Ден, след като пристигнахме в Мистик Таун

Дали наистина беше добра идея да излизам сам самичък в града, след като не познавах дори малка част от него. Не ми се стоеше у нас....къщата беше хубава и имахме доста багаж за разопаковане, но мен не ме свърташе. Хьонгове, защо сте толкова мързеливи??? Мислех си за тях, докато се оглеждах трескаво. Наистина беше съвсем нова среда. Хората не ме зяпаха и не се обръщаха след мен. Тук...не бях известен. Да се надяваме, тепърва щях да бъда. Точно затова с хьонгс и Го Ми Нам трябваше да работим усърдно. Но сега не ми е до работа.
- Прекрасно...загубих се! - направих нажалена физиономийка и се почесах по русата глава.
- Тъп,тъп,тъп Джеръми. Много тъп. - започнах да се бия леко по главата
Две възрастни дами ме изгледаха странно и набързо се отдалечиха от мен.
Огледах се. Щях да помоля някого за помощ. Какъв късмет, че съм живял известно време в Англия и знам езика. На мястото, на което бях имаше много магазини и пейки, а отсреща голямо кръстовище. Огледах хората на пейките. Избрах си едно много симпатично момиче, което стоеше само и и се натресох. Надявах се сладникавостта ми да проработи и да не ми откаже помощ. А и имах нужда да се запозная с някой от тук. Изправих се пред нея и се усмихнах широко.
- Анньонг, красива госпожице! Може ли да седна при вас? - продължих да се усмихвам. По принцип си бях доста нахалничък и рядко е бъркаше това.

*ако не ти допада шрифта или цвета, кажи*

Днес бе един от малкото хубави дни, в които човек може да се разходи навън. Още със изгряването на първите лъчи се бях събудила. Стоях на прозореца и пиех портокалов сок, докато най-накрая не се реших да изляза. Облякох се на бързо, метнах си едно яке и отпраших навън.
Известно време се разхождах безцелно из улиците на Мистик. Ту влизах в някои магазин, ту се спирах пред витрините на антикварните или бижутерски магазини.
Най-накрая, след дълго обикаляне, седнах на една пейка, съвсем малко уморена.
Както си седях спокойно и зяпах минувачите, едно русоляво и доста симпатично момче се приближи и ме попита, дали може да седне при мен. С усмивка на лице аз кимнах и спокойно отвърнах:
-Разбира се.
Мръднах малко в страни, за да има достатъчно място за момчето.

[шрифта и цвета не ми пречат изобщо]

Явно момчето се зарадва и още щом седна реши да ми се представи. Казваше се Джеръми. Усмихнах се миловидно и на свой ред се представих.
-Аз съм Александра и на мен ми е приятно.-още щом довърших подадох ръка.
Той сподели, че се е загубил и, че няма представа къде се намира. Тъкмо понечих да обясня, когато събеседника ми ме попита от колко време съм тук.
-Ами аз ли? Аз, ами..-позамислих се малко.
Изобщо не помнех точната дата на пристигането ми, но знаех със сигурност, че вече съм направила половин година.
-Ами от половин година, горе-долу.-усмихнах се гузно, в знак, че не помня с точност.
-Ами Вие?-попитах аз на свой ред като погледнах момчето с миловиден поглед, който някак си ми бе присъщ.

Не спирах да се усмихвам на Джеръми. Той каза, че всъщност истинското му име е Канг Он Ю, но всички го наричат Джеръми.
Присвих леко устни, като не свалях очи от момчето, а също и не спирах да го слушам. Беше ми някак интересен.
На въпроса ми той отговори гордо, че е тук от един ден. Лек, нежен и звънлив кикот се чу от мен. Когато обаче спомена нещо за групата му, аз веднага наострих уши.
Явно се бях запознала с барабаниста на A.N.Jell. Сигурно трябваше да се досетя по-рано, особено след като спомена, че са известни в Южна Корея, Китай и Япония.
Когато ме попита аз с какво се занимавам, направих една от онези детски физиономии и отново с усмивка на лице отговорих, макар и не особено горда от това.
-Ами в момента нищо, но кой знае може да превърна хобито си в професия.-облегнах се леко назад и се замислих над думите си.
След секунди, обаче, отново бях насочила пълното си внимание към своя забавен и интересен събеседник.
-Джеръми, може ли да ми разкажеш нещо повече за тази твоя група, ако искаш естествено.-погледнах го с мили очи, пълни с любопитство.

