Днес бе много специален ден. Тази нощ бе пълнолуние и трябваше да подготвя отрочето си за специалната нощ. Да, тази вечер Джулиан щеше да завърши трансформацията си. Но преди това трябваше да му кажа някои неща.
Сутринта мина както обикновено. Станах преди всички и направих закуска и за двамата ми гостенина. След това излязох със Сами до парка. Все пак и той имаше нужда от разходка, а и за мен бе добре дошло.
Когато се прибрах Едард и Джулиан вече бяха будни, дори бяха излапали закуската. Усмихнах се доволно и отидох в стаята си. Облякох си една блуза с къс ръкав и дънкови панталони. Вързах косата си на опашка и отидох при момчетата, отново.
-Ние излизаме.-казах на Едард и неочаквано придърпах Джулиан към себе си.
-Ще се срещнем по-късно на уговореното място.-казах и се усмихнах.
Преди мъжът да е успял да каже каквото и да било, го хванах за ръка и замъкнах навън. През целият път вървяхме и мълчахме, а дори и да ме питаше нещо не му отговарях.
Най-накрая стигнахме до избраната от мен дестинация. Спрях се и погледнах каменния мост, който се извисяваше едва-едва над реката. С плавни и спокойни стъпки аз се придвижих по него. Щом стигнах до средата аз просто седнах и провесих босите си крачета надолу. Усмихнах се и с плавно движение на ръката дадох знак на Джулиан да се присъедини.
Сутринта мина както обикновено. Станах преди всички и направих закуска и за двамата ми гостенина. След това излязох със Сами до парка. Все пак и той имаше нужда от разходка, а и за мен бе добре дошло.
Когато се прибрах Едард и Джулиан вече бяха будни, дори бяха излапали закуската. Усмихнах се доволно и отидох в стаята си. Облякох си една блуза с къс ръкав и дънкови панталони. Вързах косата си на опашка и отидох при момчетата, отново.
-Ние излизаме.-казах на Едард и неочаквано придърпах Джулиан към себе си.
-Ще се срещнем по-късно на уговореното място.-казах и се усмихнах.
Преди мъжът да е успял да каже каквото и да било, го хванах за ръка и замъкнах навън. През целият път вървяхме и мълчахме, а дори и да ме питаше нещо не му отговарях.
Най-накрая стигнахме до избраната от мен дестинация. Спрях се и погледнах каменния мост, който се извисяваше едва-едва над реката. С плавни и спокойни стъпки аз се придвижих по него. Щом стигнах до средата аз просто седнах и провесих босите си крачета надолу. Усмихнах се и с плавно движение на ръката дадох знак на Джулиан да се присъедини.
Социални
Лични съобщения