Един хубав слънчев ден

Слънцето грееше и птичките пееха. Идилия!
А аз ли? Аз се криех на възможно най-затънтеното кътче в гората, където слънце не огряваше и дебели сенки се спускаха над всичко наоколо. Разбира се, светлината не ми носеше критични последици явно заради вещерската ми половинка, но това не я правеше по-малко неприятна. Именно затова, ако се случеше аз да щъкам наоколо през деня, избирах подобни мрачни местенца.
Вече бях пресушила едно зайче и започвах второто. Когато нямах нито работа, нито подходяща храна, ловът на горски дивеч успешно запълваше времето ми. Не ми бе вкусно, но все пак не стоях съвсем гладна. Пиех животинска кръвчица и си представях, че е човешка в опит да потуша погнусата си. Прясна, топла, нулева или АБ, взета от някой млад симпатяга.. Не, не се получаваше. Козината в ръцете ми нямаше как да не ме върне на мисълта за горката животинка, която имаше отвратителен вкус.
Зарязах зайчето недоизпито и затърсих дъвки в джоба на коженото си яке. Веднага щом намерих пакетчето извадих две ментови дражета.
Станах от мястото си, решавайки да се поразходя някъде. Бе скучно да стоя на едно място, затова тръгнах в рандом посока из горските пътечки, а малките трупчета оставих след себе си за храна на някой див хищник.

Не много далеч от момичето беше и Дедпул който всъщност си говореше "сам" с "другото си аз"

"-Ха-ха представи си го с огромна глава и вместо ръце да има два хуя които са увиснали като.. като твоят."
-"Хаха" нали все пак знаеш , че този хуй също е твой , а не само и мой. И все пак си е моят и аз си го обичкам ! Нали така мистър Туигъл?

След тези думи Дедпул погледна надолу и потупа членът си , а след това се засмя и продължи да върви също като момичето на рандъм и да разговаря със другото себе си.

"- Добре.. какво ще стане ако например земята избухне ?"
-Знам ли най - вероятно ще останем само двамата
"-Само двамата?" - каза изплашен вътрешният глас. "-Ами какво ще стане със всичките цици на света? Тооолкова са много а ние дори и половината не сме пипнали. Това ще е тотална загуба!"
-Всъщност... като се замисля си прав. Наистина ще бъде жалко. Всичките тези меки цици които можеш да използваш за възглавница и за боксова круша... така де за други неща.

След тези думи Дедпул въздъхна и около него се появи розов фон и летящи балончета. Е все пак беше Дедпул и от него можеше да се очаква абсолютно всичко.

И разхождайки си се съвсем спокойно наоколо, Елизабет чу нечие шумолене из гората, непознат мъжки глас и .. Цици. Някой определено говореше за цици. И, разбирате ли, нейният вампирски слух успя да улови именно това.
Спря се, ослуша се хубаво и веднага разбра от къде идваше този интересен разговор. Дали темата, любопитството на момичето или самата идея, че наоколо имаше друг човек без работа, който да се скита из горите, но нещо явно накара вампирката да провери новодошлия. Съвсем тихичко и без никакви проблеми успя да се промуши през дърветата и храстите наоколо, доближавайки съвсем към мястото, на което се намираше Дедпул. Нормален човечец дори не би я усетил, така че се надяваше само да не срещне някой смахнат вещер, демон, феникс, феичка или пес, каквито вече се бяха навъдили в изобилие. Ако имаше късмет можеше и да си уреди нормална закуска.
Надникна иззад дебелото стъбло на едно дърво, подслушвайки като типичен stalker когато с учудване забеляза, че разговорът, който дочуваше, всъщност бе един монолог.
"Честито, вече не само ти си говориш сама" обади се онази досадница в главата й.
Не, тя определено не си говореше сама. Онзи индивид насреща обаче очевидно беше луд. На всичкото отгоре бе подранил с костюма си за Хелоуин.

