Преди ден в парка

Доста време мина откакто се запознах със сестра си Александра и от тогава все исках да и се обадя да се видим, да поговорим отново, но някакси не намирах сили да го направя. След като се видяхме на партито на Грей реших, че вече е време да се видя отново с нея, за съжаление тогава на успяхме да си поговорим, затова днес имах намерението да и се обадя, за да излезем. Набрах набързо номера и зачаках да вдигне телефона си. За щастие тя беше свободна днес и се разбрахме да се видим по-късно в парка.
Приготвих се и се отправих към парка. Харесах си една пейка и се настаних на нея. Всъщност бях доста подранила, но май нямах търпение да я видя, не знам защо досега толкова се чудих преди да и се обадя. Исках да и задам толкова много въпроси и да я опозная. Може би щеше да е добре да имам сестра, която живее в града. Погледнах разсеяно часовника си, все още беше рано, по принцип имах навика малко да закъснявам, затова сега ми беше малко странно да съм навреме.

Напоследък ми се бе събрало много. След последната ми среща с Грей, той ми изпълни едно желание, а именно това бе да видя баща си за последен път.
След това преживяване, започнах да мисля и за сестра си. Последно я видях на партито на чудатият си приятел, но така и не поговорихме.
Един ден телефонът ми позвъня. Когато вдигнах с изненада открих, че Рейчъл ме търсеше. Разбрахме се да се видим в парка по-късно.
Бях доста развълнувана, затова се оправих и излязох набързо. Колкото и да ми се щеше да отида навреме, не успях.
Когато пристигнах в парка, малко се учудих. Бе доста празен за такъв хубав ден. Докато оглеждах, забелязах сестра си да седи кротко на една от пейките. Поех дълбоко въздух и се отправих към нея.
-Здравей!-промълвих малко плахо.

Бях се загледала как едни гълъбчета се борят за една солета, когато чух едно плахо "Здравей". Обърнах се и видях Александра. Усмихнах и се и се изправих.
-Здравей -поздравих я и допълних-извинявай, че ми отне толкова много време да ти се обадя- казах и забих поглед в обувките си за секунда. Нямаше смисъл никоя от нас да се чувства неудобно, това цялото нещо със сестрите беше ново и за двете ни и с времето щяхме да свикнем.
Седнах отново на пейката и тя също.
-Е как си? Какво правиш? -попитах я веднага. Надявах се да успея да я поопозная,но реших за сега да държа любопитството си в рамките на нормалното.

Рейчъл се изправи и на свой ред ме поздрави. Мека и нежна усмивка озари лицето ми.
Тя се извини за това, че й е отнело толкова време, за да се обади. За мен времето не бе нищо. Важното бе, че се обади.
Постояхме няколко секунди без да си кажем нищо, след което седнахме и тя попита как съм и какво правя.
-Ами, добре благодаря че попита.-отговорих с лек трептящ тон.
Определено исках да я обсипя с въпроси, но за начало щях да се сдържа и да задам обикновените.
-Ами ти? Как вървят нещата при теб?
Ту гледах към нея, ту към земята. Погледа ми блуждаеше наоколо, но не се задържаше на едно място за дълго.

Зарадвах се много на усмивката и преди да седнем на пейката. Тя ми отговори кратко и след това на свои ред ме попита как съм. Явно беше, че и двете засега се придържахме към по-простичките, ежедневни въпроси.
-И при мен всичко е добре в момента. Почти всичко е нормално.- усмихнах и се в отговор. Наистина сега се намирах в доста спокоен период от живота ми. Всичко беше сравнително добре.
-Надявам се да не ти прозвучи нахално, но наистина искам да те опозная-казах и леко смутено.- Разкажи ми нещо за себе си. Ако искаш просто обикновени неща като например какъв сладолед обичаш или нещо от този род... Каквото решиш.- засмях се леко нервно и се опитах да се усмихна. Бях решила, че няма смисъл да увъртам, затова я попитах.