Той се съгласи, макар че отговора му прозвуча някак иронично. Настаних се удобно и кръстосах крака. Облегнах се на пейката и се заслушах в Джеръми. Следях жестовете му с поглед, а думите му със слуха си.
Той ми обясни, че са кей-поп / рок група, но вместо да танцуват като повечето групи по телевизията, те свирят на инструменти. Добави също, че доскоро са били само трима, но поради някакъв риск при вокалиста им се е наложило да вземат и четвърти член - Го Ми Нам.
Забелязах, че момчето се изчерви малко след като бе споменал името на четвъртия член от бандата.
Джеръми спомена, че са известни тийн идоли и дори, че той е най-известен сред децата. Не бях изненадана. Хубаво, сладкодумно и интересно момче като него сигурно имаше поне над милион фенки.
Преди да успея да се сетя някакъв друг въпрос относно групата му, той ме попита за хобито.
-Ами...-започнах несигурна- Фотография.-казах най-накрая.
-Обичам да снимам най-различни неща. Надявам се някой ден да се реализирам в тази сфера.-казах с усмивка на лице.

Не очаквах момчето да реагира така, но той явно се зарадва. Дори ме помоли да му покажа моя творба, стига да нося със себе си. Поразмърдах муцунка като някое котенце и бръкнах в джоба на якето си. Изкарах една малка снимка на целия град Мистик.
-Ето. Снимах я есента на едно чудесно място малко извън града.
Винаги, когато гледах тази снимка се сещах, за онази нощ с Алън, в която му показах тайното си местенце, където обичах да се усамотявам.
Докато той гледаше снимката, аз на свой ред огледах наоколо.
Когато отново върнах поглед върху Джеръми реших да му предложа да се поразходим.
-Тъй като си нов и явно не знаеш кое къде се намира, искаш ли да се поразходим?-лепнах една от моите усмивки на лицето си и зачаках отговора му.

Момичето направи сладка муцунка и извади една снимка. Сигурно беше този град.
- Това е Мистик Таун, нали? Божее, той бил доста красив, погледнат от по - високо. - взех лекичко снимката от ръцете и и се загледах във всеки детайл. Беше красиво.
- Сигурно е много приятно да имаш такова хоби - споделих и и върнах снимката, след като я разгледах. Тя се беше замислила за нещо. Може би тази снимка и навяваше някакви спомени. И аз имах такива предмети.
Алекс предложи да се поразходим. Това бе добра идея, защото уж затова бях излязъл. Кимнах доволно и се изправих.
- Ти ще бъдеш моя екскурзовод. Този град изглежда като доста приятно място и сигурно има какво да се види.
Тръгнахме бавно като за начало, и аз реших пак да започна да дърдоря, подтикнат от мислите си от по - рано.
- Алекс-ши*...ти влюбена ли си?
Това беше лично, и ако искаше можеше да не ми отговаря. Аз от своя страна на никой не бях говорил на тази тема, освен на кучето ми Джоли...Но ми се искаше да споделя на някой, който можеше да ми отговори...

*ши- това се слага като знак на уважение*

Джеръми изглеждаше доста впечатлен от снимката на града. Когато попита дали това е Мистик, аз само кимнах. Наистина не можех да отрека, че града е красив.
Когато ми върна снимката, аз отново я пъхнах в джобчето си, като гледах напълно да се отърся от мислите, които бяха завладели ума ми.
Зарадвах се, когато той прие поканата ми за разходка. Момчето се изправи, както и аз след него. Тъй като щях да му бъда екскурзовод, трябваше да избера първата дестинация.
Изведнъж плеснах леко с ръце, в знак, че съм се сетила къде да го заведа.
-Надявам се обичаш животните, защото отиваме в Зоопарка.-усмихнах се и силно се надявах да няма нищо против.
Дори не го оставих да отговори, когато го хванах под ръка и тръгнах по алеята.
Както си вървяхме, Джеръми ме попита дали съм влюбена. За момент изтръпнах. Усетих как нещо в мен се разбунтува. Сигурно бе сърцето, което тутакси заби по-бързо.
-Аз..-погледнах в страни, а бузките ми добиха аленочервен цвят-..да..влюбена съм.
Усещах как в мен бушува огън, който си бе напълно присъщ за същество от моя род.
-Ами ти Джеръми? Ти влюбен ли си?-погледнах към него с поглед пълен с надежда. Надявах се въпроса ми да не е натрапчив и да получа отговор.