Дедпул определено също не беше луд... или може би беше ?Ех... кой знае , но той определено чуваше глас в главата си който му говореше през повечето време пълни глупости като например това което се случи преди малко. Той също чу шум от неговата лява страна и рязко се обърна сочейки на някъде.

-АХА ! ПИПНАХ ТЕ
"-Пипна го. Браво , браво сега ще получиш бисквитка"
-Хаха , той каза бисквитка (cookie)

Но там нямаше абсолютно нищо. Дедпул повдигна рамене и продължи да си върви със все още зад него седящ розов фон и сапунени балони които излиза от розовият фон. Не след много дълго той отново се спря и рязко се обърна назад.

-АХА ! Хванах те !

Докато той се завърташе назад преди да каже отново същата реплика бе извадил един не много голям нож и го хвърли в посоката на момичето , а след това ножът се заби точно пред краката на момичето , а Дедпул се появи кацнал на дружката на ножа леко приклекнал.

-Naruto.. I'm your father - Каза Дедпул , а след това се засмя идиотски.

При всяко рязко и неочаквано обръщане или подвикване, Елизабет се сепваше на място, спираше да върви подир Дредпул и се скриваше възможно най-добре зад някое стъбло. Щом той продължеше напред, момичето надничаше отново и продължаваше скришом да се прокрадва, прикрита от листа и сенки.
Не очакваше обаче откачалката да метне нож по нея. По дяволите, кой още по-луд му беше дал някакво оръжие?!
- Оооой.. - изписка учудено и за момент сякаш отново замръзна на място.
Хвърли му съвсем бегъл поглед за не повече от секунда-две, колкото да забележи начина, по който той някак си пазеше равновесие върху дръжката на забития в земята нож. Първата й работа бе просто да го бутне, така че да загуби равновесие и евентуално да падне или да залитне нанякъде, а тя през това време с бърза скорост се шмугна зад друго дърво на не повече от няколко метра далечина.
- Не ме е хванал. - смъмри си съвсем тихичко.
А онова гласче вътре й се присмиваше.

Когато тя го бутна той се строполи на земята и се изпъна поглеждайки нагоре:

-АУУ! - Извика Дедпул и няколко птици излетяха които се бяха скрили на сянка под листата на дърветата.
"-Браво. Тя ни бутна" -Дедпул се изправи веднага и се огледа , а след това прошепна.
-"Тя" ли каза?
"-Да, казах ТЯ".

Дедпул си взе ножа и изчезна от мястото на което беше до преди няколко секунди , а след това се появи на милиметри от лицето на момичето забивайки поглед в нея. Премигна няколко пъти и я огледа до колкото беше възможно от това разстояние. След като стигна до гърдите се усмихна и каза тихо:

-Хай ! Какво правите?

Колко ли стресиращо може да се окаже ако някой изневиделица изскочи пред теб .. отново. При това съвсем, съвсем близо и зяпайки втренчено. След лекия стрес и учудването обаче идваха и нервите. Елизабет затаи дъх, опитвайки се някак да сдържи липсата си на търпение и пораждащата се досада от забития не където трябва поглед.
- Ти.. ти.. - замърмори тихо, сякаш все още несигурна какво точно да изръси, но най-накрая повиши тон.
- Ах ти, идиот такъв! Разкарай се по-далеч от мен!
Едната й ръка моментално се озова на лицето му, скривайки очите му, за да не зяпа така. С другата си ръка (пък и едновременно с тази на лицето му) понечи да го избута по-назад от себе си. Имаше чувството, че са *музика за фон* опасно близкиии.. *край на музиката* като студенти в 280, а това определено не й харесваше.

Когато тя се опитваше да каже нещо , но не успяваше ,а само повтори няколко пъти едно и също Дедпул се засмя:

-Аз ! Аз! Какво за мен?

Не след много дълго момичето пред него сложи ръка на очите му , а той започна да ги отваря и затваря докато ръката и все още беше там , но нямаше да е толкова лесно да го помръдне. Беше заел такава поза в която щеше да е леко трудно да го избута.

