Празник на града (главна зала).

Спомних си, че днес беше празника на града и реших да отида на празненството. Облякох една рокля, която доста дълго си стоеше в гардероба и не бях обличала. Обух един черни ботуши и отгоре облякох пълтото си. Оставих косата ми да се спуска по гърба, запалих колата си и тръгнах към мястото. Отново бях подранила, но нищо. Отново ми се даваше шанс да поговоря със сестра ми.
- Сестричке. - провикнах се малко преди да стигна до нея.

Бях си тръгнал от града за дълго. Деня, в който се върнах се оказа че е празника на града. Както всяка година имаше купон вечерта. Реших а отида, защото ще бъде добър начин всички да разберат, че съм се завърнал. Вечерта облякох една бяла риза с черен костюм и червена вратовръзка. Когато влязох в главната зала, се огледох и нямаше почти никой. Видях само Роуз и ... Зоуи. Последния път с нея май не се разделихме много добре, но въпреки това реших да отида да ги поздравя. Приближих и казах:
- Ще гласувате за мен нали? - казах и обвих ръка около кръста на Зоуи. - Здравей, малка красавице.

-Зоуи. Какво става отдавна не сме се виждали.
Поръчах си една чаша бърбан и се настанихна стола между двете момичета като започнах да си говоря с Зо и въобще не обръщах внимание на другото момиче.
- За кого ще гласуваш тази вечер?

Поне за празника беше редно да се появя. Намерих най-хубавите си дрехи, които да облека и се запътих към залата. Нямаше много време, не исках да закъснявам. Трябваше поне днес да се появя на този свят. От толкова много време не се бях показвал пред останалите, че имах чувството, че може би съм вече и забравен от останалите. Силно се надявах това да не е така.
Отворих вратите и влязох вътре. Хванах една свободно чаша и се огледах внимателно. Виждах ли някой познат ?

Разбрах, че днес е празникът на града. За първа година присъствах на него и ми звучеше много забавно. Поради тази причина щях да отида.
Един час преди да тръгна започнах подготовката. Изкъпах се, облякох новата си прекрасна рокля, която много харесвах, гримирах се. Този път реших да накъдря косата си на букли. Обух си токчетата, взех си чантата и излязох.

Тъй като вече закъснявах си поръчах такси, което ме откара до островите за 20 минути. Платих на шофьора, благодарих му и влязох в главната зала. Или поне си мислех, че е тя, защото всички се бяха събрали тук.
Възкликнах, на организацията и украсата. Зоуи наистина се справяше чудесно с всичко. Аз бях организирала само две партита и знаех колко много труд и усилия се изискват.
Влязох навътре и се огледах. Зоуи говореше с едно момче и едно момиче. Не исках да ги прекъсвам. Щях да я поздравя по-късно. Вместо това се запътих към бара. Незнайно защо бях ожадняла. Когато барманът ме видя, дойде при мен и аз си поръчах един плодов коктейл. Докато го чаках отново огледах залата. Точно в средата на залата стоеше Кастър с чаша в ръка.

Изтананиках си някаква песничка, докато се оглеждах. Погледът ми не се спря над никой, просто не виждах познато лице. Въздъхнах и отпих от чашата със сладкото вино. Нямаше нищо по-хубаво от една хубава напитка в празничната нощ. Облизах се и поставих празната чаша на масата.
Прокарах ръце през косата ми и се облегнах на близката стена. Затворих очи и склоних глава. Дали нямаше някой да ме намери и да ме освободи от това мъчение?

Изглежда Кастър не ме беше видял. Той също стоеше сам и май не очакваше компания. Какво пък толкова? Защо да не отида да го поздравя. А също бях сама, и честно казано винаги беше по-приятно в компания.
Барманът ми донесе напитката и аз му я платих. Взех чашата си и се запътих към момчето. Залата беше доста големичка и ми отне известно време да обиколя всички маси, докато не стигна до неговата. Внимавах да не се спъна в крака на някой стол или да си разлея коктейла. За щастие стигнах до Кастър сполучливо.
- Здравей. - усмихната го поздравих.
Не го бях виждала от онази наша..очевидно "не-случайна" среща. Бях размишлявала над станалото, имах и няколко възможности да поговоря с Артур, но времето винаги изглеждаше или неподходящо, или твърде кратко.

Отворих очи, след като чух един прекалено сладък и познат глас. Погледнах пред мен и видях Джени. Едва ли в същия момент успях да разбера всичко, но искренно се зарадвах, че и тя е тук.
- Здравей - побързах да я поздравя, преди да си е помислила нещо. Трябваше да скрия своето разсеяно поведение.
- Малко ме хвана виното. То е много хубаво тук.- измърморих неловко.
- Как си, Джени? Радвам се да те видя.