Отговорът някак си ме зарадва. Радвах се, че всичко върви добре. Когато тя се усмихна, аз не успях да сдържа моята усмивка.
Чудех се какво да я попитам, когато тя каза, че иска да ме опознае. Явно малко се смути, затова допълни, че мога да започна с най-обикновени неща като например с любимият ми сладолед. Засмях се леко преди да изстрелям отговора си.
-Ами харесвам карамеленият вкус.-усмихнах се бодро преди да премина към по-важните неща.
-Какво друго да ти кажа...?-зачудих се за момент.
-Ами името ми го знаеш.-казах с лек шеговит тон.- На 18 съм. Обичам фотографията, също така съм любител на вълците. Обичам природата и съм силно вярваща евангелистка.
Да това бе основното за мен. Искаше ми се да й кажа, и какво точно съм, но това щях да споделя по-нататък.

Реагира доста положително на моя въпрос, което ме направи щастлива. Явно нямаше против да ми сподели различни неща за себе си. Веднага ми отговори за сладоледа и аз се засмях леко. Бях се поуспокоила и не чувствах вече смущението. След като помисли за секунда ми сподели още неща за себе си, даже се пошегува,че знам името и, на което се засмях. Е поне нещо знаех за нея, а скоро надявам се повече.
-О, фотография звучи супер. Професионално ли се занимаваш или си любител фотограф? -попитах я. - Аз също харесвам вълците и природата въобще.- казах и и изчаках да ми доразкаже за фотографията.

Тя ме изсуша, като на шеговитите ми изказвания се усмихваше и смееше. Радвах се, че нещата между нас потръгваха.
Явно Рейчъл също харесваше фотографията, както и вълците. Хубаво бе, че има общо между нас. Тя ме попита дали се занимавам професионално или съм просто любител, относно фотографията.
-За сега просто любител.-усмихнах се весело.
-Ами ти? Какво харесваш? Какво обичаш да правиш през свободното си време? Разкажи ми моля те.
Аз също исках да я опозная и може би затова я засипвах с въпроси.

-Значи любител- усмихнах се- все пак бих искала някои път да ми покажеш някои твои снимки ,ако не е проблем?- допълних и отново и се усмихнах. Радвах се, че разговора ни засега вървеше добре.
Тя на свой ред ме попита какво харесвам и за хобитата ми. След кратък размисъл и отговорих.
-Ами честно казано аз предпочитам шоколадовия сладолед.
По принцип обичам да ям много шоколад.- засмях се.
-Хмм какво друго... занимавам се с музика тоест с пеене, но в момента е повече като хоби. Обичам да се разхождам, в гората, по плажа, няма значение къде.
Започвахме малко по-малко да се опознаваме и мисля, че това беше доста добре. Не ми пречеше да ме залива с въпроси, надявах се и с нея да е така.

Рейчъл изяви желание да види някои от моите снимки, макар и да бях само любител. Аз се усмихнах и кимнах в знак на съгласие. С удоволствие бих и показала няколко.
Отговорът й ме зарадва, особено след като започна със сладоледа. Явно тя бе фен на шоколадовите изделия.
Сестра ми сподели, че се занимава с пеене, но в момента е повече като хоби отколкото като работа. Тя също като мен обича да се разхожда в гората, по плажа и общо взето почти навсякъде.
И така малко по малко започнахме да се сближаваме и опознаваме. Имахме толкова общо по между си.
-Аз също харесвам пеенето, но много рядко ми се налага да пея.-усмихнах се.
Не, че не можех, но по принцип това бе една от дарбите на феникса, която бе способна да укроти и най-страховитият звяр.
-Щом си любител на разходките, то тогава някой път трябва да си направим една обиколка из целият Мистик.-засмях се, макар че с удоволствие бих го направила.