-Млада госпожице тези работи не са никак хубави !

Дедпул хвана ръката на момичето , а след това я махна от очите си втренчвайки се отново в гърдите и. Ухили се широко отново и с показалец сръчка едната , но не след много дълго сръчка и другата.

-boobies ! - изрече само той и се изсмя някак си с тънко и тихичко гласче.

Макар и с една хваната ръка, със свободната си Елизабет удари тази на Дедпул щом понечи да я сръчка. Опита се да се измъкне, но с нормална човешка сила не можеше, а все още избягваше да използва прекомерната такава пред маскирани супергерои.
- Не ме пипай! Безсрамник! - възпротиви се момичето.
На широката му усмивка бе отговорила с доста намусено изражение.
Като видя, че индивидът няма да спре да я зяпа, закри с ръка гърдите си. Не е като да беше гола, че да се крие така, но все пак искаше да спре всякакъв зрителен контакт с тях.
- Не ги зяпай така! - продължаваше да мърмори.
Накрая й хрумна гениална идея. Тази близост имаше и една добра страна - идеален шанс да го срита.. под кръста. Точно където не трябва.

След като тя закри гърдите си Дедпул се намуси , но това което щеше да последва ни най - малко го очакваше. И ето , че най - накрая дойде моментът в който той беше сритан. Той се присви , а след това вдигна едната си ръка и започна да размахва показалец пред лицето на момичето говорейки с треперещ глас

-Доста груб. Евтин , селски и доста неприличен начин за една дама.

След една секунда си пое дълбоко въздух и се изправи отново разпервайки ръце.

-ДОБРЕ СЪЪЪМ! Now ! Gimme a Kiss!

Именно това бе моментът, в който Елизабет се дръпна настрани, заобиколи Дедпул и се отдалечи на няколко крачки от него. Бе толкова приятно да се спазва някаква дистанция. Вече не й дишаха от въздуха, така че можеше да си отдъхне.
- Никой не е твърдял, че съм дама.
Даже напротив - имаше обноски, далеч по-непристойни за една дама.
Скръсти и двете си ръце пред гърдите си, ей така за по -сигурно, което пък от своя страна й придаде още по-сериозен и леко ядосан вид.
- Стига си се жалвал като детенце. - побърза да се скара на непознатия.
Номерът с целувката нямаше да мине.

-Oh! C'mon. It's just a Kiss !

След тези думи Дедпул изчезна от мястото си и отново се появи точно пред лицето на момичето като и лепна една целувка .. но понеже беше с маска това дори не се броеше. След като го направи отново се телепортира на мястото си.

-Хехе! Аз печеля
"-Всъщност не печелим нищо. Ти си с глупава маска която ти попречи да го направиш"
Крайно време беше да се обади и другият Дедпул. От бая време не се беше появявал , но до някъде той си беше прав.

Не беше хубаво да те целунат през маска. Всъщност, не беше и хубаво да те целуват подозрителни непознати в смахнати костюми. Като цяло, нищо от случващото се в момента не бе особено хубаво.
- Идиот! - измърмори с досада момичето.
- Не мислех, че изобщо е възможно да има някой толкова смахнат.
"Нали?! Нито пък аз"
"Ти да мълчиш. Не си по-малко нормална."
"И ти не си!"
Идеше й да я халоса с мокър парцал през лицето, но така трябваше да направи същото и със себе си. Дали имаше как да стане някак.. психически?
- Омръзна ми вече, махам се от тук. - въздъхна почти отчаяно и тръгна в рандом посока с надеждата, че индивидът с маската ще остане някъде по-далече.
Двама луди на едно място бяха в повече.

След като момичето тръгна Дедпул започна тихо да върви след нея , но нямаше намерението да се крие или да прави каквото и да е било. Просто я следваше и от време на време се чуваше звук как се смее тихичко. Най - вероятно отново някого в главата му говореше.