Кастър изглеждаше леко замислен..или може би разсеян. Отговорът му леко се забави и той реши да си признае, че виното го е хванало, защото е много хубаво. Засмях се тихичко. Чашата му не беше дори преполовена.
Той ме попита как съм и каза, че се радва да ме види. Отвърнах му:
- Добре съм, благодаря. И аз се радвам да те видя. Помня, че беше споделил как не обичаш да присъстваш на масови събирания. - усмихнах се. - Как си? - попитах го на свой ред след това.
Чудно ми е дали не му беше неловко да си говорим след последната ни среща? На мен ми беше леко неудобно да се появявам пред него с все още объркани чувства и мисли дори след толкова много време. Защо бях такава страхливка? Защо просто не казах на Артур какво ми е още на Хелоуин? Или на купона, които организирах. Не трябваше да се отделям от него и да поздравявам всички гости, оставяйки него сам, а разговора ни - недовършен.

Тя беше права, наистина не харесвах масови събирания, но днес беше голям празник.
- Просто трябва да присъствам понякога. - усмихнах се малко по-спокойно.
- Голям празник е, а и изпуснах повечето важни събития, за което много съжалявам. - Погледнах надолу за миг. - Бях зает с някои мои проекти, които трябва да реализирам съвсем скоро.
- Как върви твоя живот? Надявам се, че само хубави неща се случват. - погледнах към нея с нескрит интерес

Момчето сподели, че понякога трябва да присъства, особено на големи празници като този. Може би не бях осъзнала колко е важен този ден, но вече започвах. Радвам се, че реших да присъствам. А и щом Зоуи го организираше - очаквах някакви изненади.
Кастър каза, че е бил зает с проекти, които би трябвало да се реализират скоро. Зачудих се какви ли бяха те? Бях научила малко за него, но това беше нормално - бяхме се виждали само веднъж за кратко.
Той ме попита как върви живота ми. Усмихнах се и обясних съвсем накратко:
- Общо взето няма нищо ново. Открих салона си за масажи след кратка почивка и организирах празненство. За щастие много хора дойдоха и имах възможност да рекламирам мястото. Все още очаквам клиенти.
Все още нямаше много клиенти, което леко ме притесняваше. Надявах се това да се промени скоро.
- А при теб? - поплюбопитствах. Може би щеше да ми разкаже за тези проекти, които скоро ще се осъществят.

Салон ли? Не бях много добре осведомен за тази дейност, но сега не беше момента да разпитвам момичето за това. Радвам се, че тя попита за мен. Значи все пак се интересуваше поне малко за мен. Това наистина ме зарадва, отговорих й с най-голямо удоволствие.
- Смятам да открия нещо, което да може да допринесе за благополучието на всички, Джени. Искам да бъда полезенн и да изтрия един огромен списък от действия, които ми донесоха печална слава. Искам да се докажа пред този град. Първата стъпка трябва да бъде предприета дори и тази вечер.

Не исках да разкривам всичко пред нея.
- Предполагам, че ме разбираш.

На Кастър май му хареса, че го попитах, защото започна ра разказва с усмивка. Разбира се, също като на първата ни среща говореше някак общо, леко загатваше, и не се впускаше в подробности. Явно знаеше как да привлече вниманието. Това впечатление ми беше оставил още в онази чудна градинка.
Той приключи краткото обяснение и сподели, че се надява да съм разбрала. Кимнах и се усмихнах. С последното си изречение може би загатваше, че ще си тръгне по-рано тази вечер. Преди края на тържеството.
Доколкото бях чула, щеше да има конкурс и в края на купона, щяха да обявят победителите. Бях дочула и кои са участници и вече знаех за кого ще гласувам. Или поне от едната страна.
Отпих от коктейла си за пръв път. Беше хубав, вкусен, освежаващ и ягодов.

Приближих се с няколко стъпки към момичето. Трябваше да бъда искрен с нея, бях си го обещал. Усетих как едвам се сдържах, да не я прегърна. Просто имаше някакво привличане, което нямаше разумно обяснение.
-Джени. - започнах да говоря, но се спрях. Какво точно трябваше да кажа? Трябваше ли да й призная истината, може би трябваше да почакам още? Как да й кажа, че дните ми са преброени, а аз игарям вътрешно за нейната утеха? Невъзможно в този празничен момент.
- Какво би искала да се случи тук в Мистик таун? Пожелай си нещо.

