Нощ в Мистик, 05.05.2013

Бяха минали няколко дни, откакто се промених. Освен характерът, което бе основното, визията ми също се промени. Добрата и мила Александра се бе скрила, а на яве бе новата дръзка и неприкосновена Алекс.
Една вечер просто ми се прииска да изляза и да се позабавлявам. Облякох се и излязох. Без да му мисля много се запътих към бар "Sex on the beach".
В бара бе доста пълно, но това някак си ми се понрави. Избрах си едно местенце и се паркирах по най-бързият начин. Барманът веднага ме попита какво ще желая. Погледнах го с предизвикателна усмивка и казах.
-Най-доброто, което можеш да предложиш на едно момиче.
Той ми се усмихна и леко ми намигна, след което се отправи към напитките. Докато чаках, започнах да се оглеждам наоколо.

-Най ужасната реплика за свалка...-прокашлях се зад нея. Доближих се и седнах до Алекс. Тя едвали щеше да ме познае, без своята дарба за емпатия в този ми образ.
-Как си, да те черпя ли...
Попитах момичето и поставих ръка до нейната на бара и се завъртях..

Присвих очи и погледнах към мъжа. Отне ми няколко секунди да разпозная съществото, което ме подразни с тези си думи.
-Да не мислиш, че го свалям?-повдигнах вежда в очакване на отговор.
Той се настани до мен и ме попита как съм, а също и предложи да ме черпи.
-Вече си поръчах.-отсякох твърдо.
-Какво те води тук, Грей?-усмихнах се леко и погледнах към бармана, който ми донесе питието.

-Явно днес си в специално настроение...
-Може би е и твоя ден от месеца?
Отговорих леко саркастично. Оправих си косата и се наведох към бармана.
-Сладур, дай и на мен най доброто което може да дадеш на едно "неродено моме"- казах с леко изнежен глас на човека.
Окорих очи и се обърнах към Алекс...
-Ми ти си хубаво момиче, пък аз съм аз....
казах ей така...

Усмихнах се на шегата му, но и леко го сритах. Отпих от чашата си и леко се облегнах назад. Барман явно бе избрал уиски и то от най-доброто.
Наблюдавах как Грей се шегува с горкия човечец, но не казах или направих нищо по въпроса.
-Хмм, благодаря!-казах леко наперено, след като ми направи комплимент.
Погледнах към събеседника си и леко повдигнах глава.
-Е, какво те води тук? Или по-точно как разбра, че съм тук?
При нас с Грей рядко бяха съвпаденията. Най-често срещите ни бяха целеви, може би и затова прибегнах към този директен въпрос.

Погледнах я леко изтрещело и после си потърках крака. Взех си питието което ми забърка бармана и едва не се изплю вътре. Отпих и поглегнах към нея отново така изтрещяло с присвити вежди.
-Ъм....
Размахах ръце...
Завъртях очи и сведох глава...
-То ти си в бар, аз ти предлагам те черпя, също така гледам си тръгнала на долу и само надолу по магистралата, за това да извлека и аз малко...-казах с то твърд глас...
Намигнах й леко...
-Усещай се де...

Погледнах го леко объркана. Какви бяха тези глупости каквито дрънкаше? Въздишах и отпих от уискито си.
-Същият объркан човечец.-заявих на глас и оставих чашката на бара.
-Това че съм на бар, не означава че съм тръгнала надолу.-усмихнах се фалшиво, след което отново огледах наоколо.
-Как върви при теб? До колкото чух, май си срещнал любовта.-леко се изкикотих.
Честно казано това звучеше някак странно. Е не можех да отрека, че аз самата изпитвах силно привличане към един определен човек. Само като се сетех за името му и цялата настръхвах, по онзи хубав начин.
-Живота е хубаво нещо, драги ми Грей.-заявих гордо и придърпах чашата си към мен.

-Ще ми говориш за живота ли...?..-почесах се по носа си,
-Добре.. кажи ми нещо ново, искам да ми кажеш, не да ми покажеш, но да ми разкажеш нещо ново и нещо което не знам,....-Отпих на екс и се засмях...
-Почти винаги съм готов или поне често за нови идей...
Ударих силно по бара...
-Говори!!!
Завъртях очи и напълно игнорирах въпроса й за любовта, с причина може би, а може би исках аз да водя разговора за кратко...

