Елизабет Хелър с/у Виктор Локхарт

място: гориста местност
правила: без убийства, всичко друго е позволено - магии, способности, оръжия и т.н.


- - -

Най-накрая намерих нов противник. Нямаше да се бия само с Грей все пак. Пък и той напоследък много ме осакатваше. Надявах се поне този път да не прекарам много време във възстановяване от битката.
А сега просто дойдох на мястото, все още без подготвени оръжия и зачаках търпеливо противника си, облегната на едно от дърветата.

Отново имах уговорена битка. Честно казано не познавах опонентката си, само знаех, че е момиче. Мястото на "сблъсъка" беше в някаква гориста местност. Да, този терен ми харесваше - по принцип обичам горите. Бях запознат и с правилата вече.
Когато отидох там видях, че тя вече беше пристигнала и даже ме чакаше, опряна на едно дърво. Първата ми мисъл когато я видях беше, че май не исках да се би с това момиче, не исках да я наранявам, но вече се бяхме разбрали. Приближих се към нея с големи уверени крачки. Свалих шлифера си и й се представих.
- Виктор Локхарт, приятно ми е.
Преди да се бия с нея поне исках да знам името й.

За щастие попаднах на културен противник, че даже и сипматяга. Поне ми допадаше стила му.
- Елизабет Ван Хелър. - поне като се представих и аз да си кажа пълното име. А в чисто японски стил даже леко се поклоних. Нали уж така правеха преди битка.
- Може да започнете първи, г-н Локхарт.
Все пак аз избрах мястото и правилата, така че го оставих да избере дали да започнем с оръжия или направо да преминем към магии. Може би и двете.

Усмихнах се когато тя ми отвърна.
- Предлагам да започнем първо от оръжията... или не само...
Обичах да се бия с кинжали. Те ми даваха възможност да използвам и двете си ръце в боя, но с разпределена сила. И да, и този път щях да използвам тях за битката. След като го реших съвсем леко се отдалечих от нея и й дадох възможност да избере с какво ще се отбранява.

Кимнах в съгласи е с предложението му. Нямаше да е лошо пак да се пробвам с оръжия, макар магиите да бяха силната ми страна.
Изборът му за двойни оръжия не бе никак лош. Щеше да ми е малко трудно ако бях само с едно, затова също избрах двойка. При мен обаче бяха два не особено дълги и сравнително леки [You must be registered and logged in to see this link.]. И за да не губя време се затичах към него и щом се доближих достатъчно замахнах с единия към врата му, а с другия поддържах защитата си.

Атаката й беше светкавична. И точно към слабо място. Добре, че реакциите ми бяха също толкова бързи и леко се наведох на срещуположната страна на замаха й. Не толкова силно ударих меча й с единия ми кинжал нагоре, а после и замахнах с другия към корема й.

Заради подобни атаки ми беше втория меч. Както той отблъсна моя, така и аз сега отблъснах неговия с второто си острие. Така се спасих от евентуално нараняване в областта на корема. Дръпнах се на безопасно разстояние назад и заех отбранителна позиция. Да видим каква атака щеше да измисли сега той.

Прекратихме първата схватка и спазихме дистанция. Бях доста сериозен и продължавах да я гледам. Направих крачка настрани и завъртях бързо кинжалите си във въздуха. Трябваше малко да разгрея ръцете си, не се биех постоянно, все пак. тя очакваше атаката ми и не чакаше дълго. Направих две или три бързи крачки към нея и ударих остриетата си в нейните настрани, за да отпусне ръцете си и сега да е открита. После засилих юмрука си отново в областта на корема й, защото там не беше защитена. Все още не смеех да я удрям силно, нещо не ми позволяваше.

Успя да премине през защитата ми и да ме остави открита. Сега имах удар в корема за избягване. Отскок назад нямаше да помогне. Виктор навярно пак щеше да се доближи. Затова предпочетох да се мръдна в страни, като така удара щеше да се измести не в корема, а отстрани в хълбоците. Прежалих се някак пък и явно той не се изсилваше толкова много. Малко болка щеше да се изтърпи. Навярно очакваше веднага да се превия и да заохкам, но вместо това, така и така бях леко встрани от него, с леко завъртане посегнах да го ритна, а целта ми бе страничната част на бедрото.

Понесох ударът й, който не беше особено лек. Той ме измести малко встрани. Веднага се наведох надолу и замахнах с кинжала към нея. Това само разкъса дрехата й от едната страна. Все още не бях се настроил за някаква ожесточена и кървава битка, но може би щеше да стане...

Надявах се поне да го заболи до толкова, че за известно време това да му попречи да се движи особено бързо и ловко. При човек сигурно щеше да подейства, но май той беше доста по-издръжливо нещо. Особено след като отново посегна с кинжала си, макар че сега се отървах едва със скъсана от едната страна тениска. И аз за пореден път посегнах с едно от остриетата си към него. Този път в свивката на дясната му ръка. Пак място, на което ако имаше рана щеше да му е лееко неудобно да използва ръката си заради болката. Но дали щях да успея да го раня?

Звукът от търкащи се остриета се разнесе навсякъде когато избих меча й. Ако ме беше ранила там трудно щях да продължа битката, а тя знаеше това.
След това замахнах и към другия й меч, доста по-силно от преди. Редувах тези атаки без прекъсване няколко пъти, като с малки крачки се доближавах все повече към нея, за да проверя до колко бяха бързи реакциите й.