Тя ми кимна само в отговор за снимките, щеше да е хубаво да видя с какво точно се занимава.
Оказа се, че с нея имаме повече общо отколкото очаквах.Тя ми каза, че и харесва да пее и също е любител на разходките. Значи определено щяхме да се поразходим някъде някои ден, а можеше и да попеем заедно, ако се съгласи. Щеше да е много забавно.
-Определено - засмях.- Ако не успеем целия поне половината.- продължих да се смея.
-Така май е твой ред да отговаряш на моите въпроси- отново се засмях и я погледнах.- Хмм... има ли някой специален в живота ти?- попитах я.Може би малко избързвах с такъв въпрос, но реших да рискувам.
-Ако искаш не ми отговаряй - побързах да добавя, защото можеше да не иска да ми каже все още.

Тя се съгласи на предложението ми за обиколка из града. Дори вметна, че ако не успеем целият поне половината ще го минем. Леко се засмях.
Шеговито, Рейчъл каза, че е мой ред да отговоря на въпросите й.
-Да, май си права.-съгласих се и се усмихнах лъчезарно.
Въпросът, който ми зададе, бе малко личен, но тя бе тактична и каза, че ако не искам може и да не отговарям. Всъщност нямах нищо против да й споделя.
-Ами всъщност има. Аз..-бузките ми леко се зачервиха.-.. Аз от доста отдавна имам чувства към него, просто не съм му казала.
В момента, в който го казах си помислих за Алън. Може би вече бе време да му кажа.
-Ами ти?-попитах на свой ред.

Александра се съгласи, че е неин ред да отговаря на въпросите ми.Знаех, че въпроса ми е по-личен, но тя се съгласи да ми отговори. Това май беше добре.
Тя леко се изчерви като заговори за него. Каза ми ,че има чувства към някого, но не му е казала. Като се замисля бяхме в почти еднаква ситуация май.
-Знаеш ли... ето още нещо, по което явно си приличаме...- казах и и усетих как и аз се изчервявам. Сведох поглед и се изсмях леко.
Помислих си за Сам, дали щях да успея да му каза скоро или нямаше да успея.
-Мислил ли скоро да му кажеш? -попитах я и вдигнах поглед към нея. Тя все още беше леко изчервена и явно мислеше за него.

Вдигнах поглед към нея щом чух гласа й. Тя каза, че това може би е още едно от нещата, по които си приличаме. Видях как и тя се изчервява и свежда поглед. Помислих, че направих грешка като изстрелях въпроса си така, но когато леко се засмя някак си се успокоих.
Рейчъл ме попита дали съм мислела да му кажа.
Честно казано всеки път, когато бях с него ми се искаше да му признае, но ме бе толкова страх, е може да го изгубя като приятел, че все се спирах.
-Всъщност да.-казах плахо.
-Страх ме е, но мисля, че е време да му призная.
Помълчах малко преди да отправя поглед към нея и да я попитам:
-Ами ти? Мислила ли си над това?

Изглежда и за нея това беше доста трудно решение дали да му сподели. Разбирах я напълно, винаги беше трудно да споделиш с някого какво чувстваш към него.
-Разбирам те напълно, че те е страх, но добре е, че си решила да му признаеш. Надявам се и той да изпитва същото към теб- погледнах я и се усмихнах. Надявах се всичко да се нареди между тях.
Искаше ми се и аз да бях събрала достатъчно смелост, за да мога да си призная,но май не беше така.
-Разкажи ми нещо за него...,ако искаш? - добавих след кратко мълчание.

Тя ме разбираше. Сигурно и нея я е страх, както мен. Момичето каза, че е добре, е съм решила да му кажа и се надява и той да изпитва същото към мен.
Тя ми се усмихна и аз на нея също. Почувствах се някак си добре, когато й споделих. Не, че ми тежеше, просто бе хубаво, че си споделям със нея.
Тя ме помоли да разкажа нещо за него, ако искам. Усмихнах се и погледнах нанякъде.
-Ами той бе първият, с когото се запознах тук. Още от тогава хлътнах. Той е много мил и дружелюбен. С него е толкова забавно. Кара ме да се чувствам прекрасно. Аз..-притаих дъх.-... Аз не мога да опиша чувствата си, но знам, че са силни и истински..
Само докато говорех за него усещах как се усмихвам като малко дете и как сърцето ми забързва с ритъма.