Зарадвах се, когато новият ми приятел сподели, че много обича животните. Едва не заподскачах, когато разбрах, че има куче. Усмихнах се до уши, когато каза, че някой път ще ни запознае.
Когато отговорих, макар и едвам-едвам, на въпроса му той просто промълви "щастливец". Замислих се над думите му. Дали наистина той бе щастливеца или аз? Може би по-скоро аз бях късметлийката да го срещна.
На моя така неудобен въпрос, той също придоби червен цвят и отклони поглед встрани. За миг осъзнах, че изглеждаме доста интересно отстрани, но на мен не ми пречеше, тъй като се радвах на компанията на новия си познат.
Джеръми също бе влюбен, но явно нещата при него бяха по-сложни. Той ми обясни, че не е единствения, който изпитва чувства към това момиче. Спомена, че има още две момчета, и че едно от тях вече е в сърцето на момичето. Стана ми тъжно, когато той каза, че няма шанс и дори няма право да я харесва.
Поклатих глава недоволно и го погледнах право в очите.
-Да не съм те чула да го повториш отново. Всеки има право да обича. Вярно при теб е сложно, но ако бях на твое място не бих се отказала така лесно. Бих се борила за това, което обичам.
Осъзнавах, че звуча глупаво отстрани, защото самата, аз никога не бих признала на този, когото обичам чувствата си. Бях твърде срамежлива, а и не исках да изгубя приятелството, което имаме.
-Любовта е сложно нещо.-казах аз и въздъхнах, като продължавах да крача напред по алеята.

Зарадвах се на отзива на Джеръми. Той всъщност не се бе отказал, но няма нищо против те да са щастливи. Определено го разбирах, но тогава за миг си зададох въпроса "Ами неговото щастие?"
Не ми се искаше да го притеснявам повече с любопитството си, за това и не зададох въпроса, който мина през ума ми.
И ето, че стигнахме и до моята дилема. Момчето бе забелязало, че сияя когато говоря за любимия, но все пак има нещо, което не е както трябва.
За момент забих поглед надолу, но след броени секунди вдигнах очи и се усмихнах.
-Да обичаш е трудно, особено когато не знаеш как да си признаеш.-казах, аз като продължавах да се усмихвам.
-Предполагам, че съм твърде срамежлива.-допълних, но след няколко секунди усмивката ми изчезна.
-Или по-скоро ме е страх да не разваля приятелството ни.-погледнах в страни за момент.
С лека въздишка, отново погледнах към Джеръми.
-А и не съм единствената, която го харесва.-още щом го казах се сетих за съперницата си.

Най-накрая някой, на когото да си излея душата. Радвах се, че Джеръми ме изслуша търпеливо. Зарадвах се и на думите му.
Момчето отбеляза, че положението ни донякъде е сходно, само дето при него са двама и са му най-добрите приятели. Аз само кимнах и продължих да го слушам.
Замислих се, когато каза, че е хубаво момчето да направи първата крачка. Може би така бе прието, но аз не бях сигурна, че Алън има чувства към мен.
Той дори попита дали съм му показвала, че го харесвам или той на мен. Погледнах надолу и помръднах муцунка на ляво на дясно.
Джеръми ми даде един хубав съвет, който със сигурност щях да послушам. Той бе прав. Трябваше поне да му дам знак.
-Знаеш ли, тук си много прав. Благодаря за съвета Джеръми.-усмихнах се широко и се сгуших в ръката му.
Погледнах напред и осъзнах, че скоро ще сме пред входа на Зоопарка. Тъкмо щях да кажа на момчето, че приближаваме, когато той ме попита за годините.
С гордо вдигната глава и важна усмивка заявих:
-На цели 18. Скоро ги навърших.
За момент забравих какво се бе случило точно около рождения ми ден, но щом се сетих, усмивката ми бавно започна да изчезва. Вместо обаче да изпадам в дълбоки размисли, веднага реших да попитам и новият си приятел.
-Ами ти? На колко години си?-погледнах го любопитно в очакване на отговора му.