Всяко негово бързо замахване бе последвано и от такова от моя страна. Веднъж отбягвах атаките му, друг път контрирах остриетата му с моите или пък самата аз нападах. За сега с него беше сравнително лесно. Не бе прибягнал до използването на нещо, от което трудно щях да се предпазя, нито пък ме поставяше в неудобни ситуации с атаките си. Просто продължавахме в същия дух, макар и с малки крачки да отстъпвах назад когато той се приближаваше.

Реших, че вече е време да променя малко схемата. Заклещих остриетата ни и в следващия момент мечът й хвръкна на метри от нас. Знаех, че така ще нараня себе си, но го направих и вече имах една не много лека рана в областта на китката. Последваха и два замаха към оръжието в другата й ръка.

Определено не ми хареса това, че останах само с един меч, но все още нямаше да използвам някоя от способностите си, за да си го върна обратно. Просто продължих да блокирам атаките на Виктор, макар и вече малко по-трудно. Но чаках един удобен момент и когато ми се отдаде възможност посегнах да хвана китката му точно на мястото където беше ранена. Стиснах го силно, карайки го да изпусне и той едното си оръжие. Поне щяхме да сме квит.

След като тя ме хвана точно там където бях ранен, тази рана се уголеми и започна да кърви доста силно. Заболя ме, но болката се търпеше. Кинжалът ми падна и се заби в земята. Трябваше да пазя повече другия си.
Хванах въоръжената й ръка с моята ранена, надигнах я и се завъртях под нея така, че успях да ударя момичето силно с дръжката на кинжала си. Ударът беше някъде при ребрата й от едната страна.

Успях с начинанието си и вече бяхме наравно по отношение на оръжията. За нещастие обаче усетих лекото извиване на ръката си и удара в ребрата си и се превих от изпитаната болка. Не беше никак приятно. Затова побързах да се измъкна отново малко по-далече от него преди да се е възползвал от временната ми слабост и да е направил още нещо, което да ме нарани.

Май този път малко бях прекалил.
Докато тя се превиваше на разстояние от мен, аз си скъсах част от тениската и превързах раната си, защото усещах, че щеше да стане по-зле. Просто сега нямах време да се възстановявам.
Приближих се бавно до нея и леко приклекнах.
- До тук ли беше всичко? Не мисля... - усмихнах се.
Стисках здраво оръжието си, очаквайки нея.

След малко свикнах с гадното чувство след удара. Изправих си се в нормална позиция и леко се пораздвижих, радвайки се, че поне аз нямах някакви сериозни наранявания.
- Сериозно? Имаше ли изобщо нужда да питаш? - усмивчица се появи и на моето лице преди да предприема следващата атака.
Тайничко обаче използвах огнената стихия за да нагорещя острието на меча си за по-болезнен ефект. После се засилих срещу Виктор в следващия опит за порязване, този път стремейки се към рамото на здравата му ръка.

Все още бях леко наведен когато тя ме атакува. Когато остриетата ни се срещнаха успях да спра удара, но паднах назад. Хм, май вече не използвахме само оръжия? Усетих някаква особена намеса и... топлина. Станах бързо и не можх да оставя нещата така. Проведох малко ток по кинжала и замахнах с него. Когато посрещна атаката ми ръката й пострада видно от това, което мина през металното й оръжие.

Не очаквах и той да започне с контрол над някоя стихия, затова и трика с тока наистина подейства. Нямаше как преди това да съм подготвила тялото си за него. Прехвърлих оръжието си в другата ръка. На тази май й трябваше кратък отпуск.
- Ток, а? Интересно. - промълвих учудено.
Да видим как щеше да реагира на атака, подобна на неговата. При следващият сблъсък на остриетата ток премина към него, но двойно по-силен. Дали номерът "С неговите камъни по неговата глава" щеше да мине.

Хм, върна ми електричеството. Очите ми присветнала, сякаш имаше малки светкавици вътре в тях. Поех дълбоко въздух, изтеглих главата си леко назад, а вените ми изпъкнаха до крайност. Погледнах я отново и една доволна усмивка лъсна на лицето ми - заредих се.
- О, благодаря... - доближих лицето си до нейното.
След това забих и другия си кинжал в земята. хванах й китките и ги извих. Сега лицето ми беше още по близо до нейното.

Доста добре понесе електричеството. Допадна ми. Не като някои, които използваха нещо, но не можеха да изтърпят същото, приложено върху тях.
Щом хвана китките ми и ги изви, изпуснах и своето оръжие. Така и не видях къде точно падна и се надявах да не го настъпя само, тъй като бях заета да гледам Виктор право в очите. Обмислях нещичко, но .. нека да видим какво мислеше да направи той.

Тя не реагира никак. Очаквах все някак да се опита да се отърве от положението си. Е, явно ми даваше лека преднина.
Продължавах да стискам и извивам ръцете й, а тя най-накрая се свлече надолу. Това беше още по-добре за мен. Затворих очите си и след секунди отпуснах захвата си. Тънка, но здрава ледена покривка започна да се спуска от ръцете ми към нейните.

Лед. Значи сега към това мина. Първата ми идея бе да използвам точно противоположното - огъня. Но така нямаше да е забавно. Кой знае колко време щяхме да се опитваме да се контрираме един друг с противоположните елементи. Вместо това реших да видя каква ще е реакцията му ако просто го оставя да ме заледи. Разбира се, преди това един вид пренастроих тялото си от огъня и електричеството на вълна лед. Така нямаше да ми стане нищо дори и да замръзна цялата, тъй като и аз така тайно и съвсем тактично щях да контролирам стихията.