- Лухан, днес ще се запознаеш със съдружникът си. С него ще работите по новият проект.
- Нужен ли мие партньор? Знаете, че и сам мога да свърша работата.
- Знам, че си свикнал да работиш сам, но за тази мисия ще ти трябва партньор.
В този момент на вратата се почука и вътре влезе едно тъмнокосо момче.
- Искали сте да говорите с мен шефе?
- Да Кай. Запознай се с партньора си. Двамата ще работите заедно до приключването на проекта.
- Да, сър!
Кай погледна русото момче до себе си и му се усмихна любезно. В замяна той получи само един пренебрежителен поглед.
- Задник! - Помисли си Кай и се обърна пак към шефа си, който си дрънкаше нещо и си мислеше, че някой го слуша. Всъщност никой не го слушаше. И
двете момчета си мислеха какво ще правят като излязат от задушният кабинет.
*Кай*
- Само да изляза от тук и се прибирам да си взема душ. След това излизам с приятели. Да, това ще направя.
*Лухан*
- Ох, само да се измъкна от тук и направо в новият бар, който отвориха.
Мечтата и на двете момчета се изпълни след десет минути. Мъжът им раздаде по една доста дебела папка и ги отпрати да си вървят.
На вън момчетата дори не се погледнаха, а всеки се запъти в неговата си посока.
*Кай*
- Задник изрусен. Дано се спънеш някъде и си разбиеш самодоволната усмивка. След това момчето разроши красивата си косица и продължи към вкъщи.
Когато се прибра в тях беше толкова тихо, че на човек можеха да му се спукат тъпанчетата от тишина.
- Лулу, Лулу... Къде си миличка?
Някъде от коридора се чу весело мяучене и една малка бяла пухкава топка скочи в ръцете на Кай.
- О, прекрасното ми момиче. Как мина деня ти?
Момчето отиде и седна на дивана като гушна котето. Чу се не одобрително измяукване и той отпусна хватката.
- Извинявай!
Кай повдигна котето и се загледа в очите му.
- Знаеш ли? Ще взема да ти сменя името. Напомня ми на онзи кретен от днес. И ще взема да те боядисам зелена. Ох, ама и очите ти. Същите са. Ще взема
да те дам в приют за осиновяване.
Което пак измяука жално и се сгуши в него.
- Спокойно! Не бих го направил. Знам какво е. Все пак съм израсъл в приют за сираци. Ама нищо. Аз пак ще те боядисам зелено.
Котката измяука ядосано скочи от краката му и се скри някъде.
*Лухан*
Докато се отдалечаваше от сградата си мърмореше под носа.
- И сега ми натресоха тоя. И какво да го правя? Не знам как се гледат бебета. Абе какво ме интересува? Като се издъни ще го махнат и ще си остана сам.
Така ми е по-добре.
Не след дълго стигна до желаното място. Влезе в шумният и притъмнен бар и на мига се залепи за бара.
- Едно уиски, ама да е с много лед, че ще става жега.
След малко барманът подаде чашата на Лухан и той отпи от нея. След две глътки се изтреля като ракета към дансингът. Отиде в центъра и започна да
танцува като някое побесняло животно. Събираше очите на момичетата със своите страхотни движения и изваяно тяло.
Докато танцуваше някаква червенокоска се залепи за него и започнаха да танцуват заедно.
Докато танцуваха момичето му прошепна нещо.
- Красавецо, искаш ли у дома? Живея сама. Ще ми е доста самотно в къщи. Ще ми правиш ли компания?
- Че съм красив, спор няма. Че няма да ти правя компания, ясно. Пусни си някоя сапунка и ме остави на мира.
Момичето исумтя и си тръгна, а Лухан остана доволен от това, че лепката си тръгна.
Надявам се да ви харесва и да го следите с интерес. Ще качвам главите през ден.