Кастър се приближи към мен с няколко крачки. Насочих вниманието си от коктейла към него. В очите му се четеше решителност. Чух името си...и само него. Нещо възспря момчето да продължи нататък. Какво ли беше?
Гледах го изпълнена с любопитство. След половин минута мълчание той продължи. Думите му бяха не това което очаквах. Може би беше размислил? Попита ме какво бих искала да се случи в Мистик - да си пожелая нещо. През главата ми набързо се появи картина от градинката и фонтана на желанията. Дежа вю?
Усмихнах се. Също като в онзи миг не знаех какво да пожелая. Не исках да е нещо егоистично и в същото време не знаех какво да пожелая за всички. Не чувствах, че ми липсва нещо. Може би някой друг клиент или малко повече време и възможност да поговоря с Артур най-после? Но мислех, че това е някак незначително..и аз можех да постигна това.
Поклатих леко глава отрицателно в кратко объркване. Погледнах момчето в очите и казах:
- Бих искала да се случи нещо интересно..и вълнуващо. Нещо разнообразно. Но и положително. - засмях се.
Осъзнавах колко глупаво беше това, което изказах. Но често чувах хората да се оплакват, че им е скучно. А и аз имах малко нужда от разнообразие понякога.
Върнах любопитният си поглед върху Кастър. Защо ме беше попитал този въпрос? Нима имаше нещо, което той искаше? Дали да не го попитам, или от изражението ми ще си проличи, че очаквам неговият отговор?

Прелестен мрак, наистина прелестни желания витаеха около тази зала и по-специално в тази нощ. Ето, това мило момиче си пожела нещо хубаво. Казват, че вътрешната красота проблясва в точните моменти, ето сега като че ли се проявявяше.
- Чудесно пожелание, дано ти се сбъдне. - отвърнах подобаващо.

Все още се събираха хората наоколо, явно трябваше да дойдат още ключови фигури, така че празненството наистина да започне.
- Сама ли си тук?

- Чудесно пожелание, дано ти се сбъдне. - отговори след миг Кастър.
- Благодаря! - усмихнах се.
Той явно не бе разбрал, че ми е интересно защо ми зададе този въпрос и бързо смени темата. Попита ме дали съм сама тук. Може би факта, че все още нямаше много хора го беше накарал да си мисли това.
- Да, сама съм. - отвърнах кратко. - А ти? Очакваш ли някого? - попитах на свой ред.
Не исках да му нахалствам или да му се натрапвам. Може би той чакаше някой и аз само му пречех. Нямаше да е зле да разбера, за да мога да се оттегля при подобен случай.
Огледах залата набързо. Не виждах много хора. Защо ли закъсняваха? И то на такъв голям празник? Може би заради правилото "fashionably late"?

Това беше странно, мислих, че тя чака някоя приятелка. Джени не би трябвало да е сама, още повече на този празник. Защо се случваше така? Дали пророчествата ми не се сбъдваха? Някаква външна намеса беше виновна за това положение, бях сигурен в това.
-Не, никой не чакам. Даже не знаех дали и ще дойда, но трябва да се уважи празника. - отговорих й на въпроса.
- Честно казано дори и съм забравил някои хора, надявам се да мога да ги видя отново.

Момчето отговори отрицателно на въпроса ми и сподели, че не е бил сигурен дали да идва, но в крайна сметка е решил да уважи празника. Това наистина беше хубаво. Радвах се, че Кастър идва на развлекателните събития на този град. Почивката винаги е добре дошла - не трябваше да се преуморява.
След тези думи, той добави, че е забравил някой хора и се надява да се види отново с тях.
- Радвам се за теб Кастър. Надявам се да успееш в това твое начинание и ако имаш нужда от помощ съм тасреща. Добра съм в търсенето. - засмях се.
Надявах се той да не приеме тези ми думи като нахалстване и натрапване в личното му пространство. Честно казано изпитвах удоволствие от това да правя другите щастливи. това беше и част от причината да се заема с бизнеса си. Да накараш някой да релаксира, да му помогнеш да се избави от стреса и натовареното ежедневие и да си почине в рамките на приблизително един час беше наистина чудесно чувство. Може би точно това му трябваше на кастър. Но нямаше да се саморекламирам. Днес този купин не беше за мен или за салона ми, а за града и жителите му.

- Благодаря ти. - зарадвах се на предложението й.
Беше хубаво, че има пространство около нас. Исках да мога да се разгърна напълно, беше ми нужно мястото. Макар и малко, силите ми все още бяха налични. С всеки изминал ден моите способности намаляваха, но аз нямаше да се откажа от своите дребни магии, докато съвсем не се изчерпам.
Разперих ръце и зашепнах. След няколко мига в радиус от няколко метра се появи сияние. Топлите и красиви лъчи се преплитаха във въздуха, докато се издигаха нагоре към тавана. Беше истински танц на вятъра и осветените частици.
Красотата трябваше да се показва, нямаше по-добър начин от това.