В поредната пиянска вечер стоях и наблюдавах хората. Техните действия. Слушах техните думи. Гледах го и ги изучавах.
Преди бурята всичко е спокойно, но когато всичко е покрито с мир винаги има сянка.
Убий или ще бъдеш убит.
Омразата допринася за този негативен ефект. В битка страдания, наранявания, болка, смърт. Те са еднакви. Това кое е плашещо в битка е безмилостното сърце от стомана. Тези очи, те ще допринесат за разрушението.
Болката е невидима.
Почувствай болката!
Помисли си за болката!
Приеми болката!
Опознай болката!
Знаейки какво е болка можеш да контролираш чувствата на другите, техните мисли. И въпреки тази така не свършваща болка можеш да се превърнеш в нещо повече от просто едно същество. От създание, демон, човек, некромансър в бог. Понякога ръката на бога е нужна.
А за да почувстваш болката трябва просто да забравиш за себе си. Твоята съвест, твоите желания, сякаш никога няма да опознаеш истински болката.
Тези, които не знаят какво е болка, никога няма да разберат какво е мир.
Чувства, любов, омраза, лъжи, убийства. Какво са те? Носят ли болка? Болката, която да те направи бог. Която да те направи властелин. Да властваш над човешката мисъл, да си играеш с психиката. Това не е просто умение. Това е нещо повече. Нещо красиво, нещо плашещо. Нещо, което никога няма да изпиташ, нещо което е веднъж в живота. Нещо което ще бъде незабравимо. Уникално само по себе си.
Вече не изпитвам нищо. Любовта ми, омразата ми, тя е заключена в мен. Порцелановото лице, красиво, но и студено. Меката кожа, вече е твърда на камък. Красив, бял камък. А косата тя се превърна в облак от розовите ласки на слънцето. Заключих ги и сега чувствам болка. Болката! Онази, която ме кара да разбера света през нови очи.
Преди гледах, но не виждах.
Слушах, но не чувах.
Мислех, но не осъзнавах.
Точно тук се различаваме. Точно тук аз съм онова създание, което ще донесе разрушение на този свят. Ще го накарам да изпита болка, за да може да разберат какво е мир.
Тази мисли ми се навъртаха в главата. Но ето че един познат индивид се появи. Викнах го при мен и го погледнах.
-Е ти какво ще вечеряш. Аз черпя. - поне това можех да направя, задето спря с атаката си по време на битката.
Преди бурята всичко е спокойно, но когато всичко е покрито с мир винаги има сянка.
Убий или ще бъдеш убит.
Омразата допринася за този негативен ефект. В битка страдания, наранявания, болка, смърт. Те са еднакви. Това кое е плашещо в битка е безмилостното сърце от стомана. Тези очи, те ще допринесат за разрушението.
Болката е невидима.
Почувствай болката!
Помисли си за болката!
Приеми болката!
Опознай болката!
Знаейки какво е болка можеш да контролираш чувствата на другите, техните мисли. И въпреки тази така не свършваща болка можеш да се превърнеш в нещо повече от просто едно същество. От създание, демон, човек, некромансър в бог. Понякога ръката на бога е нужна.
А за да почувстваш болката трябва просто да забравиш за себе си. Твоята съвест, твоите желания, сякаш никога няма да опознаеш истински болката.
Тези, които не знаят какво е болка, никога няма да разберат какво е мир.
Чувства, любов, омраза, лъжи, убийства. Какво са те? Носят ли болка? Болката, която да те направи бог. Която да те направи властелин. Да властваш над човешката мисъл, да си играеш с психиката. Това не е просто умение. Това е нещо повече. Нещо красиво, нещо плашещо. Нещо, което никога няма да изпиташ, нещо което е веднъж в живота. Нещо което ще бъде незабравимо. Уникално само по себе си.
Вече не изпитвам нищо. Любовта ми, омразата ми, тя е заключена в мен. Порцелановото лице, красиво, но и студено. Меката кожа, вече е твърда на камък. Красив, бял камък. А косата тя се превърна в облак от розовите ласки на слънцето. Заключих ги и сега чувствам болка. Болката! Онази, която ме кара да разбера света през нови очи.
Преди гледах, но не виждах.
Слушах, но не чувах.
Мислех, но не осъзнавах.
Точно тук се различаваме. Точно тук аз съм онова създание, което ще донесе разрушение на този свят. Ще го накарам да изпита болка, за да може да разберат какво е мир.
Тази мисли ми се навъртаха в главата. Но ето че един познат индивид се появи. Викнах го при мен и го погледнах.
-Е ти какво ще вечеряш. Аз черпя. - поне това можех да направя, задето спря с атаката си по време на битката.
Социални
Лични съобщения