-Soo? Явно и ти имаш друго "аз" което е затворено в теб? Макар , че май не е същото като моето , но до някъде е същото.
"-Престани да се правиш на умни и я хвани за задник"
"-Няма да го направя точно сега... просто чакам удобният момент. Стой кротки и стига ме разсмива!"

След като Дедпул поговори с другото си аз за известно време в главата си той отново тръгна тихо след момичето докато разговорът течеше беше спрял , но веднага след като свърши тръгна отново. В момента той изглеждаше като странен червено - черен домашен любимец.

Не зняеше дали да продължи да му се кара и да мрънка или просто да се опита да го игнорира. Следенето не бе приятно когато не си от страната на преследвача и когато ставаше толкова открито и нагло. Е, не че иначе не бе нагло да се спотайваш покрай някого и да му навлизаш в личното просттанство.
Постепенно идеята да мълчи й се стори още по-глупава.
- Не съвсем. Моето друго "аз" е още-по досадно, а на всичкото отгоре понякога то поема контрола. - отвърна на въпроса му.
Въпреки започналия разговор, така и не се спря да го изчака, а го остави да върви подире й.
- А твоето какво е?
В интетрес на истината, Елизабет чак срга срещаше друг човек с проблеми като нейните, на когото изобщо не му пречи да ги покаже наяве.

Дедпул изчезна и се появи точно пред нея като влезе в синхрон с Елизабет в крачка и я погледна ,а след това повдигна рамене и каза:

-Той не се появява на яве , но е в умът ми и почти винаги се намесва в мислите ми и ме кара да се смея като луд. Доста е шеговит.

След тези думи Дедпул се загледа в "балкона" на Елизабет за пореден път и се позамисли нещо. Не след много дълго започна да гледа напред като леко си вдигна дясната ръка и се опита да сръчка едната гърда на създанието което вървеше до нея.

- Оо, твоят поне ще се окаже интересен.
Иронична усмивка се изписа на лицето на белокосата.
- Моята е скучна. Само ми се бърка в живота с глупавите си мнения. Не ходи там, не закачай еди-кой-си, престани да ядеш толкова.. Наистина е досадно.
Явно увлечена в това да се оплаква от "съквартирантката" си, Елизабет беше започнала и да жестикулира. Въпреки това опаче забеляза опита на Дедпул да я сръчка отново. Спря навреме и се дръпна назад, така че ръката му не достигна тялото й.
- Почти толкова досадно е колкото и опитите ти да ме обарваш. - продължи мисълта си.
- Нещо против да спреш?

Дедпул спря на едно място , а след то под маската си пролича една тъжна физиономия , но не след дълго отново се ухили и потупа момичето по рамото доближавайки се до нея. След това прошепна нещо от сорта на :

-Ключовата дума е ПОЧТИ. - След това се отдръпна и я потупа отново по рамото.
-Всъщност скоро не мисля да приключа. Имам мисия и трябва да я изпълня. Ако не изпълня мисията си ще ми отрежат главата ! И .. ще умра. Сещаш се.

След тези думи Дедпул се засмя с дразнещият си смях както винаги и продължи напред бавно.

- Значи скоро няма да се отърва, а?
Направо страхотно. Не искаше да прекара остатъка от времето си тук в опити да предпази някои части от тялото си от обарване. Бе твърде досадно. Може би щеше да й се наложи да върви със скръстени пред гърдите си ръце през по-голяма част от времето. Другият вариант бе Дедпул да отнася голям брой удари през ръцете при всеки опит да посегне. Второто определено щеше да е по-забавно и поне малко садистично ако го направеше с по-голяма сила.
Мисълта за това я накара да се усмихне лукаво.
- Каква точно е тази твоя мисия? И кой би ти отрязал главата ако не я изпълниш?
Вече се зараждаше малката идея да провали въпросната "мисия". Ако наистина имаше подобни последствия щеше да се получи добро зрелище, а току виж след него останал материал за малка вечеря.
Еххх, тази вечеря.. Отново започваше да огладнява.

