След 1 седмица в Мистик Таун.

Сериозно хората тук имаха навика да се блъскат в останалите. Поне така бяха започнали половината ми запознанства в Мистик таун. Или пък може би аз бях сакатия дето все им се изпречкваше на пътя?! И все пак тъкмо да започна с поредното извинение, когато осъзнах станалата случайност. Този път бях срещнал една от познатите ми.
- Зоуи! - възкликнах веднага.
Не беше трудно да я позная. Почти не се бе променила, пък и колко ли можеше да се промени някой за има-няма месец. Като се имаше и на предвид, че не познавах чак толкова хора в града, запомнянето на няколкото ми приятелчета не беше сложна работа.
Отвърнах на прегръдката й и веднага започнах да разпитвам:
- И ти ми липсваше, Зоуи. Как си? Какво става с теб?

Радвах се, че е добре и не е станало нещо тревожно докато ме нямаше. Така де, то се радвах и че изобщо ме помни, но както и да е.
- И аз съм добре. Поскитах малко насам-натам и най-накрая отново реших да се върна тук. Вече почти две седмици обикалям из градчето. Чудно как чак сега те срещнах.
За момент се огледах наоколо и осъзнах, че просто сме спрели на средата на тротоара и се налагаше хората наоколо да ни заобикалят.
- И какво ще кажеш да се поразходим малко или да отидем някъде? Тук май не е много удобно местенце за разговор и подробни разпити.

Първото видяно кафене беше идеално местенце да си побъбрим малко. Поръчах си кафе - чисто, дълго с две захарчета, Зоуи също си взе нещо и се настанихме на една от свободните маси.
Заех се да разбърквам кафето, докато същевременно отговарях на въпроса й:
- Май си е същото като преди. Някои нови лица, повече зор в училището та добре че съм се измъкнал вече от нещо подобно и .. май това видях за сега. Пропуснал ли съм нещо съществено или да не разпитвам насам-натам какво ново има наоколо?

- Знаех си, че без мен тук не е интересно. - казах с престорена самонадеяност в гласа си.
Тъкмо отпивах от кафето си когато Зоуи извади шишенцето. Първо наистина помислих, че е вода, но с този нейн поглед определено набързо разбрах, че е нещо друго. Предполагах, че може да е водка, джин или нещо подобно. Скоро усетих и как алкохолът сякаш прогаряше гърлото ми. Разбира се, че бях приел, но май трябваше да си върна трейнинга в пиенето.
- Поне да беше взела уиски, за да си направя ирландско кафе.

- Знам ли. Май нямам какво толкова интересно да кажа.
Отново надигнах чашата с кафето, но сега вече имаше доста по-различен вкус. Всъщност не беше зле, пък и малко алкохол щеше да ми дойде добре на настроението.
- Само да не трябва да те прибирам пияна у вас. - засмях се и хвърлих един изпитателен поглед към момичето пред себе си.
Надали щеше да е забавно да се напие и да трябва да я размъквам по улиците докато намеря дома й, който така и така не знаех къде е.

- Като те знам каква пияница си. - пошегувах се с нея, знаейки, че няма да го приеме на сериозно ами като бъзикът, който по принцип си беше.
Облегнах се леко назад, намествайки се по-удобно на стола и отпивайки за пореден път от напитката си.
- Е, какво мислиш да правиш по-късно щом ще си трезва и няма да се налага да те разнасям по улиците?

Значи трябваше да си замисля няколко варианта, при условие, че Зоуи се напиеше и при такова, че останеше трезва.
- Охх.. не знам. - въздъхнах и поклатих леко отчаяно глава.
- Това ще го разберем по-късно. Макар, че предпочитам да останеш сравнително трезва. Поне този път.
И да, забавното беше, че обяснявайки й как е за предпочитане да остане трезва, самият аз надигах чашката си и скоро в нея не беше останало нищо. За щастие от това надали можеше да ме замае главата.

- Работа ли? - попитах учудено.
Не си спомнях т да работеше нещо при последната ни среща.
- Идейката да гледам разсъблечени момичета звучи повече от добре, но малко повече разснения къде точно отиваме?
Сега ми минаха какви ли не идеи през ума. Като се започне от магазин за бельо, та да се стигне до стриптийз клуб. Е, надали работеше във второто пък и беше леко рано за такива заведения.
И все пак това не ми попречи да платя сметката и скоро да съм готов за тръгване.

Това наистина се оказа интересно. Дългокраки мацки със стегнати телца и по оскъдни дрешки. Направо да си изплакнеш очите. Пък и Зоуи не беше никак зле. Точно както си помнех и преди. Ех, това телце.. От кога не му се бях наглеждал така. За жалост обаче всичко траеше има-няма половин час. После най-много да трябваше да изтрая някоя реч на организаторите, но вместо това излязох от залата, тъкмо преди повечето народ да се е забутал към вратите, като реших да изчакам Зоуи отвън.
- Нека дамата да избере. - отговорих на въпроса й с весела усмивка, тъй като още си се радвах на видяното преди малко.

Като се имаше в предвид, че от както бях в града го карах все по излизане насам-натам, този път реших, че няма да е зле да пропусна захождането по някой бар.
- Май предпочитам да го караме на домашно. - съобщих най-накрая окончателното си решение.
- А къде точно.. Ще оставя избора на теб. Ако искаш у вас, ако не може и в хотела, в които още съм отседнал.
Да, скоро наистина трябваше да обмисля и закупуването на къща или някое апартаментче.

Скоро вече бяхме пред дома й. Щом влязохме вътре, както обичайно правех, хвърлих един поглед наоколо. Спретнато, уютно.. На бас, че ако аз живеех тук щеше да е нещо като кочина.
- Хубаво местенце си имаш. - отвърнах на въпроса й, като се запътихме към всекидневната.
Настаних се удобно на дивана, където я изчаках докато се преоблече. За щастие беше от бързичките и не ме накара да си вися сам повече от 3-4 минутки.
- Няма да откажа нещичко. Нека е по твой избор, все пак няма претенции относно питиетата.

Честно казано, нямах някакви особени идеи, така че щях да я оставя цяла вечер тя да ни избира заниманията. Все пак не бях човек с претенции, а и след като не я бях виждал толкова време ми беше все тая дали ще гледаме филм или просто ще седим и ще си говорим. Целта беше да прекарам малко време със старите си приятелчета.
- Щом искаш нека е филм. И познай кой отново ще избира? - засмях се, отпивайки от току що даденото ми питие.