~Преди 4 месеца!

Събудих се рано сутринта,намръщена, както обикновено, идваше ми да убия някого или по- скоро да захвърля телефона си в стената, защото тъпата аларма не млъкваше. Както и да е. Успях да се надигна и с полуотворени очи си направих кафе.Седнах на масата в кухнята и се опитах да се сетя какви задачи трябваше да изпълня днес. Хмм... нищо не ми идваше на ум. Дори нямах план. Очертаваше се един наистина скучен и отегчителен ден, който обаче не мислех да прекарам вкъщи. Нооо, както обикновено приятелят ми Иан, не се сещаше да ме потърси. Побеснях. Звъннах му, след като разбра, че работата е на живот и смърт, изпълзя бързо от леглото и пристигна пред нас, за да ме вземе. Реших малко да си отмъстя за това, че бях пренебрегната, затова го заведох на най- подходящото място за отплата- молът.Този път бях решена да променя гардероба си изцяло. Дрехи, обувки и чанти затрупваха ръцете на Иан и моите също. В един момент той не издържа на моето разточителство и се развика пред всички. Ядосах се, хванах си чантите и профучах покрай него. Толкова бях бясна, че не виждах нищо пред себе си. В един момент усетих силен удар, чантите ми се разпиляха около мен, но и тези на момичето, с което се блъснах съшо. Около нас цареше пълен хаос.

-Да, тези панталони са мои, обичам оранжевия цвят. Той преобладава в гардероба ми, отговорих на момичето с едно такова задоволство от направения от мен избор. Тя ми се усмихна, но изглеждаше леко притеснена от ситуацията, в която се намирахме. Реших да й помогна да се поотпусне и да се измъкне от неловката ситуация, тъкмо можеше и да се сприятелим. От бъркотията около нас изглеждаше, че имаме еднакъв вкус относно дрехи. Може би имахме и други общи интереси.
-Какво се е опулил този?, възкликнах аз, като посочих мъжа, който ни наблюдаваше от известно време от кафенето близо до улицата и не отделяше поглед от нас. Може би нашето невнимание беше привлякло неговото внимание или просто беше решил да тръгне на лов :D и набелязваше новите си жертви. Хмм, не се издразних от продължителното му втренчване, защото беше доста сладък. Идваше ми да го нападна веднага, хм, но не въздържах се. Какво ми става? Все още си мислех за пилотът, той не ми излизаше от ума. Бях надула главите на всичките си приятелки с него и затова ходех на шопинг сама през последните няколко седмици. Противно на очакванията ми, обаче младият мъж стана от стола, на който стоеше, приближи се до нас и учтиво ни предложи помощта си, за да оправим бъркотията около нас. Беше толкова сладък, как да му откажеш? След малко всички дрехи бяха по местата си. Моите в моята чанта, а тези на момичето в нейната. благодарихме на младия господин, които беше толкова учтив и го проследихме с поглед, докато крачеше по булеварда. Боже, биваше си го! Стига, Лана, какво ти става,никакви мъже, докато не навършиш 30. Всъщност докато отново си припомнях на ум разни неща от предишната връзка, бях пропуснала много важна подробност, новото момиче направо изпиваше с поглед този мъж.
-Май много ти хареса?, попитах аз.