~Преди два дни

За пореден път стоях в леглото си и се взирах в отворените си шепи. Там беше Тимканпи, само че на парчета. Последните дни бяха пълен ужас. Надявах се поне да съм събрала всичките му части и да намеря начин да го поправя. Използвах мехлема на Книжовника, и нямах рани вече. Но ми беше самотно и ми трябваше някакво разсейване. Алън и Деница са вън от списъка по този повод, все някога трябва да се свържа със Зеро, но не знам как ще реагира, а татко се е затрил някъде. Грей и другите, които познавам, не съм ги виждала скоро...
Сетих се, че напоследък със Зоуи почти не се засичаме. Съжителството ми с нея е върха, радвам се, че си намерих такава съквартирантка. Последните дни почти не излизах от стаята си, защото чаках да ми заздравеят раните и осмислях станалото.
Излязох от стаята си и тръгнах бавно. Със задоволство забелязах Зоуи в хола. Отидох при нея и се усмихнах леко.
- Зоуи! Заета ли си? Искаш ли да излезем малко?

Тя се съгласи и това ме накара да се усмихна. Качи се да се преоблече и аз направих същото. Днес не ми беше много до изтънченост и стил, затова избрах първите попаднали ми черни дрехи и ги облякох.След малко Зоуи също беше готова и попита къде ще ходим. Всъщност нямах представа, но преди да и отговоря, тя ми зададе още един въпрос. Забелязах че се взира в тялото ми, където имаше няколко рани и две синини, които идеално се подаваха под тази блуза. Умна съм...направо гениална.
- Ох..ама те се забелязват...- опитах се да си дръпна блузата нагоре.
- Не се притеснявай, ако искаш ще ти разкажа...не съм го споделяла на никой. Но мислиш ли, че преди това трябва да се преоблека с нещо по - закриващо?

Огледах се отново и кимнах.
- Права си. Пък и кой ще ме гледа? - хилнах се Качихме се в колата и Зоуи съобщи, че ще ме заведе в един прекрасен ресторант. Усмивката ми се разшири и плеснах с ръце.
- Обичам храна!
Не пътувахме много дълго, когато тя спря пред средно голям, но добре изглеждащ ресторант. Като се замисля, почти не ходех на такива места, и сега ми се отдаваше много добра възможност. Влязохме вътре и един доста секси сервитьор ни заведе до маса за двама. Донесе ни и менюта, като неведнъж ни дари е блестящата си усмивка. Със отварянето на менюто, веднага казах:
- Нека си вземем и вино Зоуи, моля те! - Прехапах устна и започнах да гледам нещата за ядене. Винаги ми се е искало да седна като човек в хубав ресторант и да пия вино. Друг е въпроса, че няма мъж, който да ме заведе. Все едно, нали Зоуи се сети да го направи.

- И за мен същото. - казах с усмивка
Момичето ми зададе въпрос и аз побързах да отговоря.
- Амии..повече са само проблеми. Близки приятели се...чалнаха и все още не знам какво да направя. И както изглежда трябва да пътувам до Лондон. - Явно бе дошъл момента да поискам помощ от брат ми. Не мога да поправя Тимканпи сама.
- А при теб? Как е в работата? - изгарях от желание да разбера за нея. Вероятно почти всяко момиче си мечтаеше за такава.