпросният Иван се задявал с въпросната си приятелка, а тя най-безцеремонно обиждаше гаджето му с епитети, присъщи по-скоро на нея. Накрая безценният Иванчо си показа рогцата и скъса с приятелката ми. Обяснил й, че никога не я е харесвал и че чрез нея "замазвал" чувствата си. Е, не издържах.Кипна ми и му написах едно дълго и предълго съобщение.Там излях всичко, което мисля за него, а глупакът дори не схвана.Такива като него разбират само от обиди и ругатни. Да, и този път не беше моя работа, но близка приятелка бе замесена.Трябваше да направя нещо, да разбере какво е изгубил и какво никога няма да има...той така и не разбра, но съм щастлива, че се опитах да отворя малките му гадни очички.
Какъв е изводът ? Да, единият извод е, че си вра носа навсякъде, но не той е най-важният.Най-важното е, че на света е пълно с идиоти е страхливци.На едни им личи, други се прикриват.Как обаче да се имунизираме сръщи тях ?
Аман от нещастници ! От мъже, които потъпкват жените, за да си чешат егото. Момчета, там ли сте ? Да, за вас става въпрос. За вас, жалки негодници, глупаци и изневерници. А как се реагира на изневяра, когато си страричен наблюдател ? Редно ли е да се бъркаш в личните взаимоотношения ? Ето пример :
Преди 2-3 дни излязох с едно момче.Страхотен човек. Разхождахме се, смяхме се, пихме кафе ... Денят бе прекрасен. На връщане реших да се прибера с метрото. Застанах на станцията, чакайки влака си, когато изведнъж пред мен се появи интересна гледка : Един симпатяга, който до миналата година учеше в моето училище вървеше с някакво момиче. Доста невзрачна, в сравнение с прекрасната му приятелка. Помислих си "Е,може би са просто приятели" и не само си го мислех - сигурна бях. Той е един такъв голям, внушителен, всяващ респект у хората.Чаровник е, да, но лицето му излъчва и едно такова вродено добродушие и чистота, нищо че прилича на голям мечо. А приятелката му, о, тя е невероятна.Висока, слаба, с прекрасни черти.Толкова е грациозна, досущ като котка ... Не ми бе и минало през ума, че той ще я замени за някакво невзрачно момиче ... и точно в този момент метрото ми дойде.Изправих се и тръгнах да се качвам във вагона, когато видях как момчето Х. целуна момичето У. Озадачи ме тази целувка, но реших че явно е скъсал с прекрасната си приятелка. Признавам, падам си малко клюкарка, та като се прибрах влязох в една социална мрежа, за да проверя дали наистина са скъсали. Е, не бяха. Не само, че бяха все още обвързани, но и на профилите и на двамата се мъдреха общи снимки.Стените им бяха задръстени от съобщения и романтични песни ... изглеждаха перфектни.Ала не бяха. Толкова мъчно ми стана... Не само за момичето, но и за наивността и лъжливата представа за действителността, която имаме ние хората. Обаче аз съм никоя в тяхната връзка. Не съм приятел на нито един от двамата, ние сме просто познати.Нищо не направих,нищо няма и да направя, ала не съм на сто процента убедена, че това е правилната постъпка ...
Втори пример - Снощи си говорех с една приятелка.Доста близка.Бих казала една от най-близките ми приятелки.Тя ми се оплака, че с приятеля й почти не се виждат, а той постоянно излизал с някакво друго момиче. Добри приятели били. А въпросното момиче не понася приятелката ми. Явно си падаше по момчето.Нека го наречем Иван. Въпросният Иван се задявал с въпросната си приятелка, а тя най-безцеремонно обиждаше гаджето му с епитети, присъщи по-скоро на нея. Накрая безценният Иванчо си показа рогцата и скъса с приятелката ми. Обяснил й, че никога не я е харесвал и че чрез нея "замазвал" чувствата си. Е, не издържах.Кипна ми и му написах едно дълго и предълго съобщение.Там излях всичко, което мисля за него, а глупакът дори не схвана.Такива като него разбират само от обиди и ругатни. Да, и този път не беше моя работа, но близка приятелка бе замесена.Трябваше да направя нещо, да разбере какво е изгубил и какво никога няма да има...той така и не разбра, но съм щастлива, че се опитах да отворя малките му гадни очички.
Какъв е изводът ? Да, единият извод е, че си вра носа навсякъде, но не той е най-важният.Най-важното е, че на света е пълно с идиоти е страхливци.На едни им личи, други се прикриват.Как обаче да се имунизираме сръщи тях ?
Социални
Лични съобщения