Реакцията му ме изненада. Той определено знаеше нещо. Начина, по който говореше и действаше издаваха горкият ми ментор.
-Ами какво да ти кажа, около мен нещата са все същите.
Допрях устни до стъклената чашка и отпих глътка от питието си.
-Знаеш как е. У дома и навън, все едно и също.-продължих и леко се усмихнах.
-Сигурна съм, че при теб е по-интересно, нали?
Изпих уискито си на екс и тупнах чашата на бара. Облегнах се леко и го погледнах предизвикателно, сякаш му казвах, че няма да измъкне много информация от мен.

Тя ме погледна ей така странно...
-Какво?!
Усмихнах се леко...
-още едно питие и съвсем ще размислиш за предложението ми а?
Отвърнах на нейния поглед с този въпрос...
-Но... хм.. моята работа е да ме се опитват да ме лъжат... това е интересното...-отвърнах с палзи...-едно от интересните неща, само едно има и още а сега, кажи да и после къде искаш?
Доближих се до нея с малко по настоятелен вид...

Леко наклоних глава на дясно и се усмихнах още повече.
-Ако си мислиш, че можеш да ме напиеш лъжеш се, момко!-заявих уверено.
На предложението му леко се нацупих. Погледнах бармана и посочих чашата, а той просто кимна.
-Виж сега, не си мисли, че съм като тези които оправяш всеки ден. Мен не можеш да ме притежаваш.-леко присвих вежди, но не след дълго се усмихнах.
Ако Грей си мислеше, че може да си позволи такива работи, е нямаше да стане. Не напразно хората са казали "Не си играй с огъня!"
Барманът ми донесе новата доза уиски, което ме накара леко да се поотпусна и да спра да гледам Грей толкова пронизващи и обвинително.

-За какъв ме имаш?
Погледнах я странно и се засмях....
-То и не те искам да те притежавам, ол не... сакън...-размахах ръце...
Наведох се към нея.
-Аз само си мислих, ти имаш нещо и аз имам...
-така де..
Поръчах и аз нова чаша питие и се облегнах на бара...

Честно казано, реакцията му ме успокои. Винаги съм гледала на него като на приятел, ама от онези шантавите, които винаги те карат да се смееш.
Изведнъж се надигнах и се приближих максимално до Грей.
-И какво точно имам?-погледнах го ту сериозно, ту небрежно.
Реших да се правя на ударена пък да видим до къде ще стигнем с този разговор.

-Момичето трябва да е достатъчно пиано, за да дава, но пак трезво за да може да мърда...
-Ти на коя фаза си?
Оцъклих очи в нейните и я хванах за тила и косата...
-Кажи ми.
-... и аз ще ти кажа какво имаш...
Поогледах я и се чудих дали наистина ще стигнем до там.
а тя май си имаше от всичко..

Намръщих се, но и едновременно с това се и усмихнах надменно.
-Алкохола не ми влияе. Достатъчно трезва съм, да те сритам набързо.-заявих доволно.
Когато ме хвана за тила и косата, леко изсъсках. Бързо прокарах ръка по врата му и леко забих нокти.
-Не мисля, че имаме повече работа тук!
Пуснах го, като гледах да оставя следи от нокти по шията му.Оставих пари и бакшиш на бармана и тръгнах към изхода, знаейки че Грей ще ме последва.

-Лудо момиче...-измрънках и си потърках врата, станах и изприпках след нея...
На хвода се сетих да се върна, да оставя и аз пари на бармана и пак да я подгоня:
-Чакай де....
Затичах се след нея и я хванах за рамото задъхан...
-Ама че си и ти...

Не бях изненадана, че се забави. Докато го чаках стигнах до началото на една тъмна уличка. Спрях, когато Грей ме хвана за рамото. Обърнах се и направих няколко крачки назад, облягайки се на една от стените.
-Така и не разбрах какво имам.
Леко повдигнах крак и го облегнах на стената, като леко оправих коженото си яке.
Бе някак си забавно. Правех се на неразбираща и по този начин можех да разбера някои от намеренията на чудатото ми приятелче.
И така, стоях плътно до стената и гледах право към Грей, в очакване на отговор.

-нищо нямаш, пияна си, отиди да спиш!
Развиках се накрая и вдигнах ръце...
-аз имах дълъг и самотен живот, но поне ценя нещата...
-защо ти не ги цениш..
Доближих се и я помилвах по косата и после понечих да я прегърна..
-знаеш ли, пази се, ти не си нещо което трябва ей така да се губи...
-Малко разсеено момиче такова!
Разроших цялата й коса и се разсмях...