-Aa ! Не. Не мога да ти кажа кой ми възложи мисията , но тя е да те обарам и то много добре ! АХА! Аз ще се справя с тази мисия сър!
След тези думи Дедпул застана мирно , погледна нагоре и козирува. Да , но както винаги нещата при Дедпул не стояха за дълго така. Той отново направи нов опит да сръчка момичето , но този път се надяваше на момента на изненадата. Не , че беше кой знае каква изненада де , но все пак. Не беше лошо човек да се надява все на нещо в такива моменти когато от това му зависи главата която така или иначе не му служеше почти за нищо освен за баланс и да ръси простотии.

Бе пробвал този номер твърде много пъти, че да очаква Елизабет да се върже и сега. Всъщност, тя наистина възнамеряваше да си върви със скръстени ръце, така че той не успя да сръчка нищо друго освен именно тях.
- Скоро няма да ти се получи.
Засмя се подигравателно на неуспеха му. Друго нещо обаче й дойде наум.
- Но пък на мен нищо не ми пречи да направяя .. така. - промълви тихичко на самата себе си, усмихвайки се ехидно.
Тръгвайки отново напред, вампирката заобиколи Дедпул и именно тогава се възползва от шанса тя да го зашлеви по задника. Лекичко де. Просто колкото да му върне за всички негови подобни посягания.

Дедпул се спря и премигна няколко пъти. След това започна да скача във въздуха и да вика.
-ОО yea BABY ! YEAA DO IT AGAIN ! AGAIN. - След тези думи той започна да подскача около нея и да се радва. - C'mon. DO IT ! I WANT IT MOAR. - Дедпул спря пред нея и се нагъзи макар , че най - вероятно този път щеше да изяде ритник в задника. Тя си го просеше просто ... и той реши да и даде това което тя "иска". Това може би беше една от най - добрите реакции ако някой направи нещо подобно със задникът ти.

Реакцията му определено бе неочаквана. Именно затова Елизабет се учуди и за момент не направи нищо. Секунда, две, три.. Станаха малко повече, а тя все още не бе отвърнала с нищо. Човек щеше да си помисли, че изобщо няма да го отрази и ще го подмине като пътен знак, но .. Нее! Очакванията на Дедпул се оправдаха. Момичето се засили и го срита отзад с всичка сила (Moka style), сякаш играеше футбол и щеше да рита дузпи.
- Сам си го изпроси.
Повдигна рамене, сякаш просто нямаше какво друго да направи, врътна си се отново и продължи напред. Дори не се загледа дали Дед ще се просне на земята или ще литне напред като в някое анимирано филмче.

Разбира се , че щеше да литне. Той излетя толкова на високо , че изчезна в небесата и се чу един звук от сорта на "чъън" и проблесна една звездичка в небето. Като разбира се докато летеше нагоре Дедпул викаше с колкото глас му държи. Нещо от сорта на Pokemen team rocket style or smth. След няколко минути Дедпул падна точно пред краката на момичето като докато падаше се протегна и с показалец докосна едната и гърда (YES). След като падна целият беше черен и пушеше защото беше изгорял. Все пак нали бе стигнал до слънцето заради този ритника.

Определено изглеждаше много загорял .. и в двата смисъла на думата. Поне бе жив, макар и да не изглеждаше в особено добро състояние. Можеше да му се прости онова докосване с показалеца или поне да се сметне за неволна грешка (за негово добро).
- Надявах се, че ще се отърва от теб. - промълви си тихичко момичето.
Гледайки го така, дори й стана малко жал. Не точно на нея, а на онази другата, скрита в съзнанието. Тя беше по-милата.
"Добре ли е?" - обади се тя.
- Добре ли си? - попита и вампирката, макар и да не прозвуча особено загрижено.
Подритна го лекичко, за да го размърда малко, а после се наведе до него, оглеждайки го по-отблизо. Вече от двуцветен се бе превърнал в негърче, а на всичкото отгоре и миришеше на изгоряло.