Отговора на въпроса му не закъсня. Той бе 1 година по-голям от мен и ми беше оппа. Той спомена също, че е най-малък от групата и че другите членове се явяват негови хьонгове. Аз кимнах в знак на разбиране.
Дори не усетих кога сме пристигнали. Добре, че Джеръми ми посочи Зоопарка.
-Да пристигнахме.-усмихнах се жизнерадостно.
Момчето спомена, че след като се позабавляваме може да му разкажа за любимия ми, а той за любимата си. Усмихнах се още повече, защото той бе единствения на когото бях споделила сложната си дилема.
-С удоволствие.
Преди да прекрачим входа се спрях и погледнах Джеръми.
-Зоопарка има Северна и Южна част. Там основно са атракциите и сладките неща. Самият Зоопарк е някъде по средата.-обясних накратко.
-Предлагам да започнем със животните и после да се насочим към атракциите, стига да си съгласен.-погледнах го миличко и зачаках отговора му.

Джеръми се съгласи да започнем с животните. Дори направи една сладка поза, на която нямаше как да не се зарадвам.
Тъкмо се запътихме към входа, когато момчето ме попита дали наоколо има някакво магазинче. Явно имаше нужда от нещо сладко.
Позамислих се малко и на няколко крачки от входа видях едно малко магазинче.
-Ето там.-посочих и замъкнах приятелчето си към мястото.
Магазинчето бе малко и симпатично, а вътре имаше всякакви сладки изделия. Още щом влязохме очичките ми грейнаха.
-Е избра ли си нещо?-попитах го, като не свалях очи от щандовете.

Докато се оглеждах моят нов приятел вече бе избрал. Покупката му изглеждаше вкусна, но аз все още се чудех. Когато бе готов с подбора, Джеръми ме попита дали съм си избрала нещо.
-С толкова много лакомства тук е сложно, но мисля, че си избрах.-казах и се усмихнах.
В момента, в който се изказах посегнах към едно пакетче с разноцветни бонбонки и също така взех една ягодова близалка.
С детска усмивка на лице аз отново хванах момчето за ръка и се отправих към касата. Нямах търпение да се разходим и да си говорим. Макар и да го познавах едва от час, чувствах Джеръми като близък приятел.

След малко и донгсенг бе готова и заедно отидохме на касата. За по - малко от минута платихме и излязохме.
- Алекс-ши, този зоопарк ми изглежда голям. Напълно възможно е да се загубим. Ти познаваш ли го поне малко? - попитах, защото ако го познаваше поне да знам да оставя на нея да води, а не да ходя където ми падне.
Бебето на A.N.Jell обича животни и това не е тайна. Май за момичето не бе проблем да ме търпи такъв, и това само ме радваше. Складирах захарните езици и прясното мляко в найлоновата торба и захапах пастата си. Този път аз хванах Алекс-ши за ръка и тръгнахме на някъде. Наоколо другите, които се държаха за ръце обикновено бяха гаджета, но какво ми пука какво мислят хората. Имах по - различни методи за показване на новопридобитата си привързаност към някой. Помня, когато с Ми Нам бяхме цял ден заедно. Ядохме люто, возихме се на автобусите, разхождахме се и си говорехме. Нея не я хванах за ръка, по простата причина, че не можех да го направя с лекота. Друг път, когато се нахвърлях да я прегръщам, хьонгс ме спираха и отново се оказвах в прегръдките на Шин У хьонг. А всъщност предпочитах да му се качвам на гърба.
- Алекс-ши, виж картата. - спряхме се при табелата и я огледах. Наистина голям зоопарк за не толкова голям град. Погледнах надясно.
- Май всичко започва с по - дребни животни! - хилнах се
От мястото, на което бяхме мернах пауни, фазани, кокошки и т.н

Извинявай, че закъснях толкова :(