Имало едно време една принцеса, тя била толкова глезена, че не зачитала хората и тяхното мнение. Минало се време, тя пораснала, улегнала, станала истинска жена, но уви не се променила, имала всичко, което иска. Докато не се появило едно момче, момичето се влюбила лудо в него, но той не отвръщал на чувствата й. Тя чувствала, че ще направи всичко за него, че не иска нищо освен него, че ще зареже всичко, само за да е с него. Много пъти тя му намеквала за чувствата си, но той не поемал. Накрая събрала смелост и му казала, но той отново се направил на ударен. Това много наранило момичето. Принцесата, която бе имала всичко, сега не може да се справи с едно момче. Била като тежко болна, но не от смъртоносна болест, а от душевна болка, на моменти дори чувствала, че не може да диша. Дни наред плакала и не излизала от стаята си. Питала се:
- Защо на мен? Защо точно на мен?
Но отговор - нямало. Много хора се опитвали да я успокоят, но тя не искала да чуе никого. Образът на момчето не излизал от съзнанието й и когато осъзнавала, че не може да го има нещо присвивало сърцето й. Молела се да умре, да се избави от тази мъка.
Минали се много години. Принцесата лека - полека престанала да мисли да момчето и мъката май отминала. Била щастлива, до колкото може да се нарече така. Излязла и тогава тя го видяла, той бе пораснал, бе прекрасен, седял точно пред нея, а тя не можеше да повярва, отишла при него и го поздравила. Той й се усмихнал, след минутка приятелката му дошла и те заминали. Това сложило край на всичко. Спомени, силуети се въртели из главата й. Принцесата отново била съсипана и осъзнала, че по-голяма сила, от любовта - няма. Прибрала се вкъщи, не можела да издържа повече. Взела един нож, застанала пред огледалото и го забила в сърцето си, мястото където болката не спирала.
Това бе една история от двадесети век, която я е имало преди ще я има и след нас. Любовта - магията, от която не можеш да се отървеш без наказано. Тя винаги оставя трайни белези и рани в нас. Не случайно толкова много автори пишат за любовта. Тя е уникална при всеки, всеки един от нас я усеща, преживява и осмисля по различен начин. Любовта ли? Ами тя е най-сложното нещо на този свят.
- Защо на мен? Защо точно на мен?
Но отговор - нямало. Много хора се опитвали да я успокоят, но тя не искала да чуе никого. Образът на момчето не излизал от съзнанието й и когато осъзнавала, че не може да го има нещо присвивало сърцето й. Молела се да умре, да се избави от тази мъка.
Минали се много години. Принцесата лека - полека престанала да мисли да момчето и мъката май отминала. Била щастлива, до колкото може да се нарече така. Излязла и тогава тя го видяла, той бе пораснал, бе прекрасен, седял точно пред нея, а тя не можеше да повярва, отишла при него и го поздравила. Той й се усмихнал, след минутка приятелката му дошла и те заминали. Това сложило край на всичко. Спомени, силуети се въртели из главата й. Принцесата отново била съсипана и осъзнала, че по-голяма сила, от любовта - няма. Прибрала се вкъщи, не можела да издържа повече. Взела един нож, застанала пред огледалото и го забила в сърцето си, мястото където болката не спирала.
Това бе една история от двадесети век, която я е имало преди ще я има и след нас. Любовта - магията, от която не можеш да се отървеш без наказано. Тя винаги оставя трайни белези и рани в нас. Не случайно толкова много автори пишат за любовта. Тя е уникална при всеки, всеки един от нас я усеща, преживява и осмисля по различен начин. Любовта ли? Ами тя е най-сложното нещо на този свят.
Социални
Лични съобщения