Една разходка

Днес е моят рожден ден, който никой не помни и на мен ми е тъжно. Реших да изляза в парка, за да се разсея. Отидох да си облека новите дънки, новата си зелена блуза и любимите ми кецове, изправих си косата и излезнах ядосана от вкъщи.
След дълга разходка в парка, реших да седна на една пейка, за да помисля, защо никой не се сеща за моя рожден ден.

Днес реших да се разходя в парка , защото в къщи беше по скучно от всякога . И така се обличам с зелените си кецове синята си риза и сините ми къси панталони . Преди да излезна брат ми Kevin ме помоли да дойде с мен но му казах че предпочитам да излена сам днес , той няма какво да каже освен да ме предопреди да внимавам да не се срещна с най-големия ни враг Isaac Lahey , казвам му да не се притеснява , макар с тези думи да го карам да се тревожи още повече .
Излизам и тръгвам към парка , но по пътя имам чувството че някой ме следи мисля си дали не е Isaac , но не се спирам и продължавам като си мисля че само ми се струва . Пристигнах в парка и седна на една скамейка близо да едно карасиво , но незнайно защо ядосано и тъжно момиче и си помислих дали да я заговоря и да разбера какво и е . Събрах смелост и отивам да я заговоря казвам и :
- Здравей може ли да седна до теб ?
тя се съгласява и после и казвам :
- Между другото аз съм Sylar , съжелявам ако се бъркам много , но си седях там и реших да дойда и да те заговоря , да те питам защо си тъжна и ядосана , да не си се скарала с приятеля си или е нещо друго ?

Докато си размишлявах на пейката, до мен седна едно красиво и загадъчно момче на име Sylar.
Той ме заговори и ме попита, защо нямам настроение и дали това се дължи на моят приятел.
Аз му казах:
- Не, причината е друга, нямам си приятел тъжна съм, защото всички забравиха рожденият ми ден и сега се опитвам да си спомня да не съм направила нещо с което съм ги огорчила, а между другото моето име е Jody. Приятно ми е да се запознаем :)
Докато си разговаряхме, забелязах че той много се оглеждаше, попитах го:
- Остави ме мен, на теб какво ти е, да не те притеснява нещо?

След като я заговорих и я попитах защо е тъжна тя ми каза :
- Защото всички са забравили рожденият  ми ден .
Докато си разговаряме се оглеждах , защото чувството че някой ме следи не ме оставяше , огледах на всякъде , но не можах да видя никой и все пак не можах да се успокоя , и тогава Jody  ме попита :
- Защо се оглеждам постоянно .
аз и отговорих :
- Имам чувството че ме следят .
но това от което най - много се притеснявам е да не се окаже че наистина ме следят и този , който ме следи да е Lahey , защото ако е така може да изложа Jody на опасност , което няма да е особено приятно точно на рождения и ден , затова я поканих :
-Хайде да пием по нещо ако искаш да отпразнуваме твоя рожден ден .
за да може да сме на публично място и да се надявам че Isaac няма да ме нападне ...

Когато ме покани да отидем да пием по нещо, за да отпразнуваме рожденият ми ден, аз бях много развълнувана и в суматохата си забравих портмонето на скамейката. При излизането от парка аз забелязах, че го няма и му казах:
- Sylar, аз си забравих портмонето на скамейката, ще отида да го взема, ще ме изчакаш ли?
В този момент той ме хвана за ръката, при което ме погледна в очите и сърцето ми започна да бие лудо. Тогава се усмихна и ми каза:
- Стой, аз ще отида.
Докато го чаках, някой зад мен ме сграбчи, запуши ми устата и насила ме качи в една кола.
Не можах да видя къде ме водят, защото завързаха очите ми, а ръцете и краката ми бяха с белезници. Когато видях че няма как да се измъкна, започнах да се опитвам да разбера на къде ме водят като използвах останалите си сетивни органи.
Докато пътувахме, успях да чуя как група хора викат за любимият си футболен отбор при което разбрах, че минаваме покрай стадион.

Когато Jody се съгласи да идем да пием по нещо много се развълнувах и явно и тя се развълнува  , защото  на излизане от парка Jody се сети че си е забравила портмонето на скамейката и почна да се връща , затова и казах :
- Стой аз ще отида .
Отивам да взема портмонето  но в първия момент не го видя и почвам да се връщам но го виждам пот скамейката и се врущам да го взема .
Отивам там където ме чакаше Jody , но нея я нямаше . Виждам само следи от влачене което ми подсказва че тя е била отвлечена и тръгвам по следите . стигам до улицата и виждам следи от кола тръгвам след тях и стигам до един стар изоставен склад близо да стадиона , мисля си дали е възможно Isaac да я я отвлякъл , но без да мисля повече разбивам вратата и влизам но няма никой , почвам да претърсвам сградата и в една от стаите на склада виждам Jody завързана за един стол с превръзка на очите и белезници на ръцете и краката , също така виждам Isaac Lahey да стой до нея и да и разказва за плана си с зловещ смях . Аз се засилвам удрям злодея и го повалям , но той се изправя и започваме да се бием .
Той започва с думите :
-Ще ти отмъстя за всичко Sylar .
А аз му казвам :
- Пусни момичето и да се решим проблемите .
Но той не се съгласява и продължаваме да се бием , аз му удрям силен десен удар и го приспивам , отивам при Jody и и махам превръзката и белезниците , но Isaac се събужда с думите :
-Никога няма да се измъкнете има бомба , ти беше до тук Sylar , най сетне си отмъстих .
Аз хващам Jody изнасям извън склада и точно на изхода вълната от бомбата ни поваля . Изправяме се тя ми казва :
-Благодаря ти Sylar ти ме спаси .
- Няма защо да ми благодариш Jody все пак аз те забърках това беше моят враг .
Тя си слага пруста на устата ми за да млъкна и ме целува пред горящия склад .