Когато взе да ми вика, аз само се разсмях. Погледнах го с отчаян поглед. Наистина ли си мислеше, че едно конско ще ме вразуми. Та то нямаше и какво да ми каже.
Изведнъж усмивката от лицето ми изчезна. Погледнах го право в очите, когато той ме докосна. Те бяха празни и студени. Поставих внимателно ръка на гърдите му, след което промълвих.
-Не аз съм изгубената, а ти!-усмихнах се злокобно.
След миг Грей бе забит в стената на отсрещната сграда. Дрехите му бяха леко овъглени, а моята ръка беше пламнала в огън. Огънят, той бе черен и много бързо се разрастваше.
-Не говори сякаш знаеш каква съм, ясно ли ти е!-извиках и го погледнах с лек разярен поглед.
Приближих се до него и го хванах за врата, осъзнавайки че изгарям кожата му.
-Не се дръж с мен сякаш си ми баща. Ти нямаш нищо общо с мен, Грей Джейн!-гледах го право в очите докато говорех.
Ето това им беше хубавото на тъмните улички. Сега Грей щеше да разбере, че с новото ми аз шега не бива.

Дръпнах я силно за косата за да не ме доизгори:
-Ама че си и ти, само врънкаш?!
-Боли бе, довейче..
Измрънках и я хванах за китката и я задърпах леко паникюсано за косата:
-Знаеш ли колко мразя огъня, вземи се успокой!!!
Извиках силно накрая и я стиснах малко по-силно за китката...

Изсъсках силно, когато започна да ме дърпа за косата. Хванах му ръката и забих нокти надълбоко в кожата му, карайки го да ме пусне.
След като бях свободна, образувах една тъмна огнена сфера и я запратих в лицето му.
-Не ми казвай какво да правя!-изкрещях му.
Скоро и двете ми ръце бяха в пламъци, които бавно се разпространяваха из цялото ми тяло. Усещах, че Грей ще го сполети същата участ каквато сполети и Реджина.

Огъня се засилваше към лицето ми и точно на сантиметри от кожата ми, имплодира и ударната вълна засмука силно всичко зад мен и пред мен, а диска на удара пък се разпря и разсече силно като острие всичко между мен и Алекс, а това острие, тази имплозия беше няколко части от милиметъра и буквално огъня сякаш се беше превърнал за миг в адския меч разсичаш всичко и после отихна а аз я гледах уплашено, докато ръката ми бавно спираше да изстръпва и да си връща нормалния кръвоток от ноктите й.
-Я се успокой, ще вземеш да нараниш някои, да не би това с бармана, да искаше да го забиеш.
-Ако да, ще се върнем....
Разтърках ръката си, по белезите...
-Само се успокой....

Гледах уплашената физиономия на мъжа и едвам сдържах смеха си. Онова за бармана леко ме подразни.
-Онзи човек изобщо не ми привлече интереса. Но пък това...-повдигнах ръката си и погледнах към черният пламък.
-Знаеш ли, не съм осъзнавала колко сила притежавам, поне не досега.-погледнах го предизвикателно и лепнах самодоволна усмивка на лицето си.
Леко духнах пламъка в посока на Грей. Както си седяхме спокойно, изведнъж събеседника ми пламна. Засмях се и гледах как се мъчи да изгаси пламъците.

Пламнах много силно. След малко се посипваше пепел по земята и парчета обгорени части. Чу се силен удар и момичето се разтресе и отмести от мястото си. Глас се появи от някъде:
-Да, може да е голяма, но ... само значи че ще удържиш на повече шамари...
Последва изпукване на пръсти и един образ облечен само в черни кожени дрехи, стисна момичето за тила и го вдигна високо. Мъжа беше целия в грозни татуйровки, по цялата кожа и лице, там където нямаше мастило имаше белези, където нямаше белези стърчаха конци и по тях зарастнала по грозен начин кожа. Бяла коса и много сини очи.
......

-Но може и да я ползваш за нещо съзидателно, за това е силата нали, за красота?
Чу се друг женски глас на една малка девойка, с много много дълга русо-бяла коса и зелени очи и червени устни. Облечена в коприна и слабо високо тяло с нежни китки...

Това не го очаквах. Нещото, което призова, ме стисна за тила и ме вдигна високо над земята. Намусих се и погледнах звяра ожесточено.
-Пусни ме или ще те направя едно със земята.-заявих сериозно.
Достатъчна ми бе малка искра wildfire и това грозно нещо щеше да изчезне.
Изведнъж един женски глас отмести вниманието ми. Думите й някак си ми повлияха. Ами, ако беше права? Нима това исках наистина? Да наранявам?
Леко поклатих глава, за да се отърся от тези мисли. Защо изобщо я слушах? Какво изобщо ставаше?