Изглеждаше, че се чувства добре са ми споделя всичко това и не се притеснява да ми каже. Тя се съгласи да ми разкаже нещо за него, след което се усмихна и погледна на някъде докато разказваше. Наблюдавах я внимателно как говори за него и докато я гледах как се усмихва при всяка дума се усмихвах и аз. Явно сестричката ми доста беше хлътнала. Наистина се надявах да се получи между тях и да са много щастливи.
-Значи е мил и дружелюбен. Радвам се, че те кара да се чувстваш така , а и начина, по който се усмихваш заради него. Сестричке - почувствах се странно като го казах,но странно по хубав начин,затова отново се усмихнах и вдигнах поглед към нея.- ...кажи му скоро.
Може би не трябваше точно аз да и давам съвети за това, но мисля, че беше правилно, че и го казах.

Милият тон, с който ми говореше ме караше да се чувствам някак си сигурна около нея. Сега тя бе моето семейство и това, че се разбирахме бе някак си успокояващо.
Рейчъл каза, че се радва, че той ме кара да се чувствам така. Дори усмивката ми го издаваше. Когато, обаче, ме нарече сестричке, нямаше как да не я погледна и да не и се усмихна лъчезарно. Тя ме посъветва да му кажа скоро.
Тъй като по-рано тя бе споменала, че сме в една и съща позиция реших да я попитам, относно нейните чувства.
-Ами ти? До колкото разбрах и ти си в моето положение. Разкажи ми, ако желаеш.-казах с нежен и приятен тон, като не спирах да й се усмихвам.

Явно тя се зарадва като се обърнах към нея със сестричке и ми се усмихна лъчезарно. Радвах се искрено много ,че може би с нея наистина ще се опознаем и може би наистина шяхме да сме сестри, каквито бяхме. Вече не се усещаше неловкост и двете май бяхме по-спокойни.
Та се върна на въпроса и ме попита за моята ситуация.
-Ами аз...-засмях се като малко момиченце и май се изчервих. Май се държах доста нелепо.
- По принцип не съм казвала на никого за него. Случи се случайно.- сетих се за първата ни случайна среща и отново леко се засмях.- Запознахме се случайно на едно събиране.После просто не знам какво се случи... всеки път като го видя се радвам толкова много. Той е хмм... ами мистериозен, но е мил и внимателен. -разказах и накратко докато бях забила поглед някъде и се усмихвах.

Тя започна доста плахо, но пък начина, по който се засмя казваше, че наистина го харесва.
Явно аз бях първата, на която споделя за чувствата си. Рейчъл каза, е всичко се случило случайно. Явно мислеше за него, защото не спираше да се усмихва, а погледа и витаеше като моят по-рано.
Сподели още, че се запознали на едно събиране и от тогава всеки път щом го види се радва много. Разбирах я напълно.
По думите й разбрах, че въпросното момче е някак си мистериозно, но пък много внимателен. Някак си се зарадвах. Сестра ми бе мило момиче и заслужаваше някой мил и внимателен, който ще я уважава.
-Радвам се, че те кара да се усмихваш така.-казах и я погледнах.
-Дано скоро да събереш смелост и да му признаеш.-промълвих и се усмихнах миличко.

Александра ме изслуша внимателно, както аз нея преди малко и след това ми каза, че се радва, че се усмихвам така. Сведох поглед и отново се усмихнах. явно досега не бях усещала, че така се получава като мисля и говоря за Сам.
Тя ми каза,че трябва да събера смелост и да му кажа. Тук усмивката ми изчезна. Струваше ми се невъзможно да успея да му кажа скоро.
-Толкова много искам да му кажа- спрях за секунда и вдигнах поглед към нея.- Просто чакам подходящ момент. Но когато дойде този момент ще му кажа- казах накрая и се усмихнах. Искаше ми се да я попитам кой е този, който я кара да се усмихва така, но май нямах много смелост.
-Искам да ме държиш в течение какво става с него. Така де, ако не е много нахално от моя страна, но си мисля, че ще е глупак, ако не изпитва същото към теб.

За момент усмивката й изчезна. Започнах да се чувствам виновна. Може би не трябваше да й давам такъв съвет. Тъкмо когато понечих да се извиня, тя каза, че много иска да му каже, но чака подходящият момент. Разбирах я напълно. Аз самата все още търсех своя.
Усмихнах се на Рейчъл както и тя на мен.
Момичето ме помоли да я държа в течение със случващото се около мен и Алън, ако естествено нямам против. Първоначално ми бе някак странно. До сега никога не съм споделяла, с който и да било на тази тема. Явно това бе предимството на това да имаш близък. Чувството бе някак си хубаво.
Кимнах в знак на положителен отговор, след което добавих:
-Но това ще важи и за теб, ако нямаш нищо против.-усмихнах се лъчезарно.

Тя ме изслуша и май ми влизаше в положението. Хубаво беше, че добре се разбирахме и откривахме общи неща помежду ни. Така можехме да си даваме кураж една на друга, за да съберем смелост и двете да успеем да споделим чувствата си. Тя само ми кимна в отговор и поиска и тя да знае как ще вървят нещата при мен, аз също и кимнах само.
-Знаеш ли...-казах замислено- ... доволна съм, че се срещнахме днес. Хубаво е да имам някого, с когото мога да споделям тези неща и да мога спокойно да си говоря. -обърнах се към нея и и се усмихнах. След това малко несигурно я прегърнах. Наистина ми липсваше това да имам близък човек.
-Знам, че е малко любопитно - засмях се - но има ли шанс да познавам твоето момче? -попитах я.

На молбата ми тя кимна, в знак на положителен отговор. Това някак си ме зарадва. Бе наистина хубаво, че имам някои близък, с когото да споделям.
Рейчъл каза нещо, което събуди чувства, които отдавна бях забравила или по-точно такива, които не бях изпитвала от както татко си отиде. Усетих, че в най-скоро време ще се разплача. Тя ми се усмихна и ме прегърна. Аз също я прегърнах и се усмихнах като малко дете. Бе хубаво да имаш близък.
След това, момичето ме попита дали има шанс да познава моето момче. Леко се засмях, но не можех да отрека, че "моето момче" ми хареса как звучи.
Позамислих се малко. Единствено ги бях виждала на партито на Грей, но не бях сигурна, че се познават.
-Ами не съм сигурна.-казах все още замислена.
-Познаваш ли момче на име Алън?-вметнах въпроса просто така, без да показвам признаци, че той е моето момче, както по-рано каза тя.

Зарадвах се като ми отвърна на прегръдката и след това ми се усмихна. Май като казах "твоето момче" и хареса как звучи щом даже се засмя. Аз се засмях също, а тя се замисли, за секунда си помислих, че може би сбърках като я питах, но тогава тя ми отговори. Спомена само, че не е сигурна и ме попита дали познавам Алън.
-Алън ли?- отговорих и с въпрос и се замислих. Познавах един Алън, последно го видях на партито на Грей, не го бях виждала откакто се запознахме преди повече от половин година в Лондон.
-Даа... познавам Алън. Запознахме се преди известно време в Лондон, много е мил. -отговорих и все още замислена.- Защо? -обърнах се към нея и още докато и задавах въпроса осъзнах какъв е отговора.
-Да не би да е Той? -попитах я